forum.lex.bg

Благодаря ви предварително за помощта, от която се нуждая бързичко, а и съм лаик в областта!

Става въпрос за леля ми. Тя е в много лоша ситуация. Има развод с мъжа си през 2002 година. Мъжа и е голям скандалджия и тогава съда отсъжда тя да живее в апартамента (3 стаи + кухня) до подялбата му. Оттогава до преди 12 месеца в него живее леля ми и единия и син с жена си. Бившия ми чичо съди леля ми от около година да му плати 6000 лв обезщетение за миналите години(!) и отсега нататък по 150 лв месечно. ВАЖНО: Адвокатката на леля ми, с която тя досега е работила (и при развода) е "забравила" да спомене, че допреди 12 месеца в апартамента е живял и сина с жена си и детето. Съдията е отказал това да се добави към фактите. Та в края на седмицата чакат решението на съда...

Въпроси:
Какво предлагате да се направи сега?
Може ли СЕГА нещо да се направи или след решението?
Мислите ли, че грешката на адвокатката с "забравянето" е случайна?
Трябва ли с друг адвокат да се пробва?

Не може да се търси обезщетение назад - до 3 години, в конкретния случай.

Явно делото е по-новия ред, където грешките не можгат да се поправят така лесно.

Не виждам обаче, какво ще промени, обстоятелството, че има ползване на сина и семейството.

Освен това майката дължи 1/2 евентуално от имота, защото и без това си има собственост.

Мерси за бързият ти отговор първо!
Някакъв реален изход и опция за реакция от страна на леля ми виждаш ли? Да има изглед за успех все пак? Сега или след решението или за обжалване? Имаш ли някакво предложение конкретно?

Вие сте в мъртва позиция - чакате решение.

За съжаление втората инстанция не е възможно да се правят нови възражения, нови доказателства.

Но искането би следвало да се отхвърли и като се вземе предвид, че обезщетение за ползване се плаща от поканата, но не за минал период. Но при развода има и отстраняване, така, че съдът може и да се усети.

Тази тема е поредния развален телефон...( иначе хем съм съгласна с последният ти пост, хем на места- не, но няма да подхранвам неприязън към колегата, за когото дори не знам как е работил по делото- изключвам твърдения разни.. за пропуски)

помощта, от която се нуждая бързичко

Дразнят всякакви опити да приравните нещата, като в закусвалня!

Бавно, бързо- делото е при съдията, който ще пише СР, ерго- до месец време няма да има възможност нито един колега, срещу скромна сума!, да проучи делото. А свободни съчинения - може, но не е етично.

И 6х. са разумна сума - 36 месеца по 150- 5400, и лихви... ей ги на- докарах ги.
Дали има покана или не- кой знае?

То и фактите са така тенденциозно изсипани, че от нас се очаква да кажем в един глас- да! колегата е оплескал делото.

Първо Ви благодаря много за отговорите! От тях се породиха малко въпроси все пак:-) Казах си, че съм лаик.

Първо да кажа че делото са го отложили за след месец. Просто са и казали на леля ми така.

Какво значи "фактите са тенденциозно изсипани"? "Колегата" не го е споменал това. А май е доста важно (аз, подчертавам пак, съм ЛАИК!). И понеже не го е споменал/а, оставя впечатление на доста гузен. Просто помолих за ваша преценка, дали това нещо като неспоменаване на живеенето на сина с жена и дете (а той живее там както казах от раждането си!), може да се забрави просто ей така.

Значи може да се търси сума САМО за последните три години в тоя cлучаи, така ли?

Ексчичото е пращал писмо преди около 12 месеца. Преди това пак бил пратил един път мисля (преди 3 години или нещо такова) ми каза леля ми вчера, но след това нищо не е последвало.

Аз съм наясно, но на вас нищо не ви е ясно. И ей това изречение променя значително нещата

Първо да кажа че делото са го отложили за след месец.

Не можете да кажете точно как стоят нещата, значи за вас няма по-добър съвет от този- намерете си втори адвокат, който след като проучи делото, ще даде становище.

Добре, според Вас е добре да се заложи на друг адвокат. Това го разбрах.
"Аз съм наясно, но на вас нищо не ви е ясно." Тоя цитат с какво ми помага? Не знам и защо е нужен и как да го тълкувам сега? ПомогнeTe ми.


"Не можете да кажете точно как стоят нещата..." От това ли наистина се ражда нуждата от нов адвокат?

makman написа:Благодаря ви предварително за помощта, от която се нуждая бързичко, а и съм лаик в областта!

Въпроси:
Какво предлагате да се направи сега?
Трябва ли с друг адвокат да се пробва?

Вие какво пробвахте с адвоката?
КАМА СУТРА ли,що ли?

"Колегата" не го е споменал това. А май е доста важно (аз, подчертавам пак, съм ЛАИК!).

Уважаеми Макман, получихте вече два отговора (единият - на ivan_lawyer, другият беше мой в друг форум) в смисъл, че няма значение дали пълнолетният син несобственик е живял в апартамента заедно с жена си и детето си, очевидно със съгласието на майка си. И продължавате да настоявате, че това "май" било важно.
Не, ОСВЕН ТОВА не можете да правите нови възражения и да доказвате нови факти, щом сте пропуснали сроковете. Но в случая това няма никакво значение. Поне според мен.
Колкото до давността, според мен вземането не е за периодично плащане и тя е петгодишна. Явно има и друго мнение. Разбира се, дължи се само от писмената покана на чичото нататък.

makman написа:Добре, според Вас е добре да се заложи на друг адвокат. Това го разбрах.

Твърде рано е да се говори за друг адвокат,според мен.Както казват "рибата още в морето,той сложил тигана".Или нещо подобно беше.Дори и нещо да се обърка,какво от това.Казусът съвсем не е за подценяване и макар и при тези,така дадени от Вас факти,може в крайна сметка да се окаже,че липсата на твърдения,че дргуг е живял също в имота,наред с леля Ви,е изцяло във Ваша полза.Още не е минало делото на първа инстанция и за други адвокати питате.Няма пречка да наемете и още двама-трима.Две глави мислят повече от една.Ако колегата обаче си е свършил добре работата може и да бъде отхвърлен иска изцяло.Да Ви се обяснява защо и как е безпредметно в случая.
Не знам как сте се добрали до информацията,че колегата "е забравил да спомене...",но в случай че това,което казвате за поканите е вярно и е доказано, и адвокатът Ви смята че съдът трябва да знае за други лица в имота,то това според мен е погрешен начин за защита в случая.
Това надолу не е точно така,но впоследствие го установих,кво да прайш,има и добри хора.
В случая ще намери приложение Т.Р. №46 от 1.4.1965г. ОСГК на ВС,ако не греша.
По правилата на новия СК от 2009г. при тези случаи възниква наемно правоотношение и спорове не може да има-пари се дължат,ако и да не го е ползвал.Никой не може да задължи наемателят да ползва имота.
В цит. Т.Р. обаче се разглежда случай,при който съпругът,на когото се предоставя,не е собственик.Ако нямат непълнолетни деца-дължи наем за целия имот,ако имат -само за тази част,която ползва.Не е уреден въпроса при съсобственост.Логично е да дължи 1/2 наем щом няма деца.Но дали това трябва да се приеме безусловно,щом реално ползване няма?
Може би тук трябва да се постави въпроса дали това Т.Р има своето основание в института на неоснователното обогатяване,или се изхожда от това,че ще се дължи наем,дори и да не е ползувал целия имот,вече представляващ обикновена съсоб-ст,а само част от него.
Т.Р казва че ако съпругът-ползвател не е собственик,дължи частично,само за това,което ползва,щом има деца под 18г. в имота.Не е уреден в това Т.Р. въпроса ако имат деца и е налице съсобственост.Съпругът ще дължи ли? И коя част на имота ползва?Да речем най-елементарно ползва половината от имота, а детето другата.Съпругът чия ид. част ползва?Мисля си че засяга и тази на съпруга си,доколкото не може да се приеме,че детето ползува тази ид. част,принадлежаща на другия,неживеещ там съпруг.Не би било правилно сякаш,освен ако тук се постави и въпроса за вината например.Тоест ако другият съпруг е изключително виновен,да може тогава да се смята,чедетето ще ползува именно неговата ид.част от имота,респ. съпругът-ползувател няма да дължи наем,но май-стана много сложно.
Детето не дължи наем,но дължи ли се такъв от родителя?Ако в основата пна нещата стои именно Н.О. по ЗЗд,то би следвало да се дължи някакъв.Но ако в процесния случай не е доказано жената да е ползувала целия имот,а само част от него,с какво се е обогатила тя?Надали е възможно и другият съпруг да е обеднял с неполучаването на наемната сума от евентуалното му отдаване от бившия съпруг,живеещ в него.
Новият СК решава този въпрос,но вероятно тук ще се приложи това Т.Р.,което би могло да се интерпретира в полза на страната,но няма да е лесна работа.Пък и ако делото е приключило и такава теза не е развита,кофти,новият ГПК не прощава.

Не е уреден в това Т.Р. въпроса ако имат деца и е налице съсобственост.Съпругът ще дължи ли?

Ако имат деца под 18 години и е налице съсобственост, е аналогично, като се вземе предвид, че и двамата съпрузи собственици дължат "покрив" на децата си, ненавършили 18 години - та приспада се от едната втора обезщетение половината от това, което ползват децата, защото на тях то им се дължи "безплатно" от родителя ищец. Другата половина от "ползването" на децата по същия начин е за сметка на отглеждащия ги родител - на ответника по иска за обезщетение.
А коя част ползва детето - би следвало да се приеме, че всички съжителстващи в един апартамент (мама и две деца, примерно) го ползват по равно.

В настоящия случай детето е женено и си има собствено дете, та очевидно е пълнолетно, и очевидно издръжка и жилище не му се дължи. Това детенце (жененото) е в същото положение като всяко трето лице, допуснато в имота от ползващия съсобственик. Няма значение, че от раждането си живее там. Няма значение и че майката не се е "обогатила" с ползването на целия имот - изборът си е неин.

Ако се докаже по делото обаче,че имотът е ползван от съпруга или от трето лице,струва ми се,че по-правилно е да се квалифицира във връзка именно с това Т.Р.,а не с чл.31,ал.2 ЗС,но както и да е.

Аз и Иван сме съсобственици на жилище в равни дялове.
Аз живея в него с мъжа си, майка си и петте си деца, Иван не може да ползва жилището. Изпратил ми е писмено поискване.
Какво обезщетение дължа аз на Иван - като за 1/2 от апартамента, или само за 1/16 - защото съм само един от живеещите там 8 човека?

Тълкувателното решение има предвид, че родителите трябва да осигурят жилище на ненавършилите си пълнолетие деца, затова именно ползваната от тях част в жилището е "безплатна", за сметка на собственика родител. Това не важи в останалите случаи на съжителство на единия съсобственик с трети лица в съсобственото жилище и тълкувателното решение няма отношение към тези случаи.

Ако имотът е бил ползван и от ищеца, естествено, че обезщетение не му се дължи - но той не е.

Даа.
С две думи обаче според мен трябва да се приеме,че и по стария СК,който при процесния случай се прилага,е възникнало наемно правоотношение.Фикция.Налага се според мен,т.к.законът (в случая това Т.Р. говори за наем).Така или иначе новият СК го решава изрично.Вярно е,че не е длъжен да го ползва,дължи наема.Но чл.31,ал .2 би имала място само доколкото ползването не е резултат на решение за прекратяване на брака,както посочваш.
П.П.Писах,без да прочета цялото ти мнение.Може и така да е,както казваш.

В стария СК нищо не уреждаше такава "фикция". Имало е такава норма в отменения ЗНО. След отмяната му до влизането в сила на сегашния СК остава само чл. 31, ал. 2 от ЗС. Така че именно той си е според мен.

Съпругата( съсобственик) дължи обезщетение на другия съсобственик, лишен от правото на ползване. Факта, че не е споменат сина не е толкова съществен- съпругата е имала право да привлече синът си, като трето лице в процеса и да предяви иск срещу него - е, да питам- коя майка ще иска синът и да и плати?!?
Според мен колегата е постъпила правилно, след като ищецът не е предявил иск и към сина си.

Пък си сменяйте колкото искате адвокати.

Ексчичото е пращал писмо преди около 12 месеца. Преди това пак бил пратил един път мисля (преди 3 години или нещо такова) ми каза леля ми вчера, но след това нищо не е последвало

.
Ей това е същината! Тези писма... какви са, как са изпратени, какво пише там- все неща, които подлежат на доказване.
Ама как да се каже нещо, като ?!

Факта, че не е споменат сина не е толкова съществен- съпругата е имала право да привлече синът си, като трето лице в процеса и да предяви иск срещу него - е, да питам- коя майка ще иска синът и да и плати?!?

Да. След като евентуално тя бъде осъдена да плати на "ексчичото". Както Поли Г. отбелязва, не това е целта, целта е чичото да получи от майката по-малко. Естествено, че всеки човек на място и сам би поел "своя" дял от обезщетението, още повече ако е пълнолетен син (или дъщеря) на място.
Може да се помисли дали въобще близкият на собственика, допуснат на добра воля да живее в апартамента, не е допуснат безусловно "безплатно" - т.е. има ли въобще осъденият съсобственик (майката) обратен иск към него, или уговорката им е била "ще живееш при мен и нищо няма да ми плащаш за това". Но тези вътрешни отношения така или иначе не се отнасят до въпроса на Макман.

Точно.
Най-вероятно вътрешните отношения са с безвъзмезден характер.Но дори и да не са,струва ми се,че майката не може да предяви иск срещу сина си.И двата случая тя дължи парите на бившия,като ако е получила пари от сина си,то това очевидно е само в нейна полза,няма да обеднее.Единствената възможност за иск ще е налице само тогава,според мен,когато синът е трябвало да плаща,но не е плащал,но това си е във връзка с техните наемни отношения,които не зависят от осъждането на майката.Тя може да си го осъди и без да има дело срещу нея.
Съпругът има иск само с/у нея.А майката няма право на регрес срешу сина си,тъй като евентуалната негова дължимост по никакъв начин не зависи от евентуалното осъждане на майката(мое мнение).
Мисля си обаче,че в кр.сметка такъв иск трябва да се подведе под чл.59 ЗЗД,тъй като като че ли не са налице условията на чл.31,ал,2 ЗС.


"Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване."
Чл.31 ЗС говори за "правата на съсобственика".Какви права има в случая законът? Според мен-правото да ползува имота,така,както това се прави от другия съсобственик.
При прекратен брак и при произнасяне с решението относно ползването на имота другият съсобственик няма право да си служи с имота,т.к. в момента няма такова право.Той има правото да получи "наемна цена",доколкото бившият съпруг ползва и неговата ид.част от имота.
Никой не е лишавал неползващия от някакво негово право.Съдът се е произнесъл и е решил само единият от тях да живее там,от което следва и дължимостта на парите,съответствуващи на средната наемна цена за съответната ид.част на бившия съпруг.Последният нямя право да ползва имота,нито да извлича някакви облаги от него,а само да получи възмездие заради това,че е не живее там,а друг си служи с имота и по-точно е могъл да си служи,както казва "Портокал".
Струва ми се обаче,че масто за приложение на чл.31ЗС ще има в случай че срокът,даден от съда за ползуване на имота от другия съпруг изтече,а [b]последният продължава да ползува целия имот[/b].В този случай след покана се дължи обезщетение по 31 ЗС.
Струва ми се обаче че до този момент не е необходима никаква покана.Щом съпругът ползва имота,той дълже "наемната" цена от самото начало на ползуването(вл. в сила на съд.решение).Поканата има значение само забавата на Дл.,но не и за определяне първоначалния момент на дължимост.
В процесния случай ако е налице искане от ищеца за плащане от самото начало,то последното би следвало да бъде уважено.
Тази "наемна цена",за която се говори в цит.Т.Р. има своето основание именно в чл.59 ЗЗД.При чл.31 ЗС също е възможно съдът да се е произнесъл ,но там обезщетението идва именно от това,че това съд. решение не се спазва,единният със-к ползва целия имот,най-общо казано,а тук намаме разрез с правила за поведение,просто не е заплатена дължимата сума,възникнала в резултат на обогатяването(представляващо всъщност необедняване поради неплащане).
Ако обаче хипотезата на чл.31 ЗС я разглеждаме без съд.акт,то и тук имаме непозволено действие на единия със-к спрямо другия-ползва целия имот в нарушение на чл.31,ал.1 ЗС.Наистина това нарушение започва именно от момента на поканата и точно поради тази причина от тогава се дължи обезщетение.Мисля че това е така точно защото "пострадалият" до този момент не е увреден с абсолютно нищо,той не е имал никаква инициатива относно ползването на имота.Щом не искаш да го ползваш-не се дължи.Това е и смисълът на поканата.
При развода обаче нещата са други-там няма никави спорове,единият си живее и дължи "наем".Макар да няма договор за наем.Именно заради това не е наем,а обезщетение,глобално при това,без да може да се претендира забава за всеки неплатен "месечен наем".
Такова е по новия СК.Въпросът е уреден ясно.Възниква наемно пр.отн-е без договор.Но и тук,ако се прецизират нещата,срува ми се,че точното основание пак ще е чл.59 ЗЗД,тъй като имаме Н.О. по този състав,а не договор за наем.Последният не може да възникне по силата на закона.Но пък чл.57 СК говори за наемно отношение,което ме навежда на мисълта,че си е отделно основание за дължимост,именно това по чл.57 СК.Интересен е въпросът ако съдът не се е произнесъл по съответния размер съгл. ал.2-възникнало е наемно отношение без ясна престация Последната може да се определи,но как може да се претендира забава в8у всяка месечна сума когато такава няма.Сякаш пак отиваме към чл.59 ЗЗД,т.е глобално обезщетение,макар и с основание наемно отношение,възникнало без воля на страните.Тук "наемността" по-скоро подчертава възмездността,дължат се пари за ползването на съответната част,които може и да бъдат определени от съда като месечна наемна цена на осн. чл.57,ал.2 СК.

Благодаря на всички, които се изказаха по темата!