Казус - режим на лични срещи след развод
Публикувано на: 06 Юни 2010, 15:59
Здравейте,
Разчитам на съвети и коментари по следния казус.
Разводът ми е факт от 3 г. и половина, когато детето ни бе на 6 г. Тогава съдът постанови аз да упражнявам настойнически права, като е в сила стандартен режим на лични срещи на бащата с детето - всяка 1 и 3 събота и неделя от 10 до 15 ч. и 30 дни престой при бащата през лятото, които не съвпадат с годишната ми отпуска.
На детето му предстои да кандидатства след 4 клас, като за целта е необходимо да посещава подготвителни курсове всеки уикенд. Бащата на детето категорично отказва да пуска детето в определеното му време за лични срещи. В допълнение отказва да го пуска на училище, когато графикът на учебни занятия изисква отучване или явяване на състезание, конкурс, олимпиада. За последното настоява за компенсации, равностойни по времетраене на отнетото му време с детето. В случай на неполучаването им (не съм склонна да давам компенсации, тъй като детето има нужда от време да се подготвя за училище - не го прави по време на гостуванията си, както и от почивка), заплашва със завеждане на иск.
Самото дете, почти на 10 години, прави няколко опити да говори с баща си, като след гостуване твърди, че не му се обръща внимание и като цяло не се чувства "у дома си" там.
Въпросите ми са:
1. С оглед на задължителния характер на образованието у нас и липсата на разписан режим на компенсации и безупречното изпълнение на настоящия режим на лични срещи между бившия ми съпруг и детето ни от моя страна, има ли право бащата да предяви по надлежен ред претенции за компенсации?
2. С оглед на факта, че детето ни тепърва ще трябва да посещава курсове, да се явява на учебни мероприятия извън редовното уч. време, мога ли и на какво основание да поискам промяна на режима на лични срещи? В същия смисъл, каква е вероятността, съдейки от практиката, такава да бъде постановена?
Моля за професионални мнения по гореописаната ситуация. Съвети от порядъка "поговорете, разберете се", за жалост, остават в сферата на добрите и нереални пожелания. Опитът ми показва, че бащата не е склонен на диалог и като цяло приключва всеки опит за подобен със закана за съдебна или друга разправа.
Благодаря ви предварително!
Разчитам на съвети и коментари по следния казус.
Разводът ми е факт от 3 г. и половина, когато детето ни бе на 6 г. Тогава съдът постанови аз да упражнявам настойнически права, като е в сила стандартен режим на лични срещи на бащата с детето - всяка 1 и 3 събота и неделя от 10 до 15 ч. и 30 дни престой при бащата през лятото, които не съвпадат с годишната ми отпуска.
На детето му предстои да кандидатства след 4 клас, като за целта е необходимо да посещава подготвителни курсове всеки уикенд. Бащата на детето категорично отказва да пуска детето в определеното му време за лични срещи. В допълнение отказва да го пуска на училище, когато графикът на учебни занятия изисква отучване или явяване на състезание, конкурс, олимпиада. За последното настоява за компенсации, равностойни по времетраене на отнетото му време с детето. В случай на неполучаването им (не съм склонна да давам компенсации, тъй като детето има нужда от време да се подготвя за училище - не го прави по време на гостуванията си, както и от почивка), заплашва със завеждане на иск.
Самото дете, почти на 10 години, прави няколко опити да говори с баща си, като след гостуване твърди, че не му се обръща внимание и като цяло не се чувства "у дома си" там.
Въпросите ми са:
1. С оглед на задължителния характер на образованието у нас и липсата на разписан режим на компенсации и безупречното изпълнение на настоящия режим на лични срещи между бившия ми съпруг и детето ни от моя страна, има ли право бащата да предяви по надлежен ред претенции за компенсации?
2. С оглед на факта, че детето ни тепърва ще трябва да посещава курсове, да се явява на учебни мероприятия извън редовното уч. време, мога ли и на какво основание да поискам промяна на режима на лични срещи? В същия смисъл, каква е вероятността, съдейки от практиката, такава да бъде постановена?
Моля за професионални мнения по гореописаната ситуация. Съвети от порядъка "поговорете, разберете се", за жалост, остават в сферата на добрите и нереални пожелания. Опитът ми показва, че бащата не е склонен на диалог и като цяло приключва всеки опит за подобен със закана за съдебна или друга разправа.
Благодаря ви предварително!