След развода съдът присъди родителските права на съпругата ми, като определи режим на свиждане с детето ми всяка 1 и 3 седмица по 3 часа
от 10 до 13 ч. (ако очаквате да продължа с нещо друго....уви не, само до тук). Все пак съдията по делото обеща, че "всичко ще е в полза и само на детето" !!! 
Вече минаха първите две срещи, като се наложи да се съобразя с това, че на съпругата ми и се спи (детето не можело да стане по рано и т.н.) и ги вземам в 11.00 ч, което отнема час от присъденото ми време. По време на самите срещи съпругата ми се държи като арбитър, какво и как да прави детето ни (на 5 г.). Самият той се чувства неудобно и каквото да измисля като игра и занимание се съгласува с нея (като започнем от прегръдката сутрин......). Затова, че баба му ме е набрала на мобилния телефон през друго време, защото детето е поискало да говори с мен му се държи сметка. През 3-4 минути ми повтаря, че "ако мама влезе ще затвори за да не се кара"
(разговорите продължават над 30-40 мин) От друга страна на мен ми се казва, че малкия не иска да ме вижда, но когато говорим по телефона и се виждаме по никакъв начин не личи подобно нежелание (напротив - постоянно пита кога ще го взема!). Виждайки се случайно някъде, детето търси с очи разрешението на мама да прегърне татко, а след това навежда очи и чака командите И. Получава се така, че аз съм добрият лош вълк - имам задължението да плащам издръжка, но не и да въздействам на другия родител да не се държи по подобен начин, който определено влияе негативно на психиката на детето НИ. Агенцията за закрила на детето взе някакво становище в присъствието детето и на майката, под нейния зорък поглед какво ще каже то. Да не би случайно татко да излезе добър. Съдията беше толкова добронамерено настроен да помогне на детето ни, все пак да има двама родители, но...уви забрави това в решението си! Зарових се в интернет и открих документ наречен "Синдром на родителското отчуждение" по който се водят дела в западните държави (на които ние се опитваме да подражаваме). В този документ се цитира точно такова отношение от единия родител спрямо детето във вреда на другия.
ВЪПРОС: Има ли дело или съдебен състав водил такова дело с разглеждане на точно този документ?! Какви са правните начини да се спре подобно настройване на детето спрямо мен, неспазване на съдебното решение и съобразяване с желанията на майкатао, а не на детето?
Предварително благодаря за съветите Ви!
п.п. Ако съм ви досадил с всичко написано до тук, то знайте че е само една малка част от това, което мога да пресъздам!
Аз имам нужда да бъда с детето си, колкото и то има нужда от мен!!!
Никоя друга жена не може да замени майката на едно дете, както и никой друг мъж няма как да замести бащата...
нали тук пасем доматите с колците, още не сме се наподражавали добре на западните държави) и Калахан ги е посочил: иск за определяне на друг режим на лични отношения, т.е. по-дълго време детето да е с Вас, и принудително изпълнение (глоби) и дори наказателна отговорност за майката, АКО тя пречи на контактите Ви с детето. За предпочитане, естествено, като по-безконфликтни, са не-правните начини, но там вече трудно ще Ви дадем съвет, за това са например организациите, за които споменава wit.