forum.lex.bg

Здравейте!
Искам да се извиня ако казус като моя е бил разискван, но тъй като темата/проблема ми е голям и включва доста аспекти от семейното право, си позволих да създам нова тема...
Въпроса ми е следния:
Живея с една жена на семейни начала от около година и в момента имаме син на 5 месеца и половина.
Стигна се дотам, че трябва (според мен) да се разделим. Това предполага, че ще се съдим за родителските права и попечителството над сина ни. Аз искам да получа всички права и синът ми да живее с мен, а "жена" ми да го вижда според това както реши съда...
Дали имам някакъв шанс да получа родителските права - това е друг въпрос, който ще задам, с ваше позволение , малко по късно....
Нека за момента да приемем, че присъдят детето на мен. Жена ми в момента е в майчинство. Ако детето живее само с мен, ще получа ли аз майчинството/бащинството и ако е така.... ще мога ли да го прехвърля на майка ми, която и остават 2-3 години до пенсия?
Мисълта ми е - аз да си ходя на работа, а майка ми да прекъсне работа и да получава майчинство или някаква сума за гледане на дете или нещо подобно....
Извинявам се ако не съм бил много ясен, но не съм запознат изобщо с тази материя...
Основната ми мисъл е, че в тази криза е по-добре аз да работя и да вадя повече пари, но.... все пак някой трябва да гледа детето....

Благодаря предварително на всички отзовали се!

Наполеоновски планове!
Добре, че искате да се грижите за малкия си син, но това не е достатъчно!
На семейни начала – ок, детето припознато ли е?
Ако – не, следва да докажете бащинството/което никак не е евтено/, в противен случай ще останете само с намеренията си.....
Пък за бащинството ....с възможността за прехвърляне на майка Ви...., преди това имате доста да потичате по коридорите.

Без адвокат сте обречен.

До apknokia:
Здравейте,
Мисля, че следния абзац тотално обезсмисля (поне според мен) въпроса ви дали детето е припознато от мен -

Живея с една жена на семейни начала от около година и в момента имаме син на 5 месеца и половина.

Но все пак ще отговоря на въпроса - да, детето е припознато още от момента на раждането му и се води мой син по всички закони на страната.
Колкото до

Без адвокат сте обречен.

- това е абсолютно ясно от само себе си... поне на всеки нормално интелигентен човек... а за се имам поне за такъв
Благодаря за отговора, не все пак еднозначно не разбрах - възможен ли е подобен сценарий и ако е - до колко е възможен? Знам, че случай със случай не си приличат и всичко е много относително, но все пак...?

P.S.

Наполеоновски планове!

- не знам дали плановете са такива или не, но при условие, че нещата не вървят и се разделим, някой трябва да гледа детето у нас за да мога аз да работя и да вадя пари да го изхранвам и грижа подобаващо...
Засега единствения вариант е майка ми, но тя все още не е пенсионерка и това ме притеснява...
Това е всичко.

На въпросите, онези след обстоятелствената част и заявлението за хипотетичност на казуса - отговорите са положителни.

Само да вметна- наистина ще е доста трудно да ви присъдят на вас правата.От там насетне, колегата ще ви укаже как да процедирате в потвърждение на моето становище.

Поли Ви е отговорила както винаги точно, кратко и ясно.
Моето скромно мнение е, че правата върху детето, /в тази крехка възраст/, няма как да получите. Професорът ми по семейно право казваше, че само в два случая, съдът дава детето на бащата /това ще Ви го спестя, за да не го използвате срещу майката/.
А ето как веднъж отговори той на въпроса: "Ами, ако детето е момче, не е ли по-добре бащата да полага грижи за него?" - "Може и така да е, хипотетично, но майката е еднакво пригодна да се грижи както за лице от женски, така и от такова от мъжки пол".

anette написа:... "Може и така да е, хипотетично, но майката е еднакво пригодна да се грижи както за лице от женски, така и от такова от мъжки пол".

Професорът просто е цитирал част от Постановление.

п.п. Извинете, че за трети път тази вечер пиша след вас, но така са подредени темите в лекса.

п.п. Сега се сетих: дано не ни прочете моя приятел Жреца, че темата за "пригодността" е болна нему.

Един колега не знам дали на шега, или наистина беше убеден в това, но години наред мислеше, че "лице от мъжки пол" /за което говореше професорът/, е съпругът и веднъж ме "застреля" с въпроса : "Ама защо трябва да се грижи жената за този съпруг като те са вече разделени?"