forum.lex.bg

Здравейте, имам дъщеричка на 2г и 9 месеца. С такто и сме разделени от 1г и 8 месеца. Не сме имали брак. Детето е припознато от него, но от както сме разделени той не се интересува от нея по никакъв начин. Не се обажда, не плаща издържка (не съм водила дела), не се интересува, живее в чужбина. Обмислям да му предложа, и при добро желание да се откаже от детето. Съществува ли такова понятие и има ли приложение то? Ще съм ви много благодарна ако обясните какъв е реда и сложна ли е процедурата, при условие че и той е съгласен? Благодаря!

Имате предвид,да го даде за осиновяване ли?

Не, просто ще е най добре за всички ни, правата изцяло да принадлежат на мен - няма да го занимавам за пълномощни при напускане на страната, документи при регистрация в институции .... и т.н.Защо му са тези права на него след като той очевидно не ги упражнява. Освен това той вече си има друго семейство и чака друго дете - дано поне за него да се грижи, защото за първите 2 не го прави. Съществува ли доброволно отказване от детето без наличието на осиновител или е необходимо дело за родителски права? Ако е така - каузата май е пердута ...

ПП: Всъщност не съм сигурна какво означава "да го даде за осиновяване". Да преотстъпи правото на друг "татко" въпреки че няма такъв кандидат, или ....? Аз нямам намерение да я изоставям. Просто искам, да не зависим от никого, така и така не помага, само усложнява положението.........

Споразумение и отказ от родителски права или водене на битка искате вие?

Не търся "битки", а тихо и кротко да се уредят нещата, ако съществува такъв вариант. Ако тръгна с "рогата напред" нищо няма да постигна. Смятам да предложа и ако постигнем единодушно решение искам да съм запозната с реда - гледа се дело за отнемане на родителки права а той на делото доброволно се отказва от правата си или има по лек вариант?

http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484
Вероятно основателен би бил иска по чл. 132, ал.1 т.2, но прочетете и чл. 133.
А това си е съдебен спор.

Много Ви благодаря!

Горният отговор е валиден ако искате да предявите иск за лишаване от род. права, защото от всичките ви постове, на мен е ясно, че не знаете( не сте решила), какво точно искате. Вие. За детето не сте споменала и ред, макар, че бих ви посъветвала да преосмислите позицията си по този въпрос- не лишавайте детето от тази връзка с кръвния му баща. Ситуациите се променят с времето.


Има разлика между лишаване на родител от род. права по отношение детето и предоставяне упражняване на род. права.

по добре в този случай да видите чл. 123, ал. 2
това ще е по добре за детето
него лишавайте от родителските права на бащата, а само от тяхното упражняване от него - това е моето мнение

Дали е по разумно по Чл.127ал1СК ако е необходим елемент съгласие на двамата ,родители по основните въпроси и и утвърждаване на споразумението от съда.

Ако бащата не създава никакви пробеми на детето си, и Вие нямате намерение да претендирате за издръжка - къде Ви е проблемът ?

Не създава проблем? А факта, че не се интересува от нея, не се грижи, не плаща издръжка вече 2-ра година? В момента занм къде е, но може след време и това да не знам. Преди 2 дни опитах да се свържа с него, дори телефона не си вдига, крие се ..... Ако ми се наложи да напусна страната за 2 седмици, а детето няма кой да го гледа тук, какво правим? Факта че не си дава личната карта за да запиша детето на ясла или градина по нормалния ред, не е ли създаване ная проблеми? Ходя по мъките като някаква клошарка, да се моля по разни институции за да може да ми издадат някакъв документ, че не живеем с таткото за да не ни искат неговите документи за регистрация? Детето расте, утре може да стане спортистка, да се налага за ходи по състезания извън страната и поради факта, че татко и който тя не познава се крие и не дава разрешение, тя да не може да се развива. В момента с отказа за даване на копие от ЛК той пграничава социалните и контакти. А какво ли ще е за напред. Пример със спорта само някаква хипотеза, но не нереално нещо .... Защо да се чудя какво да правя тогава, като може да се вземат навременни мерки. Въпреки голямото ми желание да мине всичко с добро, неотговрарянето на повикванията ми показва че явно няма да стане така .... А жалкото е че не съм единствена в подобна ситуация. Тук не говорим за вражда, а за създаване на благоприятна среда за детето, без всяка крачка да е свързана с куп нерви и молби, а отсреща да получим безразличие....Изобщо не му пука за детето, какво друго ми остава....

ПП: Проблемите тепърва предстоят и трябва да се вземат мерки......

Хмм ,като родители му предложете удобството на правната разпоредба не е задължителна по ваше желание е ,ако ви откаже тогава вече между вас възниква правен спор и се решава от съда ,а не от споразумението на родителите.