forum.lex.bg

Здравейте. Пиша ви защото съм в безисходица. Ще започна малко с предистория. Жена ми, с кото бяхме гаджета 6 год. преди да се оженим, беше направила една психическа криза 1 година преди да станем съпрузи. Беше в продължение на 4-5 месеца и бяхме пред раздяла, но майка и и баща и много държаха да не се разделяме, щяла да се оправи. Добре, отдадох го на ученето, защото беше студентка. Викам - претоварила се е . След това наистина се пооправи и по късно забременя. Когато детето беше вече на годинка и половина, нещата се повториха с по голяма сила-скандали, заплахи за самообийство... В следствие на което се разведохме и правата ги дадоха на майката, естественно. Развода беше по взаимно съгласие, понеже майка и много държеше да не и се задават въпроси в съда (не може да каже две прикаски на кръст, както се казва). После живяхме 6-7 месеца разделени, обаче детето взе да расте и му липствах - беше почнало почти всеки ден да реве за мен. Пък и за детето се грижеше почти изцяло майка и, понеже тя не беше в състояние. В следствие на което се събрахме пак и живеем заедно от 9 месеца. Детето вече е на 3 год. и 4 мес, много е умен и разбира че нещо с майка му не е наред- говори несвързано на моменти, непрекъснато забравя, от диалекта на детето ако разбира и 30% от думичките които казва, ще е добре. Детето от това се ядосва, защото и повтаря по няколко пъти а тя не го разбира какво иска. Няма и никакъв подход към него. Малкия за най малкия проблем търси мен. Не иска да ходи никъде с нея доброволно. Даже един път като му четях за снежанка сравни лошата мащеха с майка си . Всички комшии и познати се чудят, защо все мен търси и не споменава майка си. Искам да попитам, понеже взе да ми дотежава да съм с тази жена (почти нищо не похваща в къщи - имало е случаи да лежи и да гледа изключен телевизор доста дълго време) а майка и само обещава да я заведе на психолог/психиатър, какви са ми шансовете да се прехвърлят родителските права на мен. И какво трябва да направя? Не мога да си помисля да остане при нея - на какво ще го научи това дете??? Каквото и да я пита - отговора е "не знам, не ги разбирам тия неща" Или му приказва някакви глупости, колкото само да го обърка.
В краен случай аз ще се мъча като я търпя, но колко ще издържа - не знам. Както се казва по добре е детето да има поне един нормален родител, отколкото двама ненормални.

П.П. От година и половина се мъчи да почне някъде работа, но само като я видят и и казват че мястото е заето. Явно хората е преценят още по погледа

Дотук,е така понеже съдът е утвърдил нещо към настоящият момент.Щом смятате ,че обстоятелствата са се променили във ваша полза и бившата ви съпруга има здравословен проблем който е релевантен.При адвокат .Мисля ,че правната квалификация е по Чл59 ал9 от СК.

Благодаря за отговора. Ще се посъветвам с моя адвокат. По принцип има шансове, така ли да разбирам?

Имате отлични шансове и не трябва да се бавите, защото ще се отрази на детето.

При всички положения няма да е идеално, но е по-добре детето да се отглежда от здрав родител, колкото и да е трудно за бащата. В детските години се формират и представите за света и първите впечатления не трябва да са от болестта на майката.

В по-късни години детето ще преодолее стреса и ще се нормализират нещата. Хората преживяват бедствия войни и пак живеят.

Е, чак пък отлични шансове не бих казала. Истината е, че във всяко дело за предоставяне на правата нещата не са никак сигурни, ама никак.
До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.
Консултация с колега е повече от наложителна.
Веднъж присъдени права на майката трудно да се променят...

poli_g написа:До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.

Te, родителите и, може би за това се бавят да вземат мерки, понеже ги е страх, че ако отидат на лекар и се окаже че наистина има проблем, ще е в моя полза. Само и дават някакви хапчета(витамини) дето и аз не съм ги чувал, уж за тонус, ама файда- йок. Обаче не си правят сметка че по този начин вървят срещу дъщеря си - състоянието и става по зле. Аз бих взел отношение по въпроса - да я закарам на лекар, обаче "жена ми" за всичко казва - ше питам майка ми, ако каже майка ми ... Да питам - в такъв случай мнението на свидетели има ли тежест в съда - става въпрос за потвърждение на отношението на малкия към нея?

az_samiq написа:... Ще се посъветвам с моя адвокат. ...

Чудесно! Колегата, като запознат с детайлите на казуса, ще ви даде най-достоверен съвет.
Тук само принципни неща може да прочетете, при все доброто ни намерение, така щото никой от нас не е запознат с историята на проблема, не е ангажиран по това дело, не е видял доказателствата.... разполагаме само с вашите неангажиращи твърдения.
Гласни доказателства са допустими във всяко исково производство ( има малко изключения), но да доказвате отношение на детето към майката не е основното. Промяна в обстоятелствата, съществуващи към дата на присъждане на род. права ( споразумението по взаимно съгласие) и към дата на завеждане на вашата искова молба е същината. Тази жена е давала индикации, според вашите думи, и тогава- не разбирам защо сте дал лековато съгласие за важните въпроси. Сега ще е трудничко, но не невъзможно. Всичко зависи от това, което ще докажете в съдебна зала, а не което твърдите.

az_samiq написа:

poli_g написа:До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.

Te, родителите и, може би за това се бавят да вземат мерки, понеже ги е страх, че ако отидат на лекар и се окаже че наистина има проблем, ще е в моя полза. Само и дават някакви хапчета(витамини) дето и аз не съм ги чувал, уж за тонус, ама файда- йок. Обаче не си правят сметка че по този начин вървят срещу дъщеря си - състоянието и става по зле. Аз бих взел отношение по въпроса - да я закарам на лекар, обаче "жена ми" за всичко казва - ше питам майка ми, ако каже майка ми ... Да питам - в такъв случай мнението на свидетели има ли тежест в съда - става въпрос за потвърждение на отношението на малкия към нея?

Немога да ти кажа диагнозата ,каква е но има нещо неадекватно в това поведение.Защо като съм болен неможе ,някой друг да отиде на лекар вместо мен-лично непрехвърлимо право.