Настройване на детето срещу бащата след развода
Публикувано на: 20 Окт 2010, 18:53Преди да се обърна към Вас в търсене на правилния път за решаването на един въпрос на който аз сам не мога да намеря отговор, ще опиша накратко ситуацията около себе си.
С бившата си съпруга сме разведени от вече близо две години. Аз подадох молба за развод, поради това, че не можех повече и емоционално и физически да съжителствам с нея. Причината бе силно негативното влияние на майка и в нашето семейство и изключително властният и лош характер на „жена ми”. Поради това, че аз не бях съгласен с вижданията и за живота които касаят семейството ни, много често, особено след употреба на алкохол, тя ставаше агресивна. Свидетел на това е ставало и детето ни. Искам да подчертая, че никога не съм използвал физическо насилие спрямо нея и въпреки поведението и съм се опитвал да говоря с нея, за да търсим решение на нашите проблеми.
През годините закупих жилище с пари които успях да спечеля от работа в чужбина. Преди развода вече имахме добре обзаведено собствено жилище, автомобил, добра работа и двамата. След като си тръгнах си изнесох само дрехите, като всичко друго оставих да ползва тя и детето. Надявах се кошмарите да са свършили. Но уви, оказа се че те сега започват. От този момент насам, тя започна да настройва детето ни, което е момче на близо 10 годишна възраст вече. Започна да му обяснява че аз съм ги напуснал заради любовници и други подобни. Между впрочем само няколко месеца след развода ни, тя напусна семейното жилище и градът в който живеехме и се премести да живее в София при човек с който определено е поддържала връзка, а аз въпреки моите „любовници” и до ден днешен живея сам, също в София. Детето живее с нея и на нея са присъдени родителските права. Когато тя напусна семейното жилище, което и бе предоставено за ползване от съда след разводa ни, аз заведох дело за подялба. Преди делото обаче и предложих да не водим дела, а да и заплатя половината от пазарната цена на апартамента или тя на мен. Но тя категорично ми отказа, като мотивът и бе, че каквито претенции имам към нея, да се обърна към съда. Тя не иска да ме вижда и да разговаря с мен, дори за теми касаещи детето ни. От там насетне започнаха други втълпявания на детето ни – че ще го лиша от наследство, че му взимам апартамента който му се полага и т.н. Аз нямам друго жилище освен това общото и моето желание след подялба на жилището е да търся начин да си закупя собствено, понеже сега живея в служебно общежитие. В момента заплащам по мое желание месечна издръжка в размер на 150 лв. и имам право на личен контакт с детето веднъж в месеца от петък до неделя. Обичам синът си и не се отказвам от грижите си за него. Детето също държи на мен и ме обича, но проблемът, големият проблем е, че той се страхува от майка си. Нейният характер както вече споменах е много лош и тя е намерила начин да влезе под кожата на детето ни, като го превърне в инструмент срещу мен. През време на срещите ни с детето то не може да се отпусне за да прекара спокойно уйкенда, да се наслади на почивката и срещата ни, да разговаряме за неща които го вълнуват. Майка му и мъжът с който живее му звънят постоянно и той няма начин да не отговори на телефонните им обаждания, понеже после тя започва да му държи сметка защо не вдига телефона, къде е бил, какво е правил и т.н. Когато идва време да го водя от страх да не закъснее той се разтреперва и е силно притеснен. Основната тактика на нея спрямо детето е, че като се „провини” съгласно нейните виждания тя спира да му говори и започва да му се „сърди”. Той не отговаря на позвъняванията ми по телефона когато майка му е около него, а ако съм настоятелен и ми вдигне – отговорите му са само с „да” и „не”. Тя вече до такава степен го е обсебила, че той се чувства виновен ако контактува с мен, а за моите близки и дума не може да става. Притеснява се да вземе със себе си онова което съм му купил, понеже явно майка му не му позволява да взима нищо от мен. Детето вече расте с едно чувство на вина, че наранява майка си ако поддържа контакт с мен. За нейното поведение и за намесата на мъжа с който живее в отношенията ми с детето ми аз вече отправих моя жалба до агенцията за закрила на детето. Социален работник посети дома и, като проведе разговор с нея. Резултатът от нейна страна бе точно обратен – тя се озлоби още повече. Ето и едно потвърждение на думите ми, само един от многото примери които мога да дам. В края на миналата ни лятна ваканция ние с детето бяхме заедно близо до Бургас. Майка му е имала намерение да прекара своята почивка също край Бургас, но с цел да ми покаже че тя е независима и свободна да прави каквото си поиска със себе си и с детето ни, тя не се обади като човек за да се разберем и да се видим някъде за да остане детето с нея, а ме накара а го заведа в София. В същия ден, само един час след като пристигнахме, тя тръгна с детето обратно, пак за Бургас. И това дете трябваше да измине всичките тези около 800 км. в жегите само за няколко часа, за да може майка му да поласкае своето его. Този факт говори достатъчно красноречиво сам по себе си какъв човек е тази жена.
А аз не съм заспал една вечер дори с мисъл за детето си, повярвайте ми колко много страдам за него и положението в което се намира той.
При последното пребиваване на детето при мен, аз станах неволен свидетел на телефонен разговор между него и майка му в който тя назова човека с който живее като „баща ти”. Така бе записан и в телефона на детето този човек – „тати”. Когато попитах синът си защо е така, той ми отговори че майка му го е накарала да се обръща така към него и се разплака, молейки ме да не и казвам.
След цялата тази прелюдия на моят живот напоследък, притесненията ми са за детето. Той си има баща, който го обича и се грижи за него. Разводът ми с майка му не е развод с детето ми. Аз не я мразя, даже напротив – желая и късмет, само да не настройва детето спрямо мен. Защото какво ще стане ако тя „утре” се раздели с този човек и отиде да живее с друг. И той ли ще е поредният баща на детето ми? Тя явно не си дава сметка, че детската психика е много чувствителна и че нашето дете тепърва му предстои да влиза в пубертетна възраст. Явно не си дава сметка, че с поведението си може да нанесе на детето ни толкова силни психически травми, които да му оставят белези за целият му живот, да не говоря, че може да се стигне и по-далече.
Въпросът е, как по законен начин да се промени вече създалата се ситуация и да се „спре” тази жена в стремежа си към единствената и цел да прекъсне контакта с детето ми и да го накара да не желае да ме вижда. Аз не мога да виня детето за поведението му, защото той е само едно дете което ма нужда да бъде обичано, нищо повече...
С бившата си съпруга сме разведени от вече близо две години. Аз подадох молба за развод, поради това, че не можех повече и емоционално и физически да съжителствам с нея. Причината бе силно негативното влияние на майка и в нашето семейство и изключително властният и лош характер на „жена ми”. Поради това, че аз не бях съгласен с вижданията и за живота които касаят семейството ни, много често, особено след употреба на алкохол, тя ставаше агресивна. Свидетел на това е ставало и детето ни. Искам да подчертая, че никога не съм използвал физическо насилие спрямо нея и въпреки поведението и съм се опитвал да говоря с нея, за да търсим решение на нашите проблеми.
През годините закупих жилище с пари които успях да спечеля от работа в чужбина. Преди развода вече имахме добре обзаведено собствено жилище, автомобил, добра работа и двамата. След като си тръгнах си изнесох само дрехите, като всичко друго оставих да ползва тя и детето. Надявах се кошмарите да са свършили. Но уви, оказа се че те сега започват. От този момент насам, тя започна да настройва детето ни, което е момче на близо 10 годишна възраст вече. Започна да му обяснява че аз съм ги напуснал заради любовници и други подобни. Между впрочем само няколко месеца след развода ни, тя напусна семейното жилище и градът в който живеехме и се премести да живее в София при човек с който определено е поддържала връзка, а аз въпреки моите „любовници” и до ден днешен живея сам, също в София. Детето живее с нея и на нея са присъдени родителските права. Когато тя напусна семейното жилище, което и бе предоставено за ползване от съда след разводa ни, аз заведох дело за подялба. Преди делото обаче и предложих да не водим дела, а да и заплатя половината от пазарната цена на апартамента или тя на мен. Но тя категорично ми отказа, като мотивът и бе, че каквито претенции имам към нея, да се обърна към съда. Тя не иска да ме вижда и да разговаря с мен, дори за теми касаещи детето ни. От там насетне започнаха други втълпявания на детето ни – че ще го лиша от наследство, че му взимам апартамента който му се полага и т.н. Аз нямам друго жилище освен това общото и моето желание след подялба на жилището е да търся начин да си закупя собствено, понеже сега живея в служебно общежитие. В момента заплащам по мое желание месечна издръжка в размер на 150 лв. и имам право на личен контакт с детето веднъж в месеца от петък до неделя. Обичам синът си и не се отказвам от грижите си за него. Детето също държи на мен и ме обича, но проблемът, големият проблем е, че той се страхува от майка си. Нейният характер както вече споменах е много лош и тя е намерила начин да влезе под кожата на детето ни, като го превърне в инструмент срещу мен. През време на срещите ни с детето то не може да се отпусне за да прекара спокойно уйкенда, да се наслади на почивката и срещата ни, да разговаряме за неща които го вълнуват. Майка му и мъжът с който живее му звънят постоянно и той няма начин да не отговори на телефонните им обаждания, понеже после тя започва да му държи сметка защо не вдига телефона, къде е бил, какво е правил и т.н. Когато идва време да го водя от страх да не закъснее той се разтреперва и е силно притеснен. Основната тактика на нея спрямо детето е, че като се „провини” съгласно нейните виждания тя спира да му говори и започва да му се „сърди”. Той не отговаря на позвъняванията ми по телефона когато майка му е около него, а ако съм настоятелен и ми вдигне – отговорите му са само с „да” и „не”. Тя вече до такава степен го е обсебила, че той се чувства виновен ако контактува с мен, а за моите близки и дума не може да става. Притеснява се да вземе със себе си онова което съм му купил, понеже явно майка му не му позволява да взима нищо от мен. Детето вече расте с едно чувство на вина, че наранява майка си ако поддържа контакт с мен. За нейното поведение и за намесата на мъжа с който живее в отношенията ми с детето ми аз вече отправих моя жалба до агенцията за закрила на детето. Социален работник посети дома и, като проведе разговор с нея. Резултатът от нейна страна бе точно обратен – тя се озлоби още повече. Ето и едно потвърждение на думите ми, само един от многото примери които мога да дам. В края на миналата ни лятна ваканция ние с детето бяхме заедно близо до Бургас. Майка му е имала намерение да прекара своята почивка също край Бургас, но с цел да ми покаже че тя е независима и свободна да прави каквото си поиска със себе си и с детето ни, тя не се обади като човек за да се разберем и да се видим някъде за да остане детето с нея, а ме накара а го заведа в София. В същия ден, само един час след като пристигнахме, тя тръгна с детето обратно, пак за Бургас. И това дете трябваше да измине всичките тези около 800 км. в жегите само за няколко часа, за да може майка му да поласкае своето его. Този факт говори достатъчно красноречиво сам по себе си какъв човек е тази жена.
А аз не съм заспал една вечер дори с мисъл за детето си, повярвайте ми колко много страдам за него и положението в което се намира той.
При последното пребиваване на детето при мен, аз станах неволен свидетел на телефонен разговор между него и майка му в който тя назова човека с който живее като „баща ти”. Така бе записан и в телефона на детето този човек – „тати”. Когато попитах синът си защо е така, той ми отговори че майка му го е накарала да се обръща така към него и се разплака, молейки ме да не и казвам.
След цялата тази прелюдия на моят живот напоследък, притесненията ми са за детето. Той си има баща, който го обича и се грижи за него. Разводът ми с майка му не е развод с детето ми. Аз не я мразя, даже напротив – желая и късмет, само да не настройва детето спрямо мен. Защото какво ще стане ако тя „утре” се раздели с този човек и отиде да живее с друг. И той ли ще е поредният баща на детето ми? Тя явно не си дава сметка, че детската психика е много чувствителна и че нашето дете тепърва му предстои да влиза в пубертетна възраст. Явно не си дава сметка, че с поведението си може да нанесе на детето ни толкова силни психически травми, които да му оставят белези за целият му живот, да не говоря, че може да се стигне и по-далече.
Въпросът е, как по законен начин да се промени вече създалата се ситуация и да се „спре” тази жена в стремежа си към единствената и цел да прекъсне контакта с детето ми и да го накара да не желае да ме вижда. Аз не мога да виня детето за поведението му, защото той е само едно дете което ма нужда да бъде обичано, нищо повече...
"битовите условия", са си чисти "битовизми", ако ме разбирате, важно е друго да се изясни по безспорен начин на съда 
!
!