forum.lex.bg

Здравейте!

Бих искала да помоля за споделено мнение, практически опит и препратки към съдебна практика по сходен проблем.

Казусът е следния:
Родителите са разделени и на майката и 3 годишното дете им предстои да депозират документи за постоянно пребиваване в чужда държава, поради трайна партньорска връзка на майката с чужденец. Бащата, който вижда детето си по рождените дни и по изключение един или два пъти повече годишно, принципно е съгласен да сключат споразумение по чл.127, ал.1 от Семейния кодекс.
Проблемът ще е да се договори подходящ разумен режим на свиждане, защото дестинацията е в прекия смисъл на думата - на другия край на света и билетите само за отиване и връщане за трима човека са 9000 - 10000 лева. Оценям теоритичната възможност след навършване на 5 г. възраст на детето, същото да пътува само, придружавано от стюардеса и да сменя два самолета и да се разчита, че бащата ще го върне..... и т.н., но някак мисълта ми не се задържа толкова комфортно на тази тема.

Майката не може да обещае по-често идване до България с оглед лични контакти на детето с бащата от веднъж на две години. Бащата пък не може да си позволи отиване до там.

Благодаря ви предварително и ще очаквам с нетърпение отговори, защото не разполагам с много време....

споразумение по чл.127, ал.1 от Семейния кодекс.

Реши дилемата. Какъв ще е обема на режима на лични контакти зависи единствено и изцяло от договарящите. Вярвам, с оглед изложената фактология, че магистратът ще го одобри ( въпросът с ОЗД си стои, но е несъществен- толкова е формализирано всичко, че ... са като фигурата на прокуратурата по КАД. Без извинения, макар напоследък да има приятни изненади).
Няма нормативно определен режим- каквото се спогодят страните, ерго- бих заложила по-разширен( дори 3-4м.) режим през лятото ( или който и да е сезон, според зависи климата на страната в която отива детенце) за сметка на ежемесечния.
Можете да договорите веднъж бащата да отива и го взима, респективно връща на майката, веднъж майката да прави това усилие( то и така се получава от вашето "веднъж на две години") или единия да го води, другия да го прибира.
Може да си позволите доста след като страните имат хармонични отношения и са склонни да договарят. А при такива отношения дори и да не се спази стриктно договорения режим няма страшно- ще се компенсира извънсъдебно.
Режимът се определя с единствена цел да не се къса връзката между род., комуто не са предоставени род. права и детето. Това може да се постигне и с други средства с оглед технологията, но и няма по-добро от реалния контакт.

( съвсем встрани, ако няма брак дори не бих забърквала в това съда( както и го правя)- нотариус стига).


Напоследък все по-често предлагам 1седмица при бащата, като ежемесечен, но е продиктувано от това, че страните са пръснати из страната на повече от 500км. и за едно дете е повече от непосилно, особено в крехка възраст, да прави такива преходи. Магистратите приемат положително такова разрешение. Това, разбира се, в границите на страната ни. Извън е трудно по икономически причини, защото едната страна е натоварена, според мен несправедливо, с допълнителни разходи по пътуването, които не са за пренебрегване.

Все пак остава нотка на съмнение, че не това точно очаквате да прочетете ( и въпросът ви не е точно този, който сте задала).
И още нещо- майката не е в особено изгодна позиция да налага мнение( боя се този път татето е решаващ фактор), така щото искане за определяне на местоживеене на детето на 9000км. от РБ е наистина предизвикателство да се уважи. Заради доказването..., не друго.