forum.lex.bg

Здравейте, имам следния проблем :
В решението за развода е записано, че бащата може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, и по един месец - юли или август, който не съвпада с платения ми годишен отпуск. Днес бащата се обажда на детето и му казва, че на първи юли, ще го вземе за един месец. Детето обяснява, че тогава мама е в отпуск и може да го вземе от първи август, но бащата отговаря че това не го интересува и за да си нямам проблеми да му стегна багажа за 01.07. Въпроса ми е правилно ли тълкувам решението или бащата трябва да върне детето в деня в който излизам в отпуск, тъй като това е 15.07.
Другия ми въпрос е по повод издръжката. Бащата иска за времето на престоя на детето при него да му дам 150лв. издръжка, под формата на джобни за детето. Издръжката по принцип е 100лв. които се удържат автоматично от заплатата на бащата заради запор за неплащане на същата. Та въпроса ми е трябва ли да му възстановя сумата за този месец и съответно да му заплатя моята част от издръжката, която той очевидно не иска в пълния размер, но все пак... Интересува ме как е от правна гледна точка, от морална откровено заявявам, че мога да докажа че издръжката на детето ми съвсем не се включва във въпросните 200лв. но никога не съм си позволявала да изнудвам бащата за суми извън законно установените.
Предварително се извинявам за дългия пост, но ще си позволя един последен въпрос на който от доста време търся отговор. Към кой да се обърна и има ли въобще в държавата орган който може да задължи бащата да се държи адекватно с детето си. Всеки разговор с него са цинизми и обиди по мой адрес, казва на детето да ме псува и чака на телефона да чуе, че го прави. Разговарях няколко пъти с АЗД, но от там ми казват, че нямат правомощия да вземат отношение по случая. Детето се разстройва след всеки разговор и плаче. Започва да ми се извинява, че е казал глупост, но иначе баща му щял да му крещи. Не знам как да се справя с това, синът ми е на 9г. , а вече е чувал какви ли не епитети и цинизми. Имам ли право да не позволявам на детето да говори по телефона с баща си, пак казвам - законово, за моралното всеки да прецени за себе си. Редно е да спомена, че бащата е дал на детето телефон с негова карта. Посъветвайте ме, към кой да се обърна и въобще мога ли да направя нещо за да защитя детето си от подобен психически тормоз. Не искам да прекъсвам контактите им, те и без това са главно по телефона, искам само с детето ми да се държат като с дете на 9г. каквото е. Многократно служители и на АЗД и на полицията, какъвто всъщност е и таткото, са изразявали пред мен мнение, че бащата е неуравновесен и вероятно се нуждае от лечение, но за съжаление всички казват, че няма закон или орган в страната който да го задължи да посети психолог. Така ли е наистина ?

Здравейте,винаги нещата при един развод са много объркващи не само за детето.Искам да ви кажа че ви пиша ,но аз не съм нито адвокат,нито съдия.Просто човек и майка на две деца.
Ще ви отговоря какво мисля и някой друг съвет.
По повод месеца при бащата.По неписано правило може да се разберете за това,тай като сте дали два евентуални месеца за този престой,но какти и разказвате не е възможно.Ето аз какво направих с моето дете.Освен че го вижда 1 и 3 седмица ,има право на 10 дни през лятото,който не съвпадат с моя платен отпус.МОя бивш много ме тормози и си играеше с мен,затова още в началото на годината му дадох календар в който оградих времето на седмичното виждане и това за през лятото,за да няма разправий и всеки да си прави плана отдалеко.Аз ви съветвам ако това не ви притеснява оставете детето при бащата за месец юли,нищо че вие сте в отпуска от 15(все пак имате нужда и време само за себе си).
За идръжката абсурт да му давате,приспадате или доплащате.Аз не вярвам в съдебното решение да го пише това.Не се плашете от нищо,въпреки че е полицай,той няма право да ви иска тези пари,може естествено да му ги дадете на собствена воля,ако прецените и то не точно 150 лева или 200,а колкото решите.Може и да са само на детето,то ви е голямо,може да си купува неща само(ако баща му се съмнявате че се грижи добре за него).
За цинизмите и псувните.ще трябва да се примирите,това отмъстително поведение от страна на бившия ви няма да престане докато не ви съсипе.Така че горе главата ,да не ви пука,и на детето го предайте това.Думите са си думи(от един простак-полицай при това)и те нямат значение,нищо че тежат много.
Отностно разговорите по телфона,ако изрично това го няма в съдебното ви решение,може да му отказвате секи друг достъп до синът си.Още повече че това го разтройва.Няма значение за картата и телефона---------върнете ги на бащата.Никой нищо не може да ви принуди,да направите което е извън съдебното решение.МОралната страна е друго нещо,но вие гледайте от психологическата и здравната страна на вас и детето ви.
За жалост в тази страна разведените майки,подложени на всякакви АТАКИ,никой никога не може да им помогне--------до която и институция да се обърнете,те ще са с вързани ръце.Просто се надявайте детето да остиска още и като стане на 10 заведете ново дело,за свижданията да се променят,ограничат,забранят или да стават в ваше присъствие само.Дотогава всичко което става с вас.с детето и неговото "разтройване " след срещи с бащата трябва да имате СВИДЕТЕЛИ за всичко.Това е за съд,там да докажете всяка ваша дума чрез трети лица.ПОжелавам ви успех за всичко.

Благодаря Ви за съветите, но не мога да се примиря че в тази държава някой може безнаказано да тормози едно дете. Няма да се откажа да търся начин това да спре. Надявах се, че във форума има хора които знаят какво може да се направи и могат да дадат професионален съвет, но като за начало последвах вашия и спрях телефонните контакти.
Още веднъж Ви благодаря и желая успех и на Вас.

Здравейте,аз също съм самотна майка и ви съчуствам.И аз имах правни спорове с бащата,но едно разбрах ,че трябва сами да намерим начин да се справим,на държавата не и пука за нашите деца.Относно телефонния тормоз вие взимате решение детето ви да говори или не с картата на бащата,в съдебното решение не пише тези нещта,пускайте високоговорителя на телефона за да се чуе и от свидетел.Моя бившия и той ме тормози по телефона ,но вече не объщам внимание,детето още не разбира.Госпожата преди мен правилно ви е посъветвала да си намерите добри свидетели,дори и ваш роднина се приема.Според мен мже да искате увеличение на издръжката ,детето ви е голямо.
Успех и пишете какво става.

leti11 написа: Надявах се, че във форума има хора които знаят какво може да се направи и могат да дадат професионален съвет

Да във форума има много професионалисти и дават добри съвети,но аз ви говоря от собствен опит.Борете се найстина защото "бащите" си позволяват твърде много без да разсъждават ,че отмъщавайкини на нас(затова че гледаме децата им,и можем и без тях да живеем) нараняват собствените си деца.ЗА жалост аз разбрах че те имат дори повече права от нас,ние имаме само задължения-към деца,към бивши съпрузи и бащи.
Но пак ви казвам за всяко едно нещо искайте до вас да има свидетели,не си позволявайте дори и прости думи без такива свидетели. И задължително за всичко да имате официални документи с подписи.Пишете ми на лични съобщения,ако желаете.Много бих се радвала да имате успех,не си завирайте главата в праста както правят други.Късмет

Ако бащата наистина се държи неадекватно и принуждава детето да псува, използва цинизми и т.н. ,очевидно го възпитава по вреден за развитието му начин. Следващият път извикайте на гости свой близък - приятелка или роднина, които на високоговорител да чуят разговора между бившия и детето и след това отидете при колега адвокат да предприеме действия за ограничаване на контакта на бащата с детето, промяна на режима на лични контакти. Никой родител няма право дори да говори и настройва децата срещу другия родител, а още по - малко да ги принуждава да го псуват, пълно безобразие.
Какво като е полицай, ние сме на първо място хора, след това упражняваме определени професии. И най - важното, трябва да защитаваме психиката на децата, понякога дори от собствените им родители, ако те са неуравновесени и им влияят отрицателно.

Към сим20 ,аз исках да помогна и да дам съвет както си направила и ти.Но аз не обиждам като теб ,че някои си завирали главата в пръстта.Трябва да обвиниш половината майки в БГ че правят така само защото сами се грижат финансово за децата и нямат финансовата възможност да водят дела.Аз вече съм водила дело и смених няколко адвоката,за детето си винаги давам всичко.Но понякога и сам трябва да търсиш дипломотично решение на проблемите.

stelli_777 написа:Към сим20 ,аз исках да помогна и да дам съвет както си направила и ти.Но аз не обиждам като теб ,че някои си завирали главата в пръстта.Трябва да обвиниш половината майки в БГ че правят така само защото сами се грижат финансово за децата и нямат финансовата възможност да водят дела.

Здравейте Стели777 много ме учудвате,незнам къде "видяхте" да ОБИЖДАМ някого изобщо,още повече майките гледащи сами децата си,още повече че и аз съм една от тях.Това е просто израз,който гласи--НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ,а не обида,съжелавам че не сте го разбрали правилно.
Искали сте да помогнете и да дадете съвет,дано сте успели.Аз също исках това ,дано и аз съм успяла,въпреки че госпожата повече не пише за това как се развиха нещата.
Доколкото ми е известно повечето дела за издръжка и родителски права са безплатни(служебни адвокати).Знам много добре че всеки се отказва да търси правата си пред полиция(защото не реагират изобщо) в съда,защото е тежко и ако искаш да спечелиш ,да !!трябва да платиш,и то не молко.Но госпожата има тези възможности доколкото разбрах(да мине през съда пак),просто и трбява малко укоражаване и малко подкрепа.А аз и я давам цялата.И като пожелавате късмет ,пожелайте и на мен--поредната битка за правата на децата ми в съда ще водя скоро.

Защо се правите на бели питки.Най -голямото отмъщение на бивша съпруга е това да осуетява свижданията на бащата с детето. А да промиеш мозъка на едно дете е най лесно.От личен опит го знам. И защо си мислите че винаги майките са изстрадалите . А дали те самите не са си виновни за статуквото в което са изпаднали. Лошото е че винаги слагат децата отпред на бойното поле. Я прочетете това. http://dox.bg/files/dw?a=956c5e871e
На пръв вид насажда впечатление на някаква нещастна изоставена жена . Да ама не. В следващия брой има отговора на напусналия баща.

Държа да напомня, че всеки си има някакви лични проблеми, но това е юридически форум, а не форум " Семейни драми". Така че , опитайте се да задавате въпроси за получаване на юридическа помощ, а не психологическа, емоционална подкрепа и т.н.! За това си има също нужните специалисти!

nk7702n написа:Държа да напомня, че всеки си има някакви лични проблеми, но това е юридически форум, а не форум " Семейни драми". Така че , опитайте се да задавате въпроси за получаване на юридическа помощ, а не психологическа, емоционална подкрепа и т.н.! За това си има също нужните специалисти!

Именно, защото е юридически форум а не форум за правна помощ и според мен пропуските и тълкованията на закона са темите за обсъждане тук. Семейни казуси. А това че са драми не по-малко вина има и закона и неговите членове и алинеи. Никой не иска психологическа или емоционална защита. Най малко един адвокат може да му я даде. Особено, когато се е "докоснал" до подобни проблеми, а да не говорим за изоставени съдийки .Лелеее малеее. Страшно е.

nk7702n написа:.... някакви лични проблеми, но това е юридически форум, а не форум " Семейни драми". Така че , опитайте се да задавате въпроси за получаване на юридическа помощ, а не психологическа, емоционална подкрепа и т.н.!

Да всички знаем какъв е форума,но на госпожата не и беше отговорено точно и конкретно какво да прави и какво не в чисто професионален план.Аз съм си позволила освен да и дам куража да не се отказва и да се бори за това което смята тя за редно за детето си,а и просто да я посъветвам докато иде при адвокат или докато започне дело какво да прави за да не допуска грешки.(от личен опит,защото после адвокатите просто ти казват:"ако беше направила това...., е това не може да ползваме в съда.... имаш ли долкумент .... жалко че нямаш свидетели....... е това го има в закона ,но пред съдията -не минава знам това.....и т.н.----защото законите са много но май повечето неприложими)
И моля ви никой не се прави на "питки и то бели"." БАЩА!!!!" в България не съществува изобщо ,освен като дума в някой закон.Съдби много,родители различни ,но страдащите и потърпевши са децата при всички случай,а това е най жалкото.

Бях провокирана за изказването си от andrey13 - жалващият се баща. Естествено, че преди всичко и на първо място сме хора със своите емоции и лични проблеми. А еднаква вина и отговорност носят и двамата родители, най - важно е бъдещето на децата.
Аз изказах и професионалното си мнение, може да се ограничат контактите с бащата, щом са вредни за възпитанието на детето, това може да стане по съдебен ред.А майката изобщо не е длъжна да дава издръжка на детето си за времето, през което бащата осъществява личния си контакт с него. Относно АЗД, смятам, че би трябвало да е орган, който се грижи за правата на децата. И би трябвало да се подават жалби и там. Да, трябват свидетели за много факти, защото иначе няма как да се докаже нищо. Не можем просто да си разказваме нещата.

Разбира се че БАЩА в България съществува, но най често срещаната грешка на майката е че когато бащата е сериозен, отдаден и отговорен, то тя почти винаги злоупотрява с тези качества и естествено го губи.

Уффф, като се отпочне с тези кардинални заключения дори и да не иска човек да се забърква в чуждото мръсно бельо, не устоява ( макар и "железен" да е ).

За да се стигне до разрив в отношенията между двама- вината не винаги и не по правило е само на единия. Опитът ми сочи, че е споделена. Както казва една колега- "Няма пчела, която да бяга от меда".
Майката( разбирай съпругата) губела съпругът си- какви са тея собственически робовладелски разсъждения?
Отдавна човекът НЕ е приравнен на вещ, че някой да изразява претенции за собственост и когато не притежаващ нещо алогично е твърдението, че си го загубил.
Освен ако не си заседнал векове назад в историята, де.

Не Уфф а Офф. Много правилно се изразих с думата "губи". Защото тя не губи него като вещ. Губи човешкото у него. Вниманието, отношението, ласките, търпението а и накрая това , което е останало от любовта и тръпката. Появява се отчуждението и края на всичко. Ако има компромис, то е като кръпка на чувал, която се скапва все по-често. Та това искам да кажа в смисъла на "губи". И в почти всички случаи а и в закона се търси после материалното , защото то има парично изражение. А другото което е много по-скъпо и неоценено от единия или от двамата отива на вятъра и се ИЗГУБВА. Именно за това намекнах, че е гадно бившата ти да осребрява това, което е било помежду ни. Всеки мъж е готов да даде много, много повече от това което е в исковата молба, но начина , злобата , отмъщението, пречките с децата ....всичко това много боли и амбицира мъжкото его на преден план.Като пострадал от този синдром на бившата съпруга ще отворя тема за този вече много често срещан негативен синдром в съвременните семейни отношения.Името му е ПАС. "Синдром на родителско отчуждение".

andrey13, неслучайно и аз реагирах отрицателно на Вашите изказвания, Вие въобще не сте разбрали, че отчуждението идва по вина и на двамата, много е лесно да стовариш цялата вина за развода на бившата, нали!? Ами Вашето поведение безгрешно ли беше, Вие съвършен ли бяхте във взаимоотношенията?
Научете се да понасяте отговорността за действията си, за това, което Ви се случва.Всеки проблем има две страни. И освен " Офффф" има и възклицание " Уффффффф". Не бъдете перфекционист, а се опитайте да се отнасяте по - човечно към другите, да сте компромисен, а не егоистичен, гледащ нещата само от своята камбанария.

Аndrey13, за съжаление Вие наистина не можете да преодолеете предубежденията си явно заради собствения Ви развод. С цялото ми уважение към всички писали по темата, но аз се въздържам от клишета от сорта "Всеки мъж ...", "Всяка майка ...", "Всеки баща ..." и т.н. , няма такъв филм. Има бащи на които не им пука за децата им, за съжаление познавам и такива майки, всеки си знае какво му е. Ако исках просто да плюя бившия щях да пиша в друг форум, трябваше ми съвет за нещо което повярвайте ми мога да преценя колко вреди на детето ми. И дали съм изгубила нещо или напротив, това няма нищо общо с отношението ни към детето нали ? Или и Вие като бившия сте на мнение, че няма значение през какво ще мине за да ме съсипе и по неговите думи "Най-ще ме заболи за детето" . Да, колко съм загубила наистина !!!
И последно изречение, ако позволите. Може би във всички майки пишещи във форума виждате бившата, но poli_g е от най-безпристрастните от пишещите във форума, вероятно професионализма и надделява над женската солидарност което наистина и прави чест, та поне в нея можете спокойно да не разпознавате бившата.

Какви предубеждения? Нали не си мислите че , жените които са ми били съпруги са единствените в живота ми.Добре че не съм писател. Иначе Балзак много боб и ряпа има да яде яде.Такива предубеждения са характерни за старите моми , които слагат мъжете бод общ знаменател и това наистина им пречи. Според мен мъже, които имат желание за семеен живот, просперитет и щастие са почти винаги жертва на съпруги, които смятат че това им е даденост и призвание от съдбата.Или че този просперитет и благоденствие се дължи на тях. И за това бързо се самозабравят,еманципират и най-често прекаляват , като си изграждат фалшиво чувство на увереност , че мъжа до тях е вечно техен и са консервирали чувствата и преданноста на ближния. Почти винаги изхода е един. Естествено че вината не е само на единия, но тя е различна и то толкова , колкото и хора съществуват на земята. Просто търпението и задръжките на единия се изчерпват и естествено, не без подкрепата на "странични" явления, като любовник /ца/ с които опита за равновесие почти-винаги е неуспешен , но дава резултата наречен развод.Но това е друга тема. Искам да попитам по темата.Защо почти винаги ощетения за свижданията се оказва съпруга ? Защо почти винаги се смята че , майката е по-достойна способна в качеството си да гледа едно дете/ е не искам да кажа бебета и малки деца/.Защо не може например решение, в което майката да го гледа до 5-6 години и после бащата. Просто да се споразумеят така. Защо трябва непременно в събота и неделя а да бъде например 2-4 дни в месеца...неопределено кога, просто когато имат възможност родителите.[/quote] Според мен закона е елементарен а проблемите и казусите са много сложни.Закона за защита от домашно насилие , в който се вместват тези казуси, въобще не работи. Ама никак! Съдийте даже и не са го чели.А адвокатите с надсмешка гледат, когато търсиш някакво основание за защита от него.Прочетете темата ми за ПАС и ще разберете за какво иде реч. Но без предубеждения .

Вие сте толкова объркан в съжденията си, че не знам от къде да започна. Основна грешка е да имате мисъл, че светът се върти около вас и с оглед вашите ангажименти( професионални и интимни) всеки трети трябва да си намества живота и графика.

Всъщност, каузата ви изобщо не си струва времето, ерго Балзак да ви обясни защо и как.