forum.lex.bg

Малко е дълга историята и поради часа не ми се търсят документи за цитиране и посочване на дати. Ще се опитам да изложа фактите на кратко и ще дам нужните подробности в крачка, ако потръгне дискусията.

Имам развод по взаимно съгласие от 2005 година. При развода майката се съгласи детето да остане при мен и съответно имам издаден документ от съда. По това време вече живеех в чужбина и реално детето остана при моите родители.

През 2006 година сключих брак в чужбина с гражданка на съответната страна. След по-малко от година решихме да вземем детето при нас. Майката ми издаде пълномощно за паспорт(важи еднократно и оригинала остана в паспортното) и пътуване на детето в чужбина, което ако не се лъжа е безсрочно, демек не се сещам термина споменат в документа, но не е за определен срок от време и от тогава до сега съм го ползвал няколко пъти.

Записахме детето да учи тук и така е и до днес. Около година след това майката замина за друга държава, различна от тази в която съм аз с втория си съпруг и детето от него, а в последствие има и второ, родено в чужбина.

Обаче след няколко месеца изтича срока на паспорта и ми трябва ново пълномощно за издаване на паспорт. Майката започна да увърта, че нямала пари да ходи до България, нито пък до българското посолство. Помолих я да издаде пълномощно при тамошен нотариус, но и това и се видя скъпо. Взе да намеква да и пращам пари при положение, че до сега не ми е изплатила нито лев издръжка. Няма да се кривя душата и ще кажа, че е пращала от време на време по 50 или 100 евро на детето по разни празници, които всъщност са смешна сума за европата, но ми се стори криво да ми иска пари за това пълномощно. И даже не съм сигурен дали ще го извади, ако и ги изпратя.

Моля да ме посъветвате как да постъпя.

През главата ми минават дела за издръжки, отнемане на родителски права и какво ли още не. Само и само да не се прекъсва образованието на детето. Тази година завърши с много добър успех 6 клас, но ако се наложи да се върне в България едва ли би се справила при положение, че е учила там само до първия срок на 2 клас.

Моля да ме посъветвате как да постъпя по съдебен път, защото след последните 3-4 разговора с майката съм обезнадежден.

Ако за съвета са ви нужни повече подробности по бракоразводното дело, правата, свижданията, реалните факти и каквото още се сетите съм готов да публикувам нужното.

Като цяло, според мен, на кръстопътя, на който сте застанал имате само два пътя- или да платите сега нейните разноски за упълномощаването или да водите дело за заместващо съгласие. Отчитате, че това дете след време отново ще има нужда от паспорт( защото срокът му на валидност е лимитиран във времето) и пак ще имате нужда от нейното съгласие.
Преценявате кое е по-икономически изгодно за вас и действате.

След 5 години детето ще бъде на 18 и ако не се лъжа няма да е необходимо майката да дава съгласието си за издаване на документ за самоличност.

Колко време продължава делото за заместващо съгласие и какви са горе долу разноските?

Иначе не са ми проблем стоте евро, които тя споменава, но съм сигурен че ще потънат неизвестно къде и пак ще съм без пълномощно. Това го знам от горчив предишен опит.

Хм.След като сте живели в чужбина по време на развода и имате такъв по взаимно съгласие, ЗАЩО тогава детето Ви РЕАЛНО е останало при продителите Ви.Тъй като , до колкото разбирам правата са предоставени на ВАС , а не на РОДИТЕЛИТЕ ВИ.Предполагам, че съпругата Ви се е съгласила да Ви предостави родителските права единствено и само въз основа на това, че с оглед живеенето Ви в друга страна, би могло да довете за по добро развитие на детето Ви исвън пределите на нашата мила Република България.Ако е така, би тябвало да оцените това което е направила бившата Ви съпруга, в името и благото на детето Ви.
Възможно е да греша в изводите си, но от написаното от Вас разбирам и си вадя именно този извод, съпоставяйки го с много други случай в които майкте по всякакъв начин се стремят да отделят дето от бащата независимо от последствията за самото дете(говоря в социален план).
Втори въпрос: Защо след като сте сключили втори брак, тогава сте решили да вземете детето при себе си?Нима без женската същност, сте неспособен да се грижите за детето си? И као това е така, защо сте се съгласили на взаимото съгласие с оглед на това , дето Ви да остане при Вас, след като сте бил обеден, че не можете да полагате грижи за неговото възпитание без намесата на майчинската фигура. Мислите ли, че това е чесно спрямо детето?Или го считате за кукла, наслагвайки му Вашите изисквания?
Трети въпрос. Поста Ви е много неясен. В началото започвате от ед.ч, м.р, след което преминавате в ед.ч.,ж.р.
Къде е действителноста. Ви разказвате от името на кого.Или това е Вашата лична история. Ако е така. Вие сте мъж или жена.

Сиси, ако изучаваш мъжката психология питането ти е точно адресирано, но що се отнася до правната страна- ирелевантно.

Постът е съвсем ясно написан- авторът ползва през цялото време м.р., а частта

Около година след това майката замина за друга държава, различна от тази в която съм аз(тук следва да има запетая, но е пропусната-бел. моя) с втория си съпруг и детето от него, а в последствие има и второ, родено в чужбина.

касае майката.

Колко време продължава делото за заместващо съгласие и какви са горе долу разноските?

В конкретния случай поне половин година, според зависи натовареността на съда може и да мине година от завеждане до постановяване на СР( имате проблем, преодолим, с изслушване на майката- ВКС приема, че следва по определени въпроси страните да се явят лично ).
Разноски:
- държавна такса до 80лв., но не по-малко от 30.00( колкото ви определи съда над първоначално внесените 30),
- адвокатско възнаграждение за вашия адвокат- по договаряне от 150.00лв. до ... според зависи щението на колегата( няма горна граница),
- отделно е възможно да се назначи особен представител на ответницата- там по определяне от съда, приблизително в рамките от 100 до 200лв.

Може и нещо да съм пропуснала. Но не съм съгласна с теб, че е ирелеватно. В този казус, лично аз бих пледирала точно обратното. Въпрос на доказване. Да не забравяме, че има и психологична експертиза, която ще има за цел да отговори на именно зададените от мен въпроси. За другото (такси и прочее спор нама).
Ммм., дааа. Възможно е да съм миксирала двете науки. Ама на, хоби- какво да се прави. От друга страна-едното е неразделна част от другото. Въпрос на психология при задаване на въпроси в с.з.
А ако съм съдия, бих задала именно тези въпроси, от които ще се извади най точното вътрешно убеждение върху което би могло де беде едно решение. все пак става въпрос за човешки живот и бъдеще, а не за куки"Барби" или "половинките им в мъжки пол.
П.П- Моля, за извиненеие на правописните грешки, но пак ми се скапа клавиатурата.

...... Не ми се спори, а и отивам на плаж, но преди това само да вметна- при тази тотална дезинтересираност на майката, абдикация от елементарни задължения към детето, което трайно е установено извън РБ, в среда в пъти по-благоприятна за развитието му... няма начин да загуби правата( ако това визираш ), както и да му бъде отказано разрешение за издаване на паспорт.

poli_g написа::roll: ...... Не ми се спори, а и отивам на плаж, но преди това само да вметна- при тази тотална дезинтересираност на майката, абдикация от елементарни задължения към детето, което трайно е установено извън РБ, в среда в пъти по-благоприятна за развитието му... няма начин да загуби правата( ако това визираш ), както и да му бъде отказано разрешение за издаване на паспорт.

Поли, произнясяш се само и въз основа на описаното от бащата. А дали е така - "имаше една песен" Аз не вярвам на това.Но и ако това е реалност, то пак жената го е направила в доброто име на детето си.И вместо същия да води дела които чрез решения биха могли да доведат до обрат в живота на едно дете (негативен), с оглед натова същият да придобие и задоволи мъжкият си нагон, то би трябвал да се замисли.НЕ КАКВО ПОСТИГА ТОЙ, А ДАЛИ БИ БИЛО В ПОЛЗА НА ДЕТЕТО МУ.
Нещо повече. Защо Поли??Нима една майка няма правото да уреди живота си след една раздяла. Или ние жените винаги трябва да се съгласяване и робуваме ма мъжкото подвластие. Нима ние нямаме прово на живот или зизбор в този живот? Къде в закона е писано, че жента (или отглеждащият сам родител, трябва и е необходимо да да задгърби себе си, с оглед отглеждането и възпитанието на децата). Защо мужа винаги се оправдава в такава ситуация, а жената бива винаги обвинявана? До кога ще тегне прокобата върху развитието на едно човешко същество след развода или раздялата с половинката. До кога тези 500 г, робство, ще влияят върху нашата плихика. Нима, ние жените не сме човешки същества, нима ние жените, е необходимо да носим целият товар на гърба си след несполуката за брак, нима ние жените сме тези които ще носят бремето на негативноста и няма да имит ПРАВО на развитие и социален живот, кариера и бъдеще. Нима за да получим същите е необходимо да се насилим да преберем мъжко съюество в дома си, само и само да просперираме. Не, Поли. Не съм съгласна. Ни е сме равни с мъжкото съсловие и с всяко едно същество.Ние жените имаме равни права и най вече правото на добро и щастливо бъдеще осигуряващо социалното обкражение на децета ни (най-вече) и второстепенно на нас самите.До кога с тези клишета , Поли??? До кога ще сме подвласни мененото 500годишно вменяване и доказване, че една майка е по лоша и от дявола, чрез фабрикуване на различни доказателства. съзнава ли света какво доказва??? Съзнава ли този който се сттреми да доказва това, че практически си играе с чевешки живот, кои=йто във връзка с възраста си, няма праов и не може да се яви в с.з, за да пледира или изкаже своето мнение.

П.П -относно казуса - аз лично не видях ТОТАЛНА дезинтересованост на майката, дори не видях въобще някаква дезиринтерисованоат.
Спирам до тук, защото много набрах.

Мисля е било ок., че си спряла, защото разсъждаваш в неправилна посока.
Съзнаваш ли, че преекспонираш собственият си опит и по този начин манипулираш фактите по казуса?

sisi19 написа:аз лично не видях ТОТАЛНА дезинтересованост на майката, дори не видях въобще някаква дезиринтерисованоат.

`щото четеш произволно фактите, а те са:
1. прекратяване на брака 2005 по взаимно съгласие
2. дадено съгласие от майката да се присъдят род. права на бащата( изненада първа, некореспондираща с тезата ти- майката е светица с ореол, макар да не са ясни обстоятелствата, самата липса на борба в тази насока е достатъчна индикация / не искам да ми развиваш тези, че обстоятелствата са притискали някого, евентуално/)
3. Детето е прибивавало 1 година при родителите на бащата, ама да прочете, че самата майка е инициирала дело за промяна в упражняване род. права?- цък. Ако си ползваш режима на лични- няма как да ти убегне тоя факт.
4. 2006 той взима детето навън, където и да е това трябва да е по-добро място от тук, и майката доброволно дава съгласие детето да напусне страната и да му бъде издаден задграничен паспорт.
5. Детето го няма в РБ от 2006, да сметнем набързо, 5 години- коя майка може да издържи да не си види детето 5 години? Най-малко да инициира дело, че нещо не е така, както е постановено по СР?
Ама... мълчание и по този въпрос.
Като съобразих изложеното, няма как да не повярвам, че мамчето иска парици, за да даде съгласие, така щото имам горчив опит( професионален) за съществуването и на такива "майки. И не всичко е любов, а "всичко е пари".


п.п. Не съм отрекла правото на майката, след евентуалната раздяла с бащата на детето и, да си устрои живота.
Това е и най-правилно, според мен, стига да си намери нейното липсващо парче от пъзела, което я прави цяла. Само недоумявам от къде изведе извод да се отрича това право и на бащата .

Сиси, на първия ти пост ще отговоря с няколко думи, които смятам отговарят много добре: Нелегално пребиваване с цел работа в страна от ЕС и нужда от работа за подхранване на българската икономика със свежи пари. На фона на това не се връзва някак си грижа за дете в предучилищна възраст.

За останалата част от анализа ти, мога да кажа, че наистина има много не написано. Сигурен съм, че ако се запознаеш добре с фактите би си променила мнението. Всъщност споменах, че съм готов да отговоря на конкретни въпроси.

Останалото го е казала Поли, но която благодаря за отговорите.

п.п. Всъщност не съм си и помислял, че бившата ми съпруга няма право на друг мъж след мен. Ако не си прочела първия ми пост - има си и две деца от него. Да са им живи и здрави. Отделен въпрос, че увърташе и за развода като разбра че трябва да се женя в чужбина, въпреки че бяхме разделени от около 2 години и през това време детето е било при мен(живеех при родителите ми първата година, а втората бях в чужбина). Накрая, като видя че съм твърдо решен на развод реши, че се срамува от дело, в което ще се спомене чия е вината и евентуално каква. Та и тогава си изпроси джобни за да се явява в съда навреме.

Най-после документа е изваден. Поне според майката. Както и предположих - не стигнахме до гладък финал.

Новото условие, което постави е да идем при нея (на 2000 километра в едната посока) да си го вземем. Или да изпратя детето със самолет при нея за 1 месец за моя сметка, защото имала право да я взима за 1 месец през лятната ваканция.

Ако не се съглася щяла да си я вземе следващата година при нея.

Може ли да ме посъветвате как да постъпя?

п.п. Пътуване до там и после до България не мога да си позволя, задава се новата учебна година, а началото на миналата ми струваше над 350 евро само за учебници, раница и помагала. Дрехите за есенно-зимния сезон отделно. Самолет също не мога да си позволя.