Нищожно осиновяване има ли?
Публикувано на: 27 Юли 2012, 12:35Една дама от друг форум пише следното:
"Аз па на 48 разбрах, че осиновяването дето са ми го праснали през 1971/когато съм била н а8г./ от пастрока ми е нищожно, щото не взели съгласието на биологичният ми баща, който бил "изменник на Родината" по онова време:)...майка ми знаела и си траела 40г., приложили вместо документ от ДВ, бележка от 1967г., с която съобщават на майка ми, че баща ми е "изменник"/обаче няма нищо тайно, което да не стане явно:)...ШекспирТ/
Поизпотих бая адвокати...още мЪ мислАт!
Прецедент некъФ се оказах:)))...щото нали се сещаш наследства това-онова...не знаят на кой съм и до сега...чакам да доде септември и си поотпочинат и решат к'во ша ма правят
Адвоката ми каза, че вече съм влязла в учебниците по право и бая студенти щял да изпоти поставяйки им тоя казус, на който и той не знае отговора все още:)))"
Дамата, ако съдя по постовете и, не лъже, но по принцип си пада по драматичното украсяване на историите, ама тука чак и адвокатите (не един, а бая) да се потят, па да казват, че осиновяването било нищожно(?!), па чак случай за учебник...
Осиновяването е 70-те години някъде, тоест при действието на СК`68.
На мен, като необичаща излишните украси, ми се струва, че случаят е много простичък и се свежда до следното: нищожно осиновяване не може да има (освен ако самото съдебно решение като акт на съда не е нищожно), а недаването на съгласие от родител е основание за прекратяването му, занапред, и даже си го пише в СК, тоест законодателят се е сетил, уредил го е и случаят не е нещо невероятно и подлежащо на умуване в учебник.
Как мислите?
Казват, че стил на работа при някои адвокати било за пред самите страни да представят случаите им като по-драматични и сложни, отколкото са. Като чета за тоя адвокат, се питам дали пък не е вярно.
"Аз па на 48 разбрах, че осиновяването дето са ми го праснали през 1971/когато съм била н а8г./ от пастрока ми е нищожно, щото не взели съгласието на биологичният ми баща, който бил "изменник на Родината" по онова време:)...майка ми знаела и си траела 40г., приложили вместо документ от ДВ, бележка от 1967г., с която съобщават на майка ми, че баща ми е "изменник"/обаче няма нищо тайно, което да не стане явно:)...ШекспирТ/
Поизпотих бая адвокати...още мЪ мислАт!
Прецедент некъФ се оказах:)))...щото нали се сещаш наследства това-онова...не знаят на кой съм и до сега...чакам да доде септември и си поотпочинат и решат к'во ша ма правят
Адвоката ми каза, че вече съм влязла в учебниците по право и бая студенти щял да изпоти поставяйки им тоя казус, на който и той не знае отговора все още:)))"
Дамата, ако съдя по постовете и, не лъже, но по принцип си пада по драматичното украсяване на историите, ама тука чак и адвокатите (не един, а бая) да се потят, па да казват, че осиновяването било нищожно(?!), па чак случай за учебник...
Осиновяването е 70-те години някъде, тоест при действието на СК`68.
На мен, като необичаща излишните украси, ми се струва, че случаят е много простичък и се свежда до следното: нищожно осиновяване не може да има (освен ако самото съдебно решение като акт на съда не е нищожно), а недаването на съгласие от родител е основание за прекратяването му, занапред, и даже си го пише в СК, тоест законодателят се е сетил, уредил го е и случаят не е нещо невероятно и подлежащо на умуване в учебник.
Как мислите?
Казват, че стил на работа при някои адвокати било за пред самите страни да представят случаите им като по-драматични и сложни, отколкото са. Като чета за тоя адвокат, се питам дали пък не е вярно.
