Казус по СК / ЗН
Публикувано на: 16 Окт 2013, 23:56Здравейте! Не знам дали съм улучила правилното място, но ми се иска да споделя един казус даден преди време, когато се явявах за съдебен помощник.От етични съображения няма да кажа кой е съда, но фактът е, че си назначиха човека, който им трябваше.Все пак в края на краищата искам да знам за себе си отговорите на казуса, затова го пускам тук, така както ни беше даден.Уж съм завършила право, но така и не мога да намеря как да отговря на петте въпроса, които смятам за леко пресилени.То и целият така да се нарече 'изпит' или 'конкурс' там каквото и да се водеше си беше пълна порнография, но аз пък искам поне да разбера как трябва да се отговори правилно.И понеже не мога сама моля се тук да ми помогнете.
Благодаря ви предварително!
КАЗУС 9
Георги Георгиев сключил през 1966 г. граждански брак с Жулиета Желязкова.От брака си имали 3 деца – Стефан Георгиев, Гергана Георгиева и Светослав Георгиев.Георги имал участие в ООД, но поради невнасяне на няколко поредни апортни вноски, дружеството решило през април 1990 г. да заведе изпълнително дело срещу него, като подало искова молба в районния съд.Узнал за бъдещите изпълнителни действия, Георги Георгиев сключил с Жулиета през май 1990 г. договор за продажба на движима вещ – автомобил , който се водил на негово име, а през юли с.г. написал саморъчно завещание пред нотариус, според което 1/3 от жилището след смъртта дарява на единия си син – Стефан , 2/3 дарява на дъщеря му – Гергана, а сума от спестовни влогове на стойност 10 000 лева – на името на Светослав.През декември 1990 г. Георги Георгиев починал, а в началото на февруари 1991 г. починала и съпругата му Жулиета.
През месец февруари 2005 г. Светослав Георгиев предявил иск срещу Стефан и Гергана за разваляне на дарението, като претендирал накърнена своята част и поискал от съда да се произнесе с решение, с което жилището, останало след смъртта на родителите им да се раздели на 3 равни части.Съдът отхвърлил иска като недопустим. Мотивите били, че Светослав не е от кръга наследници, които имат право да искат разваляне на дарението и след като получил сумата от 10 000 лв от спестовни влогове на баща си, след смъртта му, неговата наследствена част не се накърнява по никакъв начин.
Светослав през януари 2006 г. обжалвал решението пред Окръжен съд и поискал намаляване на дарението до размера на разполагаемата част, падаща се по закон на всеки наследник. За да се произнесе, съдът взел предвид следната фактическа обстановка.Производството е по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, приложими на основание пар. 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение по гр. д. по описа на районния съд е отхвърлен предявеният от Светослав Георгиев срещу Стефан Георгиев и Гергана Георгиева иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на Светослав. от наследството на неговия баща Георги Георгиев чрез намаляване на дарението, извършено с нотариалния акт.Първоинстанционното решение е обжалвано от Светослав Георгиев с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по жалбата - Стефан Георгиев и Гергана Георгиева я оспорват. Изразяват становище, че атакуваното решение като правилно трябва да бъде оставено в сила.
Съдът като преценил доводите на страните приел следното.
Светослав Георгиев е предявил срещу Стефан Георгиев и Гергана Георгиева иск за възстановяване на запазената му част от наследството на баща му – Георги Георгиев. чрез намаляване на дарението, извършено от последния в полза на ответниците с нотариален акт. С извършеното дарение била накърнена запазената част на ищеца от наследството.Изтъква се и твърдение, че ответниците са приели наследството на родителите си по опис.
Съдът приел следното от правна страна.
Предявеният от ищеца Светослав Георгиев иск срещу ответниците Стефан Георгиев и Гергана Георгиева за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на направеното в негова полза дарение на недвижим имот е допустим, предявен от правно легимирано лице да иска намаляване на дарение.Правната легитимация на ищеца се основа не на цитирания СК, а на ЗН.Разгледан по същество същият обаче е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява запазената част от наследството. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове /чл. 30, ал. 1 ЗН/. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника с право на запазена част – чл. 30 вр. чл. 28 ЗН да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство чрез иск или възражение. В настоящия случай ищецът Светослав Георгиев е син на Георги Георгиев и брат на ответниците Стефан Георгиев и Гергана Георгиева и има качеството на наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН обаче когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Дарението е извършено в полза на ответниците, които не са призовани към наследяване по право и имат качеството на преки „наследници” по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН. С Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСГК е обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/1964 г., с която се приема, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5-10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не съм наследяване. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства упражняващият право на възстановяване на запазена част да е прил наследството по опис, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за възстановяване на запазената му част от наследството.
Съдът оставил в сила обжалваното решение и осъдил ищеца Светослав Георгиев да заплати сторените по делото разноски.
Въпроси:
1. Ако нормата на чл. 28 ал. 1 от ЗН е императивна, защо завещателното разпореждане не накърнява запазената част от наследството на Светослав?
2. Защо ответниците Стефан и Гергана Георгиеви не са призовани заедно със Светослав към наследяване по право на заместване относно дареният имот?
3. Какво е действието на разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗН спрямо Светослав относно неговата претендирана накърнена част? А спрямо Стефан и Гергана?
4. Правилно ли е решението на съда относно твърдението на ищеца, че ответниците са приели наследството на родителите си по опис?
5. По какъв важен въпрос, свързан с разполагаемата част на ищеца е пропуснал да се произнесе Окръжния съд? Обосновете аргументи.
Благодаря ви предварително!
КАЗУС 9
Георги Георгиев сключил през 1966 г. граждански брак с Жулиета Желязкова.От брака си имали 3 деца – Стефан Георгиев, Гергана Георгиева и Светослав Георгиев.Георги имал участие в ООД, но поради невнасяне на няколко поредни апортни вноски, дружеството решило през април 1990 г. да заведе изпълнително дело срещу него, като подало искова молба в районния съд.Узнал за бъдещите изпълнителни действия, Георги Георгиев сключил с Жулиета през май 1990 г. договор за продажба на движима вещ – автомобил , който се водил на негово име, а през юли с.г. написал саморъчно завещание пред нотариус, според което 1/3 от жилището след смъртта дарява на единия си син – Стефан , 2/3 дарява на дъщеря му – Гергана, а сума от спестовни влогове на стойност 10 000 лева – на името на Светослав.През декември 1990 г. Георги Георгиев починал, а в началото на февруари 1991 г. починала и съпругата му Жулиета.
През месец февруари 2005 г. Светослав Георгиев предявил иск срещу Стефан и Гергана за разваляне на дарението, като претендирал накърнена своята част и поискал от съда да се произнесе с решение, с което жилището, останало след смъртта на родителите им да се раздели на 3 равни части.Съдът отхвърлил иска като недопустим. Мотивите били, че Светослав не е от кръга наследници, които имат право да искат разваляне на дарението и след като получил сумата от 10 000 лв от спестовни влогове на баща си, след смъртта му, неговата наследствена част не се накърнява по никакъв начин.
Светослав през януари 2006 г. обжалвал решението пред Окръжен съд и поискал намаляване на дарението до размера на разполагаемата част, падаща се по закон на всеки наследник. За да се произнесе, съдът взел предвид следната фактическа обстановка.Производството е по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, приложими на основание пар. 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение по гр. д. по описа на районния съд е отхвърлен предявеният от Светослав Георгиев срещу Стефан Георгиев и Гергана Георгиева иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на Светослав. от наследството на неговия баща Георги Георгиев чрез намаляване на дарението, извършено с нотариалния акт.Първоинстанционното решение е обжалвано от Светослав Георгиев с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по жалбата - Стефан Георгиев и Гергана Георгиева я оспорват. Изразяват становище, че атакуваното решение като правилно трябва да бъде оставено в сила.
Съдът като преценил доводите на страните приел следното.
Светослав Георгиев е предявил срещу Стефан Георгиев и Гергана Георгиева иск за възстановяване на запазената му част от наследството на баща му – Георги Георгиев. чрез намаляване на дарението, извършено от последния в полза на ответниците с нотариален акт. С извършеното дарение била накърнена запазената част на ищеца от наследството.Изтъква се и твърдение, че ответниците са приели наследството на родителите си по опис.
Съдът приел следното от правна страна.
Предявеният от ищеца Светослав Георгиев иск срещу ответниците Стефан Георгиев и Гергана Георгиева за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на направеното в негова полза дарение на недвижим имот е допустим, предявен от правно легимирано лице да иска намаляване на дарение.Правната легитимация на ищеца се основа не на цитирания СК, а на ЗН.Разгледан по същество същият обаче е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява запазената част от наследството. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове /чл. 30, ал. 1 ЗН/. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника с право на запазена част – чл. 30 вр. чл. 28 ЗН да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство чрез иск или възражение. В настоящия случай ищецът Светослав Георгиев е син на Георги Георгиев и брат на ответниците Стефан Георгиев и Гергана Георгиева и има качеството на наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН обаче когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Дарението е извършено в полза на ответниците, които не са призовани към наследяване по право и имат качеството на преки „наследници” по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН. С Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСГК е обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/1964 г., с която се приема, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5-10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не съм наследяване. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства упражняващият право на възстановяване на запазена част да е прил наследството по опис, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за възстановяване на запазената му част от наследството.
Съдът оставил в сила обжалваното решение и осъдил ищеца Светослав Георгиев да заплати сторените по делото разноски.
Въпроси:
1. Ако нормата на чл. 28 ал. 1 от ЗН е императивна, защо завещателното разпореждане не накърнява запазената част от наследството на Светослав?
2. Защо ответниците Стефан и Гергана Георгиеви не са призовани заедно със Светослав към наследяване по право на заместване относно дареният имот?
3. Какво е действието на разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗН спрямо Светослав относно неговата претендирана накърнена част? А спрямо Стефан и Гергана?
4. Правилно ли е решението на съда относно твърдението на ищеца, че ответниците са приели наследството на родителите си по опис?
5. По какъв важен въпрос, свързан с разполагаемата част на ищеца е пропуснал да се произнесе Окръжния съд? Обосновете аргументи.