пътуване в чужбина след съдебно решение за развод
Публикувано на: 26 Май 2014, 21:03Здравейте,
за първи път пиша тук и искрено се надявам да получа помощ.
Казусът ми е следният. През месец януари бракът ми бе прекратен с развод по взаимно съгласие, според което упражняването на родителските права върху двете ми деца бяха предоставени на мен. Но в хода на делото не бе повдигнат въпросът за възможността да извеждам децата си в чужбина. Пропуск, който възникна вероятно от това, че по време на делото разводът ни премина в развод по взаимно съгласие и недогледахме всички детайли. В споразумението е описан само режимът на лични контакти на бившия ми съпруг с децата (две момчета на 6 и на 15 години), определената от Съда издръжка, както и подялбата на придобитото по време на брака имущество.
От тогава ношенията ми с бившия ми съпруг са некоректни и напрегнати. Той постоянно отказва да води разговори с мен и с тях, избухва, държи се неадекватно, лъже, по време на срещите му с децата изразява отношение не като към деца, а като към предмети, постоянно ни унижава и причинява психически травми на децата ми, маниулира ги, държи се надменно и грубо, причинява им страх чрез заплахи и обиди.
От известно време аз и децата коментираме възможността да отидем на четиридневна екскурзия в Англия, но баща им категорично отказва съдействие това да се случи. Не ми дава абсолютно никакъв адекватен отговор защо ни отказва. Единственото нещо, което казва е, че ако останем там, той няма как да ни издири- нещо, което не искаме и не планираме. Поради което, разрешава само на големия ми син да пътува, а на малкия отказва под предлог, че ще се счупи самолетът. С мен отказва всякакви разговори. Затваря ми телефона и единственото, което получавам в отговор са псувни и заплахи. Моля, ако има правен начин да се справя с тази ситуация да ме посъветвате какво да направя. Готова съм на всичко, но не знам как да постъпя. Ограничението, което налага на мен и децата ми никога да не видят друга държава,манталитет, култура и развитие ни смазва. На мен пречи да бъда родителя, който искам да съм, да задоволя тяхна потребност и нужда, свързана с изграждането им като хора. Подчинява ни, кара ни насилствено да се съобразим с неговото мислене, да се откажем от нещо, което е значимо за нас,без да има никакво основание да го прави.
за първи път пиша тук и искрено се надявам да получа помощ.
Казусът ми е следният. През месец януари бракът ми бе прекратен с развод по взаимно съгласие, според което упражняването на родителските права върху двете ми деца бяха предоставени на мен. Но в хода на делото не бе повдигнат въпросът за възможността да извеждам децата си в чужбина. Пропуск, който възникна вероятно от това, че по време на делото разводът ни премина в развод по взаимно съгласие и недогледахме всички детайли. В споразумението е описан само режимът на лични контакти на бившия ми съпруг с децата (две момчета на 6 и на 15 години), определената от Съда издръжка, както и подялбата на придобитото по време на брака имущество.
От тогава ношенията ми с бившия ми съпруг са некоректни и напрегнати. Той постоянно отказва да води разговори с мен и с тях, избухва, държи се неадекватно, лъже, по време на срещите му с децата изразява отношение не като към деца, а като към предмети, постоянно ни унижава и причинява психически травми на децата ми, маниулира ги, държи се надменно и грубо, причинява им страх чрез заплахи и обиди.
От известно време аз и децата коментираме възможността да отидем на четиридневна екскурзия в Англия, но баща им категорично отказва съдействие това да се случи. Не ми дава абсолютно никакъв адекватен отговор защо ни отказва. Единственото нещо, което казва е, че ако останем там, той няма как да ни издири- нещо, което не искаме и не планираме. Поради което, разрешава само на големия ми син да пътува, а на малкия отказва под предлог, че ще се счупи самолетът. С мен отказва всякакви разговори. Затваря ми телефона и единственото, което получавам в отговор са псувни и заплахи. Моля, ако има правен начин да се справя с тази ситуация да ме посъветвате какво да направя. Готова съм на всичко, но не знам как да постъпя. Ограничението, което налага на мен и децата ми никога да не видят друга държава,манталитет, култура и развитие ни смазва. На мен пречи да бъда родителя, който искам да съм, да задоволя тяхна потребност и нужда, свързана с изграждането им като хора. Подчинява ни, кара ни насилствено да се съобразим с неговото мислене, да се откажем от нещо, което е значимо за нас,без да има никакво основание да го прави.