forum.lex.bg

Здравейте на всички , имам две деца и съм разведен. Собственик съм на апартамент и къща и искам да оставя цялото си наследство само на едното ми дете. Да , ама в закона съществува "запазена част". Какви са вариантите да изпълня волята си и то по възможно най-евтиния начин ?

Безопасен вариант няма.

Преди да ви дадем съвет, би следвало да споделите колко, какви деца имате и защо искате да оставите "наследство" само на едно от децата и на кое точно. Горното е важно от морална гледна точка, поне за мен, за да ви дам съвет как да процедирате.

А питахте ли баща си и дядо си дали са съгласни?
Наследството е закон на кръвта, как решихте да се разпореждате с оставеното ви от дедите само в полза на едното дете? В това е смисъла на запазената част, справедливо разпределение, а не един от редицата по права линия да се разпорежда с труда на поколения.

просто питам. Обадих се и на националния телефон за правна помощ. От там ми обясниха , че вариантите са 2-3.
Продажба със запазено право на ползване , договор срещу гледане и издръжка , чиста продажба. Обясниха ми, че това са начини за прескачане на "запазената част". Имам две деца от различни бракове. Имуществото ми е лично. И двете деца за над 18 год.

поставям линк за хората , които имат сходен проблем. Приятна вечер

http://www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=87021

Нека да позная? Искате да облагодетелствате малкото дете?

защо смятате така

pharmasist написа:просто питам. Обадих се и на националния телефон за правна помощ. От там ми обясниха , че вариантите са 2-3.
Продажба със запазено право на ползване , договор срещу гледане и издръжка , чиста продажба. Обясниха ми, че това са начини за прескачане на "запазената част". Имам две деца от различни бракове. Имуществото ми е лично. И двете деца за над 18 год.

И трите варианта, които са Ви предложили имат минуси.
1. Ако след време решите не можете да го продадете. Все пак е най-добрият вариант.
2. Също не може да го продадете, а и детето Ви може да се разпореди с жилището и после да се чудите какво да правите.
3. Най-опасният вариант. Може да останете на улицата.

Г-н Тодоров , Вие какво бихте ме посъветвали ?

pharmasist написа:Г-н Тодоров , Вие какво бихте ме посъветвали ?

Два варианта. 1.Да отидете при нотариус и направите завещание в полза на едното. Макар че подлежи на оспорване, другото дете може и да не го оспорва. 2. Да не правите нищо засега. След време може да направите договор за издръжка и гледане, придружен с право на ползване за да не могат да ви изгонят. Аз бих постъпил по втория начин.
Разбира се възможен е и комбиниран вариант.

Възможно най-неподходящите решения!
Но, на седянка е така.

bird_of_paradise написа:Възможно най-неподходящите решения!
Но, на седянка е така.

Неподходящи за детето, но подходящи за него.

Може, но съществено е условието на задачата- да няма проблеми детето след кончината му.
Твоите предложения не кореспондират с условието, но за седянка- толкоз.

Идеята е, че ако не се разпорежда с имота за него е най-добре. ДГИ е в негова полза, ама има си искове, с които разполагат останалите наследници при този вид сделки.
А, завещанието?- е повод да се види детето в бъдеще точно с проблема "запазена част".

Единственият изход е продажба със запазено ВПП ( гарантира си, че до края на дните, които са му отпуснати на този свят ще има покрив над главата) при спазване на всички изисквания, съгласно нормата ( плащане и прочее).
Не е евтино, но и с трици не се ловят маймуни ( моралната част от "казуса" оставям настрана, макар и тя да е съществена- всеки си има мотиви) и до някъде бъдещето е предвидимо.

bird_of_paradise написа:Може, но съществено е условието на задачата- да няма проблеми детето след кончината му.
Твоите предложения не кореспондират с условието, но за седянка- толкоз.

Идеята е, че ако не се разпорежда с имота за него е най-добре. ДГИ е в негова полза, ама има си искове, с които разполагат останалите наследници при този вид сделки.
А, завещанието?- е повод да се види детето в бъдеще точно с проблема "запазена част".

Единственият изход е продажба със запазено ВПП ( гарантира си, че до края на дните, които са му отпуснати на този свят ще има покрив над главата) при спазване на всички изисквания, съгласно нормата ( плащане и прочее).
Не е евтино, но и с трици не се ловят маймуни ( моралната част от "казуса" оставям настрана, макар и тя да е съществена- всеки си има мотиви) и до някъде бъдещето е предвидимо.

Естествено, че детето може да бере ядове заради тази "запазена част", но тогава човекът няма да бъде жив да го види, така че какво му дреме? Все пак любимецът му ще получи повече от половината.
Проблемът с продажбата със запазено ВПП е, че утре може да се разочарова от детето, но тогава няма или много трудно може да върне нещата назад. Дори и продажбата може да се оспорва по чл. 26 от ЗЗД поради симулация както от него, така и от другия наследник.
Продължавам да държа на това, което написах на седянката.
Не съм юрист, но имам 11 спечелени дела и само едно загубено. Много ми се иска да стисна ръката на адвокат с по-добро съотношение.

Сега за съотношенията... да си ги мерим ли? Имам над 100 и по-малко от 10 загубени, което си е по-добро съотношение. Не мисля, че е необходимо да го изтъквам и да си стискаме ръцете заради това ... виж на канадска може
Сталин май беше казал - "нет человека, нет проблема". Това е най-сигурното разрешение за запазените части Оставям настрана моралната страна. Дали е скъпо или евтино - много зависи от конкретиката. Със сигурност обаче не го пожелавам на никого.
Иначе друго - запазените части имат за цел именно да предпазят наследниците от злоупотреби и неморазлни постъпки. За да се преодолеят - възмездна продажба срещу еквивалентна стойност (дали ще е пари или пари и право на ползване или пари и гледане и издражка). Следва обаче да има еквивалентност... Сега вече еквиалентността има различно измерение през различните погледи и конкретика, но важното е, че е оценяема!
Разликата идва в индивидуалната оценка - един предпочита да гледа друг човек "срещу 100лв месечно", друг може да предпочита да даде 1000лв месечно, за да не го гледа и да не се грижи за него. Но да не навлизаме в теории за еквивалентността - има съдебна практика достатъчно.
Разрешенията - смъртта и възмездна прехвърлителна сделка.

zmeyan написа:Сега за съотношенията... да си ги мерим ли? Имам над 100 и по-малко от 10 загубени, което си е по-добро съотношение. Не мисля, че е необходимо да го изтъквам и да си стискаме ръцете заради това ... виж на канадска може
Сталин май беше казал - "нет человека, нет проблема". Това е най-сигурното разрешение за запазените части Оставям настрана моралната страна. Дали е скъпо или евтино - много зависи от конкретиката. Със сигурност обаче не го пожелавам на никого.
Иначе друго - запазените части имат за цел именно да предпазят наследниците от злоупотреби и неморазлни постъпки. За да се преодолеят - възмездна продажба срещу еквивалентна стойност (дали ще е пари или пари и право на ползване или пари и гледане и издражка). Следва обаче да има еквивалентност... Сега вече еквиалентността има различно измерение през различните погледи и конкретика, но важното е, че е оценяема!
Разликата идва в индивидуалната оценка - един предпочита да гледа друг човек "срещу 100лв месечно", друг може да предпочита да даде 1000лв месечно, за да не го гледа и да не се грижи за него. Но да не навлизаме в теории за еквивалентността - има съдебна практика достатъчно.
Разрешенията - смъртта и възмездна прехвърлителна сделка.

За такова добро съотношение не бях чувал и с радост бих ти стиснал ръката, може и на канадска. Всъщност, ти да не си прокурор? Те имат такова съотношение?
Бих ти ползвал и услугите (ако си адвокат), при нужда.
Когато давам съвет на някой се стремя преди всичко да помогна на него, а не на любимецът - наследник. Затова му давам такива съвети, че да си върже гащите. Това дали е морално или не зависи от конкретния случай с който ние няма как да се запознаем, а и нямаме право да даваме такива оценки.

Не казвам, че съветите са лоши...
Нищо, никога не е толкова сигурно, колкото изглежда... даже една чиста продажба може да се окаже не толкова чиста и да не постигне търсената цел. Единственият 100% сигурен вариант е смъртта, но да не гледаме толкова черногледо. Идеята е, че нито само продажба, нито със запазено право на ползване или издръжка и гледане са 100% сигурни за търсената цел. Трябва да се държи сметка за еквивалентността и основаването на единствено на алеаторността невинаги е достатъчно. Но не мисля да се задълбаваме...
А относно отношението ... то не е важното, а качеството на делата. Моите са елементарни и еднообразни, затова и загубените са толкова малко и се дължат или на техническа грешка или на други фактори, несвързани с юридическата работа по делото.
За да ме разбереш, помисли какво вършат юрисконсултите на застрахователните компании, банките, топлофикации и др. подобни (за топлофикация не съм толкова убеден какво им е съотношението )
Та относно стискането на ръцете ... нямам нищо против да си ги стиснем, но не заради отношението спечелини/загубени дела. Не смятам, че съм кой знае какъв капацитет в правната мисъл, че да ми стискат ръката поради някакви си заслуги. Просто стечение на нещата и за мое съжаление ... без финансов израз.
Май поизместих темата ...

zmeyan написа:Не казвам, че съветите са лоши...
Нищо, никога не е толкова сигурно, колкото изглежда... даже една чиста продажба може да се окаже не толкова чиста и да не постигне търсената цел. Единственият 100% сигурен вариант е смъртта, но да не гледаме толкова черногледо. Идеята е, че нито само продажба, нито със запазено право на ползване или издръжка и гледане са 100% сигурни за търсената цел. Трябва да се държи сметка за еквивалентността и основаването на единствено на алеаторността невинаги е достатъчно. Но не мисля да се задълбаваме...
А относно отношението ... то не е важното, а качеството на делата. Моите са елементарни и еднообразни, затова и загубените са толкова малко и се дължат или на техническа грешка или на други фактори, несвързани с юридическата работа по делото.
За да ме разбереш, помисли какво вършат юрисконсултите на застрахователните компании, банките, топлофикации и др. подобни (за топлофикация не съм толкова убеден какво им е съотношението )
Та относно стискането на ръцете ... нямам нищо против да си ги стиснем, но не заради отношението спечелини/загубени дела. Не смятам, че съм кой знае какъв капацитет в правната мисъл, че да ми стискат ръката поради някакви си заслуги. Просто стечение на нещата и за мое съжаление ... без финансов израз.
Май поизместих темата ...

Съгласен съм с теб и оценявам скромността ти, но има адвокати, които няма дело, което не могат да загубят.
По памет се сещам как един защитник на подсъдимия "защити" клиента си с думите:
......по тези причини Ви моля, да го признаете за невинен, въпреки че е виновен.

Аман от заядливи моралисти. След като си е отгледал децата човек не би трябвало да има никакви задължения към тях и всичко от там нататък е на добра воля.

Моят съвет - заложете на продажбата със запазено право на ползване.