forum.lex.bg

Здравейте!
Моля за помощ и съвет по следния проблем: съгласно решението за развод от районен съд ползването на семейното жилище се предоставя на мен и децата ми до навършване на пълнолетието им. Присъден ми е и наем, който дължа на бившия. Жилището е собственост и на двамата, закупено преди брака. Бившият ми мъж има и дарено от родителите му жилище; аз нямам други имоти. Не ползвам жилището; бившият ми съпруг също не живее там; то е празно в момента; той ползва мазето и не желае да го освободи. Аз живея при родителите си в друг град и нямам намерение да се връщам в онзи имот. Обжалвам решението на съда в частта му за присъдения наем...
1. Моля ви да ми кажете дали мога да се откажа по някакъв начин от правото си на ползване на жилището, като целта ми е да отпадне наемът? Не искам да плащам наем за нещо, което не ползвам. Това може ли да стане с декларация за отказ от право на ползване или трябва да водя накакво друго дело, или имам ли право да направя такъв отказ на следващото заседание по обжалването на наема?
2. Имам ли право да отдам присъденото ми за ползване жилище под наем, без да се налага съгласието на бившия ми съпруг, та така да изкарвам парите за наема, който ми се иска?
Благодаря!

Чисто теоретично не сте точно съсобственици.

Практично - теглете черта и отсвирете бившия. Той не може да иска нещо което Вие не искате.
Донякъде не можете да се ползвате от наема, защото ще ви го търсят. Не можете да сте и задължена да ползвате имота.

Правото на ползване по право се предоставя на този с род. права- заради децата ( вашите нужди изобщо не играят в схемата, когато има деца).
Сега, вярно е, че е право, не задължение, но ми се струва, че по отношение ползването Р е влязло в сила ( доколкото разбирам спора е сведен само до дължимия размер на наема) и не виждам начин да направите едва сега отказа ( най-малко заради влязлото в сила СР за ползването и липсата на две инстанции за евентуално преуреждане на въпроса).
Не пречи да опитате, като изложите твърдения за нововъзникнали факти- той ползва мазето, вие сте напуснала апартамента, имате къде да живеете ( отпаднала е нуждата) и ползването е прекратено някъде ...ъъъ, след въззивната ви жалба? Възможно е съдът да прекрати делото или да преуреди нещата.

nenaatoa написа:2. Имам ли право да отдам присъденото ми за ползване жилище под наем, без да се налага съгласието на бившия ми съпруг, та така да изкарвам парите за наема, който ми се иска?

да, но ще си усложните живота, а бившия също има права.
Наема, който ще ви определят сега е в пряка зависимост от това, което ще ползват децата( детето). За вашата ид. част не дължите, но не така стои въпроса с ползването на ид. части на съпруга. По правило се определя общия размер на наема: при равни права на собственост- половината от общия наем не дължите, защото се собственик, а от другата половина, след приспадане на 1/2, заради детето, ще плащате.
На финала, при правилно разрешение на въпроса, дължите 1/4 от общия наем (хипотетично: 400лв. общ наем:2 равни части на собственост=200лв. в полза на бившия, които след редукцията, заради ползването от детето, са 100лв.. Е, тези 100лв. дължите лично вие) .
Ако детето няма да ползва имота, защото сте се изнесли- дължите половината наем. Възможен е спор за размера му..., а той няма да съответства на съдебния акт и според зависи поведението на бившия възможно да стъпите в ново дело.

Ако има разбирателство между вас- няма пречка извъсъдебно да преуредите писмено, с нот. удостоверяване, въпроса с ползването.

Благодаря ви за отговорите!
Значи, доколкото разбирам:
1. Ползвам или не ползвам жилището, дължа наем ... и евентуално мога да заведа някакво ново дело, обект на което да бъде въпросното ползване, така ли?
2. Бих могла на следващото съдебно заседание да се позова на уж новите факти, че той ползва мазето, а аз вече не живея в жилището, че дори и в града. Реалните факти са, че аз смених постоянния си адрес месец преди да излезе решението на районния съд, а мазето се е ползвало винаги и той не ме допуска там.
3. Как точно бих усложнила живота си с отдаването под наем?!? Адвокатът ми твърди, че имам такова право и самият той ми предлага да се заеме с това, тъй като кантората им се занимавала и с такава дейност. Но искам да чуя и други мнения, а не само неговото, защото той има и интерес от това.
4. За жалост по никакъв начин не се разбирам с бившия си съпруг и той би направил всичко, за да ми очерни живота...Не мога ли без негово присъствие да направя нотариален отказ или нещо подобно?

nenaatoa написа:3. Как точно бих усложнила живота си с отдаването под наем?!? Адвокатът ми твърди, че имам такова право и самият той ми предлага да се заеме с това, тъй като кантората им се занимавала и с такава дейност. Но искам да чуя и други мнения, а не само неговото, защото той има и интерес от това.

Право имате, но когато съпругът ви разбере, че не ползвате така, както е постановено по съдебното решение, а сте отдала жилището на друг има право да заведе дело за промяна. Освен това евентуално дело, което ще загубите, ще трябва да балансирате и с правата на бъдещия ви наемател по договор, по който имате задължения ( вероятни неустоечни клаузи и прочее). Тези обстоятелства е редно да узнаете предварително, а не след време.
Чуждите интереси не са ви приоритет! Идеята е да ограничите проблемите, не да се създават.

п.п. колегата знаеше ли за промяната? Защото ако е - защо по ягодите продължавате спора, а не сте уведомили съда за новонастъпилите факти преди решението, респективно не са изложени във въззивната ви жалба?
Както казвам- не всеки хонорар си заслужава мазалото.

bird_of_paradise написа:п.п. колегата знаеше ли за промяната? Защото ако е - защо по ягодите продължавате спора, а не сте уведомили съда за новонастъпилите факти преди решението, респективно не са изложени във въззивната ви жалба?
Както казвам- не всеки хонорар си заслужава мазалото.

Да, адвокатът ми беше в течение на всички обстоятелства около мен...

Дефакто мога ли да заведа дело с цел да се откажа от ползването на жилището след като излезе решението от обжалването?

Благодаря ви още веднъж!

Едно не мога да разбера- говорите ли си с вашия адвокат и какво е неговото мнение по въпроса?

След като сте напуснала семейното жилище, очевидно жилищната ви нужда е отпаднала още преди постановяване на решението на РС, ерго- няма да ползвате този имот и по тази причина не следва да бъде разглеждана и последицата за присъждане на наем.
Ако продължавате да мълчите, въпреки, че не го обитавате реално- дължите наем на бившия от датата, която е записана в решението. Той би могъл с лекота да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело, в резултат на което пък разходите за това, което не ползвате ще скочат драстично( адв. хонорари и такси по изпълнението, освен месечния наем).

Странно е, че съпругът ви мълчи по този въпрос по делата ( всъщност, тази роля го устройва, защото дори да стои празно жилището- ще получава пари).

Не съм имала такава каша , както казах не вярвам да мине пред ОС ( ако не вярвате прочетете чл. 266, ал.2 от ГПК- нямате нововъзникнали факти и обстоятелства или пък обстоятелства, които са ви били неизвестни.... а лъжата не препоръчвам!), но нищо не ви пречи да опитате ( прочетете горните ми мнения)- в съдебна зала не убиват ( поне не веднага ) , а така може и да спестите разходите по ново дело. Отделно, че това изявление ще влезе в протокола, респективно в съдебния акт и ще ви служи за доказателство след време...
Ако не мине- не се размотавайте и предявете иск по чл. 56, ал.4 СК, ( за да редуцирате размера на дължимите месечни вноски за наем).
Друго не мога да предложа на прима виста, но въпреки това представлява интерес, какво мисли колегата.

Има каша наистина е усложнено, би могло да се избегне по принцип ако има яснота около такива казуси. Не да не се водят дела а да се избере печеливш вариант. Но правата са ограничават по силата на ограниченията на собствеността на имота.
Не искам да звуча обидно, но бакалаврите и нехуманитарните специалности по-трудно вдявате.

Предвид специализацията на защитника

nenaatoa написа: Адвокатът ми твърди, че имам такова право и самият той ми предлага да се заеме с това, тъй като кантората им се занимавала и с такава дейност.

кашата може и още да се разбърка. Какво разбираме ние бакалаврите и нехуманитаристите.

Имаше сходен казус и беше наистина адска какафония. Не стига че имате сума ти закони като гаранция за защита на интересите си, ми и се пускате на самотек, по течението.

Стратегията я дава клиентът, но адвокатът си прави оперативната програма. И да искам да обидя някого не мога, ако не се обиди той сам. На практика не е обидно да си нетолкова грамотен.

Така както чета питащата иска да властва в ситуацията и въпросът и е двояк - хем да запази контрол на жилището, хем да не се налага да връща нещо впоследствие. Може да се излъже в един момент ситуацията, но ако е на релси - планирано върви.
Каквото си иска - това евентуално би могло да получи.

bird_of_paradise написа:Едно не мога да разбера- говорите ли си с вашия адвокат и какво е неговото мнение по въпроса?

Мнението на колегата ви от самото начало е да искаме ползване на жилището. Неколкократно му заявих, че не искам и няма да ползвам апартамента, но той не ме чува и не ме чува. Смята, че мога да дам жилището под наем и да съм си издържала децата така....

ivan_lawyer написа:Така както чета питащата иска да властва в ситуацията и въпросът и е двояк - хем да запази контрол на жилището, хем да не се налага да връща нещо впоследствие. Може да се излъже в един момент ситуацията, но ако е на релси - планирано върви.

Г-не, единственото, което искам е да нямам нищо общо с миналото си - не смятам да плащам за нещо, което не ползвам, не искам да стъпя в проклетия апартамент, който ми е донесъл само болка, а още по-малко искам да се срещам и да говоря с бившия си мъж, който иска единствено да измъкне пари от мен... С радост бих продала апартамента, но той не иска и да чуе, така че искам просто да забравя за този имот...

Съжалявам, за това че няма чуваемост ( единия наем, който би взел като посредник не оправдава, според мен, кашата).

nenaatoa написа:С радост бих продала апартамента, но той не иска и да чуе, така че искам просто да забравя за този имот...

Потърсете си друг колега, с когото да говорите на един език и който да поправи обструкциите, респективно да заведе дело за делба ( ако идеята е да нямате общо с имота- поделете се, все някой ще наплати дела на другия, а в краен случай ще бъде изнесен на публична продан).

Няма лош адвокат.
Искайте претенции и ще се осъществяват едно по едно. Не можете да дължите наем за нещо което не искате. Откъде накъде. Може да трябва изрична молба, че не искате апартамента, може да не трябва. Практически го поканете за предаване на ключовете и си предайте ключовете. Апартамент може да се използва само от един собственик дължи на другите обаче все едно наем.
Колегата адвокат препоръчва да поддържате апартамента под наем защото бихте печелила от това и на своя глава може би. Адвокатът Ви може би взема решения на своя глава.

Така, добре, че писа, за да стане интересно( вече се чудех, че никой юрист не повдига въпроса)- ако жилището е собственост на трети лица, ВКС приема, че ползването се предоставя за определен срок, който не следва да излиза извън рамките на управлението по чл. 229 ЗЗД - три години.
Когато обаче сме изправени пред хипотезата- съсобствен на страните имот, предоставено право на ползване, малолетни деца - какъв е срока на наемното правоотношение? Дали говорим само за акт на управление или за акт на разпореждане и как се разваля/прекратява тоя договор, когато имаш СР ( вярно на спорна администрация, ама съдебно решение)?

Малко стана дълго питането, ти не харесваш завъртулките, но те са важни.
Интересно е, какво мислиш?- дори да игнорирам, че законодателят е въвел изрична норма за промяната( вярно, можеш да изтъкнеш, че е за неползващия, ама що да е само за него предвидена тая възможност), дали само с предаване на ключовете ще се получи.

п.п. за колегите съм пас, защото там някакъв ЕК нещо ми вменява.

От чисто научна гледна точка, ако трябва да сме граматически точни, нямаме наемни отношения. Объркващо е, наистина, но то се доказва лесно.

Борисов говори в "Наемното отн-е" какво е по предишния СКодекс - преди 2009г., вкл и от по-стари времена. Авторът се възмущава от некоректното поведение на бившия съпруг, който обикновено прави гадни работи на бившата. Настоява в един бъдещ кодекс да бъде уредено изрично положението на семейното жилище. Новият Семеен кодекс изрично урежда това. Ако сглобим това което е било и е трябвало да бъде се получава какво. Получава се това - съпругът наемател може да бъде вписан, за отглеждането на деца. В момента имаме наемни правни условия, които обаче са по Семейния кодекс. Частен случай на микро-наем. Разбира се, наемът си остава наем, но донякъде е ограничен. Иска ми се да не е - но е. По принцип със съгласие между наемателя и хазяина веднага се приключва въпросът. Но при свободния наем. Наемът тук е основан на съдебно решение или на устно/писмено спогаждане. Това подлежи ли на изменение. Подлежи разбира се. Не сме в Италия, където един развод се върти по едно 5-10-15 години. Но нека ако има елемент на религиозност в Семейният кодекс, да не го използваме като инквизиция.

Нормалният подход предполага свобода на избора на всеки наемател или друго лице при прекъсване на уговорките. Няма закон който да ограничи наемателя да си отиде някъде на друго място. ВКС не въвежда нови правила, а опитва добросърдечно да помогне.

Четох те няколко пъти и а-ха да схвана, какво ми казваш... изпускам нишката. Не те разбирам.

ivan_lawyer написа:От чисто научна гледна точка, ако трябва да сме граматически точни, нямаме наемни отношения.

Не знам дали е научна точката ми, но според мен нямаме изобщо наемни правоотношения, обаче коя съм аз, че да се бъркам в мисълта на законодателя. Не съм научен работник, а само прост адвокат и когато сам законодателят е ползвал термин( изпълнен със съдържание за юристите) в чл. 57 СК, че по силата на СР се фингира наемно правоотношение дори, когато страните са съсобственици на имота- ще третирам ползването като такова( дори да мисля, че говорим само за разпределение на ползването по ЗС, където става въпрос за обезщетение/ вярно определено по размер като при наемните отношения, но не е наем/).

Въпросът ми стои открит ( не ти разбрах отговора) - как се прекратява ползването ( прекратяване, което да не влече насрещно задължение за плащане на ... хайде да не е наем, да не е и обезщетение, а просто суми, когато не ползваш реално имота, който ти е предоставен по силата на СР)?

ivan_lawyer написа:Няма закон който да ограничи наемателя да си отиде някъде на друго място.

Няма, разбира се- не съм против свободното придвижване и прочее- говоря за последиците. При обикновения наем- предизвестие за предсрочно прекратяване или без / остава задължен според зависи клаузите по договора/, но съществено е предаване на владението.
Когато ползването е разпределено по силата на СР ( акт на спорна администрация), въпреки чл. 56, ал.4 СК, да разбирам ли, че според теб простото предаване на ключ от имота те освобождава?
Да да е така просто, но мисля, че не е .

Не мислех да се намесвам в конструктивната ви дискусия, но ми станаха интересни противоположните ви гледни точки.
Че е станало мазало, да, така е.
Независимо от резултата от обжалването му мисля, че е удачно след влизането му в сила да се атакува в частта за ползването с извънредните способи за отмяна (чл.303 ГПК) - трайно установена промяна в местопребиваването на майката и децата в друг град и с различен от постоянния й адрес.

Има наистина лек нюанс при семейните взаимоотношения. Кодекс урежда наема по респективния член на СК, има си хипотеза и санкция.
ЗЗД е хубава разпоредба, но СК набляга на семейството. А семейното жилище се отдава заради дете - деца-близнаци и други хипотези. Законът не е от вчера, как да се справи в задачата - не може да се даде такава свобода на бившите съпрузи да притворстват за сметка на децата си, да се правят интриги и други неприятности. Затова нормата е лимитативна и не е обикновена съсобственост - поканата по чл. 31 ЗС за освобождаване имота не е условие за снабдяване с изпълнителен лист.
Превес имат правата на отглеждащия децата, погледнато под друг ъгъл пълни права притежава и другият, като семейно жилище.

Уреждане на семейното жилище, съвсем отделен научен въпрос, но конкретиката е изяснена - питащата няма интерес, нито се пита, нито нищо как да прецака нещо. Не е пожелала вписване на наема нищо подобно.

Не е допустимо прилагането на обезщетение за пропуснати ползи от един вписан договор за наем, защото бившият съпруг не е обикновен съсобственик и не може да се качва на главата на жената и да желае от нея нещо за наем. Довиждане му е казала тя в един ранен следобед - със своите ключове отваряй, а той я погледнал смутено и казал - нима това е.