Режим на лични отношения и настройване срещу майката
Публикувано на: 13 Юли 2016, 10:35Здравейте, имам нужда от съвет какво да предприема.
Разведена съм от почти 2 години, с две деца на 11 и 5 г., бащата има право на контакт 2 уикенда в месеца, месец лятото и т.н.
Миналата година за период от 5-6 месеца бащата отказваше да вижда децата, в последствие започна да ги взима, но от края на октомври (от раждането на третото му дете) им отказа достъп до дома му, а започна да ги оставя на майка си.
Баба им обаче използва времето с тях основно да ги настройва срещу мен и новия ми мъж, критикувайки всичко, което правим за децата, директно им казва, че не се грижа добре за тях, за разлика от нея и баща им. Противопоставя двамата мъже - "кого повече обичаш", "защо не покани баща ти, онзи по-важен ли е от него", казва им, че мъжът ми е изгонил баща им от дома (което е абсурд) и подобни. Крие им дрехите, с които са отишли, контролира какво говорят по телефона, ако евентуално им се обадя и ги насърчава да крият от мен и да ме лъжат. Напоследък явно е забелязала, че голямото ми дете вече не се хваща на тези неща, затова стояла често затворена в спалнята с по-малкото, където вероятно го обработва насаме.
Тези неща ги научих сравнително скоро, но са започнали още преди две години. Това влияе доста зле на децата, от една страна страдат за баща си, когато се приберат, малкото дете плаче няколко вечери, защото не е било с татко си, по-често са омърлушени и не говорят няколко часа след прибиране. Голямото дете имаше периоди на силно главоболие, което след множество изследвания се оказа на психическа основа и трябваше да посещава психотерапевт. Докато овладеем главоболието, пропусна доста от училище. Малкото дете от друга страна проявяваше агресия към всички вкъщи, с доста усилия преборихме и този проблем. Последния път при баба си (бащата ги взе за две седмици от лятната ваканция) отново е имало периоди на рев и проява на агресия към голямото ми дете.
Какви действия мога да предприема, за да огранича отровното влияние на бабата върху децата? Знам, че не мога да откажа на бащата да му давам децата, не ми е идея да му ограничавам неговите права, дори ще се радвам, ако има възможност да бъде насърчен да прекарва време с тях, защото имат нужда, а получават всеки път отговор "сега нямам възможност", "имам работа". Контактът му с тях е ограничен до 20 Мин от дома ми до дома на майка му и още 20 на връщане. Много усилия сме положили за преодоляване на стреса и ми е трудно и тежко след всяка среща с бабата да възстановявам щетите, а и самите деца да се чувстват некомфортно и неудобно там, непрекъснато обстрелвани с въпроси и с насадена вина.
Разведена съм от почти 2 години, с две деца на 11 и 5 г., бащата има право на контакт 2 уикенда в месеца, месец лятото и т.н.
Миналата година за период от 5-6 месеца бащата отказваше да вижда децата, в последствие започна да ги взима, но от края на октомври (от раждането на третото му дете) им отказа достъп до дома му, а започна да ги оставя на майка си.
Баба им обаче използва времето с тях основно да ги настройва срещу мен и новия ми мъж, критикувайки всичко, което правим за децата, директно им казва, че не се грижа добре за тях, за разлика от нея и баща им. Противопоставя двамата мъже - "кого повече обичаш", "защо не покани баща ти, онзи по-важен ли е от него", казва им, че мъжът ми е изгонил баща им от дома (което е абсурд) и подобни. Крие им дрехите, с които са отишли, контролира какво говорят по телефона, ако евентуално им се обадя и ги насърчава да крият от мен и да ме лъжат. Напоследък явно е забелязала, че голямото ми дете вече не се хваща на тези неща, затова стояла често затворена в спалнята с по-малкото, където вероятно го обработва насаме.
Тези неща ги научих сравнително скоро, но са започнали още преди две години. Това влияе доста зле на децата, от една страна страдат за баща си, когато се приберат, малкото дете плаче няколко вечери, защото не е било с татко си, по-често са омърлушени и не говорят няколко часа след прибиране. Голямото дете имаше периоди на силно главоболие, което след множество изследвания се оказа на психическа основа и трябваше да посещава психотерапевт. Докато овладеем главоболието, пропусна доста от училище. Малкото дете от друга страна проявяваше агресия към всички вкъщи, с доста усилия преборихме и този проблем. Последния път при баба си (бащата ги взе за две седмици от лятната ваканция) отново е имало периоди на рев и проява на агресия към голямото ми дете.
Какви действия мога да предприема, за да огранича отровното влияние на бабата върху децата? Знам, че не мога да откажа на бащата да му давам децата, не ми е идея да му ограничавам неговите права, дори ще се радвам, ако има възможност да бъде насърчен да прекарва време с тях, защото имат нужда, а получават всеки път отговор "сега нямам възможност", "имам работа". Контактът му с тях е ограничен до 20 Мин от дома ми до дома на майка му и още 20 на връщане. Много усилия сме положили за преодоляване на стреса и ми е трудно и тежко след всяка среща с бабата да възстановявам щетите, а и самите деца да се чувстват некомфортно и неудобно там, непрекъснато обстрелвани с въпроси и с насадена вина.