forum.lex.bg

Колеги моля за съвет от изцяло процесуална гледна точка.Предстои ми трудово дело и ищеца претендира да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено полагащото му се обезщетение по чл.225 КТ.На ищеца при освобождаване от работа коректно му са заплатени полагащите му се обезщетениа по чл.220 КТ,чл 222 КТ и чл.224 КТ. Искам да помоля съда при евентуално уважаване на исканията му да бъде извършено съдебно прихващане, тъй като отпада основанието за изплащане на обезщетенията по чл.220 Кт ичл.222КТ. Не мисля да предявявам насрещетен иск,а да направя това чрез възражение.Въпросът ми е -кога да направя възражението : в първото заседание по делото/да го предявя като искане?/ или в последващото. Благодаря Ви.

Правила съм нещо от сорта ,но иска за обезщетението беше заведен след като влезе в сила решението за отмяна на заповедта за уволнение и то там беше ясно ,че след като е отменено уволнението и има друг иск за обезщетение то ще и се присъди , ами направих го в СЗ май беше в първото не помня , ишцата призна ,че е получила сумата и тя и беше прихваната от обезщететнието по чл.225 от КТ .

Според мен няма значение в кое по делото заседание ще го направиш ,но то ще е като евентуално ако съда уважи иска на ищеца.

[%sig%]

можеш да правиш вързажение дори във втората инстанция. виж тълк. решение №1 от 2000г. на ВКсMal4eva написа:

> Колеги моля за съвет от изцяло процесуална гледна
> точка.Предстои ми трудово дело и ищеца претендира да бъде
> възстановен на работа и да му бъде заплатено полагащото му се
> обезщетение по чл.225 КТ.На ищеца при освобождаване от работа
> коректно му са заплатени полагащите му се обезщетениа по
> чл.220 КТ,чл 222 КТ и чл.224 КТ. Искам да помоля съда при
> евентуално уважаване на исканията му да бъде извършено съдебно
> прихващане, тъй като отпада основанието за изплащане на
> обезщетенията по чл.220 Кт ичл.222КТ. Не мисля да предявявам
> насрещетен иск,а да направя това чрез възражение.Въпросът ми е
> -кога да направя възражението : в първото заседание по
> делото/да го предявя като искане?/ или в последващото.
> Благодаря Ви.

Във въззивната инстанция, но само ако е било ликвидно преди да е направено възражението. А в случая не е, така че само до края на устните състсезания в първа инстанция.

лилия е права.Според мен 123 греши.Защо в първа инстанция възражението да е ликвидно, а във втора да не е?Кога ще стане ликвидно, т.е. кога работодателя ще има основание да го иска.Ами когато се установи, че го е дал без основание, т.е. когато уволнението се признае за незаконно.Има си и тълкувателно решение, посочено то лилия по този въпрос.Ако искаш повече информация виж 2те монографии на Валентина Попова-Прихващане-материалноправни проблеми и Възражението за прихващане в съдебния исков процес на Фенея мисля че от 2002г. бяха

123, вземането ще стане ликвидно със постановяване на съдебното решение от въззивната инстация, която ще го установи по основание и по размер! До този момент, то е било изискуемо

123, правил съм възражение за прихващане във втората инстанция и го приеха за разглеждане

Не споделям този възглед!Ако вземането става ликвидно едва след постановяването на решението на съда,то едва след постановяване на това решение ще може да стане прихващането-чл.103, ал.1 ЗЗД.Напротив, с възражението за прихващане се иска съдът към момента на приключване на устните състезания да постанови, че вземанията не съществуват защото са погасени до размера на по-малкото, което означава, че преди съдебното решение вземането на ответника е изсикуемо за да може да се прихване.Още повече, че в конкретния казус основанието е получена без основание сума поради незаконност на уволенението(не се е осъществил ЮФ, който да породи правото на получаване на обезщетение), т.е. решенението няма тък има установително действие.То няма някакво конститутивно действие по отношение на вземането, за да твърдим, че тогава вземането става ликвидно.Уволнението е назаконно още от самото му начало, съдът само го констатира:)))Какво мислиш?

Само 123 е наясно с казуса! Вижте това прословуто решение -
Възражението за прихващане може за пръв път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ЛИКВИДНИ вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане, не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция.

Прихващане съм реализирал и на фаза "изпълнително производство". При влязло в сила осъдително решение по чл. 225 КТ за изплащане на обезщетение за целия срок от 6 мес. по мой съвет работодателя пусна заповед за изплащание на цялото обезщетение. Но като подточка в тази заповед фигурираше нещо от рода: "... от сумата да бъдат приспаднати изплатените авансово суми за обезщетение за оставане без работа за първите два месеца - по чл. 220 и чл. 222 КТ." След оплакване на ищеца, че му е заплатено обезщетение само за 4 мес., съдия-изпълнителят каза, че така не може - трябвало е след като се изплати обезщетение за 6-те месеца ( както е по изпълнителния лист), да заведем иск срещу лицето за получените обезщетения с отпаднало основание - по чл. 220 и чл. 222. Казахме му, че ако настоява, ще обжалваме действията му. Явно той е убедил взискателя, че така ще е най добре за него, защото неминуемо ще бъде осъден да върне освен обезщетенията с отпаднало основание, но и ще плати съдебните разноски по новото дело. С това случая приключи. (пък и защо ли съдия-изпълнителя да си отваря допълнителни главоболия - после да образува ново изпълнително дело). Все пак по този начин се реализира процесуална икономия.
Иначе тълкувателното решение не е от 2000 г, а от 2001 г. Няма начин да не се съгласим с мотивите му. (в прочита на 123 и gega)

Наистина няма как да не се съобразим, макар че имам известни резерви:)))

хе-хе.Ще ми дадеш ли определение за ликвидност,а?Какво е основанието за плащане на обезщетение?Разбира се факта на прекратяването на трудовото правоотношение.Ако то е назаконно, то този факт го няма в правния мир.Ето защо ликвидността на задължението за връщане на получено без основание възниква още в момента на даването на обезщетението.И няма значение дали го правиш в първа или във втора инстанция.Съдебните решения нямат нищо общо с ликвидността.Как мислиш?