начало

Сарафов поиска имунитета на Лена Бориславова, но и на още петима от двете ДПС, „Възраждане“ и МЕЧ Сарафов поиска имунитета на Лена Бориславова, но и на още петима от двете ДПС, „Възраждане“ и МЕЧ

решение № 2253/1965 г. на Върховния съд?

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


решение № 2253/1965 г. на Върховния съд?

Мнениеот mishi_83 » 27 Юли 2006, 11:58

Колеги, някой може ли да ми изпрати решение № 2253/1965 г. на Върховния съд?

Благодаря предварително!

П.П. Не мога да го открия в правно-информационната система на Сиела :?
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот irina_van » 27 Юли 2006, 12:19

Решение № 2253 от 14.Х.1965 г. по гр. д. № 2304/65 г., II г. о.

Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 1965 г.

чл. 264, ал. 2 ГПК, чл. 84, ал. 1 ЗЛС, чл. 224 ГПК

Когато бракът е прекратен с решение, а съдът мимо констатацията, че има деца под 18 години, не се произнесе по въпроса за семейното жилище като последица от развода, няма пречка да се води отделен иск за семейното жилище съгласно чл. 264, ал. 2 ГПК и чл. 84, ал. 1 ЗЛС.
Нормата на чл. 264, ал. 2 ГПК има и материалноправен характер. Като материалноправна тя сочи предпоставките, при които възниква субективното право да се иска ползуване семейното жилище след развода.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С. градски съд е отхвърлил иска на П. П. М. по съображение, че във влязлото в сила решение по брачното дело е вписано в мотивите следното: "Съдът не се занимава със семейното жилище, понеже ищцата не претендира за такова". А това означавало, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ГПК, която го е задължавала да се занимае с въпроса за жилището, щом от брака им непълнолетно (малолетно) дете. Тъй като това нарушение се намира във влязло в сила решение, изправянето му следвало да стане само по реда на прегледа (по надзора - чл. 255 и сл. ГПК), а не с отделен иск.
Така приетото от съда е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 264, ал. 2 ГПК (новела от 1961 г. - в. "Известия", бр. 90/10.ХI.1961 г.) има и материалноправен, и процесуалноправен характер. Като материалноправна тя сочи предпоставките, при наличието на които възниква субективното право да се иска ползуване на семейното жилище след развода. Като процесуалноправна тази норма признава притежанието, правото на иск за ползуване жилището. По своята същност с оглед особеното й назначение в особеното исково производство по брачни искове е да допълни чл. 189, п. "г" ГПК във връзка със съдържанието на решението по иска по чл. 47 ЗЛС. Особеното в решението по брачния иск е, че то не само прекратява брака, а с него съдът се произнася и по вината на съпрузите, и по петитумите на приетите за съвместно разглеждане съединени и насрещни искове. Особеното още е в това, че съдът трябва да се произнесе и по някои материалноправни последици от прекратяването на брака. От материалноправната норма (чл. 85 ЗЛС) за съвместно упражняване на родителските права и от нормата на чл. 54 ЗЛС следва, че с прекратяване брака по закон се прекратява съвместното упражняване на родителските права и затова съдът трябва при развод да определи на кого се предоставят те за в бъдеще. Следва от това, че искането за прекратяване на брака винаги безусловно включва и искане по чл. 54 ЗЛС. Налице е акцесорност на включеното законно задължително съединение на иска за прекратяване брака с въпроса, на кого да се предоставят родителските права. Тази законна задължителност е изразена в т. 25 от постановление № 1/57 г. на Пленума на ВС.
Не така стои обаче въпросът за ползуването на семейното жилище след развода. Съвместното живеене на съпрузите е положение, което се презумира. В чл. 32 ЗЛС обаче е предоставена свобода на съпрузите на избор на местожителство, което ще рече, че съпрузите може да живеят на две различни места. Освен това обикновено при развод настъпва фактическа раздяла. При нея и с оглед на много съображения е възможно или отказ на напусналия съпруг от жилището, или намиране друго жилище. Следователно задължението по чл. 264, ал. 2 ГПК съдът да се произнесе и без искане на страните по въпроса за жилището не е толкова абсолютен, колкото е при въпроса за родителските права - чл. 54 ЗЛС. Възможно е при наличие на деца под 18 г. непроизнасяне по въпроса за жилището, щом с оглед на конкретните обстоятелства не се злепоставя интересът на децата да имат обезпечено жилище. Това означава, че въпросът за жилището може да се поставя за решение и с отделен иск.
irina_van
Потребител
 
Мнения: 106
Регистриран на: 06 Апр 2006, 10:52
Местоположение: Пловдив

Мнениеот malanoche » 27 Юли 2006, 12:24

РЕШЕНИЕ № 2253 ОТ 14. X. 1965 Г. ПО ГР. Д. № 2304/65 Г. НА II Г. О.

Когато бракът е прекратен с решение, а съдът мимо констатацията, че има деца под 18 години, не се произнесе по въпроса за семейното жилище като последица от развода, няма пречка да се води отделен иск за семейното жилище съгласно чл. 264, ал. II ЗЛС и чл. 84, ал. I ЗЛС..
Нормата на чл. 264, ал. II ЗЛС има и материалноправен характер.Като материалноправна тя сочи предпоставките, при които възниква субективното право да се иска ползуване семейното жилище след развода.
Чл. 264, ал. II ГПК и чл. 84, ал. I ЗЛС
Чл. 224 ГПК


С. градски съд е отхвърлил иска на П. П. М. по съображение, че във влязлото в сила решение по брачното дело е вписано в мотивите следното: „Съдът не се занимава със семейното жилище, понеже ищцата не претендира за такова." А това означавало, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал. II ГПК, която го е задължавала да се занимае с въпроса за жилището, щом от брака има непълнолетно (малолетно) дете. Тъй като това нарушение се намира във влязло в сила решение, изправянето му следвало да стане само по реда на прегледа (по надзора - чл. 255 и сл. ГПК), а не с отделен иск.
Така приетото от съда е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 264, ал. II ГПК (новела от 1961 г. - в. ,,Известия", бр. 90/10. XI. 1961 г.) има и материалноправен, и процесуалноправен характер. Като материалноправна тя сочи предпоставките, при наличието на които възниква субективното право да се иска ползуване на семейното жилище след развода. Като процесуалноправна тази норма признава притежанието, правото на иск за ползуване жилището. По своята същност с оглед особеното й назначение в особеното исково производство по брачни искове е да допълни чл. 189, п. "г" ГПК във връзка със съдържанието на решението по иска по чл. 47 ЗЛС. Особеното в решението по брачния иск е, че то не само прекратява брака, а с него съдът се произнася и по вината на съпрузите, и по петитумите на приетите за съвместно разглеждане съединени и насрещни искове. Особеното още е в това, че съдът трябва да се произнесе и по някои материалноправни последици от прекратяването на брака. От материалноправната норма (чл. 85 ЗЛС) за съвместно упражняване на родителските права и от нормата на чл. 54 ЗЛС следва, че с прекратяване брака по закон се прекратява съвместното упражняване на родителските права и затова съдът трябва при развода да определи на кого се предоставят те за в бъдеще. Следва от това, че искането за прекратяване на брака винаги безусловно включва и искане по чл. 54 ЗЛС. Налице е акцесорност на включеното законно задължително съединение на иска за прекратяване брака с въпроса, на кого да се предоставят родителските права. Тази законна задължителност е изразена в т. 25 от постановление № 1/57 г. на Пленума на ВС.
Не така стои обаче въпросът за ползуването на семейното жилище след развода. Съвместното живеене на съпрузите е положение, което се презумира. В чл. 32 ЗЛС обаче е предоставена свобода на съпрузите на избор на местожителство, което ще рече, че съпрузите може да живеят на две различни места. Освен това обикновено при развод настъпва фактическа раздяла. При нея и с оглед на много съображения е възможно или отказ на напусналия съпруг от жилището, или намиране друго жилище. Следователно задължението по чл. 264, ал. II ЗЛС съдът да се произнесе и без искане на страните по въпроса за жилището не е толкова абсолютен, колкото е при въпроса за родителските права - чл. 54 ЗЛС. Възможно е и при наличие на деца под 18 г. непроизнасяне по въпроса за жилището, щом с оглед на конкретните обстоятелства не се злепоставя интересът на децата да имат обезпечено жилище. Това означава, че въпросът за жилището може да се поставя за решение и с отделен иск.
malanoche
Потребител
 
Мнения: 125
Регистриран на: 05 Юли 2006, 09:53

Мнениеот mishi_83 » 27 Юли 2006, 12:24

Благодаря, колега - задължен съм Ви :D

Успешен ден! :wink:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София


Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта


cron