начало

Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми Прокуратурата призова ощетените в аферата BETL да дадат данни за вложените суми

Синдром на родителското отчуждаване- има ли тежест съда?

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Синдром на родителското отчуждаване- има ли тежест съда?

Мнениеот benka_t » 12 Юли 2007, 07:33

Здравейте!
Наскоро четох за синдрома на родителското отчуждаване. Статиите и лекциите по този въпрос ми направиха огромно впечатление. Според мен този аспект оказва много силно влияние върху децата на разведените родители- както върху тяхното мнение, така и върху цялостното им израстване и формиране, а също и връзката с другия родител. За съжаление, останах с впечатление, че българското законодателство не отделя внимание на това...

Въпросът ми е:
Има ли тежест в съда синдрома на родителското отчуждаване и изобщо използва ли се като аргумент?

Предварително благодаря за отделеното време на всички, които ми отговорят! Благодаря и за отговорите по предишни мои въпроси! Оценявам жеста!
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Re: Синдром на родителското отчуждаване- има ли тежест съда

Мнениеот donna » 12 Юли 2007, 07:56

що за простотии си написал"Според мен този аспект оказва много силно влияние върху децата на разведените родители- както върху тяхното мнение, така и върху цялостното им израстване и формиране, а също и връзката с другия родител". Децата на разведени родители са същите като децата на неразведени родители ,те не са по малко хора от другите и разни измислени синдроми ,не ги правят половин хора. Това тука не ти е психофорум.
Иди да си правиш психо разсъжденията другаде. Защото така измисления от психиятрите синдром с това гръмко име мн. пъти се наблюдава при деца и родителите които са заедно и неразведени.
Има ли тежест в съда ........ако смяташ да лишаваш или ограничаваш родителски права на базата на тоя загубен синдром забрави ,защото за отчуждаването обикновенно много често е виновен най-вече родителя на котогото са присъдени децата..............
За мен няма никаква тежест ,освен ако вече някой не го е обявил за новата модерна болест на 21 век та да го вземат под внимание.
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5350
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов

Мнениеот benka_t » 12 Юли 2007, 12:14

Кому са нужни толкова емоции?!
Можех да си спестя разсъжденията, просто искам мнение. Не се обиждам за грозния език, защото не търся пререкания, а мнения- благодаря за което.
Все пак се надявам да получа и други мнения, основани на практически опит.
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Мнениеот zapetaia » 12 Юли 2007, 12:25

Ако искате мнение, конкретизирайте въпроса си- с каква цел искате да използвате в съда "синдрома на родителското отчуждаване"?
zapetaia
Младши потребител
 
Мнения: 84
Регистриран на: 08 Юни 2007, 17:04

Мнениеот benka_t » 12 Юли 2007, 13:01

Мислех, че е ясно- за да се докаже, че детето е под негативно влияние, целящо елиминирането на другия родител и че мнението му е 'моделирано'. Това влияние се оказва вече повече от 5 години и да се пита в момента детето при кого иска да живее ми се струва лишено от логика, защото то вече няма реална представа за ситуацията- гледа я през очите на родителя, при когото живее. Или греша?
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Мнениеот razli4na » 12 Юли 2007, 13:30

Напълно подкрепям ianeva. Допълвам, че в случая питащата ще постави детето не само в положението на "заложник на интересите на родителите", но и ще бъде подложено на унизително установяване относно годността му да реализира право, предоставено му по закон, а именно да вземе отношение при кого иска да живее. Бумеранга, обаче ще я удари, защото ще стане смешна в съда, моите уважения. Освен това, такъв ход може повече да навреди, отколкото да помогне за "каузата". Да не говорим, че теориите, очевидно са относно "синдрома на родителското отчуждаване", а не синдрома на детското отчуждаване. Следователно, нищо няма да докажат, освен липса на други аргументи.
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1292
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Мнениеот benka_t » 12 Юли 2007, 14:35

Кой ще се смее и на какво ще се смее...? Защо да е смешно родител да се бори за детето си. Почти всички варианти са изчерпани...Все пак нищо в тази посока не е предприето, това е една хипотеза.
Има ли разлика между родителско и детско отчуждаване? Посоката не е ли една- отдалечаване? А има ли детето полза от това? Нали това е основното, което се търси от съда- интереса на детето...
Опитвам се да си обясня защо толкова негативно се приема идеята И аз знам кои са 'добрите' начини, но всички начинания не срещнаха разбиране.
Въпреки това, благодаря и за новите мнения- започвам да си изграждам представа...
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

относно Вашият въпрос за отчуждаването.....

Мнениеот stelanety » 12 Юли 2007, 20:48

Има ли тежест в съда синдрома на родителското отчуждаване и изобщо използва ли се като аргумент?

От досегашният ми опит мога да извлека няколко примера,които много добре показават,колко недорасла и не добре уредена е материята за упражняването на родителските права както и отношенията родители-деца след развод или в процес на развод.Като стажант-юрист в Районен съд присъствах на едно дело по Чл.99(3) СК -Развод по взаимно съгласие- и мога да Ви кажа,че бях отвартена от начина, по който премина целия процес.През цялото време родителите се караха в съдебната зала,а уж бяха решили да се развеждат по" взаимно съгласие",сипеха се обиди по всички родтсвени линии и в двете посоки и накрая ,когато председателя на съда призова малолетната( 10 г) дъщеря на ищците да каже при кого иска да живее, стана "голямото щоу". :cry: Грубо звучи като го казвам така,но за съжаление е истина.(Детето е изоставено от майката още,когато е било на 3 г. и до момента на завеждане на молбата в съда е живеело при баща си,който едва е свързвал двата края.Добре,че са помагали родителите му(бабата и дядото,които също присъстваха на процеса).И уважаеми колеги,колко грозно изглеждаше злобното отношение на майката(ако може да бъде наречена майка) към детето,когато то заяви в съда тихо и заеквайки от притеснение и може би от страх,че иска да живее при баща си."Майката" викаше като обезумяла,заплашваше детето с бой и какви ли не глупости още говореше и се чудехме всички какво иска тя от това нещастно дете.Нямаше ли срам тази жена да иска иска родителските права върху дете,което напрактика вече не е нейно,то се е отчуждило от нея,страхува се от нея,наричаше я дори с думи,които не е нормално дете на нейната възраст да използва,казваше й дори ,че я мрази.
Сигурно има влияние върху това момиче и от страна на бащата или бабата и дядото,но в крайна сметка всички те не целяха да защитят интереса на детето, а личните си чест,достойнство и материално облагодетелстване,за голямо съжаление доста често става така..... :cry:
stelanety
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 16 Юни 2007, 22:01

Мнениеот zvezda » 13 Юли 2007, 11:04

синдромът на родителското отчуждаване съм го видяла в действие и смятам, че само ниско интелигентни персони могат да причинят нещо толкова ужасно на собственото си дете. Говоря за родителя - инициатор, защото в повечето случаи единият родител настройва детето срещу другия, като целенасочено и упорито му промива мозъка и в крайна сметка успява да му "втълпи", че "не трябва" да живее при другия родител. Много е лесно да манипулираш дете - не знам нещо по-лесно от това... Затова мисля, че родителят, който го извършва е престъпник спрямо психичното здраве на детето си. Той нарушава правилната му преценка и му внушава деструктивни чувства, лишава го от положителната емоция - да се радва на присъствието на другия родител.
Затова смятам, че ако такова поведение е налице само от единия родител, а другият проявява търпение и дарява любов на детето си при всяка среща с него (без да го настройва срещу другия родител) - непременно трябва да се направи нещо, за да се спре това безумие. Всеки добър детски психолог няма да се затрудни да установи, че едно дете е манипулирано. Поискайте психологическа експертиза, която ще бъде извършена в подходяща ненатоварваща детето обстановка - чрез рисунки, музика и т.н. методи под формата на игра.
Моят съвет е - деликатно, с много любов и търпение променяйте нещата, не оставяйте извергът (мъж или жена) да стори това на вас и на детето ви.
Съвсем друг е проблемът, ако и двамата родители участват в борбата за надмощие и манипулират детето - не коментирам този случай.
Всичко, от което се нуждаеш, е любов.
zvezda
Потребител
 
Мнения: 388
Регистриран на: 14 Мар 2004, 19:48
Местоположение: София

Мнениеот benka_t » 13 Юли 2007, 15:26

Ясно е, че семейните ситуации са безброй варианти, както и хората. Предполагам затова пишещите тук са така недоверчиво настроени- няма гаранция че и моята позиция не е ход за отмъщение на 'врага'...нали? Едва ли мога да успея да убедя някого тук, че единствената ми мисъл е доброто на детето. А за мен това означава- да расте в спокойна и здравословна среда, да бъде възпитано като добър, разумен и отговорен човек, да му се изградят основи и качества, които ще му помагат в живота, да има здрав поглед върху заобикалящия го свят, да бъде насочвано в посока да развие способностите си и само да се стреми към развитие...Не искам да гледа през моите очи, но искам наистина като гледа да вижда, а не да живее в илюзии и нездравословни възгледи. Съзнавам, че травмата е голяма за него, но мисля, че израстне ли с объркани представи и дълбоко вкоренени грешни разбирания за всичко около него разочарованията ще го следват цял живот. Да не говорим за такива 'прости' неща като липса на внимание, нездравословна храна и човешка топлота...Разбира се и тук няма как да се знае дали моите възгледи са правилните...нали?
Затова разчитам на специалисти, защото аз съм просто човек.
Затова чисто и просто попитах: Как юристите и в частност съда приема синдрома на родителското отчуждаване...
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Мнениеот fixxxer » 13 Юли 2007, 15:46

Уважаема Бенка_Т :lol:
Нямам представа какво имате предвид под "Синдром на родителското отчуждаване" - звучи ми като заболяване :D но няма как законодателството ни да "обръща внимание" на този проблем.
Семейните отношения по-трудно се поддават на правна нормировка, тъй като на тях се вплитат морално-етични нишки и взаимотношенията се формират от хапактера, нрава и особеностите на двама или повече човека в едно семейство. Няма как в закон или закони да се опишат всички психологически, емоционални и други състояния и особености на родители и деца, за да се "уредят" пълно семейните отношения от правна гледна точка.
Ако става въпрос за развод /защото не конкретизирате изобщо питането си/, то променените взаимотношения ако се докажа може да обосноват извода че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, което да доведе до прекратяването му :))
fixxxer
Потребител
 
Мнения: 306
Регистриран на: 04 Апр 2007, 16:34

Мнениеот bebitor » 14 Юли 2007, 01:15

Жив свидетел съм на следната ситуация:
Здраво и сплотено семейство, изградено с топлина и обич. На бащата му се налага често да пътува, за осигури достоен и уютен живот за семейството си. Докато го няма в къщи, майката говори за бащата само добри и ласкави думи. Няма напрежение, нито скандали. В един момент детето се обръща и казва: "Мамо, хайде да отидем да си купим от сладкарницата друг татко, че нашият все го няма. Не го ща вече, искам друг татко, хайде, мамо, мооооооооля те".
Явно е станало отчуждаване на детето от бащата, но това какво доказва?
Абсолютно нищо.
Rara avis in terris
Аватар
bebitor
Активен потребител
 
Мнения: 1851
Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
Местоположение: Пловдив, Русе

Мнениеот benka_t » 14 Юли 2007, 11:01

След като на повечето не ясно за какво изобщо става въпрос, мисля че разсъжденията отиват в грешна посока.
От всички отговори ми стана ясно че:
1. Тези,които не са запознати, категорично отричат или правят свободни съчинения по темата.
2. Малко са запознатите, но те ясно разбират за какво става въпрос.
3. Малко ми стана неприятно, че хората, на които разчитаме да вземат адекватни решения за нашата съдба, не си направиха труда да прочетат за какво става въпрос, а дадоха категорични и компетентни мнения...

И наистина, lyutiyat, в подобна ситуация няма никаква полза да продължаваме диалога. Моите уважения и лек ден!
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Sindrom na Roditelsko Ot4ujdenie

Мнениеот satch » 29 Ное 2007, 04:36

Zdraveite,vijte tozi link:
----http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=443&page=2-----

Shte namerite dosta neshta vuv vruzka s tova kak sudut razglejda PAS/SAP/
v sud.proceduri.

Blagodarya na Lyutiyat i na vsi4ki,koito pomagat s profesioalniyat si opit,yavno kato na uyristi.I kato takva mislya 4e bi tryavalo da dousnat 4e moje da ima vruzka,v podobni proceduri,mejdu sud,advokati,specialisti i socialni...t.e.da si sutrudni4at vuv vishiyat interes na deteto.
Mislya 4e tozi sindrom zasyaga ne smao deca na razvedeni roditeli a moje da se kaje sushto i deca,kito sa s roditelite si no sa izstaveni,ako moga taka da se izrazyavuv vuzpitanieto im ot sushtite ili sa neravilno vuzpitavani.
Mislya 4e emocionalno-negativno-nastroienite s otgovori uristi bi tryabvalo da ne nagrubyavat avtorite na podobni vuprosi,zashtoto celta e da se razreshi daden problem a s prepirni i bezsmislenn inat edva li se postiga neshto dobro.
satch
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 26 Ное 2007, 23:12

Мнениеот Magnolia » 29 Ное 2007, 10:33

Въпросният синдром наистина съществува и е съществувал винаги. Установен е, и е описан от Р. Гарднър, след което материята се доразвива. Това са научни разработки, които са понятни за специалисти, каквито ние не сме. Затова, наличието или отсъствието му се установява само от специалист. Нас ни интересува друго: дали фактически упражняващият родителски права отчуждава и настройва децата с лъжи и манипулации, стреми ли се да прекъсне връзката с другия родител, или отчуждаването настъпва по естествени причини, например - отсъствие, пренебрегване, насилие. Една от разликите е тази, че при поведение окачествено като въпросния синдром, отчуждаването и прекъснването на връзката настъпват твъде бързо- за няколко месеца, докато когато това става по други причини времето е значително по-дълго.
Поведението на отчуждаващият родител е крайно непочтено, и това поставя под съмнение неговите качества. Мога да посоча следните примери от моята практика:
Случай № 1.Баща отвлича с подправени документи трите деца. Интерпол ги връща след години. Децата са настройвани през цялото против майката и получавайки указания от бащата от чужбина саботират всичките й опити да ги отглежда. През цялото време разказват "спомени" за живота с майката които никога не са се случвали. Едното е изведено на 2 години но и то уж помни.
Случай 2.Майката решава да се разведе като започва подготовка на всички фронтове- роднини, приятели, децата, фондация "Анимус". Бащата единствен осигурява финансите за семейството и естествено отсъства, майката не работи. Прекарва много време с децата, което време представя като пълно посвещение. Изравя негови документи за психическо разстройство датиращи отпреди 20 години, когато е бил в казармата, посвещава децата в тях и с документите окончателно ги убеждава, че той е опасен луд, но се прикрива. Тримата напускат, децата гледат бащата с ужас, отказват да отидат у тях, даже да се качат в колата му, срещите са пред училището, а той юнашки извисява една зима там, за да се вижда с тях всеки ден, носи им сандвичи, решава задачи по кафенетата.
При първият случай нещата са безнадеждни, връзката е прекъсната, децата мразят майка си, няма надежда за никакво приемане. При вторият нещата се оправят.

Други случаи, бащите твърдят, че е налице такъв синдром, защото децата не желаят да ги виждат, но всъщност нещата са различни.
1. Бащата пристига на всички срещи с рейнджърска униформа, като смята че детето трябва да е много гордо, че бащата е герой от Ирак. Детето, обаче го е срам защото хората ги заглеждат.
2. Бащата е добър, но твъде слабохарактерен и напълно подчинен на волята на своя авторитарен баща. Дядото се разпорежда, че детето трябва да пекарва с него от толкова до толкова. Бащата взима детето в определените дни и винаги е притеснен, че ще закъснеят за срещата с дядото, понякога кара като луд за да стигнат на време. Срещите с дядото са тягостни за детето и по тази причина то започва да отказва да се вижда с баща си.
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

Мнениеот benka_t » 29 Ное 2007, 14:22

Magnolia написа:Въпросният синдром наистина съществува и е съществувал винаги. Установен е, и е описан от Р. Гарднър, след което материята се доразвива. Това са научни разработки, които са понятни за специалисти, каквито ние не сме. Затова, наличието или отсъствието му се установява само от специалист.



Всички извадихте "Синдрома на родителско отчуждаване" от контекста.
Аз не попитах: Какво е? или Знаете ли за него?, а попитах:

Има ли тежест в съда?

Може би трябваше да формулирам въпроса по такъв начин:

Бихте ли използвали в съда като аргумент този синдром ако сте адвокат на заинтересованата страна?
или
Приемате ли като аргумент този синдром, ако сте съдия по делото?
benka_t
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 01 Юни 2007, 11:09

Мнениеот lazarina_boneva » 29 Ное 2007, 15:57

Вие какво разбирате под използване в съда на синдрома?

Представете си следната картинка колоритен развод пълна програма със заплахи и скандали в съдебната зала, съпътстван от спорове за лъжици и грамофони плочи и да започнем да разясняваме на съдията, :D виж те сега г-жо съдия има един синдром... ето тук ви прилагам линкове и ви нося принтирани 2 статии, дайте детето на мен, защото майката/бащата го отчуждава от мен.
Близко до акъла какво ще последва!
lazarina_boneva
Младши потребител
 
Мнения: 27
Регистриран на: 03 Ное 2007, 21:40

Мнениеот Magnolia » 29 Ное 2007, 18:33

Сам по себе си "синдрома" няма тежест. Трябва да има и други аргументи.
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

SAP....

Мнениеот satch » 29 Ное 2007, 21:24

ta....za Benka-T i za uristite deto uj ne sa specialisti ama vse akul davat...ta sindromut sam po sebe si moje da ima tejest v slu4ai 4e se dokaje ot specialisti 4e ima posledstviya /vij kakvi sa v neta/i imaiki v predvid posledstviyata ako se nabludavat v povedenieto na maikata ili samoto dete moje da se izpolzva 4e deteto e "dete v risk" v sudebnata procedura,koeto da podskaje na uristite 4e moje bi v daden slu4ai ima opasnost za razvitieto deteto ako e "zasegnat" roditelyat v zavisimost ot tova toi samiyat kavo detstvo e imal...neshtata sa opisani semplo ot specialsistite drug e vurosut 4e uristite ne obi4at da im se dava akul ot nespecialsiti v drugi oblasti. ;)
Benka-T,pogledna li linkut tkoito ti byax pratil v li4no suobshtenie?!Tam shte otkriesh pod-vruzki za otnoshenieto na suda i dr.podobi v podobi procesi...
Kolkoto za Magnolia deto si priznava 4e ne e specialist v tazi oblast no se otpuska da pravi "diagnozi" kato ot podobni specialsiti!!!
Magnolia,stiga s tezi izostanali sxvashtaniya za tova za diplomite...diplomite imat tejest za pred instanciite no v deistvitelnost koi kakuv specialist e zavisi ot li4niyat mu interes i motivaciya"ne e knijkata deto upravlyava kolata" da ti go kaja prosti4ko!!!
Ima mnogo informaciya za podobniyat sindrom koyato e napisana za roditeli ili po drugomu kazano za obiknoveniyat 4ovek.Shtoto ako ne si specialist i ako 4akash podoben da ti vidi deteto za da go izsledva to ima da 4akash bezkraino...zatova ima informaciya i za obiknoveniyat roditel-nespecialist v tazi oblast,koyato da pomaga da si otgovorime na vuprosite,koito ni vulnuvat ako zabelejim neshto nenormalno v dadeno povedenie na detet ili drug 4ovek.Taka 4e po-leko tam uristite s diplomite v tazi BEGLO POZNATA za vas oblast na detskata psixologiya!!!Vashata rolya e da se opitate da prilojite sindroma/te/shtoto ima i drugi/v zashtita na vash klient a ne da go ustanovyavate!E,drug e vuprosut koi kak si e izkaral diplomata,osobeno v BG!!!
satch
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 26 Ное 2007, 23:12

Мнениеот zornunddorn » 29 Ное 2007, 23:06

това, което прочетох беше доста интересно. В слуай, че са налице обективни данни в тази насока, щях да поискам счъдебно- психиатрична експертиза на родителя, който развива този синдром.. и ако заклъчението потвърди, наличието на такова заболяване, щах да развивя тезата, че родителските права следва да се отстъпят на другото дете...
zornunddorn
Потребител
 
Мнения: 108
Регистриран на: 23 Дек 2006, 23:00

Следваща

Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта


cron