скапана ситуация

[portokal]

Едва ли някоя жена би била щастлива, ако съпругът и си има любовница, а и дете от тази любовница...

Така е, само че това не и дава право да удря (или каквото беше там) любовницата.

А за вредите от обещанието за брак и аз съм много скептична. Първо, 2007 година сме, не 1937 или 1957 (да, има такава практика, но най-късните решения, които съм виждала, са май от 60-те или 70-те години). Второ, обещание за брак от женен мъж... хм... Онези решения се отнасяха или за годеница, или за жена, с която мъжът е живял на съпружески начала, пред обществото са се представяли като съпрузи или годеници и по всичко е изглеждало, че няма причина да не се оженят, след което мъжът отказва без основателна причина... такива неща.
Пък и жената не пита това.

[variniq]

Чета постовете ви и се чудя за какво са толкова много приказки. Жената много добре се е ориентирала да помоли тук за съвет как да се избави от тормоза на съпругата. Поставя чисто юридически въпрос и й беше отговорено. Пък защо и с кого, това си е неин личен проблем! Не виждам да е помолила някой да я съди за това!

[778899]

Мъжът е женен и се е върнал при жена си, какво по-хубаво от възстановяването на едно семейство. Защото бракът е не просто подпис, а завет между двама души. Взаимоотношение на отговорност един спрямо друг, а не свободна връзка, която може да се прекъсне винаги.
Но не, в нашето общество всичко е с главата надолу, любовницата мисли, че правото е на нейна страна, и че справедливост би значело да се зашлеви съпругата.

Съжалявам, че детето ви трябва да е свидетел на всичко това, но съгласете се, че първопричина за страданието му е, че майка му преди години е тръгнала с женен мъж. Не ви съдя, просто моят съвет е да обясните на детето истината, макар и да боли. Реално то е резултат от ваша грешка, помолете го да ви прости, че сте допуснали навремето тази връзка с женен мъж. Единствено прошка, истина и откровеност могат да утешат душата му. Познавам хора, родени от такива връзки и знам, че в един момент почват много да съдят майка си, да я наричат лека жена и т.н. за това признайте си грешката пред детето, докато е време и търсете прошката му.

Семейството го оставете, не го атакувайте, нито разваляйте.

Не знам какво да ви посъветвам за бащата, защото не ми стана ясно доколко близък е с детето ви.

Пиша като семейна жена, и като такава, която държи на това да не се омаловажава семейството.

Що за глупости са това????????? КОЙ ВИ ДАВА ПРАВО ДА СЪДИТЕ ЖЕНАТА?????? ЗА КАКВА ГРЕШКА ГОВОРИТЕ????


Иначе по темата: Госпожо, права е донна. Мухльото си е ............, важно е само и единствено детето. Разбира се, че то е единственият смисъл на живота Ви!!! Относно наказателното преследване на деянието на "законната", не мога да Ви бъда полезна...просто не се занимавам с наказателни! Иначе-тази снизходителност изразяваща се в някакви смешни 30 лв., трябва да бъде преустановена. Можете да заведете дело за издръжка, като претенцията Ви може да бъде за една година назад! Ще Ви бъде от огромна полза намесата на колега адвокат! Успех!

[778899]

Казвам "една година назад", защото предполагам, че най малкото от "кумува срама", въпросният господин не Ви е искал документ за 30-те лв., с които по-скоро Ви е обиждал....

[lelemale]

Благодаря ви за подкрепата и помощта. Наистина сте ми много полезни, защото когато човек е в шок, няма нормална представа за случилото се. В момента всичките си сили хвърлям да съхраня детенцето си, душата му. Живеем наблизо и то се страхува да минава само по въпросната улица: не го казва, но го усещам. Като капак на всичко баща му изчезна от живота му изведнъж и това е още един проблем. Вече казах, че никога за нищо не е принуждаван таткото (името си и 30-те лв са доброволен акт) и разписки не сме писали. Извинявайте, още едно питане: написах си жалбата до полицията, но още не съм я пуснала - текат ли срокове за подаването й (гадното изстъпление пред баща ми и детето ми беше на 24.07.2007г)?Благодаря ви много и ме извинете, че не успявам да го изразя по достатъчно подходящ начин!Наистина много съм ви благодарна!

[778899]

Госпожо, имате сериозен проблем... и то сериозността идва от това, че описаното от Вас, неминуемо се отразява на детето!
Като адвокат Ви казвам следното-наемете колега, който знае какво да направи, за да бъде преустановено това безумно положение. Жалбата до полицията... може и да Ви помогне, най-малкото служителите на реда , трябва да предупредят "законната"... , не губете време, а я пускайте веднага...
Като майка Ви казвам.... абе, по-добре да не консултираме хората така... аз щях да се оправя много, много бързо с тази госпожа...

УСПЕХ!!!