lyutiyat написа: Който не знае - търси литература, търси практика, чете и научава ...
Да - във Вашия случай - явно предимно художествена литература
- Дата и час: 20 Дек 2024, 14:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
развод и СИО
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
44 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
) Но опрощаването... 
..добра идея. Ще я запомня 
от hr.stoyanoff » 09 Авг 2007, 17:25
Последна промяна hr.stoyanoff на 09 Авг 2007, 17:27, променена общо 1 път
- hr.stoyanoff
- Младши потребител
- Мнения: 93
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 12:57
от hr.stoyanoff » 09 Авг 2007, 17:25
Лютият направо ме "разби" с довода, че това, че съпругата като е знаела и търпяла изнвярата, то това не е довело до разстройство на брака. След като се посмях достатъчно започнах и да мисля дали пък не е така. ... и ми стана по-смешно, но иначе ми хареса мисълта
Люти, знанието на съпругата може да е довело до измамлива действителност, непосредствено след узнаването, което е валидно тълкувание от гледната точка на един нормален човек. Същото важи и за "виновния" съпруг. С течението на времето за него, наистина логично е да се предположи, бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доводи за това могат да се потърсят и в поведението на "невиновната" съпруга. Един добър адвокат би следвало да се ориентира добре в подобна ситуация и да успее да изведе на показ недостатъчно грижовното поведение на "невиновната" страна, пък било то и не точно такова
започнах и да мисля дали пък не е така. ... и ми стана по-смешно, но иначе ми хареса мисълта
Люти, знанието на съпругата може да е довело до измамлива действителност, непосредствено след узнаването, което е валидно тълкувание от гледната точка на един нормален човек. Същото важи и за "виновния" съпруг. С течението на времето за него, наистина логично е да се предположи, бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доводи за това могат да се потърсят и в поведението на "невиновната" съпруга. Един добър адвокат би следвало да се ориентира добре в подобна ситуация и да успее да изведе на показ недостатъчно грижовното поведение на "невиновната" страна, пък било то и не точно такова
- hr.stoyanoff
- Младши потребител
- Мнения: 93
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 12:57
от sunrise » 09 Авг 2007, 18:05
Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Иван Иванов
За обобщаване практиката на съдилищата по допускане на развода.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.
чл. 270 ГПК чл. 259 ГПК
чл. 26, ал. 2 СК чл. 83 СК
чл. 99 СК чл. 100 СК
чл. 102 СК чл. 107 СК
чл. 14, ал. 1 СК (отм.), чл. 21 СК (отм.), чл. 22 СК (отм.), чл. 25 СК (отм.) и чл. 89 СК (отм.)
1. По бракоразводните дела да се провежда помирително заседание. В него съдът трябва да изслуша подробните обяснения на страните за причините и мотивите, поради които се иска развод, и да положи сериозни усилия съпрузите да се помирят.
Помирително заседание не е необходимо само когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъства от страната поради далечно плаване, пребиваване и работа в чужбина или поради друга мъчнопреодолима причина не може да се яви в помирително заседание.
Непровеждането на помирителното заседание, когато това е необходимо, и незаписването на обясненията на страните в протокола на съдебното заседание е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на решението.
Първо по делото заседание е заседанието, насрочено след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
2. Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
3. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
4. Съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.
Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване. Признаването на твърдените от другия съпруг факти се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Самопризнанията на съпрузите не са достатъчни за уважаване иска за развод.
Дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен се преценява от съда. Недопустимо е чрез признание на страните състезателното производство по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК без спазване на условията, които законът предвижда за него.*(7)
5. ......*(2)
6. ......*(2)
7. Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения.
Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения.
Реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина. 8. Ако в бракоразводния процес страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позоват на нея при спорове във връзка с последиците от прекратяване на брака, при които вината за разстройството е от значение.
9. Прекратяването на брака става само поради дълбоко и непоправимо разстройство и не е в зависимост от вината и нейната степен. Ако дълбокото и непоправимо разстройство в брака е резултат на виновното поведение на единия съпруг и само на обективна причина у другия, бракът се прекратява, като вината се отбелязва, ако това е поискано*(3).
10. Ответникът, който не е предявил насрещен иск за развод, няма право да обжалва решението, с което е отхвърлен искът за прекратяване на брака.
11. Право да продължат предявения иск за развод на починалия ищец при иск по чл. 21 СК имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
1. Пленумът констатира, че някои съдилища подценяват значението на помирителното заседание в бракоразводния процес и не изискват подробни обяснения на страните, не полагат усилия да разберат причините и мотивите, поради които се иска развод, и не използват всички възможности за помирение на съпрузите. Други в помирителното заседание допускат доказателства. Това смесване на помирителното и първото по делото заседание е неправилно, защото отклонява съда и страните от основната цел - да се направи всичко възможно за помирение на съпрузите. Първото по делото заседание е онова, което се насрочва след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
Поначало по всички дела трябва да се провежда помирително заседание. По изключение това не е необходимо, когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъства от страната поради далечно пътуване, пребиваване или работа в чужбина и когато поради други мъчнопреодолими причини не може да се яви в помирителното заседание.
2. Според Семейния кодекс развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее.
3. Една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Отражението й върху брачните отношения се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
4. Причините, които се сочат от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака, трябва да са сериозни. Съдът е длъжен да ги установи и конкретизира, за да може въз основа на тях да направи обоснована оценка на състоянието на брака. Съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а само от това, какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство. Някои съдилища посочват фактическите прояви на съпрузите, без да преценяват доколко те са разстроили брака и какво отражение са дали върху съзнанието и проявите на другия съпруг.
Неправилно е бракоразводният иск да бъде уважен само на основание изявленията и оценката на самите страни, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Изявленията и признанията на страните се преценяват на общо основание с оглед на всички обстоятелства по делото. Само съдът се произнася по състоянието на брака, като прецени всички данни по делото. Това е от значение, за да не се допусне производството по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК без спазване условията, които законът предвижда за последното.
5. .......*(2)
6. .......*(2)
7. Бракът създава определени задължения за всеки от съпрузите и докато той не е прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да бъде прекратен по вина на двамата, ако има искане за вина*(3).
Реакцията на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг, когато е обяснима и извинима последица на тези прояви, не следва да се третира като брачна вина. Оправдана е тази реакция, която не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. Не следва да се считат за брачна вина постъпките, които единият съпруг прави пред обществените или държавните организации и органи с цел да укрепи брака. Не е такава и подаването на тъжба срещу другия съпруг за престъпления, извършени спрямо неговата личност - побой, обида, клевета и др. За съпруга не съществува задължение да укрива престъпленията, извършени от другия съпруг. Когато той бъде призован и даде сведения или показания срещу съпруга си, извършил престъпление, това не е брачна вина.
Не следва да се счита за брачна вина осъществяването на законни права от единия съпруг, защото законосъобразното действие не е нарушение (например завеждането на иск от единия съпруг против другия за издръжка по чл. 14, ал. 1 СК и др.).
8. Ако страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позоват на нея във връзка с последиците от прекратяването на брака, които законът изрично свързва с вината. Такива са споровете по чл. 25 СК, 28, ал. 1 СК и чл. 270 ГПК. Тяхното решаване изрично е свързано с вината на страните и когато те не са поискали нейното констатиране, няма основание да се ползват от това, което не е установено*(4).
Следва да се приеме обаче, че вината за разстройството на брака може да се установява само в бракоразводния процес, а не и в други производства извън развода. Например ответникът по иска по чл. 89 СК не може да установява вина на ищеца в производството по иска за издръжка.
9. Единственото основание, поради което се прекратява бракът, е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. То не е свързано с установяване вината на страните, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. В нашето общество бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед на становището на невиновния съпруг.
Дълбокото и непоправимо разстройство може да е резултат на причини от двамата съпрузи: на виновното поведение на единия съпруг и на обективна причина (болест, импотентност) у другия. И в тези случаи бракът трябва да се прекрати, като вината на единия съпруг се отбелязва, ако има искане*(5).
10. В практиката не се решава еднакво въпросът дали ответникът, който не е предявил насрещен иск, има право да обжалва решението, с което искът за развод е отхвърлен. Правилно е да се приеме, че в такива случаи той няма такова право поради липса на правен интерес. Това е в съответствие с общия принцип, че правният интерес обосновава правото на иск и обжалване.
11. Искът за развод е строго личен иск. Наследниците на починалия ищец могат да продължат този иск само ако в него са изложени обстоятелствата и съпругът-ищец е направил искане за произнасяне на вината*(6). Продълженият иск е установителен.
Право да продължат този иск имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание, тъй като само те имат правен интерес да изключат преживелия съпруг в наследяването. Заветникът и наследниците, които са признати за недостойни за наследяване (чл. 3 ЗН), нямат такова право, защото нямат качеството на наследници.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, поради което се помества само в частите му, относими към разпоредби от сега действуващия СК от 1985 г.
*(2) Точки 5 и 6 не се поместват, тъй като се отнасят до вината за разстройството на брака - материя, която в сега действуващия СК е уредена различно (чл. 99).
*(3) Съгласно чл. 99, ал. 2 СК от 1985 г. съдът се произнася служебно относно вината, освен ако съпрузите заявят друго и при предпоставките по ал. 3 на същия текст.
*(4) Вж. чл. 99 от сега действащия СК.
*(5) Вж. бел. 3.
*(6) Вж. чл. 102, ал. 1 от СК от 1985 г., съгласно който е необходимо искът да се основава на виновното поведение на преживелия съпруг.
*(7) Вж. чл. 99 и 100 от сега действащия СК от 1985 г.
За обобщаване практиката на съдилищата по допускане на развода.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.
чл. 270 ГПК чл. 259 ГПК
чл. 26, ал. 2 СК чл. 83 СК
чл. 99 СК чл. 100 СК
чл. 102 СК чл. 107 СК
чл. 14, ал. 1 СК (отм.), чл. 21 СК (отм.), чл. 22 СК (отм.), чл. 25 СК (отм.) и чл. 89 СК (отм.)
1. По бракоразводните дела да се провежда помирително заседание. В него съдът трябва да изслуша подробните обяснения на страните за причините и мотивите, поради които се иска развод, и да положи сериозни усилия съпрузите да се помирят.
Помирително заседание не е необходимо само когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъства от страната поради далечно плаване, пребиваване и работа в чужбина или поради друга мъчнопреодолима причина не може да се яви в помирително заседание.
Непровеждането на помирителното заседание, когато това е необходимо, и незаписването на обясненията на страните в протокола на съдебното заседание е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на решението.
Първо по делото заседание е заседанието, насрочено след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
2. Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
3. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
4. Съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.
Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване. Признаването на твърдените от другия съпруг факти се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Самопризнанията на съпрузите не са достатъчни за уважаване иска за развод.
Дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен се преценява от съда. Недопустимо е чрез признание на страните състезателното производство по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК без спазване на условията, които законът предвижда за него.*(7)
5. ......*(2)
6. ......*(2)
7. Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения.
Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения.
Реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина. 8. Ако в бракоразводния процес страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позоват на нея при спорове във връзка с последиците от прекратяване на брака, при които вината за разстройството е от значение.
9. Прекратяването на брака става само поради дълбоко и непоправимо разстройство и не е в зависимост от вината и нейната степен. Ако дълбокото и непоправимо разстройство в брака е резултат на виновното поведение на единия съпруг и само на обективна причина у другия, бракът се прекратява, като вината се отбелязва, ако това е поискано*(3).
10. Ответникът, който не е предявил насрещен иск за развод, няма право да обжалва решението, с което е отхвърлен искът за прекратяване на брака.
11. Право да продължат предявения иск за развод на починалия ищец при иск по чл. 21 СК имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
1. Пленумът констатира, че някои съдилища подценяват значението на помирителното заседание в бракоразводния процес и не изискват подробни обяснения на страните, не полагат усилия да разберат причините и мотивите, поради които се иска развод, и не използват всички възможности за помирение на съпрузите. Други в помирителното заседание допускат доказателства. Това смесване на помирителното и първото по делото заседание е неправилно, защото отклонява съда и страните от основната цел - да се направи всичко възможно за помирение на съпрузите. Първото по делото заседание е онова, което се насрочва след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
Поначало по всички дела трябва да се провежда помирително заседание. По изключение това не е необходимо, когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъства от страната поради далечно пътуване, пребиваване или работа в чужбина и когато поради други мъчнопреодолими причини не може да се яви в помирителното заседание.
2. Според Семейния кодекс развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее.
3. Една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Отражението й върху брачните отношения се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
4. Причините, които се сочат от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака, трябва да са сериозни. Съдът е длъжен да ги установи и конкретизира, за да може въз основа на тях да направи обоснована оценка на състоянието на брака. Съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а само от това, какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство. Някои съдилища посочват фактическите прояви на съпрузите, без да преценяват доколко те са разстроили брака и какво отражение са дали върху съзнанието и проявите на другия съпруг.
Неправилно е бракоразводният иск да бъде уважен само на основание изявленията и оценката на самите страни, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Изявленията и признанията на страните се преценяват на общо основание с оглед на всички обстоятелства по делото. Само съдът се произнася по състоянието на брака, като прецени всички данни по делото. Това е от значение, за да не се допусне производството по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК без спазване условията, които законът предвижда за последното.
5. .......*(2)
6. .......*(2)
7. Бракът създава определени задължения за всеки от съпрузите и докато той не е прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да бъде прекратен по вина на двамата, ако има искане за вина*(3).
Реакцията на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг, когато е обяснима и извинима последица на тези прояви, не следва да се третира като брачна вина. Оправдана е тази реакция, която не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. Не следва да се считат за брачна вина постъпките, които единият съпруг прави пред обществените или държавните организации и органи с цел да укрепи брака. Не е такава и подаването на тъжба срещу другия съпруг за престъпления, извършени спрямо неговата личност - побой, обида, клевета и др. За съпруга не съществува задължение да укрива престъпленията, извършени от другия съпруг. Когато той бъде призован и даде сведения или показания срещу съпруга си, извършил престъпление, това не е брачна вина.
Не следва да се счита за брачна вина осъществяването на законни права от единия съпруг, защото законосъобразното действие не е нарушение (например завеждането на иск от единия съпруг против другия за издръжка по чл. 14, ал. 1 СК и др.).
8. Ако страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позоват на нея във връзка с последиците от прекратяването на брака, които законът изрично свързва с вината. Такива са споровете по чл. 25 СК, 28, ал. 1 СК и чл. 270 ГПК. Тяхното решаване изрично е свързано с вината на страните и когато те не са поискали нейното констатиране, няма основание да се ползват от това, което не е установено*(4).
Следва да се приеме обаче, че вината за разстройството на брака може да се установява само в бракоразводния процес, а не и в други производства извън развода. Например ответникът по иска по чл. 89 СК не може да установява вина на ищеца в производството по иска за издръжка.
9. Единственото основание, поради което се прекратява бракът, е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. То не е свързано с установяване вината на страните, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. В нашето общество бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед на становището на невиновния съпруг.
Дълбокото и непоправимо разстройство може да е резултат на причини от двамата съпрузи: на виновното поведение на единия съпруг и на обективна причина (болест, импотентност) у другия. И в тези случаи бракът трябва да се прекрати, като вината на единия съпруг се отбелязва, ако има искане*(5).
10. В практиката не се решава еднакво въпросът дали ответникът, който не е предявил насрещен иск, има право да обжалва решението, с което искът за развод е отхвърлен. Правилно е да се приеме, че в такива случаи той няма такова право поради липса на правен интерес. Това е в съответствие с общия принцип, че правният интерес обосновава правото на иск и обжалване.
11. Искът за развод е строго личен иск. Наследниците на починалия ищец могат да продължат този иск само ако в него са изложени обстоятелствата и съпругът-ищец е направил искане за произнасяне на вината*(6). Продълженият иск е установителен.
Право да продължат този иск имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание, тъй като само те имат правен интерес да изключат преживелия съпруг в наследяването. Заветникът и наследниците, които са признати за недостойни за наследяване (чл. 3 ЗН), нямат такова право, защото нямат качеството на наследници.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, поради което се помества само в частите му, относими към разпоредби от сега действуващия СК от 1985 г.
*(2) Точки 5 и 6 не се поместват, тъй като се отнасят до вината за разстройството на брака - материя, която в сега действуващия СК е уредена различно (чл. 99).
*(3) Съгласно чл. 99, ал. 2 СК от 1985 г. съдът се произнася служебно относно вината, освен ако съпрузите заявят друго и при предпоставките по ал. 3 на същия текст.
*(4) Вж. чл. 99 от сега действащия СК.
*(5) Вж. бел. 3.
*(6) Вж. чл. 102, ал. 1 от СК от 1985 г., съгласно който е необходимо искът да се основава на виновното поведение на преживелия съпруг.
*(7) Вж. чл. 99 и 100 от сега действащия СК от 1985 г.
- sunrise
- Активен потребител
- Мнения: 3621
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 14:34
от Gabi1 » 09 Авг 2007, 23:40
добре де! Какъв е проблемът? Искат да имат "свободен брак", какво толкова?
Ако за жената бракът се крепи само на това, че няма къде да живее, то според мен вината си е само нейна....
Пък нека по-специалистите от мен да го докажат или да докажат обратното.... 
Ако за жената бракът се крепи само на това, че няма къде да живее, то според мен вината си е само нейна....
Пък нека по-специалистите от мен да го докажат
или да докажат обратното.... - Gabi1
- Потребител
- Мнения: 765
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:54
от aglaia » 10 Авг 2007, 12:43
Глупости. Какъв свободен брак, какви 5 лева, ох, не обърквайте повече хората, ще вземат да кажат, че са ги посъветвали адвокати, и после - що не вярват хората на адвокати и не искат да ходят при тях. Нали нямаше да давате консултации, моля Ви се, вече съм съгласна с Вас - не ги давайте по-добре.
- aglaia
- Младши потребител
- Мнения: 94
- Регистриран на: 10 Юни 2005, 14:33
от sunrise » 10 Авг 2007, 12:58
А не Ви ли хрумва, че може да се докаже вината за "дълбокото и т.н. " на съпругата?
Явно не го уважава, не полага грижи за семейството си,/живяят като квартиранти/ и т.н. И в какво се изразява според нея смисъла на брака им-в безплатната квартира. Няма що , това е дълбоко морално и неразстройващо брака
Явно не го уважава, не полага грижи за семейството си,/живяят като квартиранти/ и т.н. И в какво се изразява според нея смисъла на брака им-в безплатната квартира. Няма що , това е дълбоко морално и неразстройващо брака
- sunrise
- Активен потребител
- Мнения: 3621
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 14:34
от aglaia » 10 Авг 2007, 15:59
За да има контрааргументи, трябва да има теза, срещу която да са насочени, а Вашите махленски изявления как изневялата била опростена - моля Ви се! Това не е теза, а някакъв сериал. Хайде по-сериозно
- aglaia
- Младши потребител
- Мнения: 94
- Регистриран на: 10 Юни 2005, 14:33
44 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 44 госта