- Дата и час: 30 Дек 2024, 03:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Иск за установяване на бащинство-как да се попречи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Иск за установяване на бащинство-как да се попречи
Въпросът ми е следният:
Може ли ако майката се откаже от родителски права и нейните родители осиновят детето, това да се яви пречка за завеждане на иск за установяване на бащинство и изобщо на всякакви постъпки за припознаване от страна на генетичния баща на детето.
Благодаря предварително!
Може ли ако майката се откаже от родителски права и нейните родители осиновят детето, това да се яви пречка за завеждане на иск за установяване на бащинство и изобщо на всякакви постъпки за припознаване от страна на генетичния баща на детето.
Благодаря предварително!
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
Докато генетичният баща не е направил опит да припознае детето, за единствен родител се счита майката,родила детето.
На прав път ли съм?!
Може ли той въпреки осиновяването от родителите на генетичната майка да заведе иск и ще бъде ли уважен този иск?
На прав път ли съм?!
Може ли той въпреки осиновяването от родителите на генетичната майка да заведе иск и ще бъде ли уважен този иск?
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
Това е ясно,но да речем,че той има нагласата да припознае детето.Майката няма брак с него,но няма брак и с друг.Тя естествено ще оспори припознаването,което ще доведе до подаване от страна на генетичния баща на иск за установяване на произход.След генетичния тест,доказващ бащинството му, едва ли някой съд ще го лиши от родителски права в/у детето.
Единствеото,което ми хрумва е,че преди още бащата да направи постъпки за припознаване, генетичната майка може да се откаже от родителски права и детето да бъде осиновено от нейните родители.Незная до колко това,обаче, ще попречи на инициативата на генетичния баща.
Единствеото,което ми хрумва е,че преди още бащата да направи постъпки за припознаване, генетичната майка може да се откаже от родителски права и детето да бъде осиновено от нейните родители.Незная до колко това,обаче, ще попречи на инициативата на генетичния баща.
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
fafla написа:Има ли изобщо някакъв начин да се попречи на генетичния баща да припознае детето?
Има разбира се - преди това да го е припознал друг, или друг мъж да му е баща ако е родено при сключен брак или до 300 дни от прекратяването му. Припознаване не може да се извърши преди да бъде оспорен установеният произход на детето от друг мъж.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
"Преди това друг да го е припознал"-Не върши работа,защото припознаването може да бъде оспорено от всяко трето заинтересовано лице,а генетичния баща ще следи за това,убедена съм.
За брака с друг мъж съм съгласна,защото закона изрично определя кръга на заинтересованите от оспорване на бащинството,но майката няма романтична връзка с друг мъж на този етап,а едва ли някой непознат би се съгласил да даде името си на дете,което не е негово,само за да се спрат атаките на генетичния баща.Майката категорично също не би избрала подобен вариант.
Надявах се да пропускам нещо...и затова попитах дали изобщо има някакъв начин,но до колкото разбирам-не и легален...
За брака с друг мъж съм съгласна,защото закона изрично определя кръга на заинтересованите от оспорване на бащинството,но майката няма романтична връзка с друг мъж на този етап,а едва ли някой непознат би се съгласил да даде името си на дете,което не е негово,само за да се спрат атаките на генетичния баща.Майката категорично също не би избрала подобен вариант.
Надявах се да пропускам нещо...и затова попитах дали изобщо има някакъв начин,но до колкото разбирам-не и легален...
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
Има мнения, според които осиновяването е пречка за припознаване, защото създава титул за произход.
Аз не съм съгласна - с горе-долу същите аргументи, с които се смята за допустим например иск за установяване или оспорване на произход въпреки осиновяването: осин. може да се прекрати, а сроковете за исковете да са изтекли - затова има интерес от установяването и на биологичния произход. За припознаването, вярно, няма срок, но бащата може да е вече починал, когато се прекрати осиновяването - същото е.
Та според мен няма начин да се попречи на припознаването, т.е. то е допустимо и след осиновяване. Но според други колеги осиновено дете не може да бъде припознато. Май че (не съм 100% сигурна) и проф. Лиляна Ненова в учебника си беше на тяхното мнение.
Аз не съм съгласна - с горе-долу същите аргументи, с които се смята за допустим например иск за установяване или оспорване на произход въпреки осиновяването: осин. може да се прекрати, а сроковете за исковете да са изтекли - затова има интерес от установяването и на биологичния произход. За припознаването, вярно, няма срок, но бащата може да е вече починал, когато се прекрати осиновяването - същото е.
Та според мен няма начин да се попречи на припознаването, т.е. то е допустимо и след осиновяване. Но според други колеги осиновено дете не може да бъде припознато. Май че (не съм 100% сигурна) и проф. Лиляна Ненова в учебника си беше на тяхното мнение.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Аз също съм на мнение, че пълното осиновяване е пречка за припознаване и дирене на бащинство по съдебен път. Дори не се сещам как то би станало практически. Само си представете ситуация - детето е вече осиновено. Съставен е нов акт за раждане (старият е консервиран). Биологичният баща завежда иск за бащинство на дете което има вписан като свой баща осиновителя. Как точно ще се впише биологичния баща. Старият акт на детето е консервиран - той не е активен и за да се правят вписвания в него е необходимо да бъде прекратено осиновяването. Кой биологичния баща ли ще иска прекратяване на осиновяването?
В този смисъл считам, че припознаването/диренето на бащинство по съдебен ред ще бъде недопустимо.
В този смисъл считам, че припознаването/диренето на бащинство по съдебен ред ще бъде недопустимо.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
За търсенето по съдебен ред специално се смята, че може. Звучи малко странно, но явно е имало такива случаи - за да се постави въпросът. Може би при някакво осиновяване от роднини (както тук), където практически се "помни" биологичният произход. Нямам представа.
"Консервирането" е по-скоро технически проблем.
"Консервирането" е по-скоро технически проблем.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
вярно е че консервирането е технически проблем, но все пак като говорим за съдебно решение някой трябва да го изпълни. ПРедставете си например: Дете родено с баща неизвестен.Съставен Акт за раждане № 1 с имена на детето Х У З. Пълно осиновяване без значение от роднини или не от семейство ... Съставяне на нов акт за раждане №2 където името на детето е Л З М. Кое дете и в кой акт ще бъде вписан бащата който е доказал бащинството си по съдебен ред. В акт № 2 -абсурд: детето има вписан баща, то вече не е с тези имена -има и тайна на осиновяването при което той няма как да знае личните данни на детето за да ги посочи в исковата молба.
остава в стария акт който е консервиран. Но той пак няма да е баща на детето ако осиновяването не бъде прекратено. Според мен това нещо може да се случи само ако делото за установяване на бащинство е заведено преди осиновяването и е приключило след като осиновяването. В противен случай искът за установяване на бащинство ще е недопустим. Но това е мое мнение. Портокал очевидно е чела съдебна практика в друга насока.
остава в стария акт който е консервиран. Но той пак няма да е баща на детето ако осиновяването не бъде прекратено. Според мен това нещо може да се случи само ако делото за установяване на бащинство е заведено преди осиновяването и е приключило след като осиновяването. В противен случай искът за установяване на бащинство ще е недопустим. Но това е мое мнение. Портокал очевидно е чела съдебна практика в друга насока.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
neznaiko, и аз разсъждавах по същия начин.Стига да не е направен опит да се припознае детето до осиновяването.При нов акт за раждане с вписани майка и баща,би трябвало да се преклудира възможността за биологичния баща тепърва да припознава и да води искове за установяване на произход.Най-малкото защото ситуацията ще е като тази при която биологичната майка сключва брак.В този случай заинтересован да оспори бащинството си е съпругът на майката,а биологичния баща не е в кръга на заинтересованите лица.
Сега,обаче ми хрумва друго-ако детето е осиновено от само един родител?Да речем от баба си?В този случай няма баща.При условие, че биологичния баща разбере за това,мисля че би могъл да припознае детето.И ето го парадокса-в единя случай може,а в другия случай не?!
Кажете ми,греша ли?!
Сега,обаче ми хрумва друго-ако детето е осиновено от само един родител?Да речем от баба си?В този случай няма баща.При условие, че биологичния баща разбере за това,мисля че би могъл да припознае детето.И ето го парадокса-в единя случай може,а в другия случай не?!
Кажете ми,греша ли?!
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
Сега,обаче ми хрумва друго-ако детето е осиновено от само един родител?Да речем от баба си? В този случай няма баща.
Парадоксът е само привиден според мен и показва още веднъж, че точно в материята на установяването на биологичния произход не може да приравняваме "произхода" по осиновяване на произхода по кръв. Нищо, че осиновяването иначе има за цел да наподоби биологичното бащинство и майчинство.
Когато детето е осиновено само от баба си, нещата не се променят по никакъв начин.
Нали ако бъде пълно осиновено само от баба си (или изобщо само от жена) дори дете с известен баща, отношенията на детето по произход ще се прекратят не само с майката, но и с бащата - нищо, че нов баща в акта за раждане няма да има, ще има само майка: осиновителката. Докато трае осиновяването, осиновителката ще бъде единственият родител на детето. Значи ли това, че такова осиновено дете с известен биологичен баща може да бъде припознато от някой само защото в новия му акт за раждане в графата баща няма никой? Не значи.
За мен - лично мнение - е напълно сигурно, че навсякъде, където СК урежда наличния произход като пречка за установяване на произхода от друго лице, той има предвид наличния биологичен произход, не осиновяването.
Неизвестната за биологичния баща самоличност на детето след осиновяването, тайната и т.н. са пак само технически пречки, макар и много важни на практика. Когато детето е осиновено от близки и никой не пази това в тайна, проблемът отпада.
Но аз вече го казах това. Да не се повтарям. Поне ще вдигна темата.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
portokal,не говорим за припознаване на детето от "някой",а от биологичния му баща.
Ще се повторя,но хипотезата, в която детето е осиновено от бабата и дядото,например /или чичото и лелята/ СПОРЕД МЕН е приравнена на хипотезата, в която биологичната майка сключва брак.В тези случаи имаме майка,имаме и баща и единствено бащата /презумптивния или осиновителя/ е заинтересован по закон да оспори бащинството си.Трето лице като биологичния баща остава извън кръга на заинтересованите.
Но когато детето е осиновено от сама жена,мстото на таткото е свободно и всеки /в този случай наистина всеки/ би могъл да припознае детето.Ако "всеки" се окаже биологичния баща,дори осиновителката да оспори, след иска за установяване на произход и генетичния тест...
Не претендирам да съм права.Размишлявам си.Поправете ме ако греша.
Ще се повторя,но хипотезата, в която детето е осиновено от бабата и дядото,например /или чичото и лелята/ СПОРЕД МЕН е приравнена на хипотезата, в която биологичната майка сключва брак.В тези случаи имаме майка,имаме и баща и единствено бащата /презумптивния или осиновителя/ е заинтересован по закон да оспори бащинството си.Трето лице като биологичния баща остава извън кръга на заинтересованите.
Но когато детето е осиновено от сама жена,мстото на таткото е свободно и всеки /в този случай наистина всеки/ би могъл да припознае детето.Ако "всеки" се окаже биологичния баща,дори осиновителката да оспори, след иска за установяване на произход и генетичния тест...
Не претендирам да съм права.Размишлявам си.Поправете ме ако греша.
- fafla
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 29 Мар 2007, 11:28
Ами ето - дете с известен биологичен баща, осиновено от сама жена. Мястото на таткото в новия акт за раждане след осиновяването ще бъде също толкова свободно, колкото и ако биологичният баща не беше известен.
Смесвате биологичния произход и осиновяването - там грешите според мен.
Няма оспорване на бащинство на осиновител, нито установяване на бащинство на осиновител.
Установяването (по съдебен ред или чрез припознаване) и оспорването се отнасят до биологичен произход.
По същия начин не може осиновителка да бъде в ролята на майката, заявяваща, че няма да оспорва едно припознаване. Тази роля е само за биологичната майка. Идеята на припознаването е да установи биологичното бащинство, а оспорването му от майката или детето е едно изявление в смисъл: "да, този е биологичният баща" или "не, твърдя, че не е този". Освен всичко друго казано по-горе, само биологичната майка знае дали припозналият е наистина биологичният баща.
Но повтаряме едно и също. По-добре да се включи някой друг.
Смесвате биологичния произход и осиновяването - там грешите според мен.
имаме и баща и единствено бащата /презумптивния или осиновителя/ е заинтересован по закон да оспори бащинството си.
Няма оспорване на бащинство на осиновител, нито установяване на бащинство на осиновител.
Установяването (по съдебен ред или чрез припознаване) и оспорването се отнасят до биологичен произход.
По същия начин не може осиновителка да бъде в ролята на майката, заявяваща, че няма да оспорва едно припознаване. Тази роля е само за биологичната майка. Идеята на припознаването е да установи биологичното бащинство, а оспорването му от майката или детето е едно изявление в смисъл: "да, този е биологичният баща" или "не, твърдя, че не е този". Освен всичко друго казано по-горе, само биологичната майка знае дали припозналият е наистина биологичният баща.
Но повтаряме едно и също. По-добре да се включи някой друг.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Съгласен съм с Портокоал
Това до известна степен отговаря и на въпроса в кой акт ще бъде отразен установения произход от баща (в първият акт за раждане). Продължавам да мисля обаче ( макар да не се подкрепя от съдебната практика) че иска за установяване на бащинство ще е допустим само ако към момента на завеждане на иска не е било допуснато пълно осиновяване на детето. Обещавам довечера да си отворя учебника на проф. Ненова и да си прочета по въпроса.
Това до известна степен отговаря и на въпроса в кой акт ще бъде отразен установения произход от баща (в първият акт за раждане). Продължавам да мисля обаче ( макар да не се подкрепя от съдебната практика) че иска за установяване на бащинство ще е допустим само ако към момента на завеждане на иска не е било допуснато пълно осиновяване на детето. Обещавам довечера да си отворя учебника на проф. Ненова и да си прочета по въпроса.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
Извинете за въпроса, но ще се върна още в началото на поста. Как така майката ще се откаже от родителски права и нейните родители ще осиновят детето.
Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 52. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 52. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
Difficile est tenere quae acceperis nisi exerceas.
- Mishelina
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 07 Дек 2006, 13:30
- Местоположение: София
Ми не става въпрос за отказва е от родителски права а по скоро за съгласие за осиновяване на дете което е родено извън брака.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
Погледнах си в учебника на проф. Ненова. Тя е на мнение, че искът за по 37,ал.2 е по специфичен от иска за установяване на бащинство по които активно легитимирани са само майката и детето. Другият й довод за различие е че за да се заведе при иск по 37, ал. 2 е необходимо преди това да има извършено припознаване което да е било оспорено. За това тя счита, че не бива двата иска да се смесват. Проф. Ненова счита, че при пълно осиновяване и пресъставявяне акт за раждане не може да бъде извършено припознаване и пише че според други автори припознаването е допустимо. Тя приравнява новия акт за раждане на детето с акта за раждане съставен при самото раждане.
Все пак за мен си остава загатка как ще бъде заведен(допустим) иск по 37, ал.2 ако самото припознаване е недопустимо.
Отново достигаме до техническите проблеми ... макар че според мен са по скоро практически отколкото чисто технически.
Все пак за мен си остава загатка как ще бъде заведен(допустим) иск по 37, ал.2 ако самото припознаване е недопустимо.
Отново достигаме до техническите проблеми ... макар че според мен са по скоро практически отколкото чисто технически.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
Аз така и не разбрах да сме говорили за иска по чл. 37, ал. 2 - за което може и грешката да е моя, де; все едно. Аз говорех само за припознаването и за другите искове относно произхода, които и при допуснато осиновяване се приемат за допустими. Да, и моите спомени от учебника са такива.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Добра памет имаш
Ми и аз може да не съм разбрал - но според мен задаващата въпроса в този форум попита дали ако едно дете с баща неизвестен по акт за раждане и след като бъде осиновено от своите баба и дядо при режим на пълно осиновяване - биологичния баща може да иска да бъде вписан като баща на детето. Аз така разбрах въпроса.
Ми и аз може да не съм разбрал - но според мен задаващата въпроса в този форум попита дали ако едно дете с баща неизвестен по акт за раждане и след като бъде осиновено от своите баба и дядо при режим на пълно осиновяване - биологичния баща може да иска да бъде вписан като баща на детето. Аз така разбрах въпроса.
- neznaiko
- Потребител
- Мнения: 344
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 17:49
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта