Погасяване по давност на издръжка от родител

[system]

Колеги, изнесохме тази тема от темата "Голям проблем с родител". Въпросът е: спира ли давността на задължение за издръжка на родител към дете. Едното мнение е, че давността на задължението за издръжка на родител към дете не тече докато родителят упражнява родителски права. Аргументът е в чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД. Според това становище, дори когато има съдебно решение за предоставяне упражняването на родителските права, другият родител не е лишен от тях и ги упражнява под някаква форма. Поради това следва да се приложи цитираният текст на ЗЗД.
Второто становище е, че след като при описаната хипотеза на родителя не е предоставено упражняването на родителските права, този родител не е сред лицата по чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД, спрямо които давност не тече, и вземането на дете към този родител (в случая вземането за издръжка) се погасява с изтичането на давността по чл. 111, съответно по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Donna, правилно ли развих двете мнения ?

[system]

Да добавя само, че в учебника на Л. Ненова не се обсъжда дали задължението за издръжка от родител към дете се погасява по давност или тя спира докато детето не навърши пълнолетие.

[REVOLUTION]

Според мен второто становище е по-точно. Смисълът на този институт , е че давност не тече , тъй като родителите , които упражняват род.права са законни представители и по-късно попечители на детето си.Така , че за евентуалния иск ще трябва или те да го предявят срещу себе си или да го преподпишат.Затова и закона е спрял давността между тях.Родителят , който не упражнява родителските права , обаче не може да упражнява правата си на законен представител/попечител.Поради това и в отношенията между детето и родителя , лишен от родителски права , давност ще тече.В същия смисъл Л.Василев , М.Павлова.Не съм правил подробен анализ на съдебната практика ,но ето едно Решение(представено с любезното съдействие на Karanedeff) , което е в подкрепа на горното…”Р- 1041-86-ІІ
Разпорездбата на чл. 115 б. "а" ЗЗД няма приложение в отношенията между родители и деца, когато родителите не упражняват родителски права”

[donna]

Колеги, изнесохме тази тема от темата "Голям проблем с родител". Въпросът е: спира ли давността на задължение за издръжка на родител към дете. Едното мнение е, че давността на задължението за издръжка на родител към дете не тече докато родителят упражнява родителски права. Аргументът е в чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД. Според това становище, дори когато има съдебно решение за предоставяне упражняването на родителските права, другият родител не е лишен от тях и ги упражнява под някаква форма. Поради това следва да се приложи цитираният текст на ЗЗД.
Второто становище е, че след като при описаната хипотеза на родителя не е предоставено упражняването на родителските права, този родител не е сред лицата по чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД, спрямо които давност не тече, и вземането на дете към този родител (в случая вземането за издръжка) се погасява с изтичането на давността по чл. 111, съответно по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Donna, правилно ли развих двете мнения ?

Съвсем правилно си я развил ,аз ще се включа доста по -късно днес нека да се съберат и други мнения.

[portokal]

Родителят, който не упражнява родителските права, обаче не може да упражнява правата си на законен представител/попечител.

Да, и освен това има кой да упражни от името на детето правата му срещу родителя, който не упражнява род. права - няма причина другият родител да не го направи. Нали това идеята: между представител и представляван не тече давност; приема се, че само упражняващият род. права р-л е представител на детето, нищо, че другият не е лишен. Аз писах и в другата тема, но нищо.

[donna]

Родителят, който не упражнява родителските права, обаче не може да упражнява правата си на законен представител/попечител.

Да, и освен това има кой да упражни от името на детето правата му срещу родителя, който не упражнява род. права - няма причина другият родител да не го направи. Нали това идеята: между представител и представляван не тече давност; приема се, че само упражняващият род. права р-л е представител на детето, нищо, че другият не е лишен. Аз писах и в другата тема, но нищо.

Я да видим какво става в случая когато упражняващата правата майка зачезне за чужбина и остави детето при бащата .......тогава кой го представлява масов случай е това

[portokal]

Ама не е ли важното кой родител представлява детето именно във връзка с това вземане - а не въобще "някакви права"?
Ако майката зачезне в чужбина, формално нищо не се променя, та пак е същото според мен по отношение на представителството - поне докато бащата не поиска от съда промяна.

[portokal]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

[donna]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

Това за чужбината го поставих нарочно ,имам близки които имаха същия казус .Не промениха правата за какъв дявол да го правят .Бащата ходеше където трябва и подписваше ,подписа човека и за лична карта и за паспорт ...НИКОЙ НЕ МУ ОТКАЗА И НЕ ГО ВЪРНА.
Където трябваше представяше решението за развод и обясняваше ,че майката не е в страната ,детето до него живо и здраво ,оплаквания няма

Та се питам тоя баща какви права упражняваше тогава и извършил ли е престъпление ,че подписа камара документи

[donna]

ето малко практика от където може да се "изсмуче нещо от пръстите"
ще помоля да несе взема впредвид чехословашкия закон

Решение № 1296 от 29.V.1973 г. по гр. д. № 3008/72 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1973 г., С., Наука и изкуство, 1974 г.
чл. 100 СК
Когато детето, на което е присъдена издръжка, е чехословашки гражданин, относно давността е приложим чехословашкият, а не българският закон.
----------------------------

СГС с решение от 29.IV.1972 г. по гр. д. № 1846/72 г. е признал и допуснал изпълнението на решение на районния съд в гр. П., ЧССР, от 13.IV.1966 г., с което О. Г. Ц. от гр. С. е осъден да заплаща на детето Л. Д. ежемесечна издръжка по 20,20 лв., начиная от 1.III.1972 г., както и да заплати сумата 1272,60 лв. - издръжка за времето от 3.ХII.1966 г. до 29.II.1972 г.


За да признае и допусне изпълнението на решението на чехословашкия съд, съдът е приел, че решението не съдържало постановления, противни на законите на НРБ или на социалистическото общежитие. Що се касае до възражението за давност, съдът е приел, че то е неоснователно, тъй като съгласно чл. 115, буква "а" и "е" от ЗЗД, който бил приложим в случая, давност не тече.

Това становище на съда е незаконосъобразно.


Съгласно чл. 100 СК задължението за издръжка се урежда по отечествения закон на търсещия издръжка. В случая детето, в чиято полза е присъдена издръжката, е чехословашки гражданин и при присъждане на издръжката е приложим чехословашкият закон. А щом издръжката се урежда по чехословашкия закон, то и възражението за давност следва да се прецени с оглед чехословашкото законодателство, защото, ако решението на чехословашкия съд не може да се изпълни в ЧССР, където е постановено, понеже искането за принудително изпълнение е погасено по давност, въз основа на същата давност то не може да се изпълни и на територията на НРБ и следователно няма да се допусне изпълнението на решението и в НРБ (вж. р. № 112/64 г., ОСГК). Ако съответните норми на чехословашкия закон не са известни на българския съд и същият няма възможност да ги издири, следва да се укаже на страната да ги докаже съгласно чл. 132 ГПК. Като е приел, че досежно възражението за давност е приложим българският закон, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 100 СК, а като е приел, че решението не противоречи на законите на НР България, е допуснал съществено нарушение на чл. 306, ал. 1 ГПК.


Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.
чл. 117, ал. 2 ЗЗД,

чл. 303,


чл. 304,


чл. 305,


чл. 306,


чл. 307 ГПК

При възражение за давност за изпълнение на решение за издръжка издадено от съд на Чехословашката социалистическа република, решението може да се изпълнява в България само за платежите, които не са погасени с изтичането на тригодишната погасителна давност по чехословашкия закон.
----------------------------

Решението на Чехословашкия народен съд е постановено на 18.III.1954 г. и е влязло в сила. Ответникът е направил възражение за давност, но съдът е приел, че в случая не тече давност, защото ответникът не бил лишен от упражняването на родителските права над детето, а съгласно чл. 115, буква "а" ЗЗД давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права.


Изводът на съда е необоснован и незаконосъобразен.


Детето живее в Чехословакия при майка си, а ответникът живее и работи в България. При това фактическо положение очевидно е, че родителските права над детето се упражняват от майката, а не от бащата. Че бащата от 1956 г. насам не е упражнявал родителските права над детето, се установява и от удостоверение № 16.VII.1964 г. издадено от селсъвета с. Д., Т. окръг. А щом бащата не упражнява родителски права над детето, то чл. 115, буква "а" ЗЗД няма приложение. Тази разпоредба на закона обаче няма приложение в случая и поради това, че вземането е установено със съдебно решение и в такъв случай съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД тече нова давност, която всякога е пет години. Нещо повече, в случая се касае до изпълнение на решение на чехословашкия съд и съдът е следвало да провери дали то при възражение за давност подлежи на изпълнение и по законите на Чехословашката социалистическа република. Както в НРБ, така и в ЧССР е предвидена давност, която започва да тече след постановяването на решението - 5 години у нас съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и 3 години съгласно чехословашкото законодателство, следователно в случая за платежите, за които след постановяване на решението са изтекли 3 години, решението не подлежи на изпълнение в Чехословашката република, а щом решението в тази му част не може да се изпълни в държавата, където е постановено, понеже искането за принудително изпълнение на присъденото вземане е погасено по давност, то не може да се изпълни и в държавата, където е поискано допускане на неговото изпълнение.


КАКТО ВИЖДАТЕ СПОРНО Е . МОЕТО МНЕНИЕ Е ,ЧЕ ЩОМ КАТО БАЩАТА НЕ Е ЛИШЕН ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА ДАВНОСТ НЕ ТЕЧЕ.

[donna]

donna, макар и решението като цяло да налива вода в другата мелница, все пак се радвам, че Чехословашкия народен съд и някой в СГС мисли и в друга насока , поради което мерси за решението.

Абе тия решения са стари ,а и са само съд. практика до колко е източник на правото др. работа ,обществените отношения са променени .....

И към родителите ,които по съд. решение не са им предоставени родителски права да не подписвате бележниците на децата си ,особенно двойките

А какво правим ако родителите нямат брак с припознато дете ,не са водили дело за род. права ,а има заведено дело за издръжка, по което е определена такава . След като тия права не са предоставени на никого от двамата родители то давност няма да тече.
Е не може за едни деца по отношение на издръжка да тече давност ,а за други да не тече.

[donna]

donna, макар и решението като цяло да налива вода в другата мелница, все пак се радвам, че Чехословашкия народен съд и някой в СГС мисли и в друга насока , поради което мерси за решението.

Абе тия решения са стари ,а и са само съд. практика до колко е източник на правото др. работа ,обществените отношения са променени .....

С това съм съгласна, още повече, че макар и на ВС, решението не е тълкувателно. Аз се надявах, че ще мога да намеря именно ТР в тази насока /или поне като рещение на ВКС нещо по-ново/, но не успявам. Може би няма противоречива практика, знам ли

ТР няма за жалост

[REVOLUTION]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

Това за чужбината го поставих нарочно ,имам близки които имаха същия казус .Не промениха правата за какъв дявол да го правят .Бащата ходеше където трябва и подписваше ,подписа човека и за лична карта и за паспорт ...НИКОЙ НЕ МУ ОТКАЗА И НЕ ГО ВЪРНА.
Където трябваше представяше решението за развод и обясняваше ,че майката не е в страната ,детето до него живо и здраво ,оплаквания няма

Та се питам тоя баща какви права упражняваше тогава и извършил ли е престъпление ,че подписа камара документи

Ами то тогава за какъв дявол , е тоя чл.106СК.След като на когото и съдът да предостави упражняването на родителските права , всъщност…и другия родител ги упражнява.Защо ЗЗД(междодругото един от най-читавите закони) говори за упражняване на родителски права.Можеше нормата да гласи между родители и деца давност не тече.!Сигурно има защо.А това , че има частни случай,макар и полезни и желателни , в които родителите и след развода се разбират и родителят на когото са предоставени упражняването на родителските права не оспорва когато и другия родител ги упражнява не означава , че са обезсмисят цели правни институти!

[donna]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

Това за чужбината го поставих нарочно ,имам близки които имаха същия казус .Не промениха правата за какъв дявол да го правят .Бащата ходеше където трябва и подписваше ,подписа човека и за лична карта и за паспорт ...НИКОЙ НЕ МУ ОТКАЗА И НЕ ГО ВЪРНА.
Където трябваше представяше решението за развод и обясняваше ,че майката не е в страната ,детето до него живо и здраво ,оплаквания няма

Та се питам тоя баща какви права упражняваше тогава и извършил ли е престъпление ,че подписа камара документи

Ами то тогава за какъв дявол , е тоя чл.106СК.След като на когото и съдът да предостави упражняването на родителските права , всъщност…и другия родител ги упражнява.Защо ЗЗД(междодругото един от най-читавите закони) говори за упражняване на родителски права.Можеше нормата да гласи между родители и деца давност не тече.!Сигурно има защо.А това , че има частни случай,макар и полезни и желателни , в които родителите и след развода се разбират и родителят на когото са предоставени упражняването на родителските права не оспорва когато и другия родител ги упражнява не означава , че са обезсмисят цели правни институти!

Някой да ти казва ,че е безмислен тоя или оня правен институт ,аз твърдя ,че дори и да има развод ,давност не тече нищо ,че на 1 родител не са предоставени за упражняване със съд. решение род права ,твърдя ,че такава ще тече само при лишаване от род. права.

А КАК ЛИ ЩЕ СТОИ ВЪПРОСА ПРИ ОГРАНИЧАВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

[REVOLUTION]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

Това за чужбината го поставих нарочно ,имам близки които имаха същия казус .Не промениха правата за какъв дявол да го правят .Бащата ходеше където трябва и подписваше ,подписа човека и за лична карта и за паспорт ...НИКОЙ НЕ МУ ОТКАЗА И НЕ ГО ВЪРНА.
Където трябваше представяше решението за развод и обясняваше ,че майката не е в страната ,детето до него живо и здраво ,оплаквания няма

Та се питам тоя баща какви права упражняваше тогава и извършил ли е престъпление ,че подписа камара документи

Ами то тогава за какъв дявол , е тоя чл.106СК.След като на когото и съдът да предостави упражняването на родителските права , всъщност…и другия родител ги упражнява.Защо ЗЗД(междодругото един от най-читавите закони) говори за упражняване на родителски права.Можеше нормата да гласи между родители и деца давност не тече.!Сигурно има защо.А това , че има частни случай,макар и полезни и желателни , в които родителите и след развода се разбират и родителят на когото са предоставени упражняването на родителските права не оспорва когато и другия родител ги упражнява не означава , че са обезсмисят цели правни институти!

Някой да ти казва ,че е безмислен тоя или оня правен институт ,аз твърдя ,че дори и да има развод ,давност не тече нищо ,че на 1 родител не са предоставени за упражняване със съд. решение род права ,твърдя ,че такава ще тече само при лишаване от род. права.

А КАК ЛИ ЩЕ СТОИ ВЪПРОСА ПРИ ОГРАНИЧАВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Така ли?И въз основа на какви аргументи?И тогава може ли да чуем твоето тълкуване на чл.115. “б” а.Какъв е смисъла на този институт?Щото явно теорията е в грешка.Защо когато не упражнява родителските права не тече , а когато е лишен от тях тече?

[donna]

Ама във връзка с това вземане той не представлява детето. Не спорим дали другите му права са родителски, или неродителски.

Това за чужбината го поставих нарочно ,имам близки които имаха същия казус .Не промениха правата за какъв дявол да го правят .Бащата ходеше където трябва и подписваше ,подписа човека и за лична карта и за паспорт ...НИКОЙ НЕ МУ ОТКАЗА И НЕ ГО ВЪРНА.
Където трябваше представяше решението за развод и обясняваше ,че майката не е в страната ,детето до него живо и здраво ,оплаквания няма

Та се питам тоя баща какви права упражняваше тогава и извършил ли е престъпление ,че подписа камара документи

Ами то тогава за какъв дявол , е тоя чл.106СК.След като на когото и съдът да предостави упражняването на родителските права , всъщност…и другия родител ги упражнява.Защо ЗЗД(междодругото един от най-читавите закони) говори за упражняване на родителски права.Можеше нормата да гласи между родители и деца давност не тече.!Сигурно има защо.А това , че има частни случай,макар и полезни и желателни , в които родителите и след развода се разбират и родителят на когото са предоставени упражняването на родителските права не оспорва когато и другия родител ги упражнява не означава , че са обезсмисят цели правни институти!

Някой да ти казва ,че е безмислен тоя или оня правен институт ,аз твърдя ,че дори и да има развод ,давност не тече нищо ,че на 1 родител не са предоставени за упражняване със съд. решение род права ,твърдя ,че такава ще тече само при лишаване от род. права.

А КАК ЛИ ЩЕ СТОИ ВЪПРОСА ПРИ ОГРАНИЧАВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Така ли?И въз основа на какви аргументи?И тогава може ли да чуем твоето тълкуване на чл.115. “б” а.Какъв е смисъла на този институт?Щото явно теорията е в грешка.Защо когато не упражнява родителските права не тече , а когато е лишен от тях тече?

Добре като задаваш тоя въпрос .но ми отговори какво влиза в понятието упражняване на родителски права.


На тоя родител какво му е забрането

[REVOLUTION]

Съгласно чл.72 СК двамата родители упражняват родителските права заедно и поотделно.При развод , ограничаване на род. права , унищожаване на брака , практически и психологически приложението на този член става невъзможно.На практика в над 80% от случаите родителите няма да могат да се разберат за упр. на правата и ще искат намесата на съда.Поради това съдът предоставя упражняването на родителските права на 1 от родителите.На практика всички родителски права , които предвижда чл.72 се упражняват от единия родител.Разбира , се зависи от допуснатите от съда мерки.Например съдът може да предвиди , че без съгласието и на двамата родители , детето не може да напуска страната.

[system]

Може би трябва да търсим смисъла и обхвата на чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД, като го съпоставим с действащите при приемането на ЗЗД разпоредби на Закона за лицата и семейството. Така, според чл. 85 (отм.) от ЗЛС, през траенето на брака родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, и то само в интерес на децата. По аргумент на противното, при прекратяване на брака, родителските права не се упражняват от двамата родители, а от този, на когото са предоставени при развода, съобразно чл. 54 (отм.) от същия закон, цитирам текста: "В случай на развод, съдът постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху децата и определя мерките, относно упражнението на тия права и личните отношения между децата и родителите". Т.е. би могло да се направи извод, че по смисъла на чл. 115 ал. 1 б. "а" от ЗЗД, тълкуван във връзка с отменените чл. 54 и чл. 85 от ЗЛС, ДАВНОСТ НЕ ТЕЧЕ САМО МЕЖДУ ДЕТЕ И РОДИТЕЛ, НА КОГОТО Е ПРЕДОСТАВЕНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА.

Разбира се, възможно е тълкуване и в обратния смисъл, и то идва от непрецизната редакция на чл. 54 (отм.) от ЗЛС. Текстът съдържа разпоредба, че съдът постановява "на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху децата", но по-долу: "... определя мерките относно упражняването на тия права". Очевидно смислово противоречие.

[REVOLUTION]

Съгласно чл.72 СК двамата родители упражняват родителските права заедно и поотделно.При развод , ограничаване на род. права , унищожаване на брака , практически и психологически приложението на този член става невъзможно.На практика в над 80% от случаите родителите няма да могат да се разберат за упр. на правата и ще искат намесата на съда.Поради това съдът предоставя упражняването на родителските права на 1 от родителите.На практика всички родителски права , които предвижда чл.72 се упражняват от единия родител.Разбира , се зависи от допуснатите от съда мерки.Например съдът може да предвиди , че без съгласието и на двамата родители , детето не може да напуска страната.

А дали при развод от "заедно и поотделно" упражняването на род. права не става само поотделно? Защо на родителят се определя режим на лични контакти?

И как го виждате поотделеното упражняване на родителските права.Например бащата записва детето си в едно училище.Майката не е съгласна , обаче и тя има право да упр.род. си права и опряна на правото си записва детето си в друго училище.Детето е болно , бащата го кара в една болница , майакта не е доволна отива и си взима детето и го кара в друга болница………и т.н. и т.н.Мисля , че няма да стане.Режима на лични контакти се определя , точно защото родителят не е лишен от родителски права , но това не означава , че може да ги упр.

[donna]

Съгласно чл.72 СК двамата родители упражняват родителските права заедно и поотделно.При развод , ограничаване на род. права , унищожаване на брака , практически и психологически приложението на този член става невъзможно.На практика в над 80% от случаите родителите няма да могат да се разберат за упр. на правата и ще искат намесата на съда.Поради това съдът предоставя упражняването на родителските права на 1 от родителите.На практика всички родителски права , които предвижда чл.72 се упражняват от единия родител.Разбира , се зависи от допуснатите от съда мерки.Например съдът може да предвиди , че без съгласието и на двамата родители , детето не може да напуска страната.

А дали при развод от "заедно и поотделно" упражняването на род. права не става само поотделно? Защо на родителят се определя режим на лични контакти?

И как го виждате поотделеното упражняване на родителските права.Например бащата записва детето си в едно училище.Майката не е съгласна , обаче и тя има право да упр.род. си права и опряна на правото си записва детето си в друго училище.Детето е болно , бащата го кара в една болница , майакта не е доволна отива и си взима детето и го кара в друга болница………и т.н. и т.н.Мисля , че няма да стане.Режима на лични контакти се определя , точно защото родителят не е лишен от родителски права , но това не означава , че може да ги упр.

Колко му е да предоставим в такъв случай съда да се произнесе с решение на основание чл.72 СК в кое по -точно училище да учи детето