Как да се откажа от дете

[lasthope]

Тълкуването на текстове и психоанализата не са силната Ви страна повярвайте ми.

Не съм казвал, че са! А вие защо си въобразявате разни неща за мен, не знам!

[hr.stoyanoff]

Тълкуването на текстове и психоанализата не са силната Ви страна повярвайте ми.

Не съм казвал, че са! А вие защо си въобразявате разни неща за мен, не знам!

ПРЕЛАГАМ НА КОЛЕГИТЕ ДА ЗАКРИЕМ ТЕМАТА. ПРАВОТО Е СОЦИАЛНА НАУКА И ТАКИВА ТЕМИ НЯМАТ МЕСТО В БЛОГА

[ivanovna]

Защото ги упражнявате тук, както и по отношение на мен. "Ще си остана дълго "госпожица" и т.н. Ама не съм вече такава.

[lasthope]

ПРЕЛАГАМ НА КОЛЕГИТЕ ДА ЗАКРИЕМ ТЕМАТА. ПРАВОТО Е СОЦИАЛНА НАУКА И ТАКИВА ТЕМИ НЯМАТ МЕСТО В БЛОГА

Ако искаш да закрием и другите социални проблеми, които не ти харесват? Да закрием детските домове, затворите и т.н.! Искаш ли? Защото, по твоята логига и те са за закриване...

[lasthope]

Защото ги упражнявате тук, както и по отношение на мен. "Ще си остана дълго "госпожица" и т.н. Ама не съм вече такава.

Ааааа, то един човек, който май не е мислил ПРЕДИ. Според вашите колеги това е много лошо:)

[Gabi1]

Дали нямаше предвид подписа?

[system]

Извинете, господин lasthope, но нали получихте отговорите, които търсехте ? Осветлихме Ви проблема откъм правната и (въпреки Вашето нежелание) откъм моралната страна, защото, колкото и странно да Ви се струва, моралът е качество, която не е чужда нито на правото, нито на юристите. Тогава защо още сте в този форум ? Темата наистина трябва да бъде закрита, защото, както Ви казах преди време - НЕ Е ХУБАВО ТАКА ! Вашите разсъждения са неправилни, некоректни и нечестни спрямо детето Ви. Какво да говорим повече ? Лично аз Ви пожелавам всичко хубаво и приятен път до Англия (нали затам се бяхте запътили).

А НА ВСИЧКИ ДЕЦА ПОЖЕЛАВАМ ДА ГИ ПАЗИ ГОСПОД ОТ БАЩИ КАТО ВАС.

Приятна вечер !

[katerinakuch]

В българското право не съществува юридическо определение, наречено "отказ от дете".
Според мен е правилно, че в действащия български правен мир липсва горепосочената правна фигура и това не е случайно, защото с отсъствието на такава "нормативна уредба" и "процедура" се предпазват интересите и правата на децата от странни и оцветени предимно в преходна емоционална окраска хрумвания на техните родители.

[Karakochev]

Не става човече, колко пъти ти го казаха вече....

Само бабичките ги приказват тия на седенките - "ще се откажа от него чрез Държавен вестник". Ама няма нищо такова.

Продай му евентуалното наследство - яж , пий и се весели. Тва е:))

[m_jivkova]

Как да се откажа от дете: аз да се откажа от правото да искам вероятна издръжка от него и то да няма право на наследство от мен?

Моля, без морализаторстване! Не случайно съм стигнал до този въпрос. Искам само сухи съвети, без коментари, ако е възможно.

На колко години е детето?

[m_jivkova]

В българското право не съществува юридическо определение, наречено "отказ от дете".
Според мен е правилно, че в действащия български правен мир липсва горепосочената правна фигура и това не е случайно, защото с отсъствието на такава "нормативна уредба" и "процедура" се предпазват интересите и правата на децата от странни и оцветени предимно в преходна емоционална окраска хрумвания на техните родители.

А какво според Вас се случва с децата, настанени в домове, които не са потърсени в продължение на 1 година? Какви права имат те спрямо биологичните им родители и обратното след като им бъде издаден нов акт за раждане, в който под име на родител пише името на осиновителя? А каква издръжка може да търси родител, на когото са отнети род. права от детето си? Мисля, че питащият ясно помоли, ако някой знае нещо по въпроса да му отговори без да му дава оценка на хрумването.

[m_jivkova]

Извинете, господин lasthope, но нали получихте отговорите, които търсехте ? Осветлихме Ви проблема откъм правната и (въпреки Вашето нежелание) откъм моралната страна, защото, колкото и странно да Ви се струва, моралът е качество, която не е чужда нито на правото, нито на юристите. Тогава защо още сте в този форум ? Темата наистина трябва да бъде закрита, защото, както Ви казах преди време - НЕ Е ХУБАВО ТАКА ! Вашите разсъждения са неправилни, некоректни и нечестни спрямо детето Ви. Какво да говорим повече ? Лично аз Ви пожелавам всичко хубаво и приятен път до Англия (нали затам се бяхте запътили).

А НА ВСИЧКИ ДЕЦА ПОЖЕЛАВАМ ДА ГИ ПАЗИ ГОСПОД ОТ БАЩИ КАТО ВАС.

Приятна вечер !

Ама, колега, много е лесно да даваш оценка на ситуация, която не познаваш. Еди си кой иска да се откаже от детето си - той значи е изверг. Ами ако детето е наркоман напр. и веднага след като получи наследството го втечни или впрахи за един месец? Казуса е деликатен и не знаеш никакви детайли по него.

[donna]

Наркоман или не детето си е дете. Донякъде и родителите имат вина , донякъде не ,защото вс. си е отделен индивид.

Има една стара приказка -крушата не пада по далече от дървоно,която също не винаги е вярна.

[m_jivkova]

Наркоман или не детето си е дете. Донякъде и родителите имат вина , донякъде не ,защото вс. си е отделен индивид.

Има една стара приказка -крушата не пада по далече от дървоно,която също не винаги е вярна.

Е, като всеки си е отделен индивид и приказката не винаги е вярна какво по-точно искате да кажете? Всъщност по-добре не казвайте нищо. Не знаем никакви подробности около казуса, това с наркомана беше само нагледен пример. И човека търси юридически съвет относно обезнаследяване на дете, а не съдебно решение дали намерението му е правилно.

[orenda]

За съжаление тази тема се развива като всички подобни в този форум и досущ като всички теми по всички форуми, в които участват българи. От години безуспешно си блъскам главата да проумея манталитета на питащите по форумите. Хората участват във форума анонимно, искат да получат полезна информация, но не знаят как да попитат. Повечето въпроси са формулирани по идентичен начин: "Комшията ме съди, моля дайте ми някакъв компетентен юридически съвет". Чак след третата страница с безмислени и неотносими към същината на казуса писания(най-рано) и след двадесетия въпрос питащият дава достатъчно информация (евентуално), за да му се даде адекватен съвет. Аналогично се развиват действията в други български форуми. Защо е така? Логично е, че след като пишеш инкогнито, много малък е шансът някой да те разпознае, колкото и подробно да описваш фактическата обстановка на казуса. В същото време най-често искат да получат не някаква информация, често непонятна за хора без юридическо образование, а конкретно, отасящо се към техния житейски случай решение. Според мен всеки средно интелигентен човек трябва да проумява, че ако задава прецизно формулирани въпроси+отнася се с дължимото уважение към професионалистите, предоставящи безплатно компетентни правни съвети (вторият елемент рядко е налице),ще получи помощта , от която се нуждае. На въпроса защо се получава така и форумите са задръстени с произволно сипещи се неясни въпроси от хора, отнасящи се с неуважение към останалите участници, като че ли възможните отговори са два:
1. Питащите са неопитни и не знаят как да формулират въпросите си, нямат представа какви факти да предоставят, "за да им се даде правото".
Колкото повече сравнения правя с американски, канадски, френски форуми, толкова повече този отговор ми се струва неправдоподобен. За съжаление според мен верният отговор е,...:
2.По-голямата част от българите са лошо възпитани, убедени са, че всички останали са им длъжни, самоуверени са, че сами могат да сглобят и най-сложния юридически пъзел, стига само да получат информация по десет отделни елементи на казуса от десет различни юриста.
Моите лични убеждения са, че не е редно да се задва въпрос с уточнението "ти ми отговори само това, което те питам и не ме учи....", "моля без излишни коментари", "отворете си умовете". Ако колегите юристи са на различно мнение, ще се радвам ако го споделят.

[m_jivkova]

За съжаление тази тема се развива като всички подобни в този форум и досущ като всички теми по всички форуми, в които участват българи. От години безуспешно си блъскам главата да проумея манталитета на питащите по форумите. Хората участват във форума анонимно, искат да получат полезна информация, но не знаят как да попитат. Повечето въпроси са формулирани по идентичен начин: "Комшията ме съди, моля дайте ми някакъв компетентен юридически съвет". Чак след третата страница с безмислени и неотносими към същината на казуса писания(най-рано) и след двадесетия въпрос питащият дава достатъчно информация (евентуално), за да му се даде адекватен съвет. Аналогично се развиват действията в други български форуми. Защо е така? Логично е, че след като пишеш инкогнито, много малък е шансът някой да те разпознае, колкото и подробно да описваш фактическата обстановка на казуса. В същото време най-често искат да получат не някаква информация, често непонятна за хора без юридическо образование, а конкретно, отасящо се към техния житейски случай решение. Според мен всеки средно интелигентен човек трябва да проумява, че ако задава прецизно формулирани въпроси+отнася се с дължимото уважение към професионалистите, предоставящи безплатно компетентни правни съвети (вторият елемент рядко е налице),ще получи помощта , от която се нуждае. На въпроса защо се получава така и форумите са задръстени с произволно сипещи се неясни въпроси от хора, отнасящи се с неуважение към останалите участници, като че ли възможните отговори са два:
1. Питащите са неопитни и не знаят как да формулират въпросите си, нямат представа какви факти да предоставят, "за да им се даде правото".
Колкото повече сравнения правя с американски, канадски, френски форуми, толкова повече този отговор ми се струва неправдоподобен. За съжаление според мен верният отговор е,...:
2.По-голямата част от българите са лошо възпитани, убедени са, че всички останали са им длъжни, самоуверени са, че сами могат да сглобят и най-сложния юридически пъзел, стига само да получат информация по десет отделни елементи на казуса от десет различни юриста.
Моите лични убеждения са, че не е редно да се задва въпрос с уточнението "ти ми отговори само това, което те питам и не ме учи....", "моля без излишни коментари", "отворете си умовете". Ако колегите юристи са на различно мнение, ще се радвам ако го споделят.

Да, аз съм на различно мнение, формулирано от участията ми само в един американски юридически форум и от собствената ми практика. Във въпросният форум на неясно зададен въпрос от неюрист има много кратки, точни и конкретни отговори, тъй като всеки юрист под неясно зададеният въпрос винаги може сам да разбере от какво се интересува питащият.

Не виждам нищо лошо в това, когато някой има питане да иска да му се отговори без излишни коментари. Няма да съдя и тук питащия за призива да си отворим умовете, защото както видях е получил грешни и неясни отговори и квалификации, за които предварително е уточнил, че не желае да чува, тъй като решението си е негово и си има собствени мотиви за това.

Според мен тук нямаме проблем с манталитета на питащия, а с манталитета на отговарящите.

Аз съм адвокат и приех питането на г-на както приемам всички питания, отправени към мен от клиентите ми, т.е., ако ми е във възможностите трябва да им дам отговор, ако не да им кажа, че не знам и да ги упътя към по-вещ колега. Не съм нито психоаналитик, нито обвинител, за да казвам на хората, какво е правилно и какво не. Аз съм защитник и работата ми е да защитавам интересите им.

Ако тръгна да обяснявам на последният си клиент, че е много тъпо, че е карал пиян и той ще ми каже да не му правя излишни коментари и да му кажа нещо конкретно, заради което е дошъл при мен.

Според мен конфликта в настоящият форум идва от там, че всички сме юристи, но не всички сме адвокати и г-на иска или не ще чуе и прокурорско мнение, и съдийско, и следователско, дори и студентско....

[donna]

Как да се откажа от дете: аз да се откажа от правото да искам вероятна издръжка от него и то да няма право на наследство от мен?

Моля, без морализаторстване! Не случайно съм стигнал до този въпрос. Искам само сухи съвети, без коментари, ако е възможно.

От детето си не може да се откажаете .Така както е заден въпроса няма да стане .
Прехвърлете си имуществата ,не подавайте иск срещу детето си за издръжка .........,ама вие работоспособен ли сте ,имате ли имущество от което да се издържате.

Е другото е да бъде лицето обявено за недостойно да наследява, но там правилата са другии при определени обсттоятелства.

[donna]

За съжаление тази тема се развива като всички подобни в този форум и досущ като всички теми по всички форуми, в които участват българи. От години безуспешно си блъскам главата да проумея манталитета на питащите по форумите. Хората участват във форума анонимно, искат да получат полезна информация, но не знаят как да попитат. Повечето въпроси са формулирани по идентичен начин: "Комшията ме съди, моля дайте ми някакъв компетентен юридически съвет". Чак след третата страница с безмислени и неотносими към същината на казуса писания(най-рано) и след двадесетия въпрос питащият дава достатъчно информация (евентуално), за да му се даде адекватен съвет. Аналогично се развиват действията в други български форуми. Защо е така? Логично е, че след като пишеш инкогнито, много малък е шансът някой да те разпознае, колкото и подробно да описваш фактическата обстановка на казуса. В същото време най-често искат да получат не някаква информация, често непонятна за хора без юридическо образование, а конкретно, отасящо се към техния житейски случай решение. Според мен всеки средно интелигентен човек трябва да проумява, че ако задава прецизно формулирани въпроси+отнася се с дължимото уважение към професионалистите, предоставящи безплатно компетентни правни съвети (вторият елемент рядко е налице),ще получи помощта , от която се нуждае. На въпроса защо се получава така и форумите са задръстени с произволно сипещи се неясни въпроси от хора, отнасящи се с неуважение към останалите участници, като че ли възможните отговори са два:
1. Питащите са неопитни и не знаят как да формулират въпросите си, нямат представа какви факти да предоставят, "за да им се даде правото".
Колкото повече сравнения правя с американски, канадски, френски форуми, толкова повече този отговор ми се струва неправдоподобен. За съжаление според мен верният отговор е,...:
2.По-голямата част от българите са лошо възпитани, убедени са, че всички останали са им длъжни, самоуверени са, че сами могат да сглобят и най-сложния юридически пъзел, стига само да получат информация по десет отделни елементи на казуса от десет различни юриста.
Моите лични убеждения са, че не е редно да се задва въпрос с уточнението "ти ми отговори само това, което те питам и не ме учи....", "моля без излишни коментари", "отворете си умовете". Ако колегите юристи са на различно мнение, ще се радвам ако го споделят.

Да, аз съм на различно мнение, формулирано от участията ми само в един американски юридически форум и от собствената ми практика. Във въпросният форум на неясно зададен въпрос от неюрист има много кратки, точни и конкретни отговори, тъй като всеки юрист под неясно зададеният въпрос винаги може сам да разбере от какво се интересува питащият.

Не виждам нищо лошо в това, когато някой има питане да иска да му се отговори без излишни коментари. Няма да съдя и тук питащия за призива да си отворим умовете, защото както видях е получил грешни и неясни отговори и квалификации, за които предварително е уточнил, че не желае да чува, тъй като решението си е негово и си има собствени мотиви за това.

Според мен тук нямаме проблем с манталитета на питащия, а с манталитета на отговарящите.

Аз съм адвокат и приех питането на г-на както приемам всички питания, отправени към мен от клиентите ми, т.е., ако ми е във възможностите трябва да им дам отговор, ако не да им кажа, че не знам и да ги упътя към по-вещ колега. Не съм нито психоаналитик, нито обвинител, за да казвам на хората, какво е правилно и какво не. Аз съм защитник и работата ми е да защитавам интересите им.

Ако тръгна да обяснявам на последният си клиент, че е много тъпо, че е карал пиян и той ще ми каже да не му правя излишни коментари и да му кажа нещо конкретно, заради което е дошъл при мен.

Според мен конфликта в настоящият форум идва от там, че всички сме юристи, но не всички сме адвокати и г-на иска или не ще чуе и прокурорско мнение, и съдийско, и следователско, дори и студентско....

Това е форум това не са ти клиенти ,тук човек малко или много разпуска ,има право и на мнение дори и от мрална гледна точка, ако щете. Ако отговра е верен какво значение има професията на отговарящия-никакво.
Но наистина темата е тъпа. Така ,че ако някои си е правил упражнения в нея голяма работа каквото почукало такова се обадило.

[chadel]

Не знам как е в Англия, чийто поданик...

Абе колега, хм.. не мога да се въздържа да не Ви направя забележка. Не че не го срещам по вестниците, ама то на журналята им е простено.
Някой май е забравил, че понятието "поданичество" изчезва още по времето на буржоазните революции и оттогава насетне има само ГРАЖДАНИ. Ех, да беше жив Монтескьо
Не, че се дразня нещо, ама като юристи би следвало да се грижим за точността на изказа си.

А по темата, според мен най-удачния вариант при такава ситуация е питащият да прехвърли с дарение имуществото си още приживе, или пък да продаде всичко и да го изяде и изпие, свят да пообиколи да види или там квото друго му дойде на акъла

[katerinakuch]

В българското право не съществува юридическо определение, наречено "отказ от дете".
Според мен е правилно, че в действащия български правен мир липсва горепосочената правна фигура и това не е случайно, защото с отсъствието на такава "нормативна уредба" и "процедура" се предпазват интересите и правата на децата от странни и оцветени предимно в преходна емоционална окраска хрумвания на техните родители.

А какво според Вас се случва с децата, настанени в домове, които не са потърсени в продължение на 1 година? Какви права имат те спрямо биологичните им родители и обратното след като им бъде издаден нов акт за раждане, в който под име на родител пише името на осиновителя? А каква издръжка може да търси родител, на когото са отнети род. права от детето си? Мисля, че питащият ясно помоли, ако някой знае нещо по въпроса да му отговори без да му дава оценка на хрумването.[/quote

Уважаема m_jivkova. Това, което описвате, не се вмества в юридическа дефиниция, наречена "отказ от дете", каквато търси питащият.
А що се касае до описаната от Вас съдба на деца, настанени в домове и непотърсени от родители и впоследствие осиновени, то със сигурност може да се твърди, че техните права и интереси в тяхното положение също са в максимална степен защитени и то именно чрез института на осиновяването, залегнал в българската нормативна уредба.
Защитени са и правата и интересите на децата дори в случаите на описаното от Вас лишаване на родител от родителски права. Наистина, редки са случаите на лишаване на родител от родителски права, но ако съдът постанови решение в тази насока, то явно провиненията на родителя наистина са много сериозни и подобно решение само може да предпази децата от техния родител. С право такъв лишен от родителски права родител не би следвало да може да търси издръжка от децата си.