развод на чужди граждани с много деца

[menade]

Здравейте, двама бежанци, палестинци, без гражданство /никакво/, но с документи за постоянно пребиваване в България са пред развод. Те имат 4 общи деца, но само две от тях към момента са под 18 години. Всички зедно обитават жилище под наем. Съпругата няма доходи. Съпругът не декларира доходи. Тя иска да подаде молба за развод. Място на действието - София.
Имам следните въпрси:
1. По чие законодателство се развеждат? Къде се подава молбата за развод в консулски отдел или в съда.
2. Може ли съпругът да бъде задължен да осигури жилище за съпругата и децата?
3. Децата на кого се полагат - предвид, че в арабския свят практиката е те да са на бащата? Може ли той да предяви претенции за попечителство и да остави жена си без издръжка?

Много ви благодаря предварително за отговорите, със сигурност ще се наложи и адвокат, така че ако някой проявава интерес да защитава съпругата .....

[diaida]

КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО
Обн. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.

Глава осма.
СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ
..............................................


Унищожаване на брака

Чл. 78. Унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака.


Лични и имуществени отношения между съпрузи
[Препратки от актове]
Чл. 79. (1) Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.

(2) Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.

(3) Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.

(4) Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.


Споразумение за избор на приложимо право
Чл. 80. (1) Изборът на приложимо право по чл. 79, ал. 4 трябва да бъде в писмена форма с дата и подпис на съпрузите.

(2) Сключването и действителността на споразумението за избор се уреждат от избраното право.

(3) Изборът може да бъде направен преди или след сключване на брака. Съпрузите могат да променят или да отменят избора на приложимо право. Когато изборът е направен след сключване на брака, той поражда действие от момента на сключването на брака, освен ако страните са уговорили друго.

Противопоставимост на избора на приложимо право
Чл. 81. Ако имуществените отношения между съпрузи се уреждат от избрано чуждо право, те могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за прилагането на това право или не са знаели поради своята небрежност. За вещни права върху недвижими вещи противопоставимостта важи само ако са спазени изискванията за вписване, установени от правото на държавата, в която вещта се намира.


Развод

Чл. 82. (1) Разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод.

(2) Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.

(3) Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се българското право.
..............................
Отношения между родители и деца
Чл. 85. (1) Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

(2) Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него.

Издръжка
Чл. 87. (1) Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка.

(2) Когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право.

(3) Когато приложимото чуждо право по ал. 1 и 2 не допуска присъждането на издръжка, прилага се българското право.

(4) Когато задължението за издръжка между бивши съпрузи произтича от унищожаване на брак или от развод, прилага се правото, което е било приложено съгласно чл. 78, съответно чл. 82.


Обхват на приложимото право към издръжката
Чл. 88. (1) Приложимото право към издръжката определя:

1. дали, в какъв размер и от кого може да бъде търсена издръжка;

2. кой може да търси издръжка и в какви срокове;

3. дали и при какви условия издръжката може да бъде променена;

4. основанията за погасяване правото на издръжка;

5. задължението на дължащия издръжка да обезщети органа, който е изплатил издръжката вместо него.

(2) При определяне размера на издръжката трябва да се държи сметка за материалните възможности на дължащия издръжка и за действителните нужди на търсещия издръжка, дори когато приложимото чуждо право разпорежда друго.



--------------------------------------------------------------------------------------

Глава пета.
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СУБЕКТИТЕ
Раздел I.
Правно положение на физическите лица
Общи разпоредби
[Препратки от актове]
Чл. 48. (1) По смисъла на този кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то.

(2) Отечествено право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право.

(3) Отечествено право на лице, което е гражданин на две или повече чужди държави, е правото на тази от тях, в която е неговото обичайно местопребиваване. Когато лицето няма обичайно местопребиваване в нито една държава, на която то е гражданин, прилага се правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка.

(4) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице без гражданство е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.

(5) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице със статут на бежанец и на лице, на което е предоставено убежище, е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.

(6) Когато в случаите по ал. 3, 4 и 5 лицето няма обичайно местопребиваване или такова не може да се установи, прилага се правото на държавата, с която лицето се намира в най-тясна връзка.

(7) По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.