Оспорване на произход от бащата

[Kogato]

Колеги, казусът е ясен на плоскостта на материалноправните отношения, въпросът ми е само чисто процесуално, какво е най-доброто, което може да направи майката:

Семейството 9 години не може да зачене свое дете (няколко инсеминации и пр.). Оказва се, че съпругът има много снижено качество на спермата...
Осъзнавайки, че скоро ще навърши 40, съпругата решава въпроса по стария начин - една вечер със специално подбран "донор" - същата кръвна група като съпруга, красив, умен, образован, семеен... Следва спонтанен аборт. После - отново същото. При третия опит се ражда доносено момиченце.

В срока по СК съпругът е завел иск за оспорване на бащинство.
Съпругата не държи да живее повече с него(безброй брачни прегрешения от негова страна, дезинтересиране от семейството, скандали), но не разполага със жилище, в което да се изнесе с бебето, доходи няма, родители - възрастни пенсионери с безброй заболявания, някои от които онкологични... Доходите й са от майчинството - т.е. дори евентуален иск за развод й се струва финансово недостижим. Разстроена е, плаче постоянно...

В момента тече срок за отговор на исковата молба. Въпросът ми е именно този - какво да отговоря от нейно име - да призная ли, че детето не е на съпруга (тя е сигурна с вероятност ок.99%) или да оспорвам до дупка?

Трябва да добавя, че съпругът е представил към исковата молба частна ДНК експертиза, чийто извод е, че той НЕ Е баща на детето, която за мен няма правна стойност (не се знае как е взет генетичният материал и от кого, дори не е ясно какъв е бил и дали наистина принадлежи на детето), но още веднъж потвърди пред мен мнението на майката за това, че съпругът й не е баща на детето...

[razli4na]

Колега, задавате въпрос, който може да реши единствено и само Вашата доверителка. Впрочем, вие адвокат на майката ли сте или на детето? От чисто професионална гледна точка Ви казвам, че щом делото е заведено и съпругът е решен да се установи действителното положение относно родството спрямо детето, и да оспорвате до дупка, и да не оспорвате, все тая. Най- много да забавите решаването на делото, нищо повече.
Относно "частната ДНК експертиза"- за мен тя си има правната стойност, но ок, можете да я оспорите относно фактите, които сочите. Трябва да знаете обаче, че лабораториите, които извършват такива експертизи, са с голям опит и обичайно се презастраховат- изготвят се нарочни протоколи, в които се подписват лицата, от които се вземат пробите или техните законни представители, т. е няма да я съборите лесно относно тези факти.
Какво ще стане ако признаете, че съпругът не е баща. Вземам предвид обстоятелството, че дори и майката да е конституирана като страна, делото се води срещу ДЕТЕТО, представлявано от законния си представител- неговата майка. Ето защо, съдът най- вероятно, няма да реши въпроса толкова лесно и дори и да признаете иска, ще бъде назначена нова ДНК експертиза.
Тук ви насочвам вниманието в следната посока- през периода на зачеването майката дали не е изпълнявала в пълнота и съпружеските си задължения. Т. е. дали няма вариант, дори и минимален, детето да е на съпрузите. Ако това е така, то трябва да се установи.
И още веднъж- отправната точка, е чий адвокат сте- на майката или на детето.

[Kogato]

Благодарности за светкавичната реакция!

Колега, въпросът Ви за това, кого представлявам, е по-сложен, отколкото изглежда - към мен се обръща майката, но тя е и единственият, сериозно загрижен за детето човек.
В този случай май се явявам процесуален представител и на двамата.

Идеята ми за признаването на иска бе поне да спестим разноски, но предвид това, което и Вие сте забелязали, има 1% шанс, все пак, бебето да е на съпруга.(Майката не го изключва напълно, въпреки че смята, че малката прилича "дословно" на "донора")
Частната експертиза има плачевен вид, категорично може да се оспори, но... въпросът е има ли полза от това...
Както и има ли полза, ако не я оспорим...

Май въпросът ми е не толкова юридически, колкото тактически ...

Нямам опит с подобни дела и се чудя как да защитя най-добре интересите на майката и на бебето й.

Майката би искала да влачим делото, но не разполага с пари за това, както и се страхува, че ще бъде осъдена да плаща големи разноски...
Всъщност има и още едно притеснение - опасява се, че това може да е фиктивен процес, с който съпругът-бизнесмен да "докаже" бащинството си и после да й вземе детето...
Тя е объркана, аз - не по-малко.

Моля, помагайте, колкото и както можете. Трябва да вземем решение за защитата в най-кратък срок...

[razli4na]

За какво му е на съпругът да води дело, с което оспорва родството с родено от брака дете, за да доказва, че детето е негово и да си го вземе? Та нали в случая действа законовата презумпция за бащинство. Няма нужда от такава сложна гимнастика, за да вземе детето, щом го иска.
Относно страните в производството- в случаите, когато съпругът на майката оспорва твърдението, че е баща на детето, ответници по спора са ДЕТЕТО и МАЙКАТА. Вижте как е формулирана исковата молба и дали е насочена и срещу двамата, ако не е- исковата молба е нередовна и можете да искате отстраняване на тази нередовност или направо прекратяване на производството, в зависимост от случая.

[razli4na]

Тук допълвам, че е възможно интересите на майката и на детето да бъдат еднопосочни, но е възможно и да са противоречиви. Съдът следва да прецени дали е налице противоречие и ако съществува такова- да назначи особен представител на детето. Личното ми мнение е, че за защита на такова дете съдът би следвало да назначи особен представител.

[Kogato]

Да, относно страховете на доверителката си и аз имам съмнения, търся начини да я успокоя - тя е толкова объркана, че се чуди какво още може да й дойде до главата... Последната изцепка на съпруга й е, че когато се прибрал у дома за малко (редовно отсъства от къщи с дни, без обяснения) заявил, че за детето той по-късно щял да решава дали да го приеме за свое, по тази причина нямало да ги гони от къщи (семейното жилище е негова индивидуална собственост, до колкото й е ясно, преди брака им му е било прехвърлено с/у издръжка и гледане), но тя да се считала разведена... Не последното му изказване я притеснява, а първото - относно бебето(тя го е чакала толкова години, че трепери над нея, почти е вманиачена).
Исковата молба ми изглежда редовна. Това, което ме озадачава е, че хем ни я пращат за отговор, хем е минало открито заседание... Предполагам, че е деловодна грешка, причинена от навиците по старото ГПК.
Честно казано, не мога да преценя, съществува ли противоречие на интересите на майката и дъщеричката, но идеята за искане на особен представител ми харесва... Хем ще забавим производството, хем няма да струва нищо. Е, от опит глава не боли...
Но остава висящ въпросът какво да отговоря на ИМ...

[razli4na]

Еми какво, щом искате да бавите, бутнете искането за процесуален представител. Междувременно, както изглежда, ще трябва да се водят разговори със съпруга, за да му помогнете да реши окончателно какво иска относно бащинството. Щом го убедите, че и за него е по- добре да си има детенце, ще си оттегли исковата молба..... и ще заживеят тримата в мир и любов...

[sunrise]

Аз пък не разбрах всъщност какво майката иска от съпруга си .
Дали да фигурира като баща или не. С огед на това ,ще е и нейната тактика.

[portokal]

Останах с впечатлението, че майката иска да се установи истината, каквато и да е тя, но с минимум разноски.

[sunrise]

Да, но май пък не иска да се развежда, което улсожнямва нещата . При евентуален развод обаче, ако се докаже ,че съпругът не е баща на детето, ще е по-лесно за него да постигне развод по нейна вина. Явно от това се плаши жената.

[vetre]

да беше направила повечко усилия да си зачене от мъжа,сега всички
щяха да са доволни.ама не първо действаме после мислим.
след като мъжът тъй или иначе ще докаже че не е баща това е
загубена кауза.не може ли да се вземе издръжка от биологичния баща?

[laridii]

Е, ветре недей така! Тя вероятно дълго време е правила усилия да зачене от законния съпруг, но наистина има случаи, когато не може и тя просто е решила, че не иска да си умре бездетна, от чисто човешка, а и от женска гледна точка, я разбирам напълно. Освен това не са малко и тия мъже, които биха приели детето, знаейки, че са стерилни и няма как да имат свое.
А майката самата правила ли е ДНК експертиза? Защото си мисля, че каквито и гимнастики да предприемате пред съда поне това със сигурност трябва да го знаете преди тях.

[Kogato]

Да, laridii, както писах по-горе, опитите са правени "само" 9 (девет) години, включително няколко инсеминации. Всичките ти останали догадки също са 1:1 с истината.

Не, майката не е правила ДНК, но и финансово не би могла. Вероятността обаче, съпругът й да е баща е около 1%, според нея. И смята, че момиченцето дословно прилича на биологичния баща, който пък е почти противоположност на съпруга... А и той е семеен, не знае за бебето и майката не желае да го занимава - тия 30 лева, които евентуално ще присъят като издръжка, няма много да ги стоплят, но може да се разбие семейтвото на "донора"...

Иначе, относно въпроса, "Какво всъщност иска майката?", отговор нямам...
Мисля, че се е надявала той да приеме детето...
Сега вече е в безизходица... Може би очаква аз да й кажа какво да иска...
Представа си нямам... Обажда се всеки ден, плаче...
Остават ми 4 дни до изтичане на срока за отговор...

[laridii]

Проблемът е придобил не юридически, а междуличностни и емоционални измерения, с които ние няма как да се справим, те са си работа на двамата съпрузи. Да приеме детето съпругът щом се е стигнало до писане на искови молби, е малко вероятно. Пътят му е от тук ми се струва ясен, първо бащинството после развод. Те щом у дома не могат да се изяснят в съдебна зала трудно ще стане. Реално погледнато и самата майка признава, че има шанс детето да е негово, то тогава на вас не ви остава нищо освен да чакате експертизата и да протакате, а пък майката междувременно да си потърси някакъв изход при близки, роднини и познати.

[pavvvi]

мога ли да се включа към темата малко по- задълбочено извън този казус

моля Ви ако някой знае или е правил СЕРОЛОГИЧНА експертиза във връзка с произход да ми обясни какво представлява тя?

делото ми е по 34 СК
бащата е записан в акта за раждане по презумпцията на СК но всъщност детето не е негово
Майката обаче го съди за издръжка

имамте ли практика по въпроса за спиране на делото за издръжка в такъв случай? Ако някой може да ми подхвърли някоя сламка ще съм много благодарна

[ivan_lawyer]

Експертизата, която е назначена от съда или доказва 100 (90) % обстоятелствата или казва, че е неспособна на задачата.
За да спрете дело за издръжка, трябва да докажете преюдициалност на двата обусловени един от друг спора.
Слава богу, съдът в България е много компетентен и рядко е да Ви подведе.
За съжаление сега сме форсирани от някого си, за да спешиме съда, така че, не мога да Ви прогнозирам.

[sokrat]

Както се казва кой каквото е посял това ще жъне.Съпругът на братовчедка ми също е стерилен и затова тя зачена чрез донор.Но зачеването стана в клиника със съгласието на съпруга й.И се роди дете,което той прие за свое и сега си живеят без проблеми.Тази процедура е уредена в Семейния кодекс и съпруга се смята за баща на детето и не може да оспрова бащинството.Докато във вашия случай жената си е постъпила-няма да споменавам думата но започва с к.И е прав съпруга й да не иска да я види.И ДНК експертизата ще докаже че детето не е негово.

[Kogato]

Както се казва кой каквото е посял това ще жъне.

Така е, Сократе - тук две мнения няма.
Въпросът е, че дори к., дори убийците, каквито и да са там, имат право на защита на ТЕХНИТЕ интереси. Това и искам да направя... И то, по възможност, добре. За съжаление, нямам опит с оспорването на бащинство, за това потърсих съвет тук.
Оказа се, че има назначен особен представител на детето, така че реших да протакам с молба за удължаване на срока (по-новото ГПК не може да е по-кратък от първоначалния). Дано хване декиш!

Приемам всякакви съвети и Ви благодаря предварително!