Упражняване на родителски права след развод - дефиниция?

[bea-999]

Изтрито.
Модератор

[Melly]

..................

Параноята Ви ескалира, мамеееее

И срещу вятъра да тичаш, пак не можеш да ни/ме стигнеш...

[bea-999]

..................

Параноята Ви ескалира, мамеееее

И срещу вятъра да тичаш, пак не можеш да ни/ме стигнеш...

Много сте зле с дефинициите тука.

И дефиницията за параноя не знаеш, явно.

[Melly]

Много сте зле с дефинициите тука.

Оставям те с дефинициите. Сложи си ги под възглавницата и дано нещо ти влезе в "кутията".

Горкото детенце, жал ми е за него....

[lexy21]

Уважаема bea-999,

За разлика от Вас, колегите, писали в инициираната от Вас тема, са помогнали и помагат на други участници в този форум. Безплатно.
Лично аз се трогнах от загрижеността Ви за хранителния ни режим, обективирана многократно в искрените Ви пожелания

стойте гладни.

Убедена съм, че не проповядвате лечение чрез глад, а просто давате личен пример за толерантност в общуването. Споделям радостта от постижението Ви, изкрещяно гордо:

аз мога да чета

и Ви насърчавам да го правите по-често, по възможност в друг форум, например някой, специализиран за дефиниции. Очевидно тук се постарахте достатъчно, за да минимизирате възможността да получите търсеното определение. В случай, че имате някакви претенции към нас, моля упражнете гореспоменатото усвоено умение и се запознайте с общите условия за участие във форума.
Приятен ден.

[bea-999]

Уважаема bea-999,

За разлика от Вас, колегите, писали в инициираната от Вас тема, са помогнали и помагат на други участници в този форум. Безплатно.

Аз такова нещо тук не видях, колкото и да четох, и не само тази тема.

Както виждам, почти същата тема, пак написана съвсем нормално и човешки, относно родителски права на първа страница, още си стои и никой от гореспоменатите никове не се трогва да помага.

Преглеждах миналата седмица сума ти страници, ми не, тук взаимопомощ не открих, страници назад, пълни с теми и запитвания, много теми оставени изобщо без отговор, в повечето други теми отново наивни питащи като мен, навикани и нагрубени пак със същия отвратително невъзпитан тон. Вие четете ли си форума, или само спамите колкото да мине времето?

Няколко елементарни дискусии, на ниско ниво, видимо отегчителни даже за вас самите.

Да ви имам професионализма, професионалния форум и претенциите, нищо чудно, че България е за смях в ЕС точно заради юристите и правораздавателната система!

Аз дотук нещо респектиращо не видях! И как ще ме убедите, че губя нещо, виждайки само простотия, нападки и идиотски изказвания, не само в тази тема, а в целия форум поне за година назад?

[balance]

Добре, госпожо bea-999, ето моите отговори на въпросите Ви. Предварително Ви предупреждавам, че не претендирам за особена точност, защото не се занимавам със семейно право.
И така:

Каква е дефиницията за "упражняване на родителски права след развод"?

Първо да изясним какво е "родителски права". Най-общо, това е съвкупност от права и задължения на родителите за отглеждане, възпитание и образование на детето, с цел израстването му като физически и психически здрав и умствено развит човек и неговата подготовка за самостоятелен живот в обществото. Упражняване на родителски права след развод означава предоставяне на тези права и задължения преобладаващо на единия от родителите, при когото детето живее. Тези права и задължения са върху другия родител, докато детето е при него.
След малко ще продължа, защото НЕТ-ът ми е малко кофти.

[balance]

Да поясня: имах предвид, че когато детето е при другия родител (на когото не е предоставено упражняването на родителските права), всички тези права и задължения са върху този родител. Т. е. докато детето е при другия родител в рамките на режима на лични отношения, той е задължен да се грижи за неговото (на детето) физическо и психическо здраве и умствено развитие.

[balance]

Мога ли да проверявам детето в друг дом и при други хора, поели временна отговорност за детето (каква точно временна отговорност и в какви отношения да съм с тези хора с временната отговорност?)

Въпросът е недостатъчно конкретизиран. Естествено, няма пречка Вие да отведете детето при баба и дядо за ден-два, дори за половин ваканция. Същото може да направи и бившият Ви мъж. Допустимо е оставянето на детето при втори съпхруг (съпруга), дори при приятел (приятелка). Но това не води до "делегиране" (т. е. предоставяне) на родителските права и задължения на друг - те тежат върху съответния родител - Вашия бивш съпруг - по времето на личните контакти, или Вас самата - през останалото време.

... да влизам (и как точно мога да вляза) в друг дом (на бащата например) , в който се намира детето и да търся отговорност относно детето, ако имам сериозно основание за това? Какво основание е сериозно, за да мога да поискам съдействие и помощ от официалните власти, и от кои власти мога да искам това?

О, не мисля че "влизането" е добра идея. Съдействие за "влизане" може да искате и то може да се осъществи само при опасност за живота или здравето на детето Ви, от органите на полицията, при условията на чл. 71 от Закона за МВР. Ако имате данни за такова поведение на бившия Ви съпруг, може да искате ограничаване или в особено тежък случай - лишаване от родителски права по реда на Семейния кодекс.

[miriam]

дефиниция упражняване родителски права след развод /ДУРПСР/

Всички действия и бездействия , които пречат на детето да се разболее , да умре , да си счупи главата , да стане наркоман , да избоде очите- своите или на другите,да запали училището , както и действията по хранене , спане , поене , поливане къпане,водене на море и всичко в сферата на обслужването по отглеждането и порастването на едно дете заедно и поотделно с бивш съпруг в рамките на сериала "Междузвездни войни" се наричат упражняване на родителски права след развод /ДУРПСР/

айде сега мирясай , вземай дефиницията и пали оттук

[balance]

Не оспорвам правото му на виждане с детето, но не ми харесва как той използва това право, безогледно и само в своя полза.

Преценката е Ваша. Той е толкова родител, колкото и Вие и ако питаме него, отношението му вероятно ще излезе перфектно.

По-конкретно, той търси детето, но не в полза на детето, а направо го използва за собствени развлечение и забавление, сякаш детето е играчка. Поставя собствените си интереси и нужди над тези на детето.

... казвате Вие.

и детето после търси от мен вода, храна, удоволствия, такива неща.

... които Вие сте длъжна да му дадете. Независимо какво е предоставил или не Вашият вивш съпруг.

той отказва да ме пусне в дома си, и не знам дори адреса на бащата (той си купи жилище и отказа да ми съобщи новия си адрес и да ми каже къде води детето.

... защото не е длъжен да Ви пуска и да Ви казва къде са ... поне в "неговото" време. Лъжете се, ако мислите, че имате право да му държите сметка за всяка стъпка, дума, среща и поглед.

Не знам какво яде детето, как си прекарва времето. Връщат се потайно, тихо, и после и двамат мълчат, не отговарят на въпроси, и съм убедена, че бащата изисква мълчание от детето, което никак не ми харесва. Какво толкова има да се крие, и защо? Ако всичко е наред и е почтено, какъв е проблема да ми се каже какво се случва? Това криене, тази тайна ме кара да вярвам, че се прави нещо много нередно, и искам да се уверя, че всичко е наред, и да знам какво точно се случва.

Заведете го на психолог (детето), но без предварителна "подготовка" (досещате се какво имам предвид).

Убедена съм, че имам право да потърся детето във всеки един момент, и да се уверя, че е добре. Имам право да знам къде е и какво прави, и какви грижи се полагат за него, докато е при бащата на свиждане.

Детето е при баща си. Повтарям, че той е точно толкова родител, колкото и Вие. Към претенциите Ви за такова "право" лично аз съм скептичен.

Какви права имам аз, по времето, определено за свиждане на бащата с детето след развод?

А какви права има той, когато детето е при Вас ? Пуснахте ли го поне веднъж да влезе, да го прегърне, да му каже нещо извън времето, определено от съда ? Или се криете зад съдебното решение ? Мнооого позната картинка.

[balance]

айде сега мирясай , вземай дефиницията и пали оттук

Чакай де, miriam, тъкмо почнахме

[miriam]

я кажи моля те че не ми се чете каква дефиниция иска в другата тема с домашното насилие , да ходя да и я напиша и нея, и да почива в мир....

[balance]

Ако трябва да съм откровена, имам оплаквания от детето, че е тормозено от жена, която има претенции да има връзка с бившия ми съпруг. След първоначалното стъписване, той заяви, че тя не живее вече при него, и че той живее с друга жена сега. Така или иначе, детето отказва да влиза вече в дома му. Той е тръгнал да ме съди, че не съм уважавала правото му да вижда детето, а всъщност детето отказва да го вижда от страх, че ще бъде тормозено отново. В момента тече изпълнителен лист срещу мен, с въпросната клевета. В действителност, след скандалите и разправиите за тормоза от тази жена, той буквално изчезна и не си вдигаше телефоните, и навсякъде е заявявал, че тя не живее вече там, но аз не вярвам на поредната му лъжа. Според мен, той се опитва да я скрие. Като казва, че тя не живее вече там, той де факто й дава алиби и защита от търсене на отговорност. Нямам нищо против да я съдя по общия ред, като лице, извършило тормоз над малолетно дете. Но тя и той са го вършили на 4 очи, в домашни условия, знаели са, че така трудно ще докажа каквото и да било, и сега замазват следите. Същевременно, лъжите и манипулациите се сипят. Не са и преставали.

А не допускате ли, че детето може да лъже заради неприязън към другата връзка на баща му, или за да Ви угоди и да каже това, което Вие искате ? Не допускате ли, че целият този проблем може да е причинен от Вас самата, с настройване на детето срещу баща му и негова евентуална връзка с друга жена ? Знаете ли, мисля че изложихте във форума по-скоро Ваш проблем, отколкото този на детето Ви. Толкова ли не можете да преживеете факта, че един мож, след като се е разделил с жена си (визирам Вас) е напълно естествено да има връзка с друга жена ? Както и Вие с друг мъж, в което впрочем лично аз се съмнявам. Но все пак: представете си, ако Вие започнете връзка с друг мъж и бившият Ви съпруг Ви нападне с подобни обвинения ? Или да поиска промяна в режима на родителските права и личните отношения ? Как Ви се струва една такава ситуация ?
Нещата са много по-сложни, отколкото Вие се опитвате да ги представите.

[bea-999]

Мога ли да проверявам детето в друг дом и при други хора, поели временна отговорност за детето (каква точно временна отговорност и в какви отношения да съм с тези хора с временната отговорност?)

Въпросът е недостатъчно конкретизиран. Естествено, няма пречка Вие да отведете детето при баба и дядо за ден-два, дори за половин ваканция. Същото може да направи и бившият Ви мъж. Допустимо е оставянето на детето при втори съпхруг (съпруга), дори при приятел (приятелка). Но това не води до "делегиране" (т. е. предоставяне) на родителските права и задължения на друг - те тежат върху съответния родител - Вашия бивш съпруг - по времето на личните контакти, или Вас самата - през останалото време.

... да влизам (и как точно мога да вляза) в друг дом (на бащата например) , в който се намира детето и да търся отговорност относно детето, ако имам сериозно основание за това? Какво основание е сериозно, за да мога да поискам съдействие и помощ от официалните власти, и от кои власти мога да искам това?

О, не мисля че "влизането" е добра идея. Съдействие за "влизане" може да искате и то може да се осъществи само при опасност за живота или здравето на детето Ви, от органите на полицията, при условията на чл. 71 от Закона за МВР. Ако имате данни за такова поведение на бившия Ви съпруг, може да искате ограничаване или в особено тежък случай - лишаване от родителски права по реда на Семейния кодекс.

оООООО!


НАЙ-СЕТНЕ ДА ВИДЯ ОТГОВОР ПО СЪЩЕСТВО, АДСКИ МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!

Разгеле, не вярвам на очите си! Защо не се започна от началото с това! Ужасно много Ви благодаря, боже, боже! Най-сетне смислен отговор!

... Ако имате данни за такова поведение на бившия Ви съпруг, може да искате ограничаване или в особено тежък случай - лишаване от родителски права по реда на Семейния кодекс.

Какви данни са достатъчни, за да повдигна такова обвинение и да поискам съдействие?

Той изключва телефони за връзка с детето, крие адреса на дома си, и взима всички мерки аз да не знам какво се случва. Типично поведение на насилник, който върши нещо нередно. Детето се оплака от тормоз, извършван в негово присъствие, от въпросната жена. Но това се случи, когато успях да изведа детето от дома му. Детето не е имало никакъв начин да ми се оплаче, докато са го тормозели. Това ме кара да мисля, че той пак ще го тормози, и ще вземе мерки да скрие всичко, и да не мога да предявя конкретно обвинение. Думите на детето достатъчни ли са, и пред кого, и как да се официализира обвинението, изказано от детето?

Въпросът ми беше насочен към това, ако имам подозрения и думите на детето, че се вършат нередни неща, мога ли да предизвикам проверка, позовавайки се на родителските си права? Да поискам да се убедя, че бащата се грижи съвестно за детето, защото досега той отказва обяснение, отказва да ми покаже в какви условия отглежда детето, и отказва, че е вършено насилие и тормоз (естествено, че ще отказва....никой насилник няма да си признае сам и сам да се обвини и сам да си признае официално....типично за насилиник поведение!)

Ако всичко е наред, какъв е проблема това да ми бъде показано и да видя с очите си стаята на детето, какво яде, какви грижи се полагат за това дете? Нали аз упражнявам родителските права, би трябвало винаги да мога да знам и да се уверя, че детето е гледано добре? Ако го оставя в детска градина или при баба и дядо, те не ми правят пречки и не крият как отглеждат детето! Не мога да приема, че отказа да се уверя в добрите грижи за детето е законен! Аз имам право да знам как е детето, да звъня, да го чувам, да го виждам как е при бащата, да съм сигурна, че се полагат добри грижи за него!

Мисля, че бащата няма право да ми забранява достъп до детето, когато детето е в неговия дом, и няма право да крие от мен, няма право да прекъсва телефони, да изключва телефони, да крие детето от мен в този период от време, и да крие от мен какво се случва! Права ли съм, и как да изискам проверка, щом той отказва съдействие по въпроса?

То е все едно (правя сравнение само..) да приберат детето ви в болница, и да ви откажат достъп до него. Няма болница по света, която ще скрие детето от родител, и ще спре телефони, свиждания, и ще откаже на родител да се увери и да се информира за състоянието на детето!

Мисля, че имам право да изисквам информация и достъп до ДЕТЕТО, където и да било, където и да се намира, и бащата не може да ми откаже това, и няма право да крие от мен какво се случва, особено ако детето се оплаче, че се случват нередни неща!

Но детето не може да се оплаче, и той взима мерки да изключи телефони и да скрие местонахождението на детето, и да откаже всяко съдействие на мен, майката, която упражнява родителските права.

Така ли е? Какво мога да направя в ситуация, в която бащата ми отказва съдействие да си упражнявам родителските права, дадени ми по силата на съдебното решение от развода? При нов отказ от негова страна, имам ли право да поискам съдействие от официални органи, кои и какви, за помощ и съдействие да си упражнявам родителските права в полза на детето? Мисля, че той няма право да крие детето от мен и да отказва МОЯ контакт с детето, това може ли да се приеме като отвличане, особено ако детето изчезне за дълъг период от време и е в неизвестност, и никой не знае къде е?

[balance]

Хайде след малко, че тук вкъщи стана малко ... оцапана работа с един от моите

[bea-999]

Ако трябва да съм откровена, имам оплаквания от детето, че е тормозено от жена, която има претенции да има връзка с бившия ми съпруг. След първоначалното стъписване, той заяви, че тя не живее вече при него, и че той живее с друга жена сега. Така или иначе, детето отказва да влиза вече в дома му. Той е тръгнал да ме съди, че не съм уважавала правото му да вижда детето, а всъщност детето отказва да го вижда от страх, че ще бъде тормозено отново. В момента тече изпълнителен лист срещу мен, с въпросната клевета. В действителност, след скандалите и разправиите за тормоза от тази жена, той буквално изчезна и не си вдигаше телефоните, и навсякъде е заявявал, че тя не живее вече там, но аз не вярвам на поредната му лъжа. Според мен, той се опитва да я скрие. Като казва, че тя не живее вече там, той де факто й дава алиби и защита от търсене на отговорност. Нямам нищо против да я съдя по общия ред, като лице, извършило тормоз над малолетно дете. Но тя и той са го вършили на 4 очи, в домашни условия, знаели са, че така трудно ще докажа каквото и да било, и сега замазват следите. Същевременно, лъжите и манипулациите се сипят. Не са и преставали.

А не допускате ли, че детето може да лъже заради неприязън към другата връзка на баща му, или за да Ви угоди и да каже това, което Вие искате ? Не допускате ли, че целият този проблем може да е причинен от Вас самата, с настройване на детето срещу баща му и негова евентуална връзка с друга жена ? Знаете ли, мисля че изложихте във форума по-скоро Ваш проблем, отколкото този на детето Ви. Толкова ли не можете да преживеете факта, че един мож, след като се е разделил с жена си (визирам Вас) е напълно естествено да има връзка с друга жена ? Както и Вие с друг мъж, в което впрочем лично аз се съмнявам. Но все пак: представете си, ако Вие започнете връзка с друг мъж и бившият Ви съпруг Ви нападне с подобни обвинения ? Или да поиска промяна в режима на родителските права и личните отношения ? Как Ви се струва една такава ситуация ?
Нещата са много по-сложни, отколкото Вие се опитвате да ги представите.

Не, не допускам.

От моя страна не е имало такива пречки, дори само поради факта, че има огромно физическо разстояние между мен и бащата. Нито знам коя е тази жена, нито съм я виждала, нито съм в същата страна, нито има начин да настройвам детето. Физически не е възможно. Аз и втория ми съпруг живеем на хиляди км, и никога не сме се интересували от бившия ми съпруг. Разделена съм от бившия от почти 10 години. Къде виждате намеса в неговия живот, ревност или параноя?

Детето не лъже, защото ми даде подробно описание. Дори ми го нарисува. Видях дрешките и остатъците от багажа му. Видях поведението му. Видях доста неща. Аз също мога да разказвам. Не забравяйте, че детето може да идентифицира тази жена, и може да даде неоспорими доказателства и факти, които иначе няма как да знае. Всичко това може да се провери само ако се влезе в дома на бившия, тоест на мястото на събитията. Затова искам да вляза там с официални власти, за да официализирам думите на детето, и онова, което ще заварим вътре. Аз няма как да си измисля всичко това, нито детето. Няма как детето да знае такива думи, каквито е чуло там. Няма как да си измисли съществуването на тази жена. Няма как да знае какво е домашно насилие и начините да се извърши, насаме....няма как само да си поврежда дрешки, вещи, без да се разбере това, няма как самичко да се държи гладно или изоставено. Да не говорим, че след като получи защита от мен и разбиране, детето отново се върна в нормалното си спокойно състояние. Заварих го стресирано, напрегнато, изплашено, ужасено, криеше се, мълчеше, и отказваше да прояви каквато и да е инициатива, ако изрично не заповядам или не дам разрешение, а това аз никога не съм правила, и познавам учителките му и средата му, и там никой не би изисквал това от него. Промяната в поведението му беше не просто очевидна, и направо стряскаща.

И естествено, забраната да говори за това, което се е случило. Типично за насилие. Отказва да говори за това, и ме моли със сълзи на очи да не му напомням. Връща се поведението на травмирано същество, докато си спомня (типичен посттравматичен синдром).

Никое дете не може да си измисли нарочно такова поведение, нито да изгради съзнателно толкова сложна схема и да я разкаже така подробно и то с всички психологически симптоми и поведение.

Лъжа е изключена, а и аз никога не го насилвам или принуждавам за нищо. На моето дете не му се налага да лъже или крие. Приемам го такова, каквото е, и се възпитаваме по други начини, не с принуда. Би лъгало, ако има натиск, принуда, някаква форма на стрес. Общуваме си на други принципи, и не се налага да се крие от мен и да лъже. Знам дори сънищата му, виждам какво яде, как живее, всеки негов поглед. Чувствата му, мислите му. Имаме си доверие, той често си споделя с мен и ми разказва. Не се налага да го питам, той сам ме търси и ми се доверява, защото знае, че го приемам и обичам изцяло, без резерви.

Разбира се, готова съм да поискам психолог, защото съм сигурна в думите и поведението на детето. Такъв ми беше отказан на делото за домашно насилие, въпреки че изрично го поисках и от съдията, и от адвоката си.

[bea-999]

Хайде след малко, че тук вкъщи стана малко ... оцапана работа с един от моите

Добре

[balance]

Не, не допускам.

А трябва. Всяко твърдение - дори на дете, се подлага на проверка. И ако Вие не го направите, органите, към които ще се обърнете, ще го направят.

Детето не лъже, защото ми даде подробно описание.

На какво ? И какво Ви е "нарисувало" ? И защо Вие се вживявате в ролята на психолог, а не търсите компетентна помощ ? Подробното описание още нищо не означава. Преди три дни големият ми син ми описа как са го наклеветили пред госпожата в училище и тя го била наказала. После се оказа лъжа - нито госпожата, нито "клеветниците" са били в училище тогава. Разберете, че към казаното от децата си трябва да се отнасяме с голямо внимание и предпазливост.

Аз също мога да разказвам. Не забравяйте, че детето може да идентифицира тази жена, и може да даде неоспорими доказателства и факти, които иначе няма как да знае. Всичко това може да се провери само ако се влезе в дома на бившия, тоест на мястото на събитията. Затова искам да вляза там с официални власти, за да официализирам думите на детето, и онова, което ще заварим вътре...Отказва да говори за това, и ме моли със сълзи на очи да не му напомням. Връща се поведението на травмирано същество, докато си спомня (типичен посттравматичен синдром).

Добре, щом е толкова сериозно (макар че така и не разбрах какво е) обърнете се (или Вашите адвокати) към т. нар. "Закрила на детето", към съда или, ако има данни за престъпление, към съответната прокуратура, нека разпитат Вас и детето Ви и те ще преценят да влизат ли, кога и как. Предайте "повредените" дрешки за изследвания, поискайте медицинско освидетелстване на детето и комплексно психиатрично и психологично изследване.
Друго не знам какво може да се направи. И не се сърдете за скептичноста в постовете ни. Тук няма некадърници, а хора, които много са видели и преживели. Не Ви казват тези неща от злоба, а защото ние, юристите, сме свикнали да не вярваме много на сълзливите приказки (пак не се обиждайте ).

[bea-999]

Не, не допускам.

А трябва. Всяко твърдение - дори на дете, се подлага на проверка. И ако Вие не го направите, органите, към които ще се обърнете, ще го направят.

Детето не лъже, защото ми даде подробно описание.

На какво ? И какво Ви е "нарисувало" ? И защо Вие се вживявате в ролята на психолог, а не търсите компетентна помощ ? Подробното описание още нищо не означава. Преди три дни големият ми син ми описа как са го наклеветили пред госпожата в училище и тя го била наказала. После се оказа лъжа - нито госпожата, нито "клеветниците" са били в училище тогава. Разберете, че към казаното от децата си трябва да се отнасяме с голямо внимание и предпазливост.

Аз също мога да разказвам. Не забравяйте, че детето може да идентифицира тази жена, и може да даде неоспорими доказателства и факти, които иначе няма как да знае. Всичко това може да се провери само ако се влезе в дома на бившия, тоест на мястото на събитията. Затова искам да вляза там с официални власти, за да официализирам думите на детето, и онова, което ще заварим вътре...Отказва да говори за това, и ме моли със сълзи на очи да не му напомням. Връща се поведението на травмирано същество, докато си спомня (типичен посттравматичен синдром).

Добре, щом е толкова сериозно (макар че така и не разбрах какво е) обърнете се (или Вашите адвокати) към т. нар. "Закрила на детето", към съда или, ако има данни за престъпление, към съответната прокуратура, нека разпитат Вас и детето Ви и те ще преценят да влизат ли, кога и как. Предайте "повредените" дрешки за изследвания, поискайте медицинско освидетелстване на детето и комплексно психиатрично и психологично изследване.
Друго не знам какво може да се направи. И не се сърдете за скептичноста в постовете ни. Тук няма некадърници, а хора, които много са видели и преживели. Не Ви казват тези неща от злоба, а защото ние, юристите, сме свикнали да не вярваме много на сълзливите приказки (пак не се обиждайте ).

Направих го. И какво от това. Минаха две години. Нищо, никаква реакция от институциите. За какво взимат заплати и хонорари тези хора? За две години, какво още не стана ясно?

Това на практика значи, че насилниците могат да вилнеят необезпокоявани, и че реална защита НЯМА!

Че всички тези хора са си клатили краката и че продължават да ги клатят!

Че така им изнася! Защото ако им изнасяше да намерят решение и защита, досега да си бяха счупили краката, а иначе знаят да искат хонорари? За искане на хонорари, не ги мързи, и определено имат ясно и непреклонно, и немедлено отношение?

Как се нарича злоуптребата с права, и неглижирането на служебни задължения, и лошата професионална етика, ако две години имаш всички доказателства и начини, цялата власт и хонорари, и все още си клатиш краката във вреда на клиента и жертвата, при наличие на закон, и цялата държавна институция уж работеща за този закон, но няма резултат, никакъв?