За отнемане на родителските права.

[az_samiq]

Здравейте. Пиша ви защото съм в безисходица. Ще започна малко с предистория. Жена ми, с кото бяхме гаджета 6 год. преди да се оженим, беше направила една психическа криза 1 година преди да станем съпрузи. Беше в продължение на 4-5 месеца и бяхме пред раздяла, но майка и и баща и много държаха да не се разделяме, щяла да се оправи. Добре, отдадох го на ученето, защото беше студентка. Викам - претоварила се е . След това наистина се пооправи и по късно забременя. Когато детето беше вече на годинка и половина, нещата се повториха с по голяма сила-скандали, заплахи за самообийство... В следствие на което се разведохме и правата ги дадоха на майката, естественно. Развода беше по взаимно съгласие, понеже майка и много държеше да не и се задават въпроси в съда (не може да каже две прикаски на кръст, както се казва). После живяхме 6-7 месеца разделени, обаче детето взе да расте и му липствах - беше почнало почти всеки ден да реве за мен. Пък и за детето се грижеше почти изцяло майка и, понеже тя не беше в състояние. В следствие на което се събрахме пак и живеем заедно от 9 месеца. Детето вече е на 3 год. и 4 мес, много е умен и разбира че нещо с майка му не е наред- говори несвързано на моменти, непрекъснато забравя, от диалекта на детето ако разбира и 30% от думичките които казва, ще е добре. Детето от това се ядосва, защото и повтаря по няколко пъти а тя не го разбира какво иска. Няма и никакъв подход към него. Малкия за най малкия проблем търси мен. Не иска да ходи никъде с нея доброволно. Даже един път като му четях за снежанка сравни лошата мащеха с майка си . Всички комшии и познати се чудят, защо все мен търси и не споменава майка си. Искам да попитам, понеже взе да ми дотежава да съм с тази жена (почти нищо не похваща в къщи - имало е случаи да лежи и да гледа изключен телевизор доста дълго време) а майка и само обещава да я заведе на психолог/психиатър, какви са ми шансовете да се прехвърлят родителските права на мен. И какво трябва да направя? Не мога да си помисля да остане при нея - на какво ще го научи това дете??? Каквото и да я пита - отговора е "не знам, не ги разбирам тия неща" Или му приказва някакви глупости, колкото само да го обърка.
В краен случай аз ще се мъча като я търпя, но колко ще издържа - не знам. Както се казва по добре е детето да има поне един нормален родител, отколкото двама ненормални.

П.П. От година и половина се мъчи да почне някъде работа, но само като я видят и и казват че мястото е заето. Явно хората е преценят още по погледа

[Pause]

Дотук,е така понеже съдът е утвърдил нещо към настоящият момент.Щом смятате ,че обстоятелствата са се променили във ваша полза и бившата ви съпруга има здравословен проблем който е релевантен.При адвокат .Мисля ,че правната квалификация е по Чл59 ал9 от СК.

[az_samiq]

Благодаря за отговора. Ще се посъветвам с моя адвокат. По принцип има шансове, така ли да разбирам?

[ivan_lawyer]

Имате отлични шансове и не трябва да се бавите, защото ще се отрази на детето.

При всички положения няма да е идеално, но е по-добре детето да се отглежда от здрав родител, колкото и да е трудно за бащата. В детските години се формират и представите за света и първите впечатления не трябва да са от болестта на майката.

В по-късни години детето ще преодолее стреса и ще се нормализират нещата. Хората преживяват бедствия войни и пак живеят.

[Гост.]

Е, чак пък отлични шансове не бих казала. Истината е, че във всяко дело за предоставяне на правата нещата не са никак сигурни, ама никак.
До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.
Консултация с колега е повече от наложителна.
Веднъж присъдени права на майката трудно да се променят...

[az_samiq]

До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.

Te, родителите и, може би за това се бавят да вземат мерки, понеже ги е страх, че ако отидат на лекар и се окаже че наистина има проблем, ще е в моя полза. Само и дават някакви хапчета(витамини) дето и аз не съм ги чувал, уж за тонус, ама файда- йок. Обаче не си правят сметка че по този начин вървят срещу дъщеря си - състоянието и става по зле. Аз бих взел отношение по въпроса - да я закарам на лекар, обаче "жена ми" за всичко казва - ше питам майка ми, ако каже майка ми ... Да питам - в такъв случай мнението на свидетели има ли тежест в съда - става въпрос за потвърждение на отношението на малкия към нея?

[Гост.]

... Ще се посъветвам с моя адвокат. ...

Чудесно! Колегата, като запознат с детайлите на казуса, ще ви даде най-достоверен съвет.
Тук само принципни неща може да прочетете, при все доброто ни намерение, така щото никой от нас не е запознат с историята на проблема, не е ангажиран по това дело, не е видял доказателствата.... разполагаме само с вашите неангажиращи твърдения.
Гласни доказателства са допустими във всяко исково производство ( има малко изключения), но да доказвате отношение на детето към майката не е основното. Промяна в обстоятелствата, съществуващи към дата на присъждане на род. права ( споразумението по взаимно съгласие) и към дата на завеждане на вашата искова молба е същината. Тази жена е давала индикации, според вашите думи, и тогава- не разбирам защо сте дал лековато съгласие за важните въпроси. Сега ще е трудничко, но не невъзможно. Всичко зависи от това, което ще докажете в съдебна зала, а не което твърдите.

[Pause]

До тук имаме твърденията на бащата и нито ред за регистрирано заболяване( ако и доколкото го има) на майчето.

Te, родителите и, може би за това се бавят да вземат мерки, понеже ги е страх, че ако отидат на лекар и се окаже че наистина има проблем, ще е в моя полза. Само и дават някакви хапчета(витамини) дето и аз не съм ги чувал, уж за тонус, ама файда- йок. Обаче не си правят сметка че по този начин вървят срещу дъщеря си - състоянието и става по зле. Аз бих взел отношение по въпроса - да я закарам на лекар, обаче "жена ми" за всичко казва - ше питам майка ми, ако каже майка ми ... Да питам - в такъв случай мнението на свидетели има ли тежест в съда - става въпрос за потвърждение на отношението на малкия към нея?

Немога да ти кажа диагнозата ,каква е но има нещо неадекватно в това поведение.Защо като съм болен неможе ,някой друг да отиде на лекар вместо мен-лично непрехвърлимо право.