Изричен отказ от наследство?!

[mimeto103]

Здравейте,

Въпросът ми е следния- на 05-09-2010 почина баща ми Георги Тодоров Георгиев ( удави се!). По принцип той е разведен с майка ми, аз имам още 1 брат Стефан Г. Тодоров, който е също негов син, както и две сестри и един брат, които не са деца на баща ми, но той припознава и записва на свое име по собствено желание. По принцип отдавна сме изгубили връзка с баща си, поради много причини. След като почина решихме, че ние не сме получавали нищо от него цял живот и поне сега може да ни е оставил някакво наследство. Оказа се обаче, че всичко е записано на името на баба ни, както и неговата приятелка. След като все пак си изкарахме удостоверение за наследници( защото никой не искаше да ни каже дали баща ни е преценил, че заслужаваме нещо след смъртта му!) , в което пишеше, че ние петима сме негови законни наследници, разбрахме че баща ни има задължения към държавата в размер на 4800 лв! ( имал е фирма преди години, чието ДДС не е било плащано). Въпросът ми е сега може ли да се откажем от наследството. Трите деца, за които споменах по- горе са непълнолетни и техни законни настойници са баба им и дядо им. Аз и брат ми Стефан сме пълнолетни. Аз съм бременна в 8 месец сега и честно казано нямам излишни средства за адвокати. Моля кажете има ли опростена процедура и какво точно трябва да направим от тук нататък. Безпокои ме и следното, което прочетох в един форум:
" В закона за наследството е записано, че "приемане има и винаги, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество". Това означава, че ако някой иска да се откаже от наследството, то в никакъв случай не трябва да прави такова действие - например да си вади удостоверение за наследници, да плаща данъци на имущество от наследствената маса и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството."

Също позната на баба и дядо адвокатка им казала неофицилно, че аз и брат ми може да се откажем от наследството, но с много сложни според нея процедури и дела, а баба и дядо трябва да плащат дълговете на баща ми, докато децата навършат пълнолетие! Според мен това не би трябвало да е вярно, имайки предвид, че те са настойници на децата и могат да вземат съответно е решения от тяхно име до навършване на пълнолетието им. Какъв би бил смисълът да се чака докато децата станат на 18 год?!

Последен въпрос- баба и дядо са започнали процедура по отпускане на пенсия на децата ( трите деца, които се водят непълнолетни и на които баба и дядо са настойници). Когато се отказваме от наследството, това важи ли и за пенсиите на децата- ще се спрат ли те и имат ли общо с наследството въобще?

Благодаря предварително за отговора!

[boiko_62]

при отказ от наследство се уголемява дела на останалите наследници
отивате в районен съд по местонахождение на имотите и се отказвате от наследство
не споменавате по какъв начин всичко е записано на името на баба ни, както и неговата приятелка.

[p_dyan]

Казвате че баща Ви някога е имал фирма , откъдето идват тези задължения 4800 лв. Установете/вижте в документите откога датират тези задължения към НАП, защото е възможно да е изтекъл давностния срок по Чл.171 от ДОПК (10 години) и просто трябва да се позовете на тази давност с писмо до НАП.
Така няма да е нужно да се отказвате от наследство, а дори да се окаже че все нещо има за наследяване.

[kalahan2008]

Много спорен и недобре уреден в законодателството въпрос. Прави са тези, които са Ви казали, че е налице приемане на наследството, дори и да не е направено изрично, а с действията си сте показали недвусмислено, че сте го приели. Наследството представлява съвкупност от права и задължения, така че всичко е въпрос на доказване.
Отделен е въпросът как точно ще реагират от НАП. Моят съвет е да пуснете молба до публичния изпълнител на НАП за спиране на изпълнението (чл. 222, ал. 1, т. 3 ДОПК). Публичният изпълнител следва да Ви даде срок да приемете или да се откажете от наследството (чл. 222, ал. 3 ДОПК).
По-сложно стои въпросът, ако няма образувано изпълнително дело - тогава не би следвало автоматично да бъдете конституирани като длъжници, а от НАП първо следва да образуват изпълнително дело и тогава да приложат чл. 222 ДОПК.
Така е според мен.

[Melly]

След като все пак си изкарахме удостоверение за наследници( защото никой не искаше да ни каже дали баща ни е преценил, че заслужаваме нещо след смъртта му!) , в което пишеше, че ние петима сме негови законни наследници,

Ами... отказ от вече прието наследство не беше ли нищожен?
Щото отказът може да бъде валидно извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството. В случай че наследникът първоначално упражни правото си да приеме откритото наследство, неговият последващ отказ от вече приетото наследство би бил нищожен (чл. 44, във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

[Standbay]

След като все пак си изкарахме удостоверение за наследници( защото никой не искаше да ни каже дали баща ни е преценил, че заслужаваме нещо след смъртта му!) , в което пишеше, че ние петима сме негови законни наследници,

Ами... отказ от вече прието наследство не беше ли нищожен?
Щото отказът може да бъде валидно извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството. В случай че наследникът първоначално упражни правото си да приеме откритото наследство, неговият последващ отказ от вече приетото наследство би бил нищожен (чл. 44, във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

Странно, откога снабдяването с удостоверение за наследници се счита за приемане на наследството
Нима удостоверението за наследници е част от патримониума на наследодателя - актив ли е пасив ли е
изобщо удостоверението за наследници част ли е от имуществото на наследодателя
Нима съдът ще приме отказ от наследство без отказалия се да удостовери качеството си на наследник

[Гост.]

Снабдяване на наследник с удостоверение за наследници не е акт на мълчаливо приемане на наследството- има СР в този смисъл.
Ооооообаче( не ми се спори, а и не ми е работа, но при това безвремие тук- защо не?) според мен все са направили нещичко, което да ме мотивира да твърдя, че е налице приемане.

След като почина решихме, че ние не сме получавали нищо от него цял живот и поне сега може да ни е оставил някакво наследство .
1. Оказа се обаче, че всичко е записано на името на баба ни, както и неговата приятелка. Ми... как се е оказало, м? Как е установено това записване, м?
След като все пак си изкарахме удостоверение за наследници( защото никой не искаше да ни каже дали баща ни е преценил, че заслужаваме нещо след смъртта му! ) , в което пишеше, че ние петима сме негови законни наследници, разбрахме че баща ни има задължения към държавата в размер на 4800 лв! ( имал е фирма преди години, чието ДДС не е било плащано).

Спорно, спорно- ала ако рече К да рови, не се знае.
Наследниците, които питат тук, са направили пълна и обстойна справка по отношение имущественото състояние на наследодателя. По някое време са установили, че няма никакво имущество, а само задължения. Тази отрицателна рекапитулация ги мотивира да искат отказ.
Та, май не е само УН, не е ...

[Melly]

След като почина решихме, че ние не сме получавали нищо от него цял живот и поне сега може да ни е оставил някакво наследство.

.
Намерение за приемане на наследство (оборима презумпция).

разбрахме че баща ни има задължения към държавата в размер на 4800 лв!

И как смяташ, Standbay, на коя страна ще се наклонят везните при евентуален отказ от наследство, който уврежда интереса на Кредиторите?

[Standbay]

Кредиторите ако досега са спали, след смъртта на наследотдателя да разчитат че ще си съберат вземането
Има сред наследниците трима непълнолетни - те приемат наследството винаги по опис - ерго отговарят до размера на наследеното.
А доколко е или ще бъде действителен отказа от наследство на пълнолетните наследници въпросът ще се разреши при евентуалното му атакуване в съда.
Категорично ясно е едно - снабдяването с удостоверение за наследници, както и проучването на имотното състояние на наследодателя не представлява конклудентно действие по приемане на наследството.
Впрочем биха могли да помислят и за продажба на наслеството - колко му е - намират се хора дето ще изперат някой друг лев

[Гост.]

Кредиторите ако досега са спали, след смъртта на наследотдателя да разчитат че ще си съберат вземането

Ще се учудиш колко В тръпнат в очаквания за близка кончина на Д, за да се предприеме нужното към неговите низходящи.
И, да принципно си прав в останалата част. Само не мога да изразя безрезервно съгласие с това ти твърдение

проучването на имотното състояние на наследодателя не представлява конклудентно действие по приемане на наследството

Би ли дал нещо да се прочете в тази насока? Защото ако се мотивираш с едно П ( касателно депозиране на данъчна декларация и прочие действия), то вече отдавна е загубило сила в тази си част точно.

[Standbay]

не ми се рови за практика - но логиката за проучване на имотното състояние е същата както за снабдяването с удостоверение за наследници
Впрочем и пълнолетните наследници могат и дори трябва да приемат по опис (ако ще приемат наследството, ако не - отказ - пък който има интерес да жали) - винаги е препоръчитлно когато има неяснота относно имотното състояние на наследодателя
Подаването на данъчна декларация - тук вече не може да има спор - подаването на данъчна декларация от наследника за имотите на наследодателя е безпорен акт на приемане на наследството.

[kalahan2008]

Ето ви малко практика:

РЕШЕНИЕ № 977 ОТ 9.IV.1979 Г. ПО ГР. Д. № 2379/78 Г., I Г. О.
АКО НАСЛЕДНИК СЕ ОТКАЖЕ ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА, ТОВА НЕ Е ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЛО.
ГПКЧл. 330, ал. 1, чл. 326, ал. 2
ЗНЧл. 5-11, 49, ал. 1, и 52

Резолюцията е поставена върху молба на част от наследниците на длъжника, с която заявяват, че са се отказали от наследството на длъжника, и като представят доказателства за отказа, искат да се прекрати производството по делото по отношение на тях, т. е. да бъдат заличени като длъжници по делото. Съдебният изпълнител не отговаря на искането, а прекратява производството по делото изцяло.
Прекратяването е неправилно. Не е налице никоя от хипотезите на чл. 330, ал. 1 ГПК, даващи основание за прекратяване производството по делото. Ако наследникът е доказал, че се е отрекъл от наследството по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, това отнема възможността да се насочи изпълнението върху имуществото на този наследник. Изпълнението ще продължи срещу имуществото, останало в наследствената маса, в лицето на наследниците, приели наследството по опис, и на наследниците, които са приели наследството без опис, а ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата, която го получава съгласно чл. 11 ЗН. Следователно отказът на наследници от наследството на длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на делото - чл. 330, ал. 1 ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно Закона за наследството - чл. 5 до 11, никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект.

РЕШЕНИЕ № 927 ОТ 05.05.1956 Г. ПО ГР. Д. № 973/1956 Г., IV ГР. О. НА ВС
СПОРЪТ МЕЖДУ ВЗИСКАТЕЛЯ И НАСЛЕДНИКА НА ДЛЪЖНИКА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ОТКАЗА НА НАСЛЕДНИКА ОТ НАСЛЕДСТВОТО И ПО ВЪПРОСА ЗА ФАКТИЧЕСКО ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО ОТ НАСЛЕДНИКА СЕ РАЗРЕШАВА ОТ СЪД. ИЗПЪЛНИТЕЛ, РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОГОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЖАЛВАНА С ЖАЛБА СРЕЩУ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪД. ИЗПЪЛНИТЕЛ ПРЕД СЪОТВЕТНИЯ НАРОДЕН СЪД.
Чл. 326, ал. 2, 332 ГПК и 49, ал. 3 ЗЗД

Страни в изпълнителното производство са лицата, указани в изпълнителния лист, представен на съд изпълнител за изпълнение. Длъжникът по същия е лицето, срещу което се насочват изпълнителните действия за удовлетворение вземането на взискателя. По изключение чл. 326, ал. 2 ГПК допуска възможността изпълнителните действия по изпълнителния лист, издаден срещу длъжник, който е починал, да бъдат насочени срещу неговите наследници, ако същите не са се отрекли от наследството на наследодателя. В този случай в различие от чл. 48 ЗН законът презумира, че наследникът е приел наследството и затова установява за него задължението да докаже, че не е приел същото, ако прави такова възражение. Спорът между взискателя и наследника, дали последният е приел или не наследството на длъжника, следва да бъде разрешен от съдебния изпълнител съобразно доказателствата, представени в това направление. Резолюцията на съдебния изпълнител по възникналия спор представлява действие по изпълнението, което съгласно чл. 323 ГПК може да бъде обжалвано, когато се счете за неправилна, както от взискателя, така и от наследника. Не съществува законоустановена пречка за възможността този спор между страните, свързани с легитимацията на посочения длъжник в изпълнителния процес, решаван от съдебния изпълнител, да бъде отнесен по пътя на обжалване действията на същия изпълнител пред съответния народен съд. Наистина в случая легитимацията на наследника като длъжник е във връзка със спора между страните за действителността или недействителността на извършения отказ от наследството на длъжника и тоя за фактическото приемане на това наследство, който спор съгласно чл. 6 ГПК е предмет за разрешаване от съда по исков ред. Чл. 332 ГПК обаче допуска възможността такива спорове, възникнали в изпълнителното производство, да бъдат разрешени по реда на обжалване действията на съд. изпълнител пред народния съд. Само спорове, които не биха били от компетентността на народния съд, не би могло да бъдат разгледани по този ред и страните ще бъдат задължени да потърсят разрешението им чрез иск, предявен пред съответния съд. Относно спора за фактическото приемане на наследството на починал длъжник и недействителността на един извършен отказ от наследството не съществува пречка като изтъкнатата по-горе и затова същият следва да бъде разрешен от народния съд в производството за обжалване действията на съд. изпълнител. Съображението, че в такива случаи се губи една инстанция за страните, понеже решението на народния съд съгл. чл. 335 ГПК не подлежи на обжалване, не може да бъде от решително значение, поради това че този начин на разрешение споровете, възникнали в изпълнителното производство, е изрично установен в чл. 332 и следв. ГПК.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 30.10.1964 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 361, пор. № 128

ЗА ОБОБЩАВАНЕ НА ПРАКТИКАТА ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА
6. За мълчаливото приемане на наследството
С решение № 54/1961 г., ОСГК, е прието, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Пленумът намира, че това становище, което е неточно, ограничава възможността на съдилищата за преценяване на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството.
Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.
.......
14. Приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие, което сочи на намерение за приемане на наследството.
С отказа от наследство, направен от наследника, се увеличава делът на наследниците само от неговото коляно.

РЕШЕНИЕ № 773 ОТ 24.01.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 3010/2005 Г., I ОТД. НА ВАС
Чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ
Чл. 56, ал. 1 от ЗН
Чл. 49 от ЗН

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА

при секретар Цени Йорданова и с участието на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното от съдията МАРУСЯ ДИМИТРОВА по адм. д. № 3010/2005 г.

Производство по чл. 33 - 40 ЗВАС.
Касаторите Катя, Ангелина и Ангел Гаралови молят да бъде отменено решение от 18.11.2004 г. по а.х.д. № 1358/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против действията на публичния изпълнител при АДВ - отказ да прекрати изпълнителното производство потвърдени с решение № 222/29.4.2003 г. на изпълнителния директор на АДВ. Подържат, че са допуснати касационни основания незаконосъобразност и необоснованост. Съдът приел, че е налице приемане на наследството предвид чл. 32, ал. 1 ЗМДТ. Недействителността на откази от наследство следвало да се прогласи само от съда по чл. 97, ал. 1 ГПК в исков процес заведен от публичния изпълнител. Последният няма право да обявява отказите от наследство за недействителни. Подържат, че е недопустимо в административния процес съдът да обявява недействителност на откази от наследство. Моли да бъде отменено решението на АДВ и да бъде прекратено изпълнителното производство. Неправилно било приложено тълк. р. № 4/2004 г. на ВКС. В писмена защита подържа, че подаването на декларацията по чл. 32 ЗМДТ сочи само за намерение да се приеме наследството, но не е достатъчна, за да се приеме, че наследството е прието. Декларацията била акт на управление по чл. 58 ЗН. След като не е обявена недействителност на отказите от наследство от съда в процедура по чл. 97, ал. 1 ГПК следвало изпълнителното производството да бъде прекратено.
Ответника по касационната жалба Агенцията за държавни вземания моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна.
Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли жалбата против решението на директора на АДВ, окръжният съд е приел, че с акт № 17-2100-11-62328/26.3.2002 г. публичният изпълнител е приел, че отказите от наследство от 11.3.2002 г. са недействителни, тъй като преди това наследниците са приели наследството по чл. 49, ал. 2 ЗН щом са подали декларация за облагане с данък наследство на 7.12.2001 г. Съдът е приел, че данък върху наследството се дължи за прието наследство. Обезпечителните мерки са известени на жалбоподателите на 8.1.2002 г. и с оглед на тях е направеният отказ от наследство. Съдът е приел, че няма пречки въпросът за действителността на отказа от наследство да бъде разглеждан при всякакви спорове по искане на заинтересованата страна. Прието е, че в решението на АДВ неправилно е прието, че доказателствената тежест за недействителността на отказа е върху жалбоподателите, но това няма значение, тъй като недействителността на отказа е доказана.
Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От нея окръжният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи.
В административният процес не могат да се разглеждат инцидентни установителни искове по чл. 118 ГПК какъвто би бил иск за установяване недействителност на отказ от наследство, но няма пречки за нуждите на процеса да се съберат доказателства и се установят правнорелевантните факти за преюдициалното правоотношение в мотивите на административният акт и последвалото го съдебно решение. Поради недопустимост на инцидентни установителни искове в административния процес във фазата пред съда в съдебното решение не може да се постанови диспозитив по правноустановените факти по такъв иск, но няма пречка фактите да бъдат установени в мотивите, както е постъпил окръжния съд. Доводът на касатора, че ответника е следвало да води отделен исков процес е неоснователен. По чл. 56, ал. 1 ЗН е предвидено, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. С този иск разполагат кредиторите по един действителен отказ от наследство. Искът по чл. 56 ЗН е конститутивен и поради това следва да се води самостоятелно. По ППВС № 7/73 г., т. 3, б. "д" ВС е приел, че е недопустим отделен иск за установяване приемане на наследството или на нищожността на отказ от наследство, поради това, че преди него е направено приемане и законосъобразно съдът е приел, че в административното производство няма пречки преюдициално да се изясни налице ли е приемане на наследството, валиден ли е отказът от наследство. Оспорването валидността на отказа от наследство е обосновано с подадена декларация за данък наследство по чл. 32 ЗМДТ, в която се декларират придобити по наследство имущества и доводът на касаторите, че не е налице приемане на наследството с подаването на декларацията е неоснователен. След като е направен отказ от вече прието наследство, последният предвид ППВС № 7/73 г., т. 3, б. "д" от мотивите е нищожен, тъй като правото по чл. 49 ЗН да се приеме или не наследството вече е упражнено. Изводите на окръжния съд са обосновани и законосъобразни.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 40 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.11.2004 г. по а.х.д. № 1358/2003 г. на Пловдивският окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 596 ОТ 12.VI.1991 Г. ПО ГР. Д. № 353/91 Г., I Г. О.
МЪЛЧАЛИВОТО ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВО Е НАЛИЦЕ, КОГАТО НАСЛЕДНИКЪТ ИЗВЪРШИ ДЕЙСТВИЯ, РАЗКРИВАЩИ ДЕЙСТВИТЕЛНОТО МУ НАМЕРЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ. ДВУСМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ, ОТ КОИТО МОГАТ ДА СЕ НАПРАВЯТ И ДРУГИ ИЗВОДИ, НЕ СОЧАТ НА ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО.
ИСКЪТ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА НАСЛЕДНИК СЪС ЗАПАЗЕНА ЧАСТ СЕ ПОГАСЯВА С ДАВНОСТ.
ЗНЧл. 49
ЗНЧл. 30
ЗЗДЧл. 110

Изводът, че М.Б. е приела наследството, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена обстановка. Съгласно чл. 49 от ЗН приемането на наследството може да стане по два начина: изрично с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството, и мълчаливо, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. М.Б. не е приела изрично наследството, а мълчаливо приемане е налице тогава, когато наследникът извърши действия, които изявяват намерението му, че действително го приема. Ако действието е двусмислено, ако могат да се направят и други изводи и да се тълкува по друг начин, не е налице приемане на наследството. Така например ползуването на обикновената покъщнина, която е необходимост на всяко семейство и с нея са си служили членовете на семейството, още не означава, че е налице действие по приемане на наследството. Не е налице приемане и тогава, когато наследникът извършва действия по обикновено управление на наследството. Приемането на наследството може да стане както с правни актове, така и с такива фактически действия, от които се извлича по необходимост, че е прието наследството. Наистина законът е дал възможност на съда при всеки конкретен случай да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството. Но това следва да се извърши след цялост на съпоставка на всички доказателства. По делото е разпитан като свид. И.Б. той е съпруг на съделителката М.Б., а освен това е страна по делото. Неговите показания не са преценили с оглед чл. 136 от ГПК, защото са събрани и други доказателства. Свидетелите И.П.П. и М.К. са заявили, че след смъртта на Ил.М. през 1982 година дъщерята М.Б. не е идвала в имота, докато брат й Ив. М. се е грижил за имота. Тя е ходила от време на време в имота, но майката Д. и братът И. са садили двора и тя е идвала само с кошниците, т. е. да бере домати. Свидетелят Т. Йорд., въз основа на чиито показания е направил изводът си районният съд, е заявил, че не знае кой е работил доматите. Би могло да се приеме, че всъщност майката е давала от плодовете на дъщерята. Изобщо този въпрос, който е от съществено значение, в какво точно са се изявили фактическите действия на М.Б. за мълчаливо приемане на наследството и изявила ли е чрез тях воля за приемане, е останал неизяснен. А това е пряко свързано с правата да се иска намаляване на завещателните разпоредби за допълване на запазената част по чл. 30 от ЗН. Само този наследник, който е приел наследството, има право да иска възстановяване на запазената му част.

РЕШЕНИЕ № 137 ОТ 20.ХII.1984 Г. ПО ГР.Д. № 84/84 Г. НА ОСГК НА ВС
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Е ОТКАЗЪТ ОТ НАСЛЕДСТВО, КОЕТО Е БИЛО ПРИЕТО
ЗНЧл. 49, ал. 2

С решение от 21.I.1982 г. по гр.д. № 47/80 г. Г. о. районен съд е отхвърлил предявения от П.М.Б. от с. Д.В.Т. окръг, против Д.И.П. и И.И.П., двамата от гр. Л., иск за делба на дворно място, представляващо парцел № V - 1758 в кв.82 по плана на гр. Л., заедно с построените върху него къща, лятна кухня, плевник, сайвант и др. стопански сгради. Не е допусната да се извърши съдебна делба на така посочения недвижим имот поради това, че ищецът не бил доказал своята активна легитимация - той не могъл да черпи наследствени права от наследодателката си Д.П., защото същата не била оставила наследство, тъй като по съответния законен ред се била отказала от наследството на покойния си съпруг Д.П., в което наследство се включва и недвижимият имот, предмет на исканата делба. От данните по делото съдът е приел за установено, че този имот е останал от Р.Й.П., починала на 5 ноември 1948 г. Тя оставила свои законни наследници синовете си И., Н. и Д.Й.П. Последният е починал на 7 VI.1959 г. и е оставил свои законни наследници съпруга Д.П.П., наследодателка на ищеца, както и брат си Н. и синовете и дъщерите на брат си И. На 29.III.1975 г. съпругата Д.П.П. е направила отказ от наследството на съпруга си. След смъртта си на 10.IV.1978 г. тя е оставила като свой единствен наследник ищеца - син на брат й М.П.Б., починал на 17.III.1938 г.
Районният съд, като е имал предвид обстоятелството, че наследодателката на ищеца се е отказала от наследството на съпруга си, който отказ е извършен по предвидения в чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН ред, е направил извод, че тя не е оставила наследство, поради което е отхвърлил иска за делба като неоснователен. На същото основание В.Т. окръжен съд с решение от 12.IV.1982 г. по гр.д. № 446/82 г. е оставил в сила решението на районния съд, а и ВС I г.о. с решение № 2946 от 18.Х.1982 г. по гр. д. № 2621/82 г. е оставил без уважение предложението на председателя на ВС за преглед по реда на надзора на посочените по-горе решения на окръжния и на районния съд. В мотивите към тези решения е отразено, че Д.П.П., наследодателка на ищеца, не била приела наследството на съпруга си и поради това направеният от нея отказ от наследство бил действителен.
ОСГК на ВС счита, че този извод е необоснован.
Както Г.О. районен съд, така и В.Т. окръжен съд, а и Върховният съд при постановяване на решенията си не са съобразили установеното от свидетели по делото, а именно С.К., Л.П., Н.Г. и М.Х.П., че след смъртта на съпруга си Д.П.П. е продавала вещи от наследството му, подарявала е покъщнина и останалата от него ловна пушка, живяла е в къщата и я е ползвала като своя собствена, и дворното място, и стопанските сгради. Ако това се имаше предвид при постановяването на посочените решения, щяха да се направят други правни изводи досежно това, дали Д.П.П. е приела, или не наследството на съпруга си и дали направеният от нея отказ за това наследство е действителен.
С оглед разпоредбите на чл. 48 ЗН наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. Така е и в настоящия случай - наследодателката на ищеца не е направила пред районния съдия писмено заявление, че приема наследството на съпруга си Д.П.,но е останала след неговата смърт да обитава наследствената къща, да се разпорежда с движимите вещи на наследството, да ползува целия имот като свой собствен повече от деветнадесет години. С това тя е приела наследството мълчаливо.
Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, както е сторила и наследодателката на ищеца. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Приеме ли го той, вече няма от какво да се отказва. Защото отказът е отказ да се приеме наследството. В случая Д.П.П. мълчаливо е приела наследството на съпруга си веднага след неговата смърт. И затова през 1975 г., когато е направила писмено заявление до районния съдия, че се отказва от наследството на съпруга си, тя не е имала от какво да се отказва. Затова направеният от нея формален отказ от наследството на съпруга си е без правна стойност.
Ако Г.О. районен съд беше обсъдил показанията на посочените по-горе свидетели, които установяват извършени действия от Д.П.П., несъмнено предполагащи намерението й да приеме наследството, щяха да се направят правни изводи, съобразени с разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН. Като не е сторил това, той е нарушил закона, допуснал е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188, ал. 1 ГПК.

Аз имам такъв казус: налагам възбрана върху 1/4 ид. част от недв. имот (магазин), върху който длъжникът е учредил ипотека заедно с майка си (притежаваща 3/4 ид. части). Имотът е наследствен от бащата на длъжника. Отделно имотът е деклариран от длъжника и майка й като търговски обект в общината, а и е издадено удостоверение за експлоатация за това, че същият е преустроен от гараж в магазин, пак на името на длъжника и майка й.
След като налагам възбраната и уведомявам за това длъжника, същата прави отказ от наследството в РС.
Според мен лично този отказ е нищожен, защото длъжникът недвусмислено е заявил волята си да приеме наследството. Независимо от това, обаче, не мога да насоча изпълнението срещу имота, защото отказът от наследството първо следва да бъде обявен с иск на кредитора. Поне така мисля аз.

[Melly]

Ето ви малко практика:
Аз имам такъв казус: налагам възбрана върху 1/4 ид. част от недв. имот (магазин), върху който длъжникът е учредил ипотека заедно с майка си (притежаваща 3/4 ид. части). Имотът е наследствен от бащата на длъжника. Отделно имотът е деклариран от длъжника и майка й като търговски обект в общината, а и е издадено удостоверение за експлоатация за това, че същият е преустроен от гараж в магазин, пак на името на длъжника и майка й.
След като налагам възбраната и уведомявам за това длъжника, същата прави отказ от наследството в РС.
Според мен лично този отказ е нищожен, защото длъжникът недвусмислено е заявил волята си да приеме наследството. Независимо от това, обаче, не мога да насоча изпълнението срещу имота, защото отказът от наследството първо следва да бъде обявен с иск на кредитора. Поне така мисля аз.

И аз така мисля, че отказът е нищожен. Обаче, всяко заинтересовано лице може да се позове на нищожност на отказа и чрез възражение.

[kalahan2008]

Обаче, всяко заинтересовано лице може да се позове на нищожност на отказа и чрез възражение.

Много ми е интересно точно как кредиторът ще се позове на нищожност чрез възражение в хода на изпълнителното производство.

[Melly]

Обаче, всяко заинтересовано лице може да се позове на нищожност на отказа и чрез възражение.

Много ми е интересно точно как кредиторът ще се позове на нищожност чрез възражение в хода на изпълнителното производство.

Лелеее, Калахан, може ли такова нещо? Как можа да ти дойде на ум, че съм имала предвид "възражение в хода на исковото производство", а?

Често пъти мисълта ми относно даден казус тече по-напред... във времето. Надявам се сега да съм станала по-ясна.

[svettoslav]

Много важно е във всеки конкретен случай да се изясни какво е всъщност отношението на наследника към всичко,което се случва.
Случай сега : Бащата умира през 2009г. Оставя съпруга и двама сина.Със съпругата не живеят заедно от 7-8 г преди смъртта(факт. раздяла).С децата поддържа отношения.Срещу него е имало изп. дело,прекратено през 2006г.,тъй като не са извършвани действия по изпълнението повече от 2г.(няма имоти).
Сега,след смъртта му,е заведено ново ИД срещу тримата.Дали една подадена жалба/възражение за изтекла давност всякога значи приемане на Н?
В крайна сметка колегата, като техен пълномощник,решава,че в 7-дн. срок от получаването призовка за доброволно изпълнение,трябва да се възрази за изтекла давност.Че що да не може после?Както и да е.
Та пита се,една такава формирана защита по изп. дело,основана на убеждението,че трябва да се действа в този кратък срок,всякога ли ще значи,че представлява всъщност едно безусловно намерение да се приемат правата?(по-късно се оказва,че права всъщност няма,само дълг).В този кратък седмичен срок основателно ли е да се изисква да се предприемат действия по отказ от Н?Ами нали основното нещо е да се провери всъщност имотното състояние(това,което колегата Стендбай сочи).Защо да се отказва някой тогава от правото да приеме Н?Нали това е причината,която ще накара наследникът да подложи на преценка нещата-има ли смисъл,няма ли..Та нали това право-да го приемеш,зависи от това "какво има",най-елементарно речено.
Да,има защита по този процес.Единият от наследниците да е платил опредена сума-около 7-8 % от общия дълг,респ около 1/5 от "своя".Ама негов ли е наистина?Има ли разделност,демек приел ли е наследството,като са ангажирали в бързината адвокат и впоследствие е платил определена сума(под 1000 лв)?
Може и да няма.Пък и другите двама нищо не дават.Защото наличието на безусловно намерение да приемеш правата и задълженията,в случая може да не се определя от абстрактното чувство,че трябва да платиш нещо,"понеже баща ти имал да дава пари на някого и сега си ги иска от тебе,щото си му наследник".
Как е възможно изобщо да се смята,че е налице безусловно(т.е да няма съмнение,да няма условност,да няма двусмисленост)намерение,когато наследникът не знае какво има в Н? Не знае дали има права,ама безусловно приема всичко.Напротив даже,когато се знае,че са налице дългове или пък са налице представи,че те надвишават правата,кой и защо може основателно да предполага,че това лице ще иска да плаща задължения?-Ей тъй.От морален дълг към кредиторите.Да,морално е да платиш дълга на баща си.
Тъй че съвсем нормално е,редно е,когато не се знае какво е състоянието,това да се провери.Какво по-логично?А педприети действия по делото(изпълнително,исково,като длъжници,респ. ответници от някои от тях или от всички може и да значи приемане.Но фактите ще покажат-притиснат от срок,фигуриращ като наследник в УН ,нужда от защита,наложена от обстоятелствата-дело срещу теб лично,макар и идващо от наследствен дълг,съвет от адвокат,че трябва да се възрази,липса на време за проверка на състоянието на наследодателя и т.н и т.н.,все неща,които с оглед особеностите на обстановката в случая,са оправдани от правна страна и не всякога значат безусловно намерение.Важно е истинското отношение,което нерядко не е лесно да се установи,там вече е доказателствено право
И ако наследник се защитава по някое дело,но си вика,"Бе какво става тука,що трябва да плащам аз чужди пари,откъде-накъде .." Дали ? Е,ако защитата по делото продължи достатъчно дълго,каквото и да си е мислил Асан,последиците от действията на представителя са си за него.

[Гост.]

Колега, защо не опитате в бъдеще да не сте така многословен, че е тегаво за четене.
В посоченият от вас казус- организиране на защита с цел депозиране на жалба, макар и с посочено правопогасяващо възражение само, е акт на приемане на наследството. Има съдебно решение в този смисъл.
По отношение приемане, респективно отказ от наследство, 5 г. срок е давностен, не преклузивен... Няма да теоретизирам повече в тази насока, вярвам ще ме разберете.

По отношение същината на разискваното- малцина приемат наследството по опис. Малцина правят изричен отказ от наследство. Вярвам в тази насока все повече ще се дебатира по причина кризата, нейното проявление у нас( което се задълбочава, каквото и да говорят звездите) и голямата задлъжнялост на българина.


По въпроса на Калахан- съгласна съм с теб. Налице е приемане на наследство, и да- последващия отказ е нищожен, но тази нищожност следва да се прогласи. До тогава, до когато К бездейства, то и СИ не би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение. Възбраната обаче не е действие по изпълнението.

[svettoslav]

Да,може и после да се откаже.Не се замислих.Възражение за правопогасяващи-по-скоро сочи да се приеме,пък и щом решение има
Но пък отва,че е имал възможност впоследствие да се откаже,не значи,че като е извършил дадено процесуално действие,е приел.
Някой съдии,при смърт,изрично заявяване дали се приема Н. за да се избегне подобно усложнение.
П.П. А това дали е тегаво за четене или не,Вие ли ще определяте,колега?
Ако не Ви се чете,щото смятате че е такова-не четете!Никой насила не Ви кара.
Така че няма да се опитам за вбъдеще да не бъда така многословен,а ще бъда колкото си искам-словен.ОК?
Нали не искаш да пействам ваше мнение от "1800" изречения,представляващо осем решения,две-три тълкувателни,които ,макар и да нямаха много общо с питането,трябваше питащия да ги чете,за да си загуби 2-3 часа и така и да не разбере за какво става дума.Ако изобщо някой е разбрал.
Така,че най-малко Вие сте този,който ще казвате кой колко и какво ще пише,макар и да сте Шампион по мнения тук.Няма лошо иначе,стига да не се поболее човек.

[Гост.]

Не знам за питащият и онези 1800 реда ( съдебна практика споделям с колеги, и вярвам я разбират), но за сетен път се убеждавам, че нормална дискусия с вас е мисията невъзможна. По тази причина е време да се постави точка в комуникацията ни. В бъдеще ще избягвам постовете ви, вкл. и коментари върху мислите ви.
Бъдете здрав.

[svettoslav]

Всичко разбрах,няма проблеми,само за тоя

По отношение приемане, респективно отказ от наследство, 5 г. срок е давностен, не преклузивен...

петгодишния срок не можах да разбера.Но както и да е.

За казуса на колегата-възбраната какво значение има в случая.Дали ще се квалифицира като действие по изпълнението или не-няма практическо значение.
Чисто правно-налагането на възбрана е действие по изпълнението,такова е и простото подаване на молба за проверка на доход и др. под.Такива действия са насочени към събиране на вземането.И ако в такъв случай се пресмята 2-год срок за прекратяване,то той ще е не от молбата за налагане на възбрана,а от налагане на обезпечението,по мое мнение.Но какво значение има това,при условие,че този имот всъщност не е на Дл.?(до доказване на противното).Наложена е възбрана на имота на майка му,а тя се защитава по чл.435,ал.4 ГПК.Но това е друга работа.

И какво сега,скъсахме окончателно?Тъкмо почнах да правя планове за сребърната ни сватба..