Настройване на детето срещу бащата след развода

[sognami13]

Преди да се обърна към Вас в търсене на правилния път за решаването на един въпрос на който аз сам не мога да намеря отговор, ще опиша накратко ситуацията около себе си.
С бившата си съпруга сме разведени от вече близо две години. Аз подадох молба за развод, поради това, че не можех повече и емоционално и физически да съжителствам с нея. Причината бе силно негативното влияние на майка и в нашето семейство и изключително властният и лош характер на „жена ми”. Поради това, че аз не бях съгласен с вижданията и за живота които касаят семейството ни, много често, особено след употреба на алкохол, тя ставаше агресивна. Свидетел на това е ставало и детето ни. Искам да подчертая, че никога не съм използвал физическо насилие спрямо нея и въпреки поведението и съм се опитвал да говоря с нея, за да търсим решение на нашите проблеми.
През годините закупих жилище с пари които успях да спечеля от работа в чужбина. Преди развода вече имахме добре обзаведено собствено жилище, автомобил, добра работа и двамата. След като си тръгнах си изнесох само дрехите, като всичко друго оставих да ползва тя и детето. Надявах се кошмарите да са свършили. Но уви, оказа се че те сега започват. От този момент насам, тя започна да настройва детето ни, което е момче на близо 10 годишна възраст вече. Започна да му обяснява че аз съм ги напуснал заради любовници и други подобни. Между впрочем само няколко месеца след развода ни, тя напусна семейното жилище и градът в който живеехме и се премести да живее в София при човек с който определено е поддържала връзка, а аз въпреки моите „любовници” и до ден днешен живея сам, също в София. Детето живее с нея и на нея са присъдени родителските права. Когато тя напусна семейното жилище, което и бе предоставено за ползване от съда след разводa ни, аз заведох дело за подялба. Преди делото обаче и предложих да не водим дела, а да и заплатя половината от пазарната цена на апартамента или тя на мен. Но тя категорично ми отказа, като мотивът и бе, че каквито претенции имам към нея, да се обърна към съда. Тя не иска да ме вижда и да разговаря с мен, дори за теми касаещи детето ни. От там насетне започнаха други втълпявания на детето ни – че ще го лиша от наследство, че му взимам апартамента който му се полага и т.н. Аз нямам друго жилище освен това общото и моето желание след подялба на жилището е да търся начин да си закупя собствено, понеже сега живея в служебно общежитие. В момента заплащам по мое желание месечна издръжка в размер на 150 лв. и имам право на личен контакт с детето веднъж в месеца от петък до неделя. Обичам синът си и не се отказвам от грижите си за него. Детето също държи на мен и ме обича, но проблемът, големият проблем е, че той се страхува от майка си. Нейният характер както вече споменах е много лош и тя е намерила начин да влезе под кожата на детето ни, като го превърне в инструмент срещу мен. През време на срещите ни с детето то не може да се отпусне за да прекара спокойно уйкенда, да се наслади на почивката и срещата ни, да разговаряме за неща които го вълнуват. Майка му и мъжът с който живее му звънят постоянно и той няма начин да не отговори на телефонните им обаждания, понеже после тя започва да му държи сметка защо не вдига телефона, къде е бил, какво е правил и т.н. Когато идва време да го водя от страх да не закъснее той се разтреперва и е силно притеснен. Основната тактика на нея спрямо детето е, че като се „провини” съгласно нейните виждания тя спира да му говори и започва да му се „сърди”. Той не отговаря на позвъняванията ми по телефона когато майка му е около него, а ако съм настоятелен и ми вдигне – отговорите му са само с „да” и „не”. Тя вече до такава степен го е обсебила, че той се чувства виновен ако контактува с мен, а за моите близки и дума не може да става. Притеснява се да вземе със себе си онова което съм му купил, понеже явно майка му не му позволява да взима нищо от мен. Детето вече расте с едно чувство на вина, че наранява майка си ако поддържа контакт с мен. За нейното поведение и за намесата на мъжа с който живее в отношенията ми с детето ми аз вече отправих моя жалба до агенцията за закрила на детето. Социален работник посети дома и, като проведе разговор с нея. Резултатът от нейна страна бе точно обратен – тя се озлоби още повече. Ето и едно потвърждение на думите ми, само един от многото примери които мога да дам. В края на миналата ни лятна ваканция ние с детето бяхме заедно близо до Бургас. Майка му е имала намерение да прекара своята почивка също край Бургас, но с цел да ми покаже че тя е независима и свободна да прави каквото си поиска със себе си и с детето ни, тя не се обади като човек за да се разберем и да се видим някъде за да остане детето с нея, а ме накара а го заведа в София. В същия ден, само един час след като пристигнахме, тя тръгна с детето обратно, пак за Бургас. И това дете трябваше да измине всичките тези около 800 км. в жегите само за няколко часа, за да може майка му да поласкае своето его. Този факт говори достатъчно красноречиво сам по себе си какъв човек е тази жена.
А аз не съм заспал една вечер дори с мисъл за детето си, повярвайте ми колко много страдам за него и положението в което се намира той.
При последното пребиваване на детето при мен, аз станах неволен свидетел на телефонен разговор между него и майка му в който тя назова човека с който живее като „баща ти”. Така бе записан и в телефона на детето този човек – „тати”. Когато попитах синът си защо е така, той ми отговори че майка му го е накарала да се обръща така към него и се разплака, молейки ме да не и казвам.
След цялата тази прелюдия на моят живот напоследък, притесненията ми са за детето. Той си има баща, който го обича и се грижи за него. Разводът ми с майка му не е развод с детето ми. Аз не я мразя, даже напротив – желая и късмет, само да не настройва детето спрямо мен. Защото какво ще стане ако тя „утре” се раздели с този човек и отиде да живее с друг. И той ли ще е поредният баща на детето ми? Тя явно не си дава сметка, че детската психика е много чувствителна и че нашето дете тепърва му предстои да влиза в пубертетна възраст. Явно не си дава сметка, че с поведението си може да нанесе на детето ни толкова силни психически травми, които да му оставят белези за целият му живот, да не говоря, че може да се стигне и по-далече.
Въпросът е, как по законен начин да се промени вече създалата се ситуация и да се „спре” тази жена в стремежа си към единствената и цел да прекъсне контакта с детето ми и да го накара да не желае да ме вижда. Аз не мога да виня детето за поведението му, защото той е само едно дете което ма нужда да бъде обичано, нищо повече...

[dido_petrov]

Моля ви активирайте си личните съобщения ако искате да споделим малко опит и съвети.

[778899]

Здравейте, ако бях на Ваше място, бих поела риска да заведа дело за промяна в упражняването на родителските права върху детето, предвид написаното от Вас по-горе, въпреки общоналоженото мнение, че "децата винаги остават при майките". Тази майка нанася сериозни психически травми на детето, което не намирам за редно!

Помислете по този въпрос, но имайте предвид, че в рамките на това производство ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще бъде изслушано и самото дете...но ако случайно съдът не уважи молбата Ви, и не Ви предостави за упражняване родителските права, а междувременно детето е заявило, че желае да живее при вас, струва ми се, животът на сина Ви ще бъде значително по-усложнен..

ако съм на Ваше място, с добър колега под ръка, и добри доказателствени искания в процеса, определено бих пробвала, казвам Ви го като адвокат!


желая Ви успех!

[REVOLUTION]

Здравейте, ако бях на Ваше място, бих поела риска да заведа дело за промяна в упражняването на родителските права върху детето, предвид написаното от Вас по-горе, въпреки общоналоженото мнение, че "децата винаги остават при майките". Тази майка нанася сериозни психически травми на детето, което не намирам за редно!

Помислете по този въпрос, но имайте предвид, че в рамките на това производство ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще бъде изслушано и самото дете...но ако случайно съдът не уважи молбата Ви, и не Ви предостави за упражняване родителските права, а междувременно детето е заявило, че желае да живее при вас, струва ми се, животът на сина Ви ще бъде значително по-усложнен..

ако съм на Ваше място, с добър колега под ръка, и добри доказателствени искания в процеса, определено бих пробвала, казвам Ви го като адвокат!


желая Ви успех!

+1.И аз горещо Ви препоръчвам да заведете дело.Внимателно , грижливо подготвено , мисля че шансовете за успех никак не са малки.Най-малкото ще се промени режима на лични контакти във ваша полза и то чувствително.
Намерете си адвокат и действайте.
Искрено Ви желая успех!

[sisi19]

Въпрос на доказване. Тук виждаме само едната страна на монетата.

[natalia2003]

Вярвам на този мъж, защото след като моят зет изнесе детето от родната му страна, така го беше обсебил, че детето каза на майка си,че не я обича. След като детето беше присъдено на майката то е коренно различно. Детето е на 7 години и много помага на майка си, много добре се държи с нея и я прегръща и я целува. Редовно се чува с баща си, въпреки, че и по телефона и скайпа отново се опитва да го манипулирва. Така, че кураж !!! Желая ви успех!!!

[sisi19]

Писах, че е въпрос на доказване а не, че не му вярвам.
В процеса за промяна на родителските права, ще има и отговор на ответната страна, която практически най-вероятно ще твърди противополжното.
Описаните факти от бащата се доказват със средства и по начина установен в ГПК, чрез които се доказва изложеното в исковата молба.

[dido_petrov]

Здравейте, ако бях на Ваше място, бих поела риска да заведа дело за промяна в упражняването на родителските права върху детето, предвид написаното от Вас по-горе, въпреки общоналоженото мнение, че "децата винаги остават при майките". Тази майка нанася сериозни психически травми на детето, което не намирам за редно!

Помислете по този въпрос, но имайте предвид, че в рамките на това производство ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще бъде изслушано и самото дете...но ако случайно съдът не уважи молбата Ви, и не Ви предостави за упражняване родителските права, а междувременно детето е заявило, че желае да живее при вас, струва ми се, животът на сина Ви ще бъде значително по-усложнен..

ако съм на Ваше място, с добър колега под ръка, и добри доказателствени искания в процеса, определено бих пробвала, казвам Ви го като адвокат!


желая Ви успех!

И аз искам да помогнем по някакъв начин на таткото да се оправят нещата но бихте ли обяснили какво означават добри доказателствени исканя ...
да започнат да се събират..

Имам един въпрос -да предположим ,че и двамата родители предлагат равни битови условия за живот на детето,но ако детето каже пред съда че желае да живее при бащата какво ще реши УВАЖАЕМИЯТ СЪД ?

[778899]

Здравейте, ако бях на Ваше място, бих поела риска да заведа дело за промяна в упражняването на родителските права върху детето, предвид написаното от Вас по-горе, въпреки общоналоженото мнение, че "децата винаги остават при майките". Тази майка нанася сериозни психически травми на детето, което не намирам за редно!

Помислете по този въпрос, но имайте предвид, че в рамките на това производство ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще бъде изслушано и самото дете...но ако случайно съдът не уважи молбата Ви, и не Ви предостави за упражняване родителските права, а междувременно детето е заявило, че желае да живее при вас, струва ми се, животът на сина Ви ще бъде значително по-усложнен..

ако съм на Ваше място, с добър колега под ръка, и добри доказателствени искания в процеса, определено бих пробвала, казвам Ви го като адвокат!


желая Ви успех!

И аз искам да помогнем по някакъв начин на таткото да се оправят нещата но бихте ли обяснили какво означават добри доказателствени исканя ...
да започнат да се събират..

Имам един въпрос -да предположим ,че и двамата родители предлагат равни битови условия за живот на детето,но ако детето каже пред съда че желае да живее при бащата какво ще реши УВАЖАЕМИЯТ СЪД ?

"битовите условия", са си чисти "битовизми", ако ме разбирате, важно е друго да се изясни по безспорен начин на съда !

не случайно "доказателствените искания" са следващи на опашката след "добър колега" !

всичко може, всичкоо..., стига картите да се изиграят правилно от играещия!

[herr_richter]

понаписах ти писмо, но ми дава "грешка при изпращането" за адрес sognami13@lex.bg. А има все пак някои практически препоръки ...

[dido_petrov]

понаписах ти писмо, но ми дава "грешка при изпращането" за адрес sognami13@lex.bg. А има все пак някои практически препоръки ...

Препоръките и на мен ще са от полза ,моля ви да ги изпратите и на мен.
Благодаря!

[sognami13]

Благодаря на всички вземащи отношения по моят проблем. Но това не е само мой, а и на нашето общество проблем. Поведението на бившата ми жена и нейните роднини касноречиво доказват какво е нашето общество и сред какви хора живеем. В случаят личат типичните български черти описани още от големият народопсихолог Ива Хаджийски. Проблемът в случая е, че тази жена ползва детето като оръжие в ръцете си срещу баща му - срещу мен. Аз не и желая злото, макар, че тя не заслужава нищо добро след като поведението и е такова. Незнам защо бългаското "семейно" законодателство е постаило мъжът в толкова неизгодна позиция. След като си се развел с жена си, това не значи че си се отказал от децата си. Развеждайки се с майката, веднага автоматично ти се спира достъпа и до детето. От там насетне трябва искови молби, доказателста, съд, за да придобиеш права да виждаш детето си, понеже ти нямаш такива. А защо нямаш такива права - защото си ги изгубил след развода с майката. ТОВА Е ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не съм ли прав? Или трябва за да си до детето си да търпиш всичко онова което в случая не си могъл да изтърпиш и си си тръгнал от тази жена?
Ще дам още един конкретен пример за нейното поведение. Вече разведени, лятото, когато детето бе при мен, тя му звъни по телефона и му казва да се обади на онзи неин приятел с когото сега живее заедно и да му каже, че баба и по майчина линия /прабабата на сина ми/, на осемдесет годишна възраст както стояла на стола и и прилошало. Е, нека някой ми отговори това нормално ли е или не. Ако е нормално, аз открито признавам че явно проблема не е в нея, а в мен. Приятели, аз не я мразя тази жена. Аз я съжалявам за това което е. Съжалявам и жалкия човечец който споделя живота и.
Аз ще продължа да се боря за това моят син да не ме забрави. Ще заведа ново дело за да променя режима на свиждане и надявам се да успея. А утре когато той порастне, нека отсъди и сам прецени кой е бил прав и кой не е бил.

[portokal]

В случаят личат типичните български черти описани още от големият народопсихолог Ива Хаджийски.

Хахахахаха, и какво точно относимо към случая е описал Иван Хаджийски?

За другото - успех. Колегите са изчерпали възможните на първо време съвети.

[sognami13]

Какво ли? Нищо конкретно по случая, но е описал дребнавия характер на българина. Тук в случая важи онази поговорка - "Щом не си ми приятел, значи си ми враг". Имам предвид, че не сме хора широко скроени, а завистливи и злобни като народ, без да визирам никой конкретно, понеже ей сега някой читател ще го приеме лично. Още веднъж благодаря на онези хора които взимат отношение по темата.

[REVOLUTION]

Незнам защо бългаското "семейно" законодателство е постаило мъжът в толкова неизгодна позиция. След като си се развел с жена си, това не значи че си се отказал от децата си. Развеждайки се с майката, веднага автоматично ти се спира достъпа и до детето. От там насетне трябва искови молби, доказателста, съд, за да придобиеш права да виждаш детето си, понеже ти нямаш такива. А защо нямаш такива права - защото си ги изгубил след развода с майката. ТОВА Е ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не съм ли прав? Или трябва за да си до детето си да търпиш всичко онова което в случая не си могъл да изтърпиш и си си тръгнал от тази жена?

Българското семейно законодателство няма нищо общо с "настройването" на детето от единия родител на другия.НЕ Е ВЯРНО , че след като си се развел с жена си ти се спира достъпа до детето-1.Имате Решение за развод , в което Ви е определен режима за лични контакти , ако смятате че ви е определено малко време , законът Ви позволява да искате преразглеждане и промяна на мерките.2.Примери дал бог много , когато развода не води до война между родителите и няма никакви проблеми.
НЕ Е ВЯРНО че се губят права след развода.След развода УПРАЖНЯВАНЕТО на правата се съсредоточават в 1 от родителите , защото явно вече не могат да се упражняват и от двамата.
Нищо и никой не трябва да търпи.Законът си е закон и той санкционира поведение подобно на жена Ви.Затова ви казахме , че има изгледи да спечелите дело.
СЕГА ако искате така на готово , хоп една жалбица , едно оплакване и о чудо , президентът да се застъпи , държавата да не спи , да Ви решат проблема , НЯМА ДА СТАНЕ.Нито в България , нито в белия , черния и пимбяния свят.Човек трябва сам да търси защита на правата и законните си интереси.
Това е юридически форум , обсъждат се правни въпроси.Дадохме Ви съвет , ангажирайте колега и се борете.

[sognami13]

Не очаквам нищо на готово, разсъждавам. За трети път Ви благодаря за мненията.

[778899]

не Ви нападаме, напротив!

наистина Ви бяха дадени необходимите ценни насоки!

желая Ви успех!!!

[wit]

В този форум доста се написа за синдром на родителското отчуждение, или така наречения PAS. Прочетете по тази тема – има материали в интернет, по форумите. Ситуацията, в която сте попаднал е изключително деликатна, често срещана и за съжаление носи серия от тежки поражения върху психиката на детето ви, а впоследствие и върху социализирането му. Не съм убедена, че е подходящо в момента да започвате действия по образуване на дело за промяна на упражняване на родителски права/режим на лични контакти. Ако желаете пишете на madlentsvetkova@gmail.com. Може би в случая е подходящо първо да потърсите съдействие и консултация на специалисти в областта, както и да си изградите стройна и дълга във времето стратегия по отношение на детето и майка му. Успех!

[bzlatkov]

Единственото, което бих добавил по темата,е че считам за много уместно родителите на бащата да заведат дело за определяне на самостоятелен режим на лични контакти с детето.

[sognami13]

Tова наистина е редно да се направи. Аз Ви благодаря за мнението. Но ето тук изниква въпрос - с какво роднинското обкръжение на майката упражняваща родителските права са по-различни, за да имат те право на контакти без да завеждат дело за да им бъде разрешено това от съда. Или се предполага, че майката има право да решава как да постъпва. Все си мисля, че законодателството в тази насока трябва да бъде променено към една по-голяма либералност. И пак подчертавам - другият родител на който не са присъдени родителските права, не е по-малко родител на децата си. Това че не са му присъдени тези права, не значи, че са му отнети. Редът за промяна на режима на контакти с децата трябва да бъде решаван по една по-облекчена процедура, а не по общия съдебен ред. А какъв може да е този начин може да се реши в дискусия.