Тълкувателни решение и постановления

[magistrat1988]

Може ли да помоля за помощ във вид на ТР 36, 1970г. ОСГК на ВС; Постановление 5 от 1972г.; ТР 44, 1971г. ОСГК на ВС. Някак си особено ме затруднява да ги намеря. Тенкс предварително.

[Melly]

Като искаш помощ, защо не си си включил ЛС?
А сега бързо копирай решенията. Опцията е валидна до 19:45 на 13.11.2010 След този час, постовете ще бъдат затрити от мен, лично.
Следващият път, ако не си изпълнил горната заръка
няма да ти подам инфо.

[magistrat1988]

Аааам, как се включва ЛС? Изобщо не ми се удава да го намеря

[Standbay]

Тълкувателно решение № 36 от 1.IV.1970 г., ОСГК, докладчик Зафир Златарев
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1970 г., С., Наука и изкуство, 1971 г.
чл. 14, ал. 1 СК (отм.),

чл. 26, ал. 2 СК,


чл. 125 ГПК

По дела за прекратяване на имуществената общност между съпрузите по чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК съдебна спогодба е недопустима. Имуществената общност в този случай може да се прекрати само с решение на съда.*(1)
------------------------

Имуществената общност между съпрузите, установена със Семейния кодекс, е нов правен институт в областта на семейните и имуществените отношения, който е непознат досега в нашето семейно право. Съпрузите съгласно чл. 12 СК са длъжни чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигурят благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Затова в чл. 13, ал. 1 СК е предвидено, че недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване на нуждите на семейството. Имуществената общност между съпрузите се различава от съсобствеността, защото включените в нея вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, без да имат определени дялове до прекратяването на брака. В чл. 14, ал. 2 СК е предвидено, че докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него. С оглед на това следва да се приеме, че до прекратяването на брака не може да се допуска делба на имуществената общност между съпрузите. От съдържанието на чл. 13 и 14 СК се вижда, че имуществената общност между съпрузите има императивен характер. Съгласно чл. 14, ал. 1 СК тя се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод и при обявяване на брака за недействителен. Следователно, докато съществува бракът, по силата на закона задължително съществува и имуществената общност между съпрузите.


Като изключение от това правило в чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК е предвидено, че имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. А установяването на тези важни причини предполага съдебно дирене и съдебна преценка на събраните по делото доказателства. Всичко това налага именно съдът да се произнесе с решение по предявения иск за прекратяване на имуществената общност.


Вярно е, че като се каже, че имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред, би могло да се приеме, че това може да стане и със съдебна спогодба. Но съдебната спогодба по своята същност представлява потвърден от съда договор между страните по едно висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със силата на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатата спогодба. Участието на съда в съдебната спогодба се изразява в проверка на нейното съответствие със закона. По своята същност определението, с което се потвърждава съдебната спогодба, е един охранителен акт, за да се придаде правна важимост на съдебната спогодба.


В случая страните не могат да се спогаждат по въпроса дали са налице важни причини, които налагат прекратяването на имуществената общност.


Страните не могат да постигнат спогодба и по отношение на дяловете от имуществената общност. Съгласно чл. 14, ал. 3 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Само ако имуществената общност е прекратена поради развод, съдът може да определи по-голям дял на единия от съпрузите по негов иск, ако са налице предпоставките, посочени в чл. 14, ал. 4 СК. Щом като съдът следва да събере доказателства и да се произнесе дали са налице важни причини, които да налагат прекратяването на имуществената общност, и щом като с нейното прекратяване дяловете на съпрузите са равни, за съпрузите, страни по делото, не остава нищо друго по повдигнатия спор, което те да уреждат със съдебна спогодба. Затова под "съдебен ред" по смисъла на чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК следва да се разбира съдебен процес, образуван по иск за прекратяване на имуществената общност, който ще завърши с решение, с което ще се прекрати имуществената общност. Този съдебен процес не може да завърши със съдебна спогодба, тъй като в случая тя е недопустима.


-----------


*(1) Решението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но е приложимо и сега, при действието на съответните текстове от Семейния кодекс от 1985 г. На тълкуваните разпоредби на чл. 12, 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, 2, 3 и 4 СК (отм.) съответстват чл. 18, 26, ал. 1 и 2, чл. 22, ал. 1, чл. 27 и 28 СК от 198

[Standbay]

Тълкувателно решение № 44 от 18.V.1971 г., ОСГК, докладчик Васил Цоцовски
За правния режим на постройките, които са обслужващи недвижими имоти, лична собственост на едного от съпрузите.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.
чл. 19 СК,

чл. 13, ал. 1 СК (отм.)

Когато върху имот, който е изключителна собственост на единия от съпрузите, са построени през време на брака от двамата съпрузи постройки, които са предназначени да обслужват сграда, намираща се в имота на този съпруг, или са придобити постройки, намиращи се в полски имоти, като ниви, градини, лозя и др., които по своя характер и устройство са предназначени предимно да обслужват казаните имоти и не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, такива постройки, макар и построени през време на брака не могат да се считат и не стават обща собственост на двамата съпрузи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК. Така построените постройки следват собствеността на мястото, съответно сградата, и следва да се считат като собственост на съпруга - собственик на мястото, съответно сградата, по силата на чл. 92 ЗС.
------------------------

Председателят на Върховния съд е направил предложение ОСГК на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК да издаде тълкувателно решение относно придобиването на правото на собственост по реда на чл. 13, ал. 1 СК*(1) на сгради, които нямат самостоятелен характер, а са предназначени да обслужват други сгради или полски имоти - ниви, ливади, лозя и др., но са построени по време на брака между съпрузите върху мястото, изключителна собственост на единия от съпрузите.


Общото събрание на гражданската колегия при Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:


Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК недвижимите и движими вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.


По смисъла на цитирания текст от Семейния кодекс следва да се приеме, че когато през време на брака между съпрузите е направена постройка върху имот, изключителна собственост само на единия от тях, така направената постройка може да стане семейна имуществена общност на двамата съпрузи само ако тази постройка би могла да бъде обект на отделна самостоятелна собственост от собствеността на мястото, респективно сградата, която е изключителна собственост на единия от съпрузите. Правото на общност на съпрузите върху така придобития имот от двамата съпрузи произлиза от разпоредбата на цитирания текст на Семейния кодекс и е в съгласие с разпоредбата на чл. 63 ЗС , по силата на която се допуска възможността построената сграда върху чуждо място да бъде обект на отделна собственост от собствеността на мястото*(2).


Когато обаче се касае до постройки, като кухня, навеси, бараки, стопански постройки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват съществуваща сграда, изключителна собственост на единия от съпрузите, или да обслужват недвижимия имот, също изключителна собственост на единия от съпрузите, каквито са градини, лозя и др., такива постройки, които не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, не стават общо имущество на двамата съпрузи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК, макар и да са построени и придобити през време на брака на двамата съпрузи. Тези постройки си остават собственост на съпруга на недвижимия имот, който по своето естество и характер те са предназначени да обслужват.


По отношение на такива постройки важи разпоредбата на чл. 92 ЗС и те следват собствеността на мястото, респективно сградата, която те са предназначени да обслужват. Съпругът - несобственик на мястото, може да търси правата си във връзка с изграждането на такива постройки по общия ред.


-----------


*(1) Вж. чл. 19 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.


*(2) Вж. т. 4 от постановление № 5 от 1972 г. на Пленум на Върховния съд.

[Standbay]

Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Димитър Пенчев
За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и 14 СК.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 19 - 23, 26 - 28 СК,
чл. 98 ЗТСУ,
чл. 18, чл. 63, чл. 92 ЗС,
чл. 55в ЗПИНМ ,
чл. 18, чл. 134 ЗЗД
чл. 13 СК (отм.), 14 СК (отм.)

1. Обръща внимание на съдилищата при разглеждане на споровете по чл. 13 и 14 СК, като имат предвид прогласените от чл. 1 и 12 СК социални функции на брака и семейството и произтичащия от тях принцип на общността по чл. 13, ал. 1 СК в системата на имуществените отношения между съпрузите, да тълкуват закона по начин, който съответства най-пълно на основната идея за съпружеската имуществена общност. 2. Недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. 3. Придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Когато през време на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг, не възниква съпружеска имуществена общност върху частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака*(9). Когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ . Други претенции на единия съпруг за по-голямо участие в придобиване на имуществената общност се разглеждат, съобразно чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК . 4. Включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг*(10). 5. Придобитите през време на брака движими вещи от съпрузите, които служат за обикновено лично ползване, не стават общи, а са техни лични вещи. Не са такива вещите, които не служат за обикновено ползване на съпрузите. Вещите, предназначени за упражняване на позволено от закона занятие (професия) от единия съпруг, макар да са придобити през време на брака, са индивидуална собственост на този съпруг. С преустановяването да се упражнява занятието (професията) не се променя характерът на собствеността върху тези вещи. 6. Недействителни са договорите между съпрузите, докато трае бракът, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, предмет на такива сделки, с индивидуална собственост на единия съпруг спрямо тях. Обичайните дарения, които съпрузите си правят през време на брака, както и всички позволени от закона сделки между тях, с които не се накърнява съпружеската имуществена общност, са действителни. Допустимо е съпрузите да правят разпореждания чрез завещание било помежду си, било в полза на трети лица. 7. Прекратяването на съпружеската имуществена общност, докато трае бракът, може да се извърши само по съдебен ред, когато са налице важни причини за това. В тези случаи съпружеската имуществена общност може да се прекрати от съда изцяло или само за отделни вещи или права върху вещи от наличното общо имущество. При прекратяването на съпружеската имуществена общност по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото имущество са равни. Недопустимо е в този случай да се определя по-голям дял от общото имущество на съпрузите по реда на чл. 14, ал. 4 и 5 СК . 8. Съдът може да определи по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 1 СК, след като установи, че извън ежедневните консумативни нужди на ненавършилите пълнолетие деца за тяхното правилно отглеждане и възпитание съпругът, комуто са възложени за упражняване родителските права спрямо тях, ще се окаже много затруднен поради възрастта на децата, техният брой, здравословното им или друго състояние и т. н. Обръща внимание на съдилищата, че при прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК , преди да пристъпят към установяване дали приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да изясняват чрез доказателствата дали е налице изключителен случай по смисъла на закона*(8). Когато двамата съпрузи са изпълнявали възложените им от чл. 12 СК задължения и чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, няма да е налице изключителен случай по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК и основание за изменяване на равенството на дяловете, установено с чл. 14, ал. 3 СК . Явното*(8) и значително несъответствие в приноса по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК трябва да се установява не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Неравните дялове, определени от съда по реда по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК, могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят вещите, определени за другия съпруг. Исковете по чл. 14, ал. 4 и ал. 5 СК могат да се предявяват само от съпрузите след прекратяването на брака поради развод или обявяването му за недействителен. Тези искове не могат да се предявяват от кредиторите на някои от съпрузите при условията на чл. 134 ЗЗД .
------------------------
I.

Семейният кодекс внесе съществени изменения в правното регулиране на имуществените отношения между съпрузите. Той изостави имуществената разделеност на съпрузите, която съществуваше при действието на чл. 33 от отменения Закон за лицата и семейството, и възприе имуществената общност между съпрузите.


Съпружеската имуществена общност съществено се отличава от обикновената съсобственост. Тя е нова правна категория на обща съвместна собственост, при която съпрузите нямат определени дялове.


Имуществената общност на съпрузите изразява идеята за равните права и задължения на съпрузите в брака, общите им усилия, полагани от тях за осигуряване благополучието на семейството. Съгласно чл. 13, ал. 2 СК в имуществената общност не влизат вещите и правата върху вещи, придобити по наследство или дарение. Това изключение от принципа на имуществената общност не означава, че редом с него действа равнозначно и принципът на имуществената разделеност.


Материята относно имуществената общност, нейната неделимост, разпореждането с нея, наследяването й и др. е уредена твърде кратко от закона. Това налага съдилищата при разглеждане на споровете по чл. 13 и 14 СК , като имат предвид прогласените от чл. 1 и 12 СК социални функции на брака и семейството и произтичащия от тях основен принцип на общността по чл. 13, ал. 1 СК в системата на имуществените отношения между съпрузите, да тълкуват закона по начин, който съответства най-пълно на основната идея за съпружеската имуществена общност.


Пленумът на Върховния съд констатира, че в общи линии съдилищата правилно решават имуществените спорове по чл. 13 и 14 СК . Те държат сметка за новото, което внесе Семейният кодекс в тези отношения.


Срещат се обаче случаи на неправилно прилагане на закона, главно повлияни от отменените чл. 33 и 52 ЗЛС . В отделни случаи някои съдилища са прилагали разширително предвидените в закона изключения от основния принцип на имуществената общност.


Нееднаквото прилагане на закона налага да се обобщи практиката на съдилищата по тези дела относно някои въпроси на чл. 13 и 14 СК , като се дадат указания за изясняване точния смисъл на закона.

II.

Съгласно чл. 13, ал. 1 СК*(2) недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.


В практиката на съдилищата не се прилага винаги правилен критерий за момента на придобиванията на имуществото от съпрузите - дали това е станало преди брака, през време на брака или след прекратяването му. В резултат на това са допускани неправилности при определяне правата на всеки от съпрузите върху тези имущества при развод или при обявяване недействителността на брака.


Затруднения относно момента на придобиването се срещат от съдилищата най-често при придобиване на жилище от държавния жилищен фонд чрез ползване на жилищноспестовен заем от Държавната спестовна каса, при придобиване на жилище чрез участие в групово жилищно строителство или чрез членуване в жилищностроителна кооперация и т. н.


Някои съдилища приемат, че щом жилищноспестовният влог е образуван от единия съпруг преди брака, това определя по-нататъшния характер на придобитото чрез него жилище като индивидуална собственост на този съпруг, макар правото на собственост да е преминало върху него през време на брака.


В други случаи се взема за меродавен моментът на тиражирането на заема и неговото отпускане или моментът на сключване на договора или добиване на членство в ЖСК и т. н. Приема се, че щом като към съответния момент титуляр на правоотношението със съответната организация е единият съпруг и това е станало преди сключването на брака, този съпруг придобива правото на собственост върху жилището, макар то да е преминало върху съпруга през време на брака.


Пленумът на Върховния съд намира, че въпросът дали жилището или какъвто и да е друг недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити през брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Например при придобиване на недвижим имот, респективно учредяване на вещни права върху такъв имот между частни лица меродавен е моментът на прехвърляне собствеността по реда на чл. 18 ЗЗД; за жилищата, закупени от държавния жилищен фонд по наредбата за продажба на имоти от този фонд, меродавен е моментът на сключването на писмения договор по реда на чл. 18 Закона за собствеността ; за жилища, закупени със заем от ДСК, това е също така моментът на сключване на договора за продажбата, когато жилището е било изградено и се предава на купувача. Когато обаче с договора се цели да се придобие една бъдеща вещ, т. е. когато жилището не е било изградено, по общо правило придобиването на правото на собственост ще стане със създаването на вещта, т. е. с изграждането му.


Моментът на прехвърляне на правото на собственост в полза на съпруга трябва да се вземе предвид в случаите, когато придобиването на жилището става чрез членуване в жилищностроителна кооперация, групов строеж и т. н.


Нееднакво се решава от съдилищата случаят, при който жилището е придобито преди брака с жилищноспестовен заем или чрез договор за гледане и издръжка, но изплащането - погасяването на заема, респективно изпълнението на договора за гледане и издръжка е извършено, съответно се изпълнява изцяло или отчасти през време на брака от двамата съпрузи.


Пленумът на Върховния съд намира, че щом като придобиването на правото на собственост, респективно вещното право върху вещта е станало преди брака от единия съпруг, след сключването на брака този съпруг е само длъжник за изплащането на цената, съответно за изпълнение поетите задължения по договора за гледане и издръжка. Встъпването в брак след като вещта е била придобита, макар цената да не е изплатена напълно, не може да има за последица възникването на вещни права върху същия имот в полза на другия съпруг.

III.*(3)

Затруднение в практиката на съдилищата при приложението на чл. 13, ал. 1 СК поражда случаят, когато подареното или придобито по наследство е отчуждено и с получените средства е придобито друго имущество. Чл. 13, ал. 2 СК запазва индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, трябва да се приеме, че новопридобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака. Единият от тях няма никакво участие в придобиването.


Важно значение за съдебната практика има разрешението, което ще се даде при придобиване от единия съпруг през време на брака неподеляемо наследствено жилище.


Когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемото жилище и за уравнение на дяловете на неговите сънаследници е осъден да им заплати съответните части от равностойността на това жилище, която се изплаща през време на брака със средства на семейството, възниква съпружеска имуществена общност по силата на чл. 13, ал. 1 СК само върху закупената част от жилището. Съпругът-сънаследник остава индивидуален собственик на частта от същия имот, която има по наследство, съгласно чл. 13, ал. 2 СК .


Подобен е случаят, когато срещу имот, който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение, отчужден по надлежния ред - чл. 55в ЗПИНМ, получи вместо обезщетение друг имот (жилище) и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма. Полученият в този случай имот (жилище) остава индивидуална собственост на съпруга, чийто имот е отчужден. Налице е пълно преобразуване, настъпило по отношение на индивидуално притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което той запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото по този начин ново имущество, макар това да е станало през време на брака.


Когато обаче срещу отстъпеното в този случай жилище следва да се доплати известна разлика в цената и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност, макар същото да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг по реда на чл. 55в ЗПИНМ . В този случай отстъпването на жилището се извършва не само с оглед стойността на отчуждения имот, но и с оглед семейното положение на собственика му, а именно за задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди (чл. 55в ЗПИНМ) .


Претенцията за всяко друго по-голямо участие в придобиванията през брака, както и значението й за по-голям дял от общото имущество следва да се разглежда в рамките на чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК .

IV.

Нееднакво се разрешава от съдилищата случаят, когато в течение на брака съпрузите построят сграда върху земя, индивидуална собственост на единия от тях. В отделни случаи съдилищата неправилно са определяли правата на съпрузите върху такива имущества след развода.


Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Член 55 ЗС, като посочва способите за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ, освен с правна сделка и по давност предвижда това да става и по "други начини, определени от закона".


За придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи чл. 13, ал. 1 СК разпорежда, че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Тази разпоредба на Семейния кодекс има императивен характер и представлява "друг начин, определен от закона" по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ.


Освен това разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК установява "друго" по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака, поради което Пленумът на Върховния съд намира, че построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл. 63 ЗС възможност правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху земята, на която е изградена.

V.

Движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, по силата на чл. 13, ал. 2, изр. 2 СК са негова лична собственост*(4).


Съдържанието на понятието "обикновено лично ползване" трябва да се определя по същество от съда във всеки конкретен случай.


Законът подчертава, че се касае до служене с движими вещи за обикновено лично ползване, поради което към тези вещи не би следвало да се отнесат например луксозните накити, превозните средства със значителна стойност или вещи, придобити за влагане на средства, и др. подобни. Такива вещи не стават лична собственост на съпруга, който ги е придобил през време на брака, а принадлежат общо на двамата съпрузи по силата на чл. 13, ал. 1 СК .


По определение на закона от обхвата на съпружеската имуществена общност се изключват и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, за упражняване на занятие. Касае се за упражняване на занятие, позволено от закона. Такива вещи могат да бъдат например машините за упражняване на позволено от закона занятие (професия), като: пишещи, шивашки и др., пианото за даване на уроци, инвентарът за занаятчийска работилница и т. н. Тези вещи остават лично притежание на съпруга, който е упражнявал занятието или професията, и когато той преустанови това, защото личната му собственост по отношение на тях е възникнала при определени от закона изисквания в един предшестващ момент. Преустановяването да се упражнява занятието (професията) не е въздигнато от закона в юридически факт, който променя индивидуалното право на собственост и съпружеската общност.

VI.

Противоречива е практиката на съдилищата относно разпорежданията чрез правни сделки с общите вещи и права върху вещи между съпрузите, докато трае бракът.

Член 13, ал. 3 СК*(5) има предвид разпорежданията с общото право на собственост или с част от общото право на собственост върху общите вещи и права върху вещи. Той не дава право на разпореждане с частта на единия съпруг от общото право на собственост върху вещта в полза на другия съпруг. Такива разпореждания между съпрузите са нищожни по силата на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 СК . Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него. Затова недействителни ще бъдат онези правни сделки между съпрузите през време на брака, които водят до изменяване на установените им от закона права върху общото имущество, до заменяване на общата собственост върху общите вещи и права върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях.

Разбира се, законът няма предвид обичайните дарения, които съпрузите си правят през време на брака, както и други позволени от закона правни сделки, чрез които не се цели изменяване на установените от закона права върху общото имущество, а се цели например да се подчертае внимание от единия към другия.


Не съществува законна пречка съпрузите да правят разпореждания помежду си или по отношения на трети лица чрез завещание. Тези случаи не се отнасят до правни сделки, чрез които се изменят установените права на съпрузите върху общите вещи и правата върху вещи, докато трае бракът. Освен това разпореждането със завещание ще прояви правното си действие след смъртта на съпруга-завещател, когато съпружеската имуществена общност е прекратена по силата на чл. 14, ал. 1 изр. 2 СК и се е превърнала в обикновена съсобственост.

VII.

С прекратяването на брака поради развод или с обявяване на недействителността му съпружеската имуществена общност се прекратява по закон. Имуществената общност се превръща в обикновена съсобственост в идеални части. Тази съсобственост може да се прекрати по общия ред.


Прекратяването на съпружеската имуществена общност през време на брака е уредено в чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК*(6) като изключение от правилото на чл. 14, ал. 1, изр. 1 СК и може да се извърши само по съдебен ред, когато са налице важни причини за това. Такива причини могат да бъдат например: поведението на единия съпруг, което създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия съпруг и децата от брака, изпадането на единия съпруг в недееспособност, невъзможността на кредиторите на единия съпруг да се удовлетворят от индивидуалното имущество на съпруга-длъжник във връзка с негови индивидуални задължения, необходимостта да се конфискува или отнеме с присъда от съпруга-подсъдим имуществото му и т. н.


Допустимо е в такива случаи съдът да прекрати съпружеската имуществена общност само по отношение на определена вещ или права върху вещ, върху част от вещи или по отношение на всички общи притежания на съпрузите. Към коя от отделните възможности ще прибегне съдът се определя от причините, наложили прекратяването на имуществената общност. Ако се касае до невъзможност на кредиторите да се удовлетворят от индивидуалното имущество на длъжника-съпруг за негови задължения, несвързани със семейството, съдът може да прекрати имуществената общност върху конкретно общо имущество, щом като то е достатъчно за удовлетворяване на вземането на кредитора. Ако обаче се касае до случаи на системно воден от единия съпруг разточителен живот, до пиянство и разпиляване на общото имущество, съдът би могъл да прекрати съпружеската имуществена общност изцяло. При прекратяването на съпружеската имуществена общност по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото имущество са равни.


Семейният кодекс не предвижда възможност при прекратяване на съпружеската имуществена общност по съдебен ред да може да се иска от съпрузите определяне на по-голям дял от общото имущество. Исковете по чл. 14, ал. 4 и 5 СК могат да се предявяват само при прекратяването на брака поради развод, респективно при обявяване недействителността на брака.

VIII.

Когато съпружеската имуществена общност бъде прекратена на едно от основанията, посочени в чл. 14, ал. 1, изр. 1 СК, дяловете на съпрузите от общото имущество са равни - чл. 14, ал. 3 СК .


По-голям дял от общото имущество може да се определи от съда на единия от досегашните съпрузи само при условията на чл. 14, ал. 4 СК*(7) .


Първото основание - чл. 14, ал. 4, изр. 1 СК , е свързано с разпределяне на грижите спрямо ненавършилите пълнолетие деца от брака и защитата на интересите им. Съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай.


При своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права, с оглед броя на тези деца, възрастта им, тяхното здравословно и друго състояние, което е от значение за тази преценка, и т. н. Определянето на по-голям дял от общото имущество се отнася както до онова общо имущество, което пряко обслужва ненавършилите пълнолетие деца и е необходимо за тяхното правилно отглеждане и възпитание, така и относно другите вещи от имуществената общност. Такова имущество могат да бъдат например музикалните инструменти, на които се обучават децата, вещите и пособията, свързани с тяхното отглеждане и възпитание, жилището и т. н.


Второто основание - чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК , за определяне на неравни дялове от общото имущество изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия.


Пленумът на Върховния съд намира, че ръководно значение за прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК има изискването за изключителен случай*(8). Чрез установяване на това изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството на дяловете, прогласено от чл. 14, ал. 3 СК , от изключение в правило. Затова съдилищата не следва да определят по-голям дял от общото имущество, когато по делото не е установено, че се касае до изключителен, а не до обикновен случай.


Изключителни случаи по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК ще са налице например, когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства. Когато и двамата съпрузи са изпълнявали възложените им от чл. 12 СК задължения и чрез взаимно разбирателство, с общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, няма да е налице изключителен случай по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК и основание за изменяване на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл. 14, ал. 3 СК .


Явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини. Неравните дялове, определени от съда по чл. 24, ал. 4, изр. 2 СК , могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят стойността на вещите, определени за другия съпруг.

Преценката за завеждане на исковете по чл. 14, ал. 4 и 5 СК е строго лична на съпрузите, поради което тези искове не могат да се предявяват от кредиторите на някои от съпрузите при условията на чл. 134 ЗЗД .

-----------

*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г. , но в сега действащия Семеен кодекс от 1985 г. има сходни на тълкувателните текстове и при отчитане на различията в тях, постановлението може да се ползва в практиката.

*(2) Вж. чл. 19 от сега действащия СК от 1985 г.

*(3) Третираните в раздел III въпроси във връзка с придобиването на имуществото при преобразуване (трансформация) на лично имущество на единия от съпрузите са изрично и генерално разрешени с чл. 21, ал. 2 СК (нов) . Дадените тълкувания имат значение за правата, придобити при действието на отменения СК , доколкото по силата на § 4 от Преходните разпоредби към СК от 1985 г. не следва да се прилагат правилата по този кодекс.

*(4) Вж. чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г.

*(5) Вж. чл. 22 СК от 1985 г.

*(6) Вж. чл. 26, ал. 2 СК от 1985 г.

*(7) Вж. чл. 27 и 28, ал. 1 СК от 1985 г.

*(8) Вж. чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г., съгласно който е достатъчно приносът на единия съпруг в придобиването да надхвърля значително приноса на другия съпруг, за да бъде определен по-голям дял от общото имущество. Изоставено е изискването по чл. 14, ал. 4, изр. второ СК (отм.) за изключителност на случая, както и за явност на несъответствието между приноса на съпрузите.

*(9) Това положение несъмнено важи и при отчуждаване на имоти по реда на Закона за собствеността и Закона за териториално и селищно устройство .

*(10) Вж. тълкувателно решение № 44 от 1971 г. на ОСГК.

[magistrat1988]

Благодаря много Standbay, макар че Melly вече ми ги прати. Радвам се на отзивчивостта.