Издръжка на деца след развод

[vaniaivanova]

Разведох се през 2007 год. Съдът присъди издръжка в размер на 80лв за по-голямата ми дъщеря, тогава на 17 години, а сега редовна студентка, и 60 лв за второто дете, на 12 години тогава. Занесох документите при съдия изпълнител преди две години, защото до ден днешен не съм получила и лев от присъдената издръжка. Съдия- изпълнител ми заяви, че не може да се получи нищо от бащата на децата, защото той не се осигурява, работи неофициално, няма нито жилище, нито кола на негово име. А от общината не можело да получа издръжката, тъй като бюджета бил силно ограничен. Остават още две години до навършване на пълнолетие на малката ми дъщеря. Има ли начин да накараме бившия ми съпруг да даде на децата дължимото, защото той разполага с доходи да се издържа, макар и недоказуеми от мен, но не желае да даде доброволно на децата си.

[donna]

Пуснете една тъжба до прокуратурата /жалба в която се описва случая , посочвате ,че по изпълнителното дело няма получени средства и към нея прикрепете копие от съдебното решение /, неплащането на издръжка е престъпление.Голямата ви дъщеря е вече пълнолетна , другата непълнолетна тъжбата ,ако голямото дете ще си търси парите , които според мен са на косъм от давността ще е от нейно име , а за второто ви дете , което е непълнолетно от негово име с ваше съгласие.
А междувременно пуснете една молба за изплащане на издръжка от общината , да видим какво ще ви отговорят , няма такъв филм като ограничен бюджет.

[vaniaivanova]

Да разбирам, че първата тъжба трябва да е пусната от голямата ми дъщеря, с искане със задна дата да и се преведат дължимите суми от издръжката? Малката ми дъщеря още не е навършила 16 години, така че може би втората тъжба трябва да е от мое име. А молбата за изплащане на издръжка от общината, съдия изпълнителя каза, че се пуска от него, но таксата която трябва да внеса в общината е 90 лв, за да ми разгледат молбата, а нямам никакви шансове, защото общината нямала средства. Или може би трябва да наема опитен адвокат, (какъвто май не познавам), който да задейства нещата, а не да разчитам на съдия - изпълнителя.

[boiko_62]

един съдия-изпълнител не може да решава ВАШИТЕ проблеми.
пуснете до съдия - изпълнител една молба със изпълнителен лист и след необходимите проверки от негова страна, пуснете молба за изплащане издръжката от общината

[donna]

Да разбирам, че първата тъжба трябва да е пусната от голямата ми дъщеря, с искане със задна дата да и се преведат дължимите суми от издръжката? Малката ми дъщеря още не е навършила 16 години, така че може би втората тъжба трябва да е от мое име. А молбата за изплащане на издръжка от общината, съдия изпълнителя каза, че се пуска от него, но таксата която трябва да внеса в общината е 90 лв, за да ми разгледат молбата, а нямам никакви шансове, защото общината нямала средства. Или може би трябва да наема опитен адвокат, (какъвто май не познавам), който да задейства нещата, а не да разчитам на съдия - изпълнителя.

Първата тъжба от голямата дъщеря , втората от малкаат дъщеря с ваше съгласие /Тъжба от Х със съгласие на майката У- и я подписвате и двете /
За изплащане на издръжка от общината се пуска молба по изпълнителното ви дело до СИ придружена с декларации от кога не е получавана издръжката , тая молба декларации , както при тъжбата от голямото дето и от по малко с ваше съгласие . СИ след като направи проверка ,и ако бившия няма нищо е длъжен да изпрати молбата на общината и никви 90 лв не се изискват по закон за разглеждане на молбата , НЯМА ГО ТОВА НИКЪДЕ !

[dimist]

Каква тъжба, като неплащането на издръжка е престъпление от общ характер?
За да подадете сигнал в прокуратурата, дори не е необходимо да имате интерес.
Вече пред съда, пълнолетната ви дъщеря ще може да предяви граждански иск, а непълнолетната - с ваше съдействие. Помислете и за увеличение на издръжката.

[donna]

Каква тъжба, като неплащането на издръжка е престъпление от общ характер?
За да подадете сигнал в прокуратурата, дори не е необходимо да имате интерес.
Вече пред съда, пълнолетната ви дъщеря ще може да предяви граждански иск, а непълнолетната - с ваше съдействие. Помислете и за увеличение на издръжката.

Боже , някой да ти твърди ,че е от частен характер? Този тъй наречен сигнал , не може да се подаде от когото и да е в случая на издръжка ...щото инъче ще го пусне комшииката, която подслушвала през контакта кво си говорят в съседния апартамент.

[Гост.]

които според мен са на косъм от давността ще е от нейно име

433, 1, т.8
Най-добрия вариант, в този случай, е да се инициира наказателно преследване.
Отделно, разбира се, дело за увеличение на издръжката за малката, а голямата отделно.
Отделно- кажете на СИ да не продава краставици на пазара, а да си свърши работата- декларация, разни удостоверяващи релевантни обстоятелства книжа и да придвижи искане до общината. Времето през което не е сторил това е загубено за вас.
И, да си спомни, че всичкото това е безплатно -заплаща се от бюджета на съответния ОС.

[donna]

Нямах предвид перемпцията , а давността да си събере задължението ,спорът бе дали е 5 или 3г.
И предвид онова решение на ТщОС , а и мнението ми по въроса е същото то възражението за давност може да се направи и пред СИ .
Допълнително детето е навършило 18г , незная дали СИ не го е прекратил по отношение на него/би трябвало обаче/ ,защото е нъпълно възможно ...и предвид ,че масово се приема 3г давност ,напълно е възможно или да е на границата на давността или дори вече да е пропусната.

[donna]

Между другото намерих и старата тема касаеща давността.

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... &sk=t&sd=a

[Гост.]

Ани, не са на лице основания за прекратяване на изпълнителното дело, защото има несъбрани суми( факта, че детето е навършило пълнолетие и свързаното с него прекратяване е относим към друг аспект съгласно постановеното СР, знаеш).

[donna]

Не зная виждала съм кво ли не , а и детето отдавна е навършило 18г , тъй ,че СИ може вече да го е прекратил в тая част , но това ще каже питащата .
Трябва да е получила съобщение от СИ , ако практиката в района е такава ,че да изпращат съобщения ,понякога ги рязват с навършване на 18г ,иди пиши после възражения. Но дори и да не е прекратил спряма голямото дете , така както го чета май е към края на давностния срок, за жалост.
Пък дали СИ ще приеме възражението -имам предвид решението та Тщ ОС или ще предеви УИ друг въпрос , длъжника може да направи възражението и пред дознателя в едно наказателно производсто ,още на фаза досъдебно помоему .
Имнеието ми е ,че тая жена малко късно се е сетила да защитава правата на децата си , могло е по рано и нямаше да има такива проблеми - шанс има ,но и оная давност ....
И тия 90 лв , коя е тая община и в кой район е тоя СИ?По сегашните разпоредби от общината за годините назад няма да получи парите , по СК-отменен можеше ,но сега сори неможе.

[Гост.]

Ани, П 3/80г.

В другата тема съм постнала СР, което касае период от време от дата на постановяване на СР до дата на образуване на ИД- бездействието на В е санкционирано...(различно от сегашния казус където имаме своевременно образувано ИД/ СР от 2007, а ИД е образувано 2009 с оглед изложените факти/ и идва П, което казва, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. А не виждам защо да се прекратява ИД, така щото СИ няма да събира суми след навършване на 18, а задължението, което е натрупано до момента.).

Това, в страни от въпроса на питащата, за да не объкваме жаната.
Би ли ми посочила Р на ТОС, което визираш?

п.п. По отношение издръжката на учащата редовна форма на обучение( дано е такава)- няма пречка, мисля ще се съгласите, да се иска издръжка и година назад.

[donna]

При навършване на 18г възраст делото се прекратява , в някои служби имат практика да известяват взискателя ,ама не навсякъде ,но и да не е прекратено така както го чета доста време е минало и действия не са извършвани/ИД по думите ще е образувано 2009 ,ако ли не е било в края на 2008 щото няма дата сега сме 2011 минали са 2г още малко ще станат 3г , а в другата тема имаше практика дет приемаше давността да е 3г ,а аз съм лично на мнеие ,че е 5 / , а в оная тема спора е дали давността ще е 3 или 5г . Затова пуснах и старата тема , детето е навършило 18г между него и баща му тече давност перемпцията няма място тук , но е възможно задължението да се погаси по давност , питах се допълнително дали бащата може да се позове на давност по досъдебно производсто , според може и там .На питащата СИ и дал една консултация едно към на никъде и приключил случая за себе си , действия няма и си тече там една давност , той не е извършвал никави действия , дай боже моята теза да е правилна за 5г давност за вземането.
А решението ми го бе пратила ти , но беше отдавна. Говоря за това решение ,че то направо разби практиката за няква си давност да се предевява УИ , въпреки ,че тя се постига с едно възражение.


Р Е Ш Е Н И Е


№ 21.12.2009г. гр.Търговище

в името на народа

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданска колегия

На двадесет и първи декември 2009 година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БИСЕРА МАКСИМОВА
АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от Бисера Максимова
в.гр.д.№ 367 по описа за 2009 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.435, ал.3 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Атанасова В. *** в качеството й на длъжник по изпълнително дело 174/2006 година по описа на СИС при ТРС против действията на ДСИ при ТПРС, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност. В жалбата се излагат съображения, че са налице предпоставките за прекратяване на производствата по изпълнителното дело на основание изтекла погасителна давност, тъй като правото на принудително изпълнение в полза на взискателя е изтекло още преди образуване на изпълнителното дело.
Въззиваемата страна- съдлъжник по изпълнителното дело В.К.В. *** изразява становище за основателност на подадената жалба.
Въззиваемата страна- взискател по делото- ДФ „Земеделие”- София не изразяват становище по жалбата.те страни не изразяват становище по постъпилата въззивна жалба. По реда на чл.436, ал.3 от ГПК от ДСИ са изложени писмени мотиви относно законосъобразността на действията. Му. Изразява се становище, че съдебният изпълнител може да прекрати производството по делото само при наличие на влязло в сила решение по чл.439 от ГПК.
След проверка по реда на чл.437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Жалбата е допустима поради обстоятелството, че същата изхожда от длъжник по изпълнителното дело и по аргумент на противното щом като в разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК изрично е предвидена възможността взискателят да обжалва прекратяването на изпълнителното производство, така и длъжникът следва да има право да обжалва отказа за прекратяване на делото. Аргументите на длъжника- направено възражение за погасяване правото на принудително изпълнение се базират на общите правила на гражданското право и процес и не могат да бъдат игнорирани, когато се твърди за порочност на изпълнителния процес още при образуване на изпълнителното дело..
По същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 174/2006 година по описа на СИС при ПРС е образувано по молба на взискателя- Агенция за държавни вземания- София, постъпила на 15.07.2006 година. Представен е изпълнителен лист 22.12.2000 година , издаден по ч.гр.дело № 7394 по описа на СРС за 2000 година, съгласно който се осъжда Кольо В. *** да заплати в полза на ДФ „Земеделие” сумата от 168 лв. и лихва за забава в размер на 68 лв. на основание чл.27 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с чл.237, б.”в” от ГПК /отм./. На 02.05.2007 година е връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника. На 28.01.2009 година е следващия документ по делото- молба за принудително изпълнение от страна на взискателя като на 04.03.2009 година ДСИ установява, че длъжникът е починал на 01.07.2007 година. Като длъжници по делото са конституирани неговите наследници- жалбоподателката- негова съпруга- Е.А.В. и синът му В.К.В.. На 16.09. 2009 година Е.В. депозира писмено възражение по изпълнителното дело за изтекла погасителна давност, препятстваща реализиране на вземането. ДСИ се е произнесъл писмено върху молбата със свое разпореждане, което е неразчитаемо, но явно неговото съдържание е възпроизведено на връченото на жалбоподателката съобщение, получено от нея на 05.10.2009 година, в което ДСИ уведомява длъжницата В., че не разполага с правна възможност да прекрати изпълнителното производство и следва същата да води установителен иск по чл.439 от ГПК. Съдържащият се в това съобщение отказ на ДСИ да прекрати производството по делото е предмет на разглеждане в настоящото производство като срокът за обжалване е спазен- жалбата е депозирана на 13.10.2009 година- понеделник, първият работен ден след изтичане на срока.
Настоящата въззивна инстанция не споделя становището на ДСИ при ТРС относно прилагане на разпоредбите на института на погасителната давност в изпълнителния процес поради следните съображения:
Погасителната давност е общ институт на гражданското право. Основните принципи на погасителната давност се състоят в следното: 1/Тя се отнася към родовата категория юридически факти. Обхваща определен от закона период от време, след изтичане на който при бездействие на кредитора настъпват определените в закона правни последици; 2/Правното действие на давността се изразява в погасяване на правото на иск или правото на принудително изпълнение на носителя на вземането (кредитора); 3 /От позицията на длъжника погасителната давност е негово субективно преобразуващо право. 4 Погасяването на главното вземане обуславя и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права. Без значение е обстоятелството ,дали за тях давността е изтекла.
В изпълнителния процес, при направено възражение за изтекла в полза на длъжника погасителна давност, съдебният изпълнител следва да констатира налице ли е този твърдян от длъжника юридически факт. От съдебният изпълнител не се изисква правораздаване, а единствено преценка дали е изтекла на базата на съдържащите се в изпълнителното дело документи предвидената в закона погасителна давност и следователно- преценка дали правото на принудително изпълнение е погасено по давност или не. Изброените в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство касаят един редовен изпълнителен процес, образуван при наличие на изпълняемо право и възможност за принудително изпълнение. Прилагането на института на погасителна давност от страна на съдебния изпълнител е свързано с прилагането на общите разпоредби, принципи и правила в гражданското право и процес. Както съдът следва да се произнесе при направено възражение от ответника за погасяване на вземането, така и съдебният изпълнител има право и задължение да се произнесе по възражение за погасяване правото на принудително изпълнение. При наличие на ясни доказателства за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и при липса на данни и доказателства за евентуално прекъсване на давностния срок, съдебният изпълнител следва да прекрати производството на основание чл.117 от ЗЗД поради погасено право на принудително изпълнение в полза на взискателя. С изтичането на посочения 5г.срок се погасява правото на принудително изпълнение по отношение на установеното вземане. И тъй като се касае за правопогасяващо възражение, което се основава на лесно доказуем и мъчно оспорим факт- погасителна давност, същото би могло да бъде прието от съдебния изпълнител. Същото важи и за други правопогасяващи задължения като „прихващане въз основа на вземане, установено с влязло в сила решение; смърт на правоимащия по вземане за издръжка, навършване на пълнолетие на дете, търсещо издръжка, отказ от наследство” /реш.583 от 13.03.1968г. на Іг.о. на ВС по гр.д.№113/68г./, някои от които, без да са изрично залегнали в разпоредбата на чл.433 от ГПК са основание и водят до прекратяване на изпълнителното производство. Бездействието на взискателя, дезинтересирането му от правото му на предприемане действия по принудително събиране на установеното в негова полза вземане, е изрично санкционирано от законодателя с разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК /в която хипотеза взискателя при образувано изпълнително производство бездейства в рамките на 2 години/. Макар да няма изрична разпоредба за случаите, като настоящия, каквато разпоредба е съществувала в §192 б.”в” от Правилника за организация работата на съдебните учреждения /отм./, възможността за прекратяване на изпълнителното производство произтича от основните принципи в гражданския процес- а именно погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането при бездействието на взискателя в срока на погасителната давност.
Отделно от това следва да се отбележи следното: От тълкуване на разпоредбата на чл. 439 от ГПК / разпоредба, възпроизвела почти буквално текста на чл. 255 ГПК (отм./, се вижда, че същата има предвид хипотези, при които е издаден изпълнителен лист срещу длъжника в резултат на осъждането му в общ исков процес, в който съдът провежда съдебно дирене, към които не се отнася настоящият случай. Следователно длъжниците в настоящото производство не биха могли да предявят иск по чл.439 от ГПК, за да защитят твърденията си за погасяване на правото на принудително изпълнение.
В случая взискателя е получил препис от жалбата на длъжницата и не е направил пред въззивния съд никакви възражения за прекъсване на давността. Явно е, че от 22.12.2000 година, когато е издаден изпълнителния лист до 15.07.2006 година, когато е образувано изпълнителното дело, в полза на длъжника е изтекла предвидената в закона погасителна давност, погасено е правото на взискателя на принудително изпълнение и образуваният изпълнителен процес е порочен поради липса на основание. Изпълнителното производство следва да бъде прекратено от ДСИ на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД. Взискателят може допълнително да защити правата си при обжалване на постановлението за прекратяване.
Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при СИС при ПРС, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 174/2006 година по описа на СИС при ПРС по направено от Е.В. възражение за изтекла погасителна давност като незаконосъобразни.
ВРЪЩА изпълнително дело №174/2006 година на ДСИ при ПРС за предприемане на действия по прекратяването му съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[donna]

По делата за издръжка се получава нещо много интересно ,а то е-перемпция не може ,ама може да не извършва никакви действия години наред , е като не извършва ...и тогава кво се получава.
Ако СИ не прекрати делото ,когато детето навърши 18г , както е редно то може да виси 10-15г в СИС да не кажем вечно и дори да е там нима няма да е изтекла каквато и да е давност? Дано не съм права!

[donna]

п.п. По отношение издръжката на учащата редовна форма на обучение( дано е такава)- няма пречка, мисля ще се съгласите, да се иска издръжка и година назад.

Мисля ,че имам едно такова в една книга ,ама като проверя кое е решението ще го пусна ,че не го намирам в правна система , по СК стар е и самото то е старинно .

[donna]

Не открих книгата с решението ,което обещех , но открих едно по -ново решение , касаещо пълнолетен учащ и издръжка една година назад .

РЕШЕНИЕ



№ 16.02.2009г. гр.Свиленград



В ИМЕТО НА НАРОДА



Свиленградски районен съд гражданска колегия

на втори февруари две хиляди и десета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

Съдия: Ива Димитрова

секретар: М.Л.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 84 по описа на РС-Свиленград за 2009г., и за да се произнесе взе предвид следното:



Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.82, ал.2 от СК(отм.) и по чл.87 от СК(отм.).

Предявена е искова молба от Ф.Д.Н., ЕГН:********** *** против Д. А.Н., роден на ***г., с неизвествен адрес. В исковата молба се твърди, че ищецът на 17.02.2007г. е навършил пълнолетие, но понастоящем бил студент във Великотърноски университет „Св.св.Кирил и Методий” – редовно обучение. Сочи още, че живеел на квартира и заплащал месечен наем от 50 лв., както и такса за обучение в размер на 810 лв. Не притежавал недвижимо и движимо имущество, от които да извлича доходи за издръжката си. Твърди още, че майка му била починала и се издържал единствено от получаваната наследствена пенсия в размер на 128,07 лв., която не била достатъчна за покриване на нуждите му. Ответникът имал възможност да му осигурява месечна издръжка, тъй като получавал високи доходи. Поради това моли ответникът Н. да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от предявяване на иска, както и месечна издръжка в същия размер от 200 лв. за минало време, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, както и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор по исковата молба от ответника по делото Н..

В съдебно заседание ответникът Н. чрез назначения му особен представител адв.К. заявява, че намира иска за издръжка за основателен и доказан по основание и размер.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане №****/04.04.1989г. на ОбНС „Триадица”-гр.София, ищецът Ф.Н., с ЕГН:**********, е роден на ***г. от майка С.З.Д. и баща Д. А.Н., за което е съставен Акт за раждане №608/04.04.1989г.

Съгласно Удостоверение за наследници №****/15.08.2008г. на Община Свиленград, майката на ищеца С.Д.е починала на 07.10.1993г., за което е съставен Акт за смърт №****/08.10.1993г., като след смъртта си е оставила за свой наследник ищеца Ф.Н., неин син.

Съгласно Разпореждане №**********/15.12.2007г. – 2.2008г. за отпускане (изменяне) на пенсия, издадено от РУ „СО”-гр.Хасково, ищецът Ф.Н. получава наследвена пенсия от С.Д.в размер на 128,07 лв. месечно.

Представени по делото са и 7 броя Уверения №№093/2007г., 1014/27.11.2007г., 203/20.06.2008г., 107/07.2008г., 301/03.12.2008г., 172/16.02.2009г., 1052/19.11.2009г. на Великотърновски университет „Св.св.Кирил и Методий”, от които се установява, че ищецът Ф.Н., считано от 2007г. се обучава редовна форма на обучение, като е записан и през текущата учебна 2009г./2010г. във втори курс, специалност „Право”, редовно обучение. От представените вносни бележки от 29.08.2008г. и от 16.02.2009г. в полза на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий” се установява, че ищецът Ф.Н. е заплатил съответно такса за обучение в размер на 600 лв. и 210 лв.

Депозирана е и Декларация от ищеца Ф.Н. от 20.02.2009г., в която декларира, че не притежава недвижимо имущество, МПС и други движими вещи, от които да получава доходи, както и че не получава приходи от други източници.

Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.А.В., от показанията на която се установява, че понастоящем ответникът Д.Н. живее извън страната, в Швейцария, и работи като преподавател в университет, както и че отделно от това имал и собствен бизнес. Св.В.заявява, че ответникът разполагал с добри доходи и възможност да осигурява месечна издръжка за сина си в претендирания размер. Същата потвърждава, че ищецът е студент по право във Великотърновския университет, както и че не е запозната баща му и ответник в настоящото производство да е осигурявал някога издръжка за него, като ищецът след смъртта на майка си бил отглеждан предимно от баба си и дядо си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.82, ал.2 от СК(отм.) и чл.87 от СК(отм.) съдът намира за доказани по основание и размер за сумата от 200 лв.

Съгласно чл.82, ал.2 СК(отм.) родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висши учеби заведения за предвидения срок на обучение и до навършване на 25 годишна възраст. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че такава издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. Следователно, за да се присъди издръжка на пълнолетно дете следва да са налице така предвидените в чл.82, ал.2 и ал.3 СК (отм.) кумулативни предпоставки, които в настоящия случай съдът намира за доказани. От представеното Удостоверение за раждане №****/04.04.1989г. на ОбНС „Триадица”-гр.София се доказа, че ищецът Ф.Н., роден на ***г., към момента не е навършил 25 годишна възраст, като ответникът Д. А.Н. се явява надлежната пасивно легитимирана страна по иска, като негов баща. Също така видно от пресдтавените 7 броя Уверения №№093/2007г., 1014/27.11.2007г., 203/20.06.2008г., 107/07.2008г., 301/03.12.2008г., 172/16.02.2009г., 1052/19.11.2009г. на Великотърновски университет „Св.св.Кирил и Методий”, ищецът Ф.Н. се обучава понастоящем във висше учебно заведение, редовна форма, специалност „Право”. Настоящият съдебен състав намира, че същият не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, тъй като от доказателствения материал по делото и съгласно декларацията от 20.02.2009г. се установи, че той не получава приходи, не притежава недвижимо имущество, МПС и други движими вещи. Единствените средстава, с които разполага са средствата, получавани от наследствената пенсия от починалата му майка, възлизащи на 128,07 лв., съгласно Разпореждане №**********/15.12.2007г. – 2.2008г. за отпускане (изменяне) на пенсия, издадено от РУ „СО”-гр.Хасково. Тези средства са недостатъчни за задоволяване на ежедневните потребности за храна, облекло, учебни пособия, за заплащане на таксите за обучение, за квартира и т.н. и въобще за осигуряването на спокоен и нормален живот. Не бяха ангажирани доказателства в обратна насока от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест за установяване на тези факти съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Вместо което обаче по несъмен начин се установи нуждата от издръжка на ищеца Ф.Н., който в момента е студент, редовно обучение, заплаща такси за обучението си в не малък размер, което се установи от приетите като доказателства вносни бележки от 29.08.2008г. и от 16.02.2009г. Същевременно съгласно показанията на св.Стоянка В.ответникът и баща на ищеца разполага с възможност да осигурява издръжка, тъй като от гласните доказателства се установи, че ответникът Д.Н. работи като преподавател в учебно заведение и реализира доходи от собствен бизнес, поради което съдът счита, че същият има възможност да осугурява месечна издръжка в размер на 200 лв., без това да съставлява особени затруднения за него. Няма данни ответникът Д.Н. да дължи и да издържа други лица, имащи право на издръжка. При това положение съдът счита, че дори и вече да не работи и да не реализира доходи от трудова дейност, то същият, имайки предвид че е в трудоспособна възраст и няма доказателства за влошено здравословно състояние, непозволяващо му да престира работната си сила, има възможност да получава доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната, в която живее, което би му позволило да отделя средства и за издръжката на своето учащо се дете.

Като критерии за определяне на дължимата издръжка в чл.84 СК(отм.) са посочени нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я осигурява. Изхождайки от тази разпоредба съдът счита за подходяща за осигуряване на нормалното съществуване и образование месечна издръжка в размер на 200 лв., която следва да бъде поета изцяло от бащата Д.Н. с оглед обстоятелството, че майката на непълнолетния ищец Ф.Н. е починала още през 1993г. и ответникът като негов единствен родител следва да поеме месечната издръжка в пълния й определен от съда размер от 200 лв., който размер се явява подходящ за задоволяване нуждите на ищеца и несъставляващ особени затруднения за ответника. В този смисъл е и становището на особения представител на ответника – адв.К., изразено в съдебно заседание, която счита искът за доказан, както по своето основание, така и по размер. Следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.

По отношение на иска по чл.87 СК (отм.) за присъждане на издръжка за минало време, а именно за една година назад, считано от предявяване на иска, в размер на 200 лв. месечно, съдът счита същият за основателен и доказан в рамките на предявения размер. Настоящият състав намира, че не са налице пречки за присъждане на издръжка за минало време - една година назад, считано от предявяване на иска на 10.03.2009г. или следователно за периода от 10.03.2008г. до 10.03.2009г., тъй като ищецът Ф.Н. има право на издръжка за минало време. Няма доказателства, установяващи заплащане на издръжка от ответника Д.Н. в полза на ищеца Ф.Н. за този период от време, като в тежест на ответната страна беше да докаже това обстоятелство съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Напротив, установи се от показанията на св.Видева, че бабата и дядото на ищеца са се грижили за него винаги и особено след смъртта на майка му, както и че ответникът Д.Н. никога не е заплащал издръжка за детето. Следователно такава издръжка не е била плащана и за процесния период от една година назад. За този период от минало време нуждите на ищеца Ф.Н. са били същите – отново е бил студент във висше учебно заведение, като се е обучавал редовно, което се доказа от приетите уверения, издадени от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, отново е имал нужда от средства за задоволяване на същите потребности от храна, облекло, учебни пособия, средства за заплащане таксите за обучение, за квартира и т.н. Отново също така е получавал единствено наследствена пенсия от 128,07 лв., като не е разполагал с възможност да се издържа от доходите си или от имуществото си, тъй като не разполага с такива. Възможностите на ответника Д.Н. също няма данни да са били по различни. По отношение на възможностите му да осигурява издръжка, съдът счита, че и по този въпрос важи всичко казано по-горе за издръжката за бъдеще време. И за миналия период няма данни да е издържал други нуждаещи се от издръжка, няма данни да е заплащал такава и на ищеца, нито пък са налице доказателства за влошено здравословно състояние, поради което съдът счита, че ответникът Д.Н. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време в размер на 200 лв. месечно, която издръжка е съответна на нуждите на ищеца и възможностите на ответника и не съставлява особени затруднения за последния. Цялата дължима месечна издръжка за минало време следва да се поеме от бащата поради настъпилата смърт на майката С.Д.още през 1993г. Общо дължимият за една година размер на издръжката се равнява на 2400 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 10.03.2009г. до окончателното плащне на вземането.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото Ф.Н. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 26,50 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Д.Н. следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 288 лв. по иска по чл.82, ал.2 СК (отм.) и 96 лв. по иска по чл.87 СК (отм.), или общо 384 лв. по сметка ***-Свиленград съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.



Мотивиран от горното, съдът



Р Е Ш И:



ОСЪЖДА Д. А.Н., роден на ***г., с неизвествен адрес, на основание чл.82, ал.2 СК (отм.) да заплаща на Ф.Д.Н., ЕГН:**********,***, издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от предявяване на иска на 10.03.2009г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.



ОСЪЖДА Д. А.Н., роден на ***г., с неизвествен адрес, на основание чл.87 СК (отм.) да заплати на Ф.Д.Н., ЕГН:**********,***, издръжка в размер на общо 2400 лв. (по 200 лв. месечно) за минало време, считано от 10.03.2008г. до предявяване на иска на 10.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска на 10.03.2009г. до окончателното плащане.



ОСЪЖДА Д. А.Н., роден на ***г., с неизвествен адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Ф.Д.Н., ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 26,50 лв.



ОСЪЖДА Д. А.Н., роден на ***г., с неизвествен адрес, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка ***-Свиленград държавна такса по настоящото производство в размер на общо 384,00 лв., от които 288,00 лв. по иска по чл.82, ал.2 СК (отм.) и 96,00 лв. по иска по чл.87 СК(отм.).



Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му 16.02.2010г.







СЪДИЯ:

[vaniaivanova]

Има ли адвокат от Търговище, който би се заел със случая ми, и би опитал да го довече до успешен край? Моля, ако някой смята, че имам все още шанс, да ми напише име, аз ще се свържа с него. Досега явно съм залагала все на загубени каузи и съм се доверявала в повече на служебни лица. Благодаря на всички за отговорите тук.