чл.53 от СК

[portokal]

Е тогава какво става и какво правим ?И бившата,и сегашната са с фамилното име на съпруга.

Както и още няколко десетки до няколко десетки хиляди души из татковината.
Единствено беглите познати на бившата двойка биха могли евентуално да се заблудят от несменената фамилия, ако ги интересува.
Ако аз лично се развеждам, няма да запазя името, за да не напомня допълнително за брака, но не виждам кой знае колко важна причина съпругът да се инати.

[portokal]

Друг въпрос, не е свързан с чл. 53, но е свързан с развод и фамилно име.
Съпрузи се развеждат. При сключването на брака жената е приела фамилното име на мъжа. В решението за развода няма диспозитив за фамилното име. За казуса е без значение дали съпрузите са поискали изрично, или не - произнасяне с решението няма.
Как се казва според вас жената след развода?
После ще обясня защо задавам такива прости въпроси.

[lexy21]

Както се е казвала преди развода Няма ли произнасяне по съдебен ред - тц, ЗГР ще възспре всички пориви за промяна на името.
Аз се чудя, предвид 326 от ГПК, ако няма произнасяне за името, нито пък искане за допълване от страна по чл. 250 от ГПК, съдът може ли сам, "служебно" да допълни решението си Намерих един такъв самосиндикален акт

Р Е Ш Е Н И Е



за допълване на решение





Казанлък, 09.03.2010 год.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година в състав



Председател : КЕТИ КОСЕВА



при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2068/2009 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.250 ГПК за постановяване на допълнително решение.

Съдът констатира, че на основание чл. 326 ГПК е бил длъжен в решението, с което се допуска разводът, да разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще, но е пропуснал да се произнесе по фамилното име на съпругата.

При сключване на брака единствено съпругата е променила фамилното си име от В. на Х.. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак (чл.53 СК). Съпругата не е упражнила правото си по чл.53 СК – не е поискала промяна на фамилното име затова след прекратяването на брака следва да носи брачното си фамилно име Х..

Като намира, че не е необходимо провеждането на открито съдебно заседание съдът







Р Е Ш И :





ДОПЪЛВА постановеното на 20.01.2010 година по гр. дело № 2068/2009 година решение № 20 с израза:

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Н.Г.Х. да носи брачното си фамилно име Х..



РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.





РАЙОНЕН СЪДИЯ :

[Melly]

Ще остане с мъжовата си фамилия. Може би с допълване на решението в частта за фамилната име (чл.326 ГПК).
Защото чл.322 ГПК въвежда принцип на изчерпателност на основанията, както за ищеца, така и за ответника, и ако съпругата не е направила искане след развода да си възстанови фамилното име преди брака (чл.53 СК - диспозитивна норма), съдът би се произнесъл по непредявен иск.

[lexy21]

съдът би се произнесъл по непредявен иск.

Мелка, съдът си дължи произнасяне има/няма искане - 326 ГПК.

[Melly]

Току-що допълних.

[lexy21]

Видях И допълване да няма, и принципът, установен в СК да беше обратен - при липса на произнасяне, пак щеше да си носи брачното име

[portokal]

А така. И аз бих казала, че ще остане с мъжовата фамилия: щом няма произнасяне - няма и промяна.
Макар че не съм съгласна с това, че ако няма искане, съдът не се произнася. Ако няма искане, пак се произнася - в съответствие с правилата на чл. 53 от СК и аналозите му в предишните СК-та. Според ГПК искът за фамилното име задължително се предявява и разглежда с иска за развод, което според мен на практика значи - счита си се за предявен. Това за изчерпателността на основанията няма отношение към името, а се отнася до фактическите основания за самото допускане на развода, т.е. фактите, които са разстроили брака.

Както и да е. Няма произнасяне - няма промяна, тук сме на едно мнение, обаче ето какво е гласял чл. 79, ал. 1 от ЗГР до 20 май тази година:

Чл. 79. (1) При развод или обявяване на брака за недействителен в графа "Бележки" на акта за брак се записва съдебното решение, с което бракът е прекратен или обявен за недействителен. Ако съдът постанови запазване на фамилното име от брака, в графа "Бележки" се записва, че то се запазва. В противен случай се записва, че се възстановява фамилното име на лицето преди този брак.

Кой е противният случай? Когато съдът не постанови запазване, тоест включително когато не постанови нищо, или само когато постанови връщане на предбрачното име?

[Melly]

Това за произнасяне по непредявен иск май се нуждае от пояснение - то би било валидно, ако случайно съдът бе "залитнал" и се бе произнесъл да върне предбрачното име на съпругата без да е сезиран с този иск.

[portokal]

Аха. То това си е неправилно произнасяне, а не недопустимо по непредявен иск.

[lexy21]

[quote="portokal"Няма произнасяне - няма промяна, тук сме на едно мнение, обаче ето какво е гласял чл. 79, ал. 1 от ЗГР до 20 май тази година:

Чл. 79. (1) При развод или обявяване на брака за недействителен в графа "Бележки" на акта за брак се записва съдебното решение, с което бракът е прекратен или обявен за недействителен. Ако съдът постанови запазване на фамилното име от брака, в графа "Бележки" се записва, че то се запазва. В противен случай се записва, че се възстановява фамилното име на лицето преди този брак.

Вече не За това и по-горе намесих ЗГР - тцъкнах, че ще възспре промяната, която иначе щеше "абсурдно" да настъпи

[portokal]

Вече не, но допреди няколко месеца - да.
Научих за истински случай, при който жената иска да запази мъжовата фамилия, мъжът няма против, обаче общината е приела (при този текст - направо с основание), че е налице противният случай, и счита фамилията и отпреди брака за възстановена.

По повод служебното допълване - според мен не може, служебно може само поправка на ОФГ, но съм чувала и мнения, че няма пречка и за допълване.

[Melly]

Това за изчерпателността на основанията няма отношение към името, а се отнася до фактическите основания за самото допускане на развода, т.е. фактите, които са разстроили брака.

Да, обаче ал. 2 чл.322 ГПК допълва по критерия "изчерпателност" кои искове могат да бъдат предявени към главния иск за развод, като последният е за фамилното име.

Надявам се да ме извините, че нахлувам в материя, която от практическа гл. точка ми е малко странична.

[lexy21]

Този текст "вдъхнови" и "изпоти" юристите на няколко районни администрации да пишат една камара становища преди умните глави да обърнат внимание. Някои от тях си го броят за "лична" победа
Между другото, какво наистина мислите за "служебното" допълване?
П.П. Упс, сега видях, че Портокалчето е писала. Моето мнение е същото, считам, че не може.

[portokal]

Не само могат, но някои от тях задължително се съединяват. Според мен това означава - горе го написах, - че и да няма никакво искане в исковата молба за това, пак се смятат за предявени и се разглеждат "служебно" някои от тях - за тези около децата няма спор, там има практика в изобилие, за фамилното име не съм търсила практика, сигурно има, но и за него важи същото, смятам.

Лекси, той си е изпотяващ този текст. Аз доскоро не знаех за него. Имаш ли представа какво са искали да рекат създателите му?

[lexy21]

Лекси, той си е изпотяващ този текст. Аз доскоро не знаех за него.

Абе и аз нямаше да знам, ако една от "потящите се" и пишещи по въпроса в продължение на месеци нещастници в районна администрация не ми беше състудентка Нямам никаква представа какво са искали да рекат създателите му, имам представа какво се опитваха да им рекнат на тях, за да го променят.

[sarbijanac]

Ето нещо интересно.Тук съпруга е предявил брачния иск и с исковата си молба е отправил искане на съпругата след прекратяване на брака да се възстанови предбрачното фамилно име.Доколкото съпругата не е възразила и съда е уважил искането на ищеца.Следователно ....чл.53 от Ск може да се прилага "и тако,и вако"

http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=1347653

[Гост.]

Гоше, по този въпрос следи гр.д.№1058/2011г. 4 г.о.- допуснато е до касация, за да тълкуват чл. 53. Насрочено е за май 2012г., та навярно към началото на юни ще има повече светлина в тунела( ако някой ми каже, че не сме като в англосаксонската правна система, ще го поздравя)- какво общо има сега действащата 53 с чл. 103, ал.1 отм. не знам, освен да го извъртят, както в тези мотиви по-долу.

Съдът намира за основателна претенцията на ищеца П. за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата-А.. Видно от горепосоченото удостоверение за сключен граждански брак, ответницата след сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг-П.. По предвиждането на чл. 53 от Семейния кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Това е нова концепция на законодателя, която урежда субективното потестативно право на фамилното име след развода. Съпругът може да продължи да носи след развода фамилното име на другия съпруг, взето при сключването на брака/чл. 12 от СК/, само с негово съгласие . Другият съпруг-титуляр на фамилното име е правоимащо лице, което в конкретния случай е упражнило правото си по съдебен ред да иска в бъдеще съпругата му да престане да носи неговото фамилно име.

Не те ли смущават тея мотиви? Макар и да е руска гражданка, макар и да е налице дълга фактическа раздяла, макар и да е представлявана от особен ( колегата е бил в доста деликатно положение- плаща му ищеца, кофти е да прави възражения)
Не, че няма смущаващо в едни други- не била станала известна в обществото с това име, ерго?- отнема и се правото да го носи след прекратяване на брака( това, че било предвидено по стария СК - 103, ал.2, и го няма в СК нов- какво? като не допускат до касация . Не едно не е допуснато по този въпрос, само посоченото по-горе са решили, че трябва да уважат- трЕбе да е важно- решението, човека или друго).

може да се прилага "и тако,и вако"

Не е само СК- всички правни норми, всички.

[sarbijanac]

Благодаря за инфото по делото във ВКС.Дано го изкарат овреме.няма яснота дали това производство ВКС ще го образува по чл.290-293 от ГПК но пак ще е "сламчица" за брачния процес.

[sarbijanac]

Вече има решение по чл.290 от ГПК относно приложимоста на чл.53 от СК. Колкото да ни изглежда неприятно или несправедливо ще трябва да се съобразяваме със същото,поне докато не се появи друго такова,което да му противоречи.


РЕШЕНИЕ


№ 245


София, 17.05.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1058/2011 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №172/15.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №199/05.5.2011 г. по гр.д.№247/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., трети въззивен състав.
С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение №394/03.12.2010 г. по гр.д.№976/2010 г. по описа на Пещерския районен съд, в частта с която е постановено след прекратяване на брака съпругата С. М. П. да носи брачното си фамилно име П.. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.53 СК и изричното желание на жената да запази брачното си фамилно име.
В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за тълкуването на чл.53 СК по касационна жалба на К. И. П..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че при тълкуването на чл.53 СК следва да се има предвид следното:Съгласно посочената правна норма “След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак”.Нормата на чл.53 СК е нова по съдържание и макар и ясна при нейното тълкуване следва да се направи сравнителноправен анализ с нормите уреждащи въпроса за името след прекратяване на брака в предходните два семейни кодекса.
Съгласно чл.103 СК от 1985 г./отм./ -
“ Чл.103 (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.
(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.”
Съгласно чл.26 СК от 1968 г./отм./ -
“Чл. 26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато последният се противопостави, освен ако има важни причини за това.
При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг”.
При анализа на трите правни норми – новата и тези по отменените кодекси, е видно, че съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.
Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.
В касационната жалба против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд се твърди, че незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция не е уважила искането на съпруга, съпругата му след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име. Навежда се довод, че мотивите на окръжния съд са съвсем кратки. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, съгласно което съпругата да носи след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име. Постъпила е и писмена защита.
Ответницата по касация – С. М. П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, писмената защита на касационния жалбоподател и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е изцяло неоснователна. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос Пазарджишкият окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на чл.53 СК, а именно, че при изрично заявено желание от съпругата да носи след прекратяването на брака фамилното име, което е носила по време на същия, то искането й следва да бъде удовлетворено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №199/05.5.2011 г. по гр.д.№247/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., трети въззивен състав.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: