ПАС или Синдром на родителско отчуждение.

[ivan_lawyer]

Ще се надяваме на добра развръзка.

[lexy21]

И пак Ви чета, и пак съм убедена, че на никого от Вас не му е истинският проблем детето, колкото и да се опитва да го представи по този начин. И сега действащато ни законодателство дава достатъчно възможности за защита. Освен нелепата идея за картотекирането на децата на разведени родители, друго, освен хленч, тук не видях. Държавата Ви е виновна.

Две самотни майки, живеещи в една и съща стая, по едно и също време родили момченца. През нощта едната от майките случайно се обърнала в леглото си и задушила сина си. Когато се събудила рано на следващата сутрин и видяла детето си студено и неподвижно, обезумялата от скръб жена взела спящото бебе на съквартирантката си, а мъртвото дете сложила до нея. Малко по-късно се събудила и другата жена, видяла мъртвото дете и започнала да стене от мъка. Но след като огледала по-добре детето, тя бързо осъзнала, че то не е нейното. В другия край на стаята можела да види съквартирантката си да стиска здраво в обятията си нейното бебенце.

Сега и двете жени стояха пред царя, спорейки за живото бебе.
- Това дете е мое! - викаше една.
- Не, мъртвото дете беше твое, - отговаряше другата.

Как ли царят щеше да определи коя е истинската майка? Соломон прекъсна спора им и каза на един от гардовете си да вземе меч и да раздели живото дете на две. Отначало слугата си помисли, че царят се шегува, но Соломон се разгневи на колебливостта му. Той бавно вдигна острия си, блестящ на слънцето меч и тръгна към жената, стискаща в обятията си бебето.

Изведнъж истинската майка се хвърли в краката на царя и започна да го моли:
- Позволи й да задържи детето, но не го погубвай!
Но другата жена каза:
- Нека да не е нито на моята, нито на нейната, разделете детето на две.

Сега вече Соломон знаеше без съмнение коя е истинската майка.

[rashko]

Действително заявих личната си позиция и пропуснах факта, че те "децата". Всъщност тяхната гледна точка е важната доколкото им се дава възможност да имат такава. Може би за това не го отчетох. Моят душманин не ме притеснява, отдавна не е фактор в живота ми и се налага да решава проблемите които сам си създава. Аз нямам никакво намерение да и решавам проблемите. Вълнува ме как да се справя с моите. За това изглежда становището ми егоистично, но го намирам за напълно нормално. Не изключвам възможността да греша.
Разрешете ми още един път да Ви благодаря скъпи приятели. Вашите съвети дадоха реален резултат, което е много за мен. Желая Ви много успехи. Вярвам, че доброто се връща. Желая Ви го по-много.

[andrey13]

И пак Ви чета, и пак съм убедена, че на никого от Вас не му е истинският проблем детето, колкото и да се опитва да го представи по този начин. И сега действащато ни законодателство дава достатъчно възможности за защита. Освен нелепата идея за картотекирането на децата на разведени родители, друго, освен хленч, тук не видях. Държавата Ви е виновна.

Две самотни майки, живеещи в една и съща стая, по едно и също време родили момченца. През нощта едната от майките случайно се обърнала в леглото си и задушила сина си. Когато се събудила рано на следващата сутрин и видяла детето си студено и неподвижно, обезумялата от скръб жена взела спящото бебе на съквартирантката си, а мъртвото дете сложила до нея. Малко по-късно се събудила и другата жена, видяла мъртвото дете и започнала да стене от мъка. Но след като огледала по-добре детето, тя бързо осъзнала, че то не е нейното. В другия край на стаята можела да види съквартирантката си да стиска здраво в обятията си нейното бебенце.

Сега и двете жени стояха пред царя, спорейки за живото бебе.
- Това дете е мое! - викаше една.
- Не, мъртвото дете беше твое, - отговаряше другата.

Как ли царят щеше да определи коя е истинската майка? Соломон прекъсна спора им и каза на един от гардовете си да вземе меч и да раздели живото дете на две. Отначало слугата си помисли, че царят се шегува, но Соломон се разгневи на колебливостта му. Той бавно вдигна острия си, блестящ на слънцето меч и тръгна към жената, стискаща в обятията си бебето.

Изведнъж истинската майка се хвърли в краката на царя и започна да го моли:
- Позволи й да задържи детето, но не го погубвай!
Но другата жена каза:
- Нека да не е нито на моята, нито на нейната, разделете детето на две.

Сега вече Соломон знаеше без съмнение коя е истинската майка.

Както се казва...."На чужд гръб и сто тояги са малко". Да има член 182 , но прилагането му просто не дава резултат а обратното. Амбицира и задълбочава конфликта. И се започват едни бабички и свидетели и лошото е че се стига до разпит на децата , които са вече с промити мозъци и следва пълна боза.
Според мен хората са като кучетата ....всякакви породи.Едни са пудели, други "домашни" овчарки трети ротвайлери . Ясно е на кой му закачат намордник. Проблема е че някои породи не се поддават на дресировка, други така и не могат да свикнат да не нападат кокошките, трети само лаят без да хапят и така нищо не правят. Но има породи с добри качества, с които се живее добре и в хармония.Извода е ....не се жени за ротваилер или бултериер. От тази кръстоска между булонка и бултериер не са знае какво ще излезе, но определено на по-късен етап ще се "разбере", когато си покаже зъбките. Лошото е че някои породи се показват през поколение а и всяко младо кученце е миличко а като порасне??? А като се замисля, че то и при рибите и птиците е така. Само че там няма закони и членове. Ако при хората беше така, нали се сещате какво щеше да стане и дали майката нямаше да дава на бащата да вижда детето си? А сега де!!!Я се върнете само 50-60 години назад и ми кажете това чудо дали го е имало??? Явно проблема е на съвремието и идва от това че същите тези закони променят правилата на играта. И елементарното е че в отношенията между родител и дете членовете , които могат да уредят казуса са милиони, даже и повече, дори толкова, колкото са индивидите и няма как законово да накарат един родител и едно дете да се обичат, но лесно е един психясал родител да накара детето си да мрази другия.За жалост е така.

[rashko]

Задължително ли е да прекарам децата си през АДА , за да бъде изпълнявано съдебното решение в пълен обем? Не бих го направил. Тя го знае и на това разчита. Варианта за приятелски разговор с бившата е НАПЪЛНО НЕВЪЗМОЖЕН. Мои роднини при липса на моето съгласие опитаха без успех. Ще са ми нужни двайсетина страници, за да изредя причините. Нужна е чужда намеса във взаимоотношенията ни-/по скоро в тяхната липса и се надявам това да не се променя/. Пътища много, но само един е правилния. Какъв е смисъла, ако той ще доведе до поредната безсмислена, безмилостна, изпепелителна война, в която победители липсват, а пораженията са колосални? Бойното поле ни е познато. Винаги мога да влеза в бойни действия. Врагът и арсенала от въоръжение с което разполага са ни известни. Ние също разполагаме с нужноите ни за успех средства. Въпросът е в това, че целта ми не е унищожение на врага а ползване на право което ми се полага. Противника просто е застнал на този път и аз търся вариант да го игнорирам по някакъв начин, без да се налага да влизам в конкретни взаимоотношения. Агенцията за закрила на детето и Прокуратурата са институциите към които се обърнах, но явно взисканието ми е твърде високо, за да могат да отговорят на него. Не мога да ги виня и съм благодарен на професионалистите, които реално ме ориентираха в ситуацията. Решен съм да продължа да търся вариант и в скоро време ще предприема конкретни действия. Проблемите един по един трябва да се решават. От дикусията до тук установих, че никой от Вас не отрича съществуването на това явление и последващите го нежелани последици.

[sisi19]

Ето и обратен случай на повечето тук.
С бившия сме разделени от 11г. Тогава детето беше на 1,5г. Възпитала съм си детето с любов към баща си въпреки , че аз не мога да го понасям.Насърчавала съм го двамата да прекарват повече време заедно по какъвто и да е начин, въпреки определеният режим наложен от съда. Да, но до тук беше с любов, гушкането и отношенията между детето и бащата. И така в един прекрасен миг на 2008г, бащата абдикира от детето си. Започна да и затваря телефоните когато и чуе гласа, спря режима на личен контакт с детето си, спря издръжка, обръща си главата на друга страна като я види или се скрива в някой вход за да не се срещне с нея. И така вече три години. А детенце пита: Мамо, защо тате не ме обича вече, защо не иска да говори с мен, аз какво съм му направила, и още много, много други въпроси??? До като се стигна и до следващият момент :" Мамо много искам да му се обадя, но ме е СТРАХ, че пак ще ми затвори телефона.Или Мамо, ако тате ми се обади НЯКОГА аз НЕ ЗНАЯ КАКВО ДА МУ КАЖА.
Ето , така се достига постепенно до ПАС.Отхвърляйки и режейки с трион душата на едно невръстно дете.

Дали детето ми е придобило, или придобива или ще придобие синдрома на ПАС, не знам и не мога да кажа. Но факта, че на 10г възраст тя само съзнава, че няма какво да си каже с баща си с оглед неговите действия - е много, много, много страшен , както и придобитият вече СТРАХ от всякаква комуникация с бащата.
Лекси, по никакъв начин не бих искала да лепя каквито и да било "етикети"- но това е горчивата истина. Да. Лекси, колкото и странно да звучи, аз държа на контакта между родител и дете. Защо ли? Съвсем простичко- защото тази връзка е толкова ценна за детето, колкото е ценно сърцето на човек за да диша.
Предложенията които дадох са с оглед предотвратяване на евентуални последствия върху децата на разведени родители, както и да не се достига не само до синдрома на ПАС, но и до много други негативни последици за подрастващото поколение.
Считам, че ако децата на разделените/разведени родители спаднат към вече изграденият регистър на деца в риск, и въз основа на това се наложи един по голям контрол за определен период след влизане на окончателното решение на съда, от страна на Социалните служби, съблюдавайки и контролирайки действията на родителите след едно такова падение в живота на двамата, и взимайки своевременни мерки, това да не рефлектира върху децата, би могло да доведе за подобрение на Социалната ни политика и психическото здраве на подрастващите.
От друга страна и към този момент в Закона за закрила на детето си ми точни и ясни правила и правомощия в които ДСП може да влезе в тях. Но, за жалост както казах вече, този закон не се използва в пълната му сила, а същият е се основава единствено и само на чл. 26.

[andrey13]

Аз смятам че проблема е в това че няма закон за морала на човека, защото всички искове и проблеми за решаване в съда са материални. Дори самия брак между съпрузите има само юридическо значение. Любовта ,приятелството и взаимоотношенията са нещо съвсем друго и няма институция , която да накара някой някого да обича или да мрази. Всички сме виждали патенцата да вървят след майката. А те и хабер си нямат дали е лоша или добра а и кой е баща им Лошото е че един родител лесно може да промие мозъка на детето си, естествено докато е малко и по този начин да нарани другия. И няма как в съда да се реши този казус.Интересното е че докато живеят заедно родителите , този синдром не се появява.И то е ясно , че ако се усети нещо , ще има шамари . А когато има фактическа раздяла явно идва смелостта и чувството на безнаказаност.Много ми е интересно, дали в някои арабски държави въобще има ли и един случай на този синдром.Съмнявам се , особено там където за изневяра те пребиват с камъни.Можело значи!!!И все пак:
"Отмъщението не връща загубеното"

[rashko]

Има ли начин този сайт да излезе от съдебната зала и да погледне истината в очите(НЕ ТАЗИ МАНИПОЛИРАНАТА, СЪДЕБНАТА) а човешката трагедия. И нашите приятели да отговорят на малките човешки същества а не на онези съдебни субекти, осъдени преди въобще да бъдат информирани, че срещу тях е образувяно някакво съдебно дело или е предприето незаконно действие???????????????????????????????????

[lexy21]

Лекси, по никакъв начин не бих искала да лепя каквито и да било "етикети"- но това е горчивата истина. Да. Лекси, колкото и странно да звучи, аз държа на контакта между родител и дете. Защо ли? Съвсем простичко- защото тази връзка е толкова ценна за детето, колкото е ценно сърцето на човек за да диша.

Може ли на "ти", Сиси? /не е проява на неуважение, ако за такава я приемаш - ще се поправя/. Не говори от името на детето си. Знам, че му мислиш само доброто, не се съмнявам в това. Искаш ли да чуеш нещо от името на детето? Няма да ти говоря като юрист. Моят баща започна да пресича улицата и да се крие по входовете от нас, когато аз бях на 7, брат ми - на 12. Оттогава не се е обадил нито за рожден ден, нито за "бала", днес не познава внуците си, но това не му пречи да съди мен и брат ми за издържка. На втора инстанция сме, щото човекът жали, ама както и да е. /За протокола - не ни е плащал издръжка/. Вкъщи бяхме като на дискотека - има ток, няма ток и не заради режима, който всички преживяхме, а защото след него толкова можеше да се справи майка ми сама с болна майка /моята баба, Бог да я прости/, а и времената бяха други, ако си споняш по едно време в 06.00 хлябът беше свършил. А той по същото време празнуваше РД в "Балкантурсит" с 50 гости. Знаеш ли колко ценна ми беше "тази връзка"? Знаеш ли колко ценна беше за брат ми? И ние питахме, и ние плакахме /всеки сам и поотделно, защото някак си пред другия чувстваш, че трябва да си "твърд"/. Еднокръвната ни сестра имаше джобни, колкото заплата на майка ми и няма да разказвам, какво се случи с нея, само мога да благодаря, че нищо от това, не се случи с нас. В този живот има всякакви хора, винаги ще има, някои от тях не се подчиняват на никакви норми - нито правни, нито морални. Тук топлата вода в това отношение няма да я открием. Не подценявай детето си, ненатрапчиво му помогни да премине през съмненията си, не можеш да го опазиш от всичко и твоята роля е не да му посочваш пътя, а да му помагаш да се изправи, когато започне да се спъва, за да може да намери пътеката само.

Любовта ,приятелството и взаимоотношенията са нещо съвсем друго и няма институция , която да накара някой някого да обича или да мрази. Всички сме виждали патенцата да вървят след майката. А те и хабер си нямат дали е лоша или добра а и кой е баща им Лошото е че един родител лесно може да промие мозъка на детето си, естествено докато е малко и по този начин да нарани другия.

Но всички сме виждали, че патенцата растат. И търсят своята истина. И... "няма институция, която да ги накара да обичат или мрязат".

Има ли начин този сайт да излезе от съдебната зала и да погледне истината в очите(НЕ ТАЗИ МАНИПОЛИРАНАТА, СЪДЕБНАТА) а човешката трагедия. И нашите приятели да отговорят на малките човешки същества а не на онези съдебни субекти, осъдени преди въобще да бъдат информирани, че срещу тях е образувяно някакво съдебно дело или е предприето незаконно действие???????????????????????????????????

Коя истина - Вашата, на майката на Вашето дете, на детето Ви? Вие мислите, че съдът изначално не иска да види нечия гледна точка? Или, че там не работят хора, или, ако допускате, че работят хора, че на тях не им "пука"? Искате да сте на тяхно място и сте сигурен, че ще вземете "правилното" решение, че ще сложите ред в човешката природа? Вие питахте ли същият този безчувствен съд, когато решихте да създадете дете с този човек, да поемете тази отговорност? Когато именно Вие, с Вашия избор, не сте способни да си поделите отговоронстта разумно, чий висш разум, неучаствал във Вашия избор, призовавате да разреши нещата така, че всички да са доволни?

[ivan_lawyer]

Въпросът не сме го задали ние, а природата.

Нито съм искал да се раждам, нито съм искал нещо друго, просто механизма на природата ни създава и ни подтиква към съответните действия.

Не че не ми е приятно да съм жив, напротив, екстра е, понататък изречението е сексистко.

Обаче, според мен отговорност за здравето на децата носи бащата, наравно с майката. На майката е по-безразлично случващото се в гено-фонда, докато при мъжете това е много болезнено. С умирането на детето ти, умират и шансовете, някой твой наследник да види примерно 2100 година. Затова става въпрос. Хората не си убиват децата, по-скоро това е явление при лъвовете, за да са сигурни, че децата са от тях. Впрочем зоологически индивидите се борят именно единичният екземпляр да оцелее, за сметка на другите. Какво лошо има детето ти да е нормално и да видиш внуци. Ако за другите е радост да те няма като род, за мен не е безразлична тази тема. Оттам идва и борбата за детето. Вече в аспекта на ерзац - науките като психология, лингвистика и психоанализа, може да размазваме дъгата по всякакъв начин.

Ако можехме да си позволим при тези кризисни условия пет наследника - екстра.

Обаче се оказва, че има някакво противодействие от някаква страна, да кажем условно, наследството да не се продължава. Аз съм доста патриархално настроен по темата.

[nk7702n]

Иване, точно в твоите думи прозира огромната разлика между мъжката и женската същност. Жената - майка е готова на всичко за децата, защото инстинктът и на родител е толкова силен, че понякога в стремежа си да отхвърли дълбоко разочаровалият я партньор иска да отделечи и децата си от него, за да не унаследят неговите негативни качества, от коите тя се отвращава. Това би могло да е причината да постъпва " нечестно" спрямо бащата и да го " тормози". Но виж само, каква огромна разлика между бащата и майката има, майката възприема децата като част от нея самата, сякаш са откъснати от сърцето и, докато бащата - като продължители на рода, просто наследници на неговия генетичен потенциал. И кой от двамата би страдал по - силно за децата тогава? Защо ли съдът присъждал децата в 90 процента от случаите на майките, а не на бащите!? Ами, просто защото една майка може да остане гладна, за да остави храна за децата си, докато един баща първо ще се наяде той, пък след това, ако остане нещо, ще го даде на децата, защото егоцентризмът у мъжете е толкова силен, че въобще не са пожертвователни. Така че, да не се жалват мъжете колко много страдали за децата, просто преувеличават.
Въпреки това, законът дава равни права и на двамата родители, така че, трябва да се спазва режимът на лични контакти, определен със съдебното решение.

[ivan_lawyer]

Е Аз не бих оставил дете без яденето му.

Това е немислимо за мен, имам пример именно от бащи. Вярно, едно е майка да те храни, друго е баща.

Но ние сме по стратегиите, вие по тактиките, но има една скоба - това са поговорки, сентенции, епитети.

Вярно, има изключения от правилото, но българските мъже са много по-добре възпитани към дома си.

Имаме и стопански навици, което в урбанистичните представи на другите народи е някакъв атавизъм.

Не знам, според собствени наблюдения, настройването на децата отключва шизофрении, удовлетворяват се амбициите на чуждия род и рядко има сполучлив край.

[nk7702n]

Иване, не съм казала, че одобрявам настройването на децата срещу бащата. Против това съм. Казвам само, че обяснението може би се крие в негативните емоции на самата майка към него, които тя не може да потисне. Не е добре за децата изобщо да им се говорят негативи, защото малко или много в тях се наслоява напрежение. Затова е най - добре, де се подобрят приятелските отношения между родителите, доколкото е възможно в интерес на децата.

[ivan_lawyer]

Не знам, резервиран съм към публични дискусии, обичам ясните и строги правила - при развод се случва това, което се случва, при съвместен брак се случва това и това.

Все едно да се пуснем по течението - на едни се случва такава съдба, на други не такава. Добре има някакви фактори, които подобряват ситуацията.

По важното е детето да се научи да ловува, да бъде интегрирано в средата си. Сега имам беден речник по отношение на възпитанието, но мисля, че трябва да има възпитание. Възпитание без трудови навици е равно на нула.

Не знам какво да кажа. Как се ловува - нали затова се стремим към по-добро образование и оттам среда - да хванем контакти и връзки и да направим кариера. Майката глези детето, докато бащата показва какво е мръсното в живота, учи детето да понася удари и включително като му ги нанася (не в спортен смисъл).

Не знам какво да кажа, нямам думи, това е средновековен матриархат все едно.

[nk7702n]

Относно дисциплината и правилата съм на друго мнение. Майките обикновено се грижат по - добре за възпитанието, създаването на навици, изпълнението на строги правила. Бащите са по - корави към момчетата като изказ и отношение, а момичетата ги разглезват изцяло, но майките по - трезво преценят и без да правят деление между половете наблягат еднакво на правилата спрямо едните и другите. Познавам достатъчно родители за сравнение. Затова е налице матриархат, защото майките са еманципирани и се стремят да наложат вижданията си.

[ivan_lawyer]

Какво толкова, ако има и един мъж, по-между отношенията дете - родител.

[nk7702n]

Добре, де, Иване, нека да има! Ама, да слуша повече жената!

[ivan_lawyer]

Ох, нещо луната ли ме е ударила.

Много остри теми подхванахме.

[rashko]

Не мога да се съглася с горните съждения изказани априори. Жените и мъжете имат своите емоционални и физически различия, но това не ги прави по-добри или по-лоши родители. Загрижените майки дават /силен антибиотик/ на детето си само защото е вдигнало температура, от 38 градуса и това е масово явление. Всичките мой познати го правят. Следващата стъпка е да уведомят личният лекар за приложената терапия и даже изказват недоволство от лекарското негодувание. В последствие на дългогодишните действия децата боледуват от повечето познати алергии, стомашни разтройства и не биват подминати от сезонните вирусни заболявания. Има причина родителите да са двама представители от противоположни полове. По принцип мъжете са склонни да делегират по голямо доверие на децата си и да ги окуражават да издвършват най-различни неща, да рискуват. В последствие са по склонни да приемат недостатъците от изпълнението. Докато жените в по голямата си част са по склонни да изолират детето от света и да го съдят с голяма строгост за допуснатите грешки. Това е една безкрайна тема. Но смятам за широко разпространена заблуда ,че жените са по добри родители от мъжете. Това не е вярно. И обратното не е вярно. Някъде между социално-културното онаследяване и индивидуалните особености на индивида в конкретната житейска ситуация можем да търсим позитивите и негативите на човешкото поведение по отношение на взаимоотношенията родител-дете-общество.
Основният проблем основание за темата съществува. А проблемите се решават с действия. Поне аз така мисля. Благодаря ви.

[andrey13]

http://www.btv.bg/action/predavania/kod ... iyata.html
Ето моя случай на ПАС , където бившата използва даже медиите, които са подведени и моя отговор към тях.
Здравейте!
Казвам се Андрей Колев. В две от последните ваши предавания бях замесен и според мен омаскарен пред аудиторията Ви. Отговора на моята гледна точка, бе силно изрязан от страна на фактите, на причините довели до този конфликт. А именно действията на моята бивша съпруга на нейните родители и т.н.Например факта че съм я стиснал за рамото,за което казах се отнася за времето преди 5 години, когато ние живеехме още заедно а не за периода след като сме разделени. Същото се отнася и за отговорите на децата.Излиза, че аз съм малтретирал майка им след като сме се развели, което не е истина.Изрязани са важни факти от сценария на нейната адвокатка, нейния "гуру" врачката, като основни причини за да се стигне до тук.За изхарчените над 30 000 лева по вещи лица, адвокати и съдебни разноски, за които наистина има документи. А тези пари са от издръжката, която плащам на децата по 450 лева на месец, а тя нямa дори един работен ден през живота си.Смятам че Вашата медия е подведена а журналистите са излъгани, от моята бивша съпруга.Нейните претенции във всичките искови дела срещу мен са за над 400 000 лева а всичките ми активи на фирмата и банкови сметки са запорирани,което е голяма пречка за бизнеса ми , особено в условията на криза.Работя от сутрин до вечер за да смогна и да не фалирам.А тя по цял ден се шляе не работи и всеки ден е в съда , за нова идея за дело срещу мен. Служителите не случайно се шегуват с нея като казват:"Дора пак е яхнала метлата". Изпращам Ви копие от един вестник, в който тя по същия начин се опита да ме омаскари пред обществото.И ако прочетете моя отговор, ще разберете каква лъжкиня и манипулатор на медиите е.Надявам се да ми обърнете внимание и да излъчите целия запис с моя отговор или нов репортаж, за да може зрителя наистина позитивно да прецени че аз не съм такъв, какъвто тя ме представя а и тази история, ще придобие друг привкус.Прочетете/материала, който Ви изпращам/ за синдрома ПАС , който напоследък заема наистина значително място в конфликтите между разведени и ще разберете, че тя се вписва напълно с него .В репортажа са изкривени фактите/естествено че тя ви е подвела/.Защото например: Казва се че не съм стъпвал там от 8 месеца, но не се казват причините, които съм изтъкнал в интервюто и вярвайте че болката когато реша да видя децата е голяма.Казва се че съм срязал гумите на джипа и, но не се казва моето становище/джипа и е подарък от нейно гадже, на който е сложила рога/.Гаража на баща и е запален, но не се споменава за имуществения конфликт, между нейния баща и брат и, на който не е приписан имот на дядо му. По този случай има образувано дознание и на криминалистите е ясно това.За лозето, не се споменава за конфликта на баща и и майка и с комшиите по лозе и вечните им разправии в стил"премести си коловете на оградата, те са в моето".За това надлежните органи са прекратили преписките срещу мен.А във Вашето предаване за всички тези золуми бях обвинен аз.Бях представен като бияч, подпалвач и разбойник.Гласа на коментатора казва:" За да и върне, той и завежда дело , за право на ползване на
жилището". Да така е , но не за да и върна а за да мога да виждам децата си и това е повярвайте ми единствения възможен начин за това.И нейната медийна инсинуация е точно, за това, защото тя няма никакви аргументи да се противопостави на това, освен да каже и да докаже че децата не искат да ме виждат.Че не ме обичат и т.н. защото нищо чудно и след време да кажат че ме мразят.А защо коментатора не каза за многото върнати коледни и рожденни подаръци и другите факти, с които доказвам че тя настройва децата срещу мен.Да ги попитат защо със сълзи на очи ми връщаха подаръците и това не е ли жестоко от страна на майка им.Кое е това дете, което не иска подарък?Най-важното, което ме огорчи е че се обърна голямо внимание, на това, което казаха децата. Показах на детски психолог записа и неговото мнение е че децата са настроени, с "промити" мозъци и са подучени от майка си да лъжат.То е видно как декламират наученото.Всъщност болката ми е за тях, че за жалост те са жертвата на една майка, загубила ценностната си система, заради своята измислена кауза"Войната на семейство Роуз"която тя "развява" от вече 5 години , в която толкова се е вживяла, че е забравила всички хубави моменти от миналото а бъдещето и го няма.А децата и аз се превърнахме в нейната жертва. Надявам се че след като прочетете материалите които ви изпращам ще добиете ясна представа за истината на тази история и ще излъчите наистина моя отговор, в атмосферата не на обвинения, а на житейската истина, която ни заобикаля, за да може предаването ви да бъде полезно , интересно и с позитивен цвят.Вие знаете как.Надявам се че ще ми отговорите, за да ви дам и писмени документи, които ще подкрепят достоверността на моя отговор.Ако не ми отговорите, поне знайте че любовта и щастието наистина съществуват , но трябва да имате голямо сърце и любяща душа, за да можете да се докоснете до тях и да ги изпитате. Който няма тези качества, ще води измислени войни и битки в стил"Войната на семейство Роуз", без да знае какво ще спечели и какво ще загуби.Или както казва поета:


" ... но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

животът да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш."

С уважение: Андрей Колев
/достоен и обичащ баща до края на живота си/