Чл. 45 от ЗН

[:-)]

Абе колеги, все се каня да Ви питам какво мислите за тази т.нар."мъртва норма" от Закона за наследството.
Проблемът е обсъждан неведнъж в теорията и става дума за това, че ако някой човек реши да определи другиго за изпълнител на завещанието(който е приел да е такъв и е завладял наследството) и този изпълнител не изпълни задълженията си, трае си и решил да се възползва лично от наследството, какво следва?Т.е. приемаме, че нещата се развиват патологично
Чл. 47 дава възможност на районния съдия да освобождава изпълнителя на завещанието от длъжност, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие. Но това не е достатъчно - струва ми се, че хипотезите в този чл. 47 не са изчерпателно изброени, както е редно - така например нищо не е казано за бездействия, а горния пример е точно такъв - той не може да се класифицира нито като небрежност, нито като неспособност, а разбира се нямаме и действия.
От друга страна, изтъквано е, че няма никакви правни способи за принудително връщане в патримониума на наследниците на завладяното вече от изпълнителя (в случай, че убеждението не върши работа, а трябва да се прибегне до принуда) - защото такава норма в ЗН нямало!
Не зная има ли съдебна практика при подобни хипотези, но на мен лично ми се струва, че в такъв случай, единственият правен способ за защита на наследниците е иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД - но и тогава остават проблемите с доказването на редица факти, които ще имат значение при постановяването на съдебното решение. Не означава ли това, че интересите на наследниците, при това положение, въобще не са защитени?!
Прочее, ще ми е любопитно да чуя становищата Ви по тази тема и да обсъдим това.
:-)

[МСМ]

На мен ми се струва, че под "действия" се има предвид всякакво поведение. Пък и възползването САМО чрез бездействие не може да стане, все ще трябва да се позадейства малко. ;-) Но така или иначе мисля, че е логично под действия да се разбира всичко, "несъвместимо с нужното доверие", включително и умишлено бездействие.

[:-)]

Добре, а за другото какво мислиш?
:-)

[Мира СМ]

Ами според случая. Може да е непозволено увреждане, може дори да има някакво престъпление, напр. обсебване или нещо с документи. Но ако вещите са отчуждени, както си му е редът, с разрешение на съда, тогава трудно може да се твърди, че е направил нещо нередно. Е, разбира се, винаги може да се окаже, че е бил комбина със съдията (някаквио престъпление по служба, ама не съм силна в наказ. право, пък и не ми се търси). Тогава би трябвало да отговарят и двамата за непозв. увреждане. Ама да не изтърся някоя глупост. В момента си измислям, а практика по тоя текст и аз не вярвам да има. Как ти хрумна, впрочем?

[:-)]

Ами както вече писах, обсъждано е това от специалисти по СНП - един път и на лекции или упражнения(не си спомням точно) ни споменаха за тази "празнина" :-) ако мога така да се изразя! Не помня проф. Цанкова ли беше или популярният Кр. Л. Димитров (популярен като цивилист имам предвид):-)
Вярно е, че въпроса (май) няма особено практическо значение - кой в днешно време ще тръгне да си назначава изпълнител ва завещанието, но все пак съответните членове в ЗН си стоят като валидни, нали така?
Реших да сондирам мнения, ама засега получавам само твоето:-)
Хората сигурно се трудят здраво или пък не им се пише и аз не знам.
:-)