здравейте,
имам развод от 2002г и бившия ми съпруг до сега е правил два три опита с "половин уста" за среща с детето. При последният от тях, които беше преди седмица, аз категорично му отказах имайки предвид разговорите със сина си , а именно, че детето не иска да го вижда. Той ме заплаши че ще подаде жалба в прокуратура, защото осуетявам срещите дадени ме като право от съда от съда. Възможно ли е прокурорът да се произнесе в негова полза. [/b]
- Дата и час: 20 Дек 2024, 07:09 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
сина ми не иска баща си
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
Това е отворен форум и всеки казва това което мисли,
информацията не е пълна за да се реши дали има или няма шанс да му се преустановят правата за визитация.
Ако детето не желае да вижда баща си то определено си има причина/и. Ако от друга страна бащата е толкова загрижен защо си прави предложенията със половин уста?
Бащата изявява ли желание за редовен телефонен контакт със детето? Участва ли активно във неговото възпитание и интелектуално развитие? Възможно е съда да е пропуснал някои от фактите за което може да обвинявате само себе си.
Колко голямо е детето? Няма оправдание за баща които не се обажда на детето си поне веднъж на ден. Аз така си мисля.
Ако детето не желае да вижда баща си то определено си има причина/и. Ако от друга страна бащата е толкова загрижен защо си прави предложенията със половин уста?
Бащата изявява ли желание за редовен телефонен контакт със детето? Участва ли активно във неговото възпитание и интелектуално развитие? Възможно е съда да е пропуснал някои от фактите за което може да обвинявате само себе си.
Колко голямо е детето? Няма оправдание за баща които не се обажда на детето си поне веднъж на ден. Аз така си мисля.
- Wicky
има право
Здравейте!
Съвсем случайно попаднах на Вашия форум и за съжаление искам да Ви кажа, че ако бащата реши може да Ви създаде много проблеми.Ще Ви разкажа моя случай, а пък Вие сами ще прецените какво да направите.
Бащата ни напусна когато детете беше на 15 дни, решението за развод излезе след 2 години.През този период бащата не се интересуваше от детето за да "не се привързва". Когато синът ми навърши 3 год реших че е редно да запозная баща и син и там ми беше грешката. След 3 месеца бащата дойде с полицай да ми вземе детето.Естествено че то отказа да отиде с него и полицаят ме накара да напиша това на един лист, който беше използван в последствие в едно друго дело.Синът ми беше много притеснен-последваха разговори с психолози и т.н. Следващите три години-тишина.Обажда се от празник на празник, но никога не е изпратил и 1 лев или пък някакъв подарък.Когато синът ми навърши 6 год. изведнъж бащата му пак се сети за него, но този път беше уведомил прокуратурата и агенцията за закрила на децата, че му преча да се вижда с детето-а в същия този ден то празнуваше рождения си ден в Макдоналдс и естествено не си беше в къщи.От там започнаха моите проблеми-отново психолози, агенции, прокурори и т.н. на които естествено мнението беше че детето не иска да се вижда с баща си и ако това става е желателно да се прави в мое присъствие.Заведох дело с искането да не тормози детето и че ако иска да го вижда то нека това става постепенно и в мое присъствие а не да дойде и да го причака на края на улицата и да го дърпа за да тръгне с него, както беше направил.За съжаление съдилищата в България не закрилят децата така както трябва и на мен ми беше отхвърлен иска.Сега обжалвам, но до къде ще се стигне-не е ясно.
Едно знам, че ако Вашето дете не иска да тръгне с него, никой не може да го застави.Ако дойде с полицай без прокурорско нареждане-можете спокойно да го изгоните.Може Вие да подадете жалба за тормоз над детето.Търсете си правата и не го оставяйте на мира, в даден момент той ще направи нещо, което ще Ви даде основание да го лишите от родителски права или най-малкото да се приближава до Вас и Вашето дете.
Пътят е дълъг и много труден.Трябва да имате железни нерви.
Желая Ви много успехи в начинанието!
Съвсем случайно попаднах на Вашия форум и за съжаление искам да Ви кажа, че ако бащата реши може да Ви създаде много проблеми.Ще Ви разкажа моя случай, а пък Вие сами ще прецените какво да направите.
Бащата ни напусна когато детете беше на 15 дни, решението за развод излезе след 2 години.През този период бащата не се интересуваше от детето за да "не се привързва". Когато синът ми навърши 3 год реших че е редно да запозная баща и син и там ми беше грешката. След 3 месеца бащата дойде с полицай да ми вземе детето.Естествено че то отказа да отиде с него и полицаят ме накара да напиша това на един лист, който беше използван в последствие в едно друго дело.Синът ми беше много притеснен-последваха разговори с психолози и т.н. Следващите три години-тишина.Обажда се от празник на празник, но никога не е изпратил и 1 лев или пък някакъв подарък.Когато синът ми навърши 6 год. изведнъж бащата му пак се сети за него, но този път беше уведомил прокуратурата и агенцията за закрила на децата, че му преча да се вижда с детето-а в същия този ден то празнуваше рождения си ден в Макдоналдс и естествено не си беше в къщи.От там започнаха моите проблеми-отново психолози, агенции, прокурори и т.н. на които естествено мнението беше че детето не иска да се вижда с баща си и ако това става е желателно да се прави в мое присъствие.Заведох дело с искането да не тормози детето и че ако иска да го вижда то нека това става постепенно и в мое присъствие а не да дойде и да го причака на края на улицата и да го дърпа за да тръгне с него, както беше направил.За съжаление съдилищата в България не закрилят децата така както трябва и на мен ми беше отхвърлен иска.Сега обжалвам, но до къде ще се стигне-не е ясно.
Едно знам, че ако Вашето дете не иска да тръгне с него, никой не може да го застави.Ако дойде с полицай без прокурорско нареждане-можете спокойно да го изгоните.Може Вие да подадете жалба за тормоз над детето.Търсете си правата и не го оставяйте на мира, в даден момент той ще направи нещо, което ще Ви даде основание да го лишите от родителски права или най-малкото да се приближава до Вас и Вашето дете.
Пътят е дълъг и много труден.Трябва да имате железни нерви.
Желая Ви много успехи в начинанието!
- mera
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта