Промяна седалището на ООД

[tanvel]

Колеги можете ли да ми кажете дали при смяна на адреса и седалището на фирма от един град в друг град и в друг съдебен окръг въобще следва да се заплаща такса за запазване име на фирмата в съда, в който ще бъде новото седалище. И таксите по вписване на промените и обнародване по сметката на съда, в който е седалището ли трябва да се внесат или по сметката на съда, където ще бъде новото седалище.
Благодаря ви предварително

[idler]

Такси за промяна на седалището от един съдебен район в друг се заплащат по седалището на първоначалната регистрация /чл.14 /1 и 2 ТЗ/. Задължително се запазва име /за целта се плаща такса на ИО при новия ОС . Другите такси са по две всяка.

Щом си колега успех!!!

[lunatik]

Колеги можете ли да ми кажете дали при смяна на адреса и седалището на фирма от един град в друг град и в друг съдебен окръг въобще следва да се заплаща такса за запазване име на фирмата в съда, в който ще бъде новото седалище.

мисля, че не се "запазва име" и съответно не се заплаща услугата за "запазване на име", тъй като има само промяна на адреса и седалището, но не се променя фирменото наименование

[случаен-N]

О, лунатик, привет. Не е съвсем така. Наименованието се резервира на регионално ниво (чл.3 от Наредба 14 на МП), а не на национално, т.е. в момента е възможно да има две дружества с еднакви наименования в София и Варна, примерно. Ако варненското дружество премести седалището си в София, в СГС вече ще има две дружества с едно и също наименование. Така че, има смисъл в това, съдът да иска ново уведомително писмо. Примерът ми обаче, не е много удачен, доколкото точно в СГС не искат от дружествата, идващи от други съдилища да представят нова резервация. Но пък в Пловдив никога няма да мине промяна на седалището без нова резервация на името.

[лунатик]

Привет случаен-N. Вероятно си прав относно практиката по приложение на чл. 3 от наредба №14. Но все пак, как ще коментираш чл. 22 от същата наредба:

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2003 г.) (1) При преместване управлението на търговец или на негов клон в друг съдебен район длъжностното лице по чл. 13 при съда, където е първоначалната регистрация, незабавно след вписване на промяната на седалището изпраща служебно фирменото дело на търговеца, съответно на клона по новото седалище.
(2) Съдът по новото седалище открива нови партиди и отбелязва в графа 11 предишното седалище на търговеца, регистъра, номера на тома, страницата и поредния номер на вписването при първоначалната регистрация.
(3) Съдът по новото седалище след откриване на новите партиди съобщава служебно на съда по първоначалната регистрация номера на тома, на партидата, страницата и поредния номер на вписването на търговеца или на неговия клон.
-----------
Както го чета, търговеца извършва необходимите действия за вписване на промяната на седалището и адреса на управление само пред първоначалния съд. Оттам нататък преписката се движи служебно. От там ми идва мисълта, че пред регистърния съд по новото седалище, търговеца не предприема нищо.
--------
Още повече, че в ТЗ няма вменено задължение на молителя да предоставя доказателства за уникалноста на фирменото наименование. Това би трябвало да е служебно задължение на съда.
--------
А дали се е случвало в практиката при промяна седалището и адреса на управление да се получи дублиране на фирменото наименование? И вследствие на това фирмата да бъде принудена да си смени името?

[случаен-N]

Тя, тая работа със служебното вписване е огромен проблем. Личното ми и категорично мнение е, че при служебно вписване съдът не би трябвало да оставя делото “без движение”, дори да е нередовно. На практика е точно обратното. В резултат съдилищата са пълни с “висящи във въздуха” дела. Ако си кредитор, водиш дело и поискаш актуално състояние на такова дружество, съдът по старото седалище отказва да издаде удостоверение, защото производството по делото е прекратено и не е ясно какво е в момента състоянието на дружеството, съдът по новото седалище отказва да издаде удостоверение, защото делото е “без движение” и няма вписване в регистъра. Като капак на всичко, ми е известен случай, когато съдът по новото седалище отказва вписване поради невнесени такси за новия съд и незапазено име. Връща делото по първоначалното седалище. И какво се получава – имаме решение (необжалваемо) на първия съд за преместване на седалището, имаме решение - (влязло в сила) на новия съд, с което се отказва вписване на същото обстоятелство. Изобщо – проблем, който ако не бъде решен законодателно, ще задълбочава хаоса, ама кой да чуе?
Засега този въпрос се решава, само ако съдът по старото седалище изиска двойни такси плюс резервация на наименованието за новия съд, което не всички съдии правят.
На въпроса ти – да, има дружества, които са принудени да сложат някаква добавка към наименованието си (цифра най-често), за да могат да преместят седалището си.
А там, където не се извършва проверка, дублирани имена има, разбира се, но дела се водят в КЗК, а там практиката е, че сам по себе си фактът, че едно дружество има фирма сходна с фирмата на друго дружество не може да се квалифицира като акт на нелоялна конкуренция. Но това е друга тема.
Съдът не може служебно да следи за това, защото макар да разполага с цялата информация за вписаните дела в електронен вид, не може да се обоснове с “видях в компютъра”, нали? Удостоверителният документ се издава от “Информационно обслужване”, пък той струва пари.