2020-06-11 0
Раждането на бебе в семейството предизвиква буря от силни емоции. Те могат да варират от силно въодушевление и радост до страхове и тревога. Неочаквано за много семейства, бременността може да бъде съпроводена и от депресия. Хубавата новина е, че информираността е един от начините да се предпазите.
Преслава Биковска – психолог във "Вита", развенчава най-често срещаните митове около все по-често срещаната напоследък следродилна депресия
Появата на дете е възможност за преосмисляне и пренареждане на приоритетите в живота, взаимоотношенията с другите и целите – лични и професионални. Това е и период, който носи със себе си много предизвикателства и трудности. Необходимо е време, за да се почувствате добре в новата роля на родител и да добиете увереност. Нормално е в този процес от време на време да ви липсва живота преди бременността и да си мечтаете някои неща около майчината/бащината роля да бяха по-лесни. Не е нормално, обаче, да се чувствате тъжни и разтревожени през почти цялото време, да се обвинявате и да съжалявате, да не изпитвате никаква нужда от храна или да не спите дни наред, да нямате желание да се грижите за бебето или да се чувствате неспособни да го направите. Тогава вероятно страдате от следродилна депресия.
Често срещан мит е, че депресията е резултат от слаба воля, слаб характер или "мрънкане". Истината е, че депресията е сериозно заболяване с биологични, психологични и социални аспекти. Чрез изследвания, използващи образна диагностика, са документирани различни нива и патерни на активност в мозъците на хора, страдащи от депресия, в сравнение с мозъците на здрави хора. Тогава "стягането", игнорирането и изчакването не помагат, дори може да допринесат за влошаване на състоянието. За съжаление често хората, страдащи от депресия, чуват подобни неща в обкръжението си. Това само утежнява състоянието им, тъй като предполага, че "са слаби", щом не могат да се справят сами. Заради този мит много хора избягват да споделят как се чувстват, страхувайки се да не бъдат критикувани. Това възпрепятства или забавя получаването на адекватна и навременна подкрепа и лечение.
Ролята на родител е предизвикателна и добиването на увереност в нея е дълъг процес, който понякога продължава цял живот. Независимо дали за пръв път ставате родител или това е вашето второ или трето дете, винаги има трудни моменти и притеснения. Само защото се чувствате уморени, тъжни или разтревожени, това не означава, че не трябва да бъдете родители! Депресията е истинска болест. Представете си колко абсурдно би било да кажете на жена, при която след раждането се появяват проблеми със щитовидната жлеза, че това е доказателство, че не може да бъде майка. За съжаление много често депресията повлиява мисловните процеси, преценката и себеусещането. Това поставя родителите, страдащи от депресия, в риск да се подхлъзнат в посока на този мит, приемайки че още от самото начало не е трябвало да се захващат с това да бъдат родители.
Веднага след раждането може да се наблюва следродилна тъга (т.нар. "baby blues"). Следродилната тъга е с кратка продължителност (няколко дни до две седмици), засяга около 80% от майките и обикновено отшумява без лечение. Следродилната депресия най-често "започва" между първата и третата седмица след раждането, но като отправна точка може да бъде всеки момент в рамките на първите 12 месеца. Ако симптомите ви продължават повече от две седмици, вероятно страдате от следродилна депресия.
Всъщност, между 8% и 10% от бащите също страдат от следродилна депресия. Симтомите им силно наподобяват тези при жените, а отправна точка на заболяването може да бъде всеки момент от първата година след появата на новороденото.
Интернет направи достъпа до информация много лесен и бърз, но това също позволи много фалшиви факти да бъдат широко разпространявани. Често срещан е митът, че лекарствата не могат да се съчетаят с кърмене и имат сериозни странични ефекти за майката и бебето. Друг често срещан мит е, че при психолога и психотерапевта „просто се говори и това е загуба на време“. След като прочетат подобни мнения, много хора в нужда биха се запитали дали изобщо има смисъл да търсят консултация със специалист, щом нищо не помага. Реалността е напълно противоположна! Има лечение и форми на подкрепа, които са безопасни и ефективни. При тежките форми на депресия може да се наложи медикаментозно лечение, поради настъпилите на биологично ниво промени в мозъка. Медицината е напреднала много в това отношение и вече има медикаменти, които можете да употребявате, без да прекъсвате кърменето.
В други случаи няколко консултации със специалист, група за подкрепа или промени във всекидневието и подкрепа от близките са напълно достатъчни, за да се подобри състоянието.
Всички, които разпознават симпомите на това заболяване, може да се обърнат към "Вита", за да получат адекватна консултация и лечение.