Договор сам със себе си / при заобикаляне на закона/???

[gega]

И за да се поясня - в казуса не става въпрос за сделки на управление, а на разпореждане, но ти явно няма да ме разбереш, защо те попитах, та за това се включвам отново! А какво друго прави родителят, когато поддържа имотчето на сина си, възстановява го, извършва подобрения в него - управлява го, бе пич, управлява го!

[МЛАДЕЖА]

абе гега , май родителя и мете имота на детето си ; правиш ли връзка с някои части на мозъка/ правото/ ???
АЙДЕ НЕ МЕ КАРАЙ ДА БЪДА ГРУБ< .ДРУГ ПЪТ НЕ СЕ ДЪНИШ ТАКА И СЕ ПОКАЗВАШ НА НИВО< А СЕГА МАЙ НА НЯКОЛКО ВОДКИ ИЛИ ДРУГО??/
ти ли си " управляваш " интернета или майка ти???

[ipon]

детето малолетно или непълнолетно е ? т.е до 14 г или от 14 до 18 г. ?

[донна2]

да си призная не срещам някаква забрана в хипотезата непълнолетен да продаде имот /разбира се със разрешение на съда съгласно чл.72 ал.2 от СК / на родителя си , но си мисля ,че детето реално няма да получи нищо и се питам тук не се ли цели да се заобиколи дарението ,което е ще е нищажно

[donna]

да си призная не срещам някаква забрана в хипотезата непълнолетен да продаде имот /разбира се със разрешение на съда съгласно чл.73 ал.2 от СК / на родителя си , но си мисля ,че детето реално няма да получи нищо и се питам тук не се ли цели да се заобиколи дарението ,което е ще е нищажно

[dimizz]

Извинявам се за объркването, случва се при тази форма на комуникация.....
Този случай при нас е уреден частично в чл. 185 буква а ЗЗД (адмирации към gega по случая).
Младеж, ако не вярваш, погледни изданието на ЗЗД на Кристиан Такев с препратките (изд. СИБИ), на чл. 185 ЗЗД има препратка към чл. 3 ал. 2 ЗЛС, така че и според Такев не си прав.
Поразрових се и проверих как е в чужбина. В Германия прехвърлянето на притежаван от детето имот на някой от родителите посредством представителство на другия родител също е изрично забранено (§1629 ал. 2 във вр. с §1795 ал. 1 нр. 1 BGB). В такъв случай обаче може да се поръча Pfleger (§ 1909 BGB), който може да сключи сделката. Най-близкият превод на Pfleger е попечител, но при нас попечителството има съвсем друга функция, а имено не да замества родителите, когато са ограничени в техните представителни права, а само при изричните хипотези на чл. 109 ал 2 СК. Т.е. при нас тези сделки са също изрично забранени по чл. 185 ЗЗД, но няма някаква възможност за сключвенето им чрез попечител. За аналогично приложение на чл. 109 във вр. с чл. 118 СК в тези случаи не съм чувал, може и да има, но имайки предвид риска от злоупотреби, по-скоро не. Трябва да се погледне съдебната практика.
Според мен тази сделка няма шанс да мине. Die Sache ist gegessen!

[donna]

може ли някой да ми пусне тук р. № 296/92 г. по гр.д. № 98/91 г. на I ГО. Мисля, че няма проблем да бъде извършена сделката което по-горе шведа цитира не мога да го открия

[S]

На когото е преподавал Кристиян ТакОв, нема начин да не го знае тва! Да бъдем по - точни колега - за грешка в името - 50% щеше да ви "резне" на изпит ...

[Anastassia.Terzieva]

ne izchetoh vnimatelno cialata nishka, zashtoto niamam nikakvo vreme i se izviniavam ako povtoria niakogo
zashto pomislite varhu varianta ne napravite ne darenie ili prodajba a prehvarliane pravoto na sobstvenost sreshtu zadaljenie za izdrajka i gledane na deteto i maikata dokato sa jivi ili samo na deteto za perioda kogato veche ne mu dalji takava t.e. sled 18 resp 25g ili da vklyuchite zadaljenie da pokrie razhodite za vishe obrazovanie ili neshto takova koeto shte e v polza na deteto
taka ako neshto se obarka i s vaprosnia saprug se stigne do razvod s maikata
shjte moje da se razvali poradi neizpulnenie na zaduljenieto za izdrajka i dledane
a ako vsichko e nared toi i taka i taka shte si gi gleda i izdarja :))))))) nali taka :)))
puk i trudno shte otkaje ili vazrazi na takava formulirovka vse edno da kaje che ne iska da se griji za semeistvoto si...
prosto ideika ,

[123]

Решение № 296 от 31.III.1992 г. по гр. д. № 98/91 г., I г. о., докладчик член-съдията Тодор Стоилов

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 8/1992 г., № 9, стр. 10

чл. 3, ал. 2 ЗЛС,
чл. 26, ал. 2,
чл. 38 от ЗЗД,
чл. 73, ал. 2 от СК

Законният представител може да договаря сам със себе си когато това е в интерес на малолетното дете.
За придобиване на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С решение № 450 от 20.IX.1990 г. по гр. д. № 212/1989 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил иска за частта, която е прехвърлена през 1975 г. на сина на страните. Приел е, че сделката е опорочена от това, че майката е дала съгласието си, от една страна, а от друга страна, се е явила като законен представител на малолетния си син и закупила имота за него. Но въпреки това синът като пълнолетен е започнал да владее добросъвестно, защото като дете не е знаел, че сделката е опорочена. От 1980 г., когато е навършил 18 год., той е владял добросъвестно, изтекли са пет години и той е придобил имота по давност.
С решение № 356 от 17.XII.1991 г. по гр. д. № 503/1991 г. Окръжен съд - гр. Г., е отменил решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на втория етаж от жилищната сграда и 1/3 от дворното място. Приел е, че сделката е нищожна, тъй като липсва съгласие. Сделката е сключена от майката в качеството на продавач и представител на купувача, т. е. в нарушение на чл. 38 ЗЗД. Представителят не може да договаря лично със себе си от името на представлявания. Последният е бил малолетен и не е могъл да даде съгласието си. Не го е дал и след навършване на пълнолетието. Поради това сделката е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД. А въз основа на нищожна сделка не може да се владее добросъвестно.
Синът на страните не е придобил имота нито по давността, предвидена в чл. 79, ал. 1 от ЗС т. е. след изтичане на десетгодишен срок, нито по ал. 2 от с. чл. - след изтичането на петгодишния срок.
Върховният съд счита отменителното решение на второинстанционния съд за неправилно, а решението на Районен съд гр. Д. в крайния си резултат за правилно, но по други съображения. Недвижимият имот, предмет на нот. акт. № 64 том II от 15.III.1975 г. на Районен съд - гр. Д., действително е бил съпружеска имуществена общност. Страни по сделката се е явил ищецът и молителката в качеството й на майка и законна представителка на малолетния им син И. Ц. И., който е роден на 30.V.1962 г. Тя е закупила имота за 400 лв., изплатени напълно от нея. Приложено е нот. дело № 668/1975 г. по описа на Районен съд. гр. Д. По силата на чл. 13, ал. 7 СК по делото е приложена декларация, нотариално заверена, с която съпругата е дала съгласието си на ищеца да продаде имота на сина им. Нормативната уредба относно имуществените отношения създадена от СК - отм. (ДВ, бр. 23/1968 г.), предвиждаше, че действията на разпореждане с общи имущества се извършват от единия съпруг със съгласието на другия съпруг и ако се изисква нотариална форма, то следва да бъде дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис. Сделката се сключва еднолично от единия съпруг (обикновено от титуляра по нот. акт. за собственост, ако той е издаден само на негово име). Съгласието на другия съпруг е едностранна правна сделка, която овластява съпруга да извърши разпореждането с имуществото. По своя характер това съгласие не е идентично с упълномощаването, тъй като сделката се сключва от името на единия съпруг, но последиците настъпват в правната сфера и на другия съпруг. Установено е, че към 15.III.1975 г. синът на страните е бил малолетен. Тогава от негово име е могла да действува молителката като законен представител по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС. Родителските функции по силата на чл. 61 от СК (отм.) могат да се осъществяват от всеки един от родителите.
Изводът, че сделката, извършена с нот. акт. № 64, т. II от 15.III.1975 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като законната представителка е договаряла сама със себе си в нарушение на чл. 38 ЗЗД, е неправилен. Поначало представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. Прието е от съда, че тази забрана е диспозитивна, но понеже представляваният е малолетен, тя не може да бъде дерогирана. Тази забрана, когато законният представител договаря сам със себе си, е релативна /относителна/. Тя е императивна тогава, когато има противоречие между интересите на родителя като законен представител и малолетното дете. В този случай следва да се назначи с определение от съда, основано на чл. 16, ал. 6 ГПК, особен представител. Това произтича от основното правило на представителството - защитата интересите на представлявания, защото лицето, когато действува като законен представител и като страна, може да пожертвува интересите на малолетното дете или да ги увреди в свой интерес. Тогава, когато законният представител - родител, действува в интерес на малолетното дете, правните му действия са действителни, той изразява воля, с която защитава интересите му, т. е. може да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД. Съгласието на молителката е действително. То е породило правните последици, присъщи на продажбата, защото малолетният син е облагодетелствуван от сделката, придобил е недвижим имот. Сделката е валидна от всяка гледна точка и с оглед на другите нормативни актове, действуващи по времеизвършване на сделката. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗСГ (отм.) ненавършилото пълнолетие дете може да притежава жилищен имот заедно с жилището на останалите членове на семейството, ако му бъде прехвърлено от родителите в срока по чл. 7, ал. 1 от ЗСГ (отм.). Този срок е спазен. На второ място, за придобиването на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд по смисъла на чл. 62, ал. 2 от СК отм. (сега чл. 73, ал. 2 от СК). Касае се за придобиване на имот, увеличаване на патримониума на малолетното дете, но е и до действия за отчуждаването и намаляването му.

[dimizz1]

Браво, но както сами виждате, в това решение става дума за увеличаване на патримониума на малолетното дете, но е и до действия за отчуждаването и намаляването му, за което се пита тук. Обаче съдът посочва косвено възможността да се назначи с определение от съда, основано на чл. 16, ал. 6 ГПК, особен представител. Пряко тази норма засяга само процесуални действия. Но тук съдът изрично допуска прилагането й и при всякакви други правни действия.
Ето го търсеният Pfleger, не знам как не сме се сетили за тази възможност. Съдът назначава особен представител, който действа вместо родителите, но процедурата по чл. 73 ал. 2 СК е неизбежна.
Т.е. ето пълният отговор:
Районният съд с определение назначава особен представител. Трябва да се изиска и разрешение за самата сделка по чл. 73 ал. 2 СК. Обаче е интересно каква трябва да е процедурата по назначаването на представителя. Ако става дума за обикновени процесуални действия, за които е предвиден чл. 16 ал. 6 ГПК, проблем няма, съдът излиза с определение в рамките на текущото дело. Но когато не става дума за процесуални действия няма текущо дело. Може би в рамките на процедурата по чл. 73 ал. 2 СК към молбата за издаване на разрешението се добавя и молба за назначаване на особен представител, съдът изчаква неговото съгласие по чл. 73 ал. 1 СК и тогава издава решението. Има ли някой ГПК на Живко Сталев, май там пишеше нещо за чл. 16 ГПК?

[123]

Донна спомена чл.15 от ЗЗДт и в тази връзка, във ВРС не се получава разрешение, ако няма изразено становище на Дирекция "Социално подпомагане", че сделката е в интерес на детето.

[shveda]

Процедурата е разгледана подробно в АПИС - процедури. Особ. представител се назначава от РС по молба, подадена от заинтересуваното лице и след внасяне на държавна такса.

[младежа]

Благодаря на всички отзовали се , но явно проблемът не е много изчистен, но сега вече ми светна малко , но се питам ако правя Д А Р Е Н И Е - от името на детето / на негов имот / , чрез назначеният му особен представител от съда / при спазена процедура за разрешение от съда за сделката и от Д "СПодпомагане/ и единият родител приеме дарението .......дали това ще е заобикаляне на закона или ..............при спазени процедури - НЕ???

[daolao]

Естествено, че може! Нали затова е предвидено предварително разрешение от съда.

[%sig%]

[dimizz1]

Абе хора, тук явно никой не зачита труда ни, чете по-нагоре, вече няколко пъти бе повторено, а и закона ще ви избоде очите: ДАРЕНИЕТО В УЩЪРБ НА ДЕТЕТО Е ИЗРИЧНО ЗАБРАНЕНО ОТ ЧЛ. 73 АЛ.3 СК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Дори и със особен представител, забраната важи и за него...или пак не съм разбрал въпроса на младежа.....Но в него си е вината, не аз пиша толкова неразбрано. А daolao де не се изказва толкова неподготвено, май не му е за пръв път.....

[jasfe]

Дарение, извършено от малолетен или непълнолетен, е абсолютно нищожно, независимо в каква форма ще го облечете! Дори да имате разрешение на съда и да изпълните всички други процедури то пак ще е нищожно! Така че потърсете друг вариант. А във всички случаи когато има противоречие между представляван и представител е необходимо да се назначи особен представител.

[an]

И да има разрешение на РС никой нотариус няма да изповяда подобна сделка.

[Иван]

Димизз, що се хабиш? При наличието на толкова по-интересни проблеми за обсъждане с аргументи, които не са написани черно на бяло в закона?

[jasfe]

честно казано нотариус може и да се намери :)))