, докладчик Христо Георгиев
Относно ползването на семейното жилище след развода.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.
чл. 13 СК (отм.),
14 СК (отм.),
28 СК (отм.) и
29 СК (отм.),
чл. 20 СК,
106 СК и
107 СК
I. За понятието "семейно жилище" 1. Семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството. 2. Семейно е жилището: а) в което семейството е настанено от органите на "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла поради жилищни нужди на цялото семейство или за нов строеж; б) което е придобито през фактическата раздяла със средства, набрани по време на брака; в) с което съпрузите са обезщетени по § 146 ППЗПИНМ*(16) с бъдещ строеж. 3. В семейното жилище се включват и: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица; б) помещенията, които са отдадени под наем при самосгъстяване; в) помещенията, които са отдадени под наем при свободно договаряне. 4. Не са семейни жилищата: а) от които съпрузите са се отказали; б) в които съпрузите са били допуснати временно; в) които са погинали или са разрушени; г) когато и двамата съпрузи са загубили правото да живеят в населеното място, където е жилището*(5); д) вилите, които не са годни за постоянно обитаване. II. По приложението на чл. 28, ал. 1 5. Споровете за ползването на семейното жилище след развод се решават по реда на чл. 28, ал. 1 СК*(17), когато са обща собственост на съпрузите или се наемат само от тях. 6. Жилищната нужда е предпоставка за решаване спора за ползване на семейното жилище. Съпругът, който има друго жилище, не може да получи спорното семейно жилище. 7. Когато съпругът не е жител или няма право да живее в населеното място, жилището се предоставя на другия съпруг. По изключение жилището може да се предостави и на съпруга, който не е жител, но има временно жителство и на него е предоставено упражнението на родителските права върху деца, които са жители на населеното място*(5). 8. Съдът предоставя ползването на служебното жилище на съпруга, за трудовата функция на когото то служи. Останалите ведомствени жилища се предоставят за ползване след развода на общо основание. 9. Съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения. 10. В случаите на чл. 28, ал. 1 СК съдът разпределя ползването на семейното жилище, ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища. Когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползване на някои от тях, за да се разпредели жилището, е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими. 11. Когато семейното жилище не може да се разпредели за ползване поотделно от съпрузите, съдът го предоставя на единия от тях, като се ръководи от критериите в чл. 28, ал. 1 СК. Поредността на изброяването не е с оглед на тяхната значимост с изключение критерия интереси на децата. 12. Пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които следва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ. III. По приложение на чл. 28, ал. 2 СК*(18) ................................................................ IV. По приложението на чл. 28, ал. 3 СК*(18) ................................................................ V. По някои процесуални въпроси във връзка със споровете за ползването на семейното жилище 22. Съдът се произнася за ползването на семейното жилище след развод само ако има иск от съпрузите. По изключение само в хипотезата на чл. 28, ал. 1 СК съдът се произнася служебно за ползването на семейното жилище, ако в семейството на съпрузите има малолетни и непълнолетни деца.*(19) 23. С решението по чл. 28 СК съдът се произнася само за ползването на жилището, а не и по споровете за други права върху него. ....................................................................... 24. ............*(20) Съгласно чл. 191 ГПК съдът е длъжен да посочи съображения за обстоятелствата, които налагат отсрочването и неговата продължителност. 25. Производството по чл. 28 СК не следва да се спира по чл. 182, б. "г" ГПК в случаите: а) когато е предявен искът за делба; б) когато е предявен иск по чл. 13, ал. 2 СК. 26. .............*(20) 27. При изменяване мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца съдът, който е решил спора, по изключение може да измени решението си. VI. Обявява постановление № 20/63 г. на Пленума на Върховния съд за загубило сила.
------------------------
С постановление № 20/63 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на съдилищата и даде тълкуване на понятието "семейно жилище", на предпоставките и критериите за предоставянето му на единия или на двамата съпрузи след развода. Разрешенията бяха в съответствие с нормативните актове, засягащи правото на жилище в страната.
Семейният кодекс за пръв път уреди правата на ползване на жилището от съпрузите след развода. С чл. 28, ал. 1 СК поначало се възприе установената съдебна практика. С чл. 28, ал. 2 и 3 Семейният кодекс даде нови разрешения. Поради това съдебната практика по приложението на чл. 28 СК се отличава по редица въпроси от разрешенията, дадени с постановление № 20/63 г., издадено при действието на чл. 264, ал. 2 ГПК и ЗЛС.
В общи линии съдилищата правилно прилагат чл. 28 СК. Има обаче и отклонения от точния смисъл на закона. Това налага да се обобщи съдебната практика по този текст.
I. За понятието "семейно жилище"
................................................................
Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата.
При прилагането на чл. 28 СК в семейното жилище следва да се включат:
а) помещенията, в които временно са допуснати други лица. Това е така, защото допуснатите трети лица могат да бъдат извадени безусловно по надлежния ред;
б) помещенията, дадени под наем при самосгъстяване. Това произтича от характера на правоотношението. Въпреки договора за наем при самосгъстяване тези помещения не губят характера си на част от семейното жилище. Съпругът, на когото са предоставени, е в състояние да осъществи правата си по чл. 238 ЗЗД въз основа на влязлото в сила решение по чл. 28 СК;
в) не губят характера си на семейни помещенията, които двамата съпрузи или единият от тях са отдали под наем на свободно договаряне до деня на прекратяване на брака. И тези помещения могат да бъдат освободени от съпруга, на когото се предоставят, като се развали договорът за наем.
Жилището, в което семейството е настанено от органите по жилищно настаняване след фактическата раздяла поради жилищна нужда на цялото семейство или поради строеж, е семейно по смисъла на ал. 1 и 2, защото настаняването е резултат на преценка на жилищните нужди на цялото семейство.
Семейно е жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства, добити през време на брака, или което е дадено вместо обезщетение за имот, отчужден за осъществяване на държавно жилищно строителство. Във втория случай придобиването на жилището следва да се счита към момента на построяване на сградата и предаването с акт, а не към деня на решението на ИК на НС.
Съпрузите нямат жилище, когато след раздялата са се отказали от жилището, когато са били само временно допуснати от други лица или жилището е погинало или е разрушено, или и двамата съпрузи са престанали да бъдат жители на населеното място, където е жилището. Съпрузите нямат жилище при ползване на вили, които не са годни за постоянно обитаване. И в тези случаи съдилищата следва да се произнасят с диспозитив, като отхвърлят исковете за ползване на семейното жилище.
II.
По приложението на чл. 28, ал. 1 СК*(2)
................................................................
1. При разрешаване на спора за семейното жилище е от значение жилищната нужда или липсата на друго жилище на съпруга към момента на развода. Ако единият съпруг има друго жилище - наследствено, придобито по дарение, със средства от трансформирано имущество (чл. 13 СК) или е получено служебно жилище*(3) след раздялата, което не е семейно, ползването се предоставя на другия съпруг.
Не е налице друго жилище, когато при раздялата се ползва временно жилище на свободен наем или съпругът е приютен при своите близки при условията на самосгъстяване. Не е налице друго жилище, когато притежаваното в собственост жилище от единия съпруг е заето от лица, настанени по ЗН с настанителна заповед*(4), както и при сънаследствено жилище, ползвано от други сънаследници, в което няма свободна жилищна площ.
Необходимо е другото свободно жилище да е в същото населено място или най-малко в присъединените към големите градове селища. Това решение се налага, тъй като не може заради жилището да се принуди съпругът при развод да напусне местожителството и работата си.
2. Една от предпоставките за претенцията да се ползва жилището при развод е съпругът да е жител на населеното място, където е жилището. Този, който не е жител на населеното място, може да претендира за ползването само по изключение, ако детето, което му се предоставя по чл. 29 СК, е жител на същото населено място и поради това има временно жителство*(5). Това разрешение се налага в интерес на децата от брака.
3. Жилището, тясно свързано с естеството на задължението по трудовия договор на единия съпруг (жп кантон, помещения на пазач, помещения по токоизправителни инсталации и т.н.), е служебно, а не ведомствено по смисъла на чл. 3 ЗНО. То не може да се отдели от служебните задължения, заради които е предоставено на работника или служителя. При развод същото следва да се предостави на съпруга, на когото е дадено, за да не се пречи на изпълнението на функциите му в бъдеще.
4. За да се разпредели семейното жилище по чл. 28, ал. 1 СК, следва да се установи възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им.
Неправилно някои съдилища приемат, че е налице възможност да се ползва жилището от двамата, като при едностайно са предоставили хола или кухнята на единия съпруг, а на другия - останалата площ. Изразът "когато то (жилището) не може да се ползва от двамата" обхваща всички случаи на невъзможност да се обособят самостоятелни жилища и сервизни помещения при спазване на нормите по чл. 5 ЗНО. При еднофамилно жилище, при което холът е заменен с дневна или детска стая, съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползване на жилището и с оглед търпимостта на отношенията.
Нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз отношения, но и проявите на пиянство, разврат и други несъвместими явления с правилата на морала и с интересите на децата.
5. Когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 28 СК - интересите на децата, здравословното състояние, вината и други обстоятелства по случая*(6). Тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Тъй като изброените и "другите" обстоятелства обикновено съществуват едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно. Във всеки случай на ал. 1 съдът е длъжен да вземе предвид преди всичко интересите на децата, защото и двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище.
6. При разпределението следва да се изключват ползваните помещения от пълнолетните деца и пълнолетните членове на семейството поради това, че те имат самостоятелни права на жилищна площ. Ако те ползват общи помещения и нямат обособена жилищна площ, изключва се от разпределение площ, равна на правото им по чл. 5 ЗНО.
III.
По приложението на чл. 28, ал. 2 СК*(7)
................................................................
IV.
По приложението на чл. 28, ал. 3 СК*(8)
................................................................
V.
По някои процесуални въпроси във връзка със споровете за ползване на
семейното жилище
1. В чл. 28 СК не е изрично уредено служебното начало, по силата на което съдилищата да са длъжни с предявяване на иска за развод да разгледат и да се произнесат и без искане на страните за ползването на семейното жилище след развода*(9). Обстоятелството, че законът само в първата алинея употребява израза "при постановяване на развод съдът предоставя семейното жилище", предполага поначало искане, направено от съпрузите по чл. 89, б. "г" ГПК. Когато от брака няма деца или при хипотезите на чл. 28, ал. 2 и 3 СК*(10), произнасянето е в зависимост от вината на заинтересования съпруг. По различни съображения съпрузите може да са се отказали от ползването на жилището. Съпругът-собственик може да не иска да се ползва от правата си по чл. 28, ал. 3 СК и да остави другият съпруг и децата да живеят в жилището, което му принадлежи. Съпругът, чийто близки са собственици, може да прояви също такова поведение. Това показва, че служебното произнасяне не е вложено в разума на закона.
При хипотезите на чл. 28, ал. 1 СК, когато в семейството има ненавършили пълнолетие деца, положението е по-друго. Родителите във всички случаи са длъжни да обезпечат жилище на децата си и понеже съдът служебно се произнася кому от родителите предоставя децата и определя мерките за упражняването на родителските права, изводът е, че в тези случаи произнасянето за ползването на семейното жилище е служебно задължение на съда. Това разбиране се основава на текста на чл. 28, ал. 1 СК, който включва като критерий на първо място интересите на децата. Аргумент за такова схващане са още чл. 2, 12 и 59 СК, в основата на които стои принципът за всестранна защита на децата*(11).
2. С решението за семейното жилище съдът се произнася само за ползването. В производството по чл. 28 СК съдът не е овластен да разрешава спорове относно други права върху жилището. Тенденцията чрез спора за ползване на жилището след развод да се събират доказателства за исковете по чл. 13, ал. 2 и чл. 14 СК е незаконосъобразна. Тя следва да се пресича с правилно изясняване спорното от безспорното още в първото по делото заседание.
3. Съпруг, спрямо когото се прекратява наемното отношение по силата на чл. 28, ал. 2 СК, има право да поиска отсрочване на изпълнението. Изразът "може да му се разреши да се ползва от жилището за определен срок" означава, че с разрешението съдът отсрочва изпълнението на решението за прекратяване на наемното отношение. Съдът може да определи срок само ако това е необходимо според обстоятелствата.
Правото на съпруга-несобственик по ал. 3 да иска да му се разреши да ползва жилището за определен срок е също така право да иска отсрочване на опразването, което е последица от признатото от закона ползване поради собствеността на съпруга или на близките му.
Във връзка с продължителността на срока съдът е длъжен да изложи съображения за обстоятелства, които налагат отсрочването и неговата продължителност*(12).
4. Предявяването на иска за делба при висящ спор за семейното жилище по чл. 28 СК не е основание за спиране на делото, защото по своя характер нормата на чл. 28 СК цели да уреди ползването на жилището едновременно с развода, а това означава, че спорът следва да приключи бързо. Освен това производството за делба не е в зависимост от това кой съделител ползва имота. Същото важи и за предявения иск по чл. 13 СК.
5. .........*(13)
6. При изменяване на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от надлежно прекратен брак, може по изключение съобразно с всички обстоятелства и ако със семейното жилище не е настанала промяна в основанието за ползването му, да бъде пререшен въпросът за ползването. Дадените с тълкувателно решение № 77/71 г., ОСГК, указания при какви условия е допустимо това са правилни и следва да се спазват от съдилищата. Решаването на спора за семейното жилище не бива обаче да се смесва с основанията за преглед по реда на надзора и тези по чл. 231 ГПК . Използването на извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения има свое основание в пороците на самите решения, въз основа на които се допуска прегледът или отмяната, докато при решаването на въпроса за ползването съдът се основава на идеята на чл. 29, ал. 2 СК - променените обстоятелства*(14).
7. Необходимо е да се поясни, че искът за пререшаване на въпроса за ползването на семейното жилище може да бъде съединен с производството на промяна за упражняване на родителските права или да бъде предявен отделно. Спорът е подсъден на този окръжен съд, който е решил преди това спора като първа инстанция съгласно чл. 264, ал. 3, пр. 1 ГПК*(15). Възможността ищецът да избира подсъдността на делото по чл. 264, ал. 3, пр. 2 ГПК в случаите, когато неговото местожителство е в района на друг съд, е недопустима с оглед характера на спора и поради процесуална икономия.
VI.
Както вече се произнесе Пленумът на Върховния съд с решение № 1/69 г., постановление № 20/63 г. на Пленума е загубило сила от момента, в който започна да действа Семейният кодекс поради новата законодателна уредба.
-----------
*(1) Постановлението е прието при действието на чл. 28 СК (отм.). Помества се само в частта му, имаща сила и при сега действащата разпоредба на чл. 107 СК от 1985 г.
*(2) Сега чл. 107 СК от 1985 г.
*(3) Вж. т. 3 от същия раздел.
*(4) Законът за наемите (ЗН) е отменен, а настанените по него и по Закона за наемните отношения лица в жилища на граждани се намират в наемни отношения при режима на ЗЗД. Така че в посочения случай би следвало да се приеме, че съпругът-собственик има друго жилище.
*(5) Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители и пр. е отменена (ДВ, бр. 64 от 1990 г.) и жителството не е условие за ползването и обитаването на жилище в съответното населено място.
*(6) В чл. 107, ал. 1 СК (нов) са възприети същите критерии.
*(7) Член 28, ал. 2 СК (стар) е отменен (ДВ, бр. 27 от 1973 г.).
*(8) Член 28, ал. 3 СК (стар) е отменен (ДВ, бр. 27 от 1973 г.), но разпоредба, уреждаща същите хипотези (когато семейното жилище е собственост на другия съпруг или на негови близки), е възпроизведена в чл. 107, ал. 3 и 4 СК (нов).
*(9) Срв. чл. 107, ал. 6 СК (нов).
*(10) Член 28, ал. 2 и 3 са отменени. Вж. по-горе бел. 7 и 8.
*(11) В същия смисъл въпросът е уреден и нормативно с чл. 107, ал. 6 СК (нов).
*(12) Точка 3 се отнася до отменените през 1973 г. ал. 2 и 3 на чл. 28 СК от 1968 г. Вж. бел. 7 и 8. Срв. чл. 107, ал. 3 и 4 СК от 1985 г.
*(13) Точка 5 не се помества, тъй като е отменена с постановление № 11/75 г. на Пленума на Върховния съд.
*(14) Вж. чл. 106, ал. 5 СК (нов).
*(15) Чл. 264 ГПК е отменен (ДВ, бр. 28 от 1983 г.).
*(16) ППЗПИНМ е отменен. Но постановката е важима и при обезщетявания с жилища при сега действащите ЗТСУ и Закона за собствеността.
*(17) Сега чл. 107, ал. 1, 2 и 3 СК (нов).
*(18) Точки 13-21 са отменени с постановление № 11 от 1975 г. на Пленума на Върховния съд. Вж. бел. 7 и 8.
*(19) Вж. чл. 107, ал. 6 СК (нов).
*(20) Точка 23, ал. 2, т. 24 и 26 са отменени с постановление № 11 от 1975 г. на Пленума на Върховния съд.
от diw64 » 15 Юни 2012, 19:16