развод

[паша]

В развод съм. От брака имаме две деца. Дъщеря на 12 г. и син на 7 г. Според съпругът ми вината за разтрогване на брака е по вина и на двама ни. В съда той казва, че аз съм била добра майка и домакиня, но поради трайно неразбирателство и липса на хармония в отношенията ни желае този брак да бъде разтрогнат.
Но битката е за децата. Той призовава дъщеря ни в съда, за да посочи при кого от двамата желае да живее.Аз мисля, че нямам морално право да се противопоставя на това негово желание, защото не искам да оказвам натиск върху децата си. Те също имат мнение и нека го изразят.
Въпросът ми е: Какво ще стане, ако дъщеря ни каже, че желае да живее при баща си. Какво ще стане с малкото дете.

[лидия]

Решението на голямото дете е независимо от решението на съда ,при кого ще остане другото.В молбата за развод упоменахте ли ,че искате децата да останат при вас и вие да се грижите за тях? За съда е жажно желанието ви да се грижите за детето( чието мнение не се иска) и вашите възможности за да му осигурите нормален живот съобразен с материални ,интелектуални ,морални и други изисквания.
Кажете какво е вашето желание ,а ние ще ви посъветваме как да постъпите.
Кой подаде молбата за развод? Или е по взаимно съгласие? Съпругът ви иска ли да се грижи за децата? Има ли тази възможност?

[паша]

Молбата за развод е подадена от мен.В нея е вписано, че желая децата да живеят при мен. Съпругът ми има по-добра възможност да ги издържа, защото получава помощ от родителите си. Аз също работя, но не разчитам на никого.Той желае децата да са при него. Достатъчно отговорен е и може да им подсигури нормален живот.
По време на делото, аз и адвокатката ми се опитахме да стигнем до споразумение с него, но той е непреклонен и желае да докаже, че аз съм морално пропаднала,тъй като живея с друг човек в момента. Затова търси всякакви начини да ме искара виновна и развода да бъде по моя вина. Към настоящия момент децата живеят при мен и чудесно се разбират с другия човек. Той работи и се грижи много за тях. В къщи имаме два компютъра, като единият е в тяхната стая.
Жилището, в което живеем е на родителите ми, а съпругът ми живее под наем.
Много съм притеснена от развоя на събитията, защото не мога да се лиша от децата си. Не мога да предположа какво ще стане, ако дъщеря ми реши да живее при баща си.
Може ли някой да ми каже какви ще са последствията и за мен.

[лидия]

Говорили ли сте с дъщеря си ,за да имате яснота по отношение на нейната позиция?
За малкото дете не се безспокойте ,наи-вероятно ще остане при вас.За него съдът не се води от решението на другото ви дете.
Това ,че си имате приятел не е лошо.Всеки се нуждае от партньор до себе си.Та нима вашият съпруг ще се отдаде изцяло на децата си и ще загърби социалният и интимният си живот?!
Важното е да предлагате добър,спокоен ,уютен живот на децата си.И най-вече съобразен с моралните норми.
Най-добре според мен е да поговорите с голямото си дете.Така ще си изясните нейната позиция.Няма нищо лошо да я обсъдите заедно-това не е натиск.
После може да споделите какво е решението й.
Апропо до колкото разбрах вие вече си имате адвокат,защо не се обърнете към него за съвет.Той познава случая ви и ще ви даде по-подробни обяснения.Ако не му се доверявате ,по-добре го сменете.
Успех!

[паша]

Водила съм разговори с нея относно решението й, питала съм я какво ще каже в съда, но тя отговаря "незнам". Обясних й, че там трябва да избира и да е конкретна. /Боже, кой нормален човек може да избира между родителите си?/
Много е объркана и мисля, че ще избере да отиде при баща си, защото той е по-силен финансово и доста добре умее да я обработи,тъйкато вижда че й е трудно да реши.
Обърнах й внимание, за начина по който живеем сега, че няма скандали, обиди или повишаване на тон, и най-вече побоища. От тях искам единствено да се съобразяват със реда в този дом. Никога не съм ги притискала за каквото и да било. Давала съм им възможност за собствено мнение, винаги сме разговаряли и решавали проблемите заедно, никога не е имало тайни помежду ни.
Имам доверие на адвокатката си, но и тя казва, че такова тежко дело още не е имала. Защото и двамата сме много отговорни родители, но за жалост не можем да живеем под един покрив и да сме едно семейство. Разбира се от това страдат само двете ни деца. В този ред на мисли искам да отбележа, че ги водих дори на психиатър, който изрази мнение, че е притеснен от дъщеря ми и от нейното поведение. Той също смята, че тя ще последва този, който е по-силен в този "двубой".
Пропуснах да Ви благодаря. Вашето мнение е много важно за мен, защото неизвестността ме убива.

[Anastassia.Terzieva]

Колко е голяма дъщеря ви? Ако е в пубертета, то тя като момиче ще има много по голяма нужда от вас до себе си като жена,
това какво ще е желанието на детето не може да бъде решаващо за съда, решаващо е кое е най-добро за него, все пак...
Според мен е изключително вредно за детето да остава с впечатление че от него зависи при кого ще живее и да излиза че прави някакъв съдбовен избор, освен това трябва да знае че не е длъжня да отговори нито е длъжна да избере някой от двамата, ако не е сигурна "НЕ ЗНАМ" също е отговор....
това е непосилно бреме за едно дете, може би ще е полезно да й обясните че тя трябва да каже с кого се чувства по-близка и се разбира повече като човек, но да знае че не тя, а съда решава и че това не е завинаги - ако нещата се променят това също може да се промени.

Друг добър довод е, че вие заедно със приятеля си осигурявате на децата семейство а един сам мъж едва ли може да се нарече семейство.

Според мене е най-добре да се абстрахирате от намерението на мъжа ви, и да се подготвите с всички възможни и невъзможни доводи че детето трябва да остане при вас.

[паша]

На 12 г. е дъщеря ми. След като получихме призовката за нейното явяване в съда, аз проведох разговор с нея и й обясних, че в случай,че отиде при баща си няма да получи отговор на всички въпроси,които ще възникнат от съзряването на една девойка, колкото и да е добронамерен той няма възможност да й обясни всичко, от което тя ще има нужда.
Преди да подам молбата за развод сме водили много разговори с него - в присъствието на децата, той искаше от нея отговор при кого иска да живее, тя както обикновено казва - НЕЗНАМ. Молбата ми към него беше, да не иска този отговор от нея, защото по този начин тя се чувства виновна, че е голяма и от нея зависи какво решение ще вземе.
Тук искам да отбележа, че той е наясно и с този момент, че ако развода бъде по моя вина, има право да живее в жилището /което е на моите родители/, докато децата навършат 18 г. Това много го мотивира да бъде груб и да действа с всички средства. Затова не желае да съхрани психиката на децата, а гони само своите цели, подкрепян "морално" и материално от родителите си.
Накратко, това е биткато която водим. Затова не мога да бъда спокойна за развоя на нещата. Защото тук той не желае най-доброто за децата си, а да ме изкара колкото може по-виновна, и да ме накаже за това, че не желая повече да му бъда робиня.

[лидия]

Ако жилището е на вашите родители и във всички документи те са законните му собственици,вашият съпруг няма никакви права към него.Това ,че те са ви го предоставили за ползване по време на брака нищо не означава.При развода делите само това ,което съставлява съпружеската имуществена общност(апартамента на родителите ви не влиза в това число).
Както отбеляза колежката,съдът изслушва мнението на дъщеря ви ,но то не е решаващо.
Нека адвокатката ви отбележи пред съда ,как отглеждате децата си в уют и спокойни отношения,които са липсвали по време на брака ви.
Ако психиатърът е на мение ,че за детето ще е по-добре да е при вас,добре е да го повикате като свидетел.
Мисля ,че ще спечелите и ще заживеете щастливо,което убедена съм заслужавате:)
Аз също съм майка и чудесно разбирам как се чувствате ,знаейки ,че можете да се лишите от едното си дете и да предоставите възпитанието му на друг човек.
Ако смятате ,че той няма да се справи ,или че вие няма да можете да подредите живота си без дъщеричката ви ,ТО ТОГАВА СЕ БОРЕТЕ С ВСИЧКИ СРЕДСТВА.Слезте на неговото ниво ако е нужно.
Ако адвокатката ви не е убедена в позитивният изход на делото ,сменете я!
Ако имате номер в ай-си-кю побликувайте го и може да си поговорим онлайн.

[Anastassia.Terzieva]

Дори и жилището да е на родителите на съпругата при положение че това е семейното жилище съда може да предостави ползването му на родителя упражняващ родителските права, включително и ако това е бащата, друг въпрлос е че въпросните родители имат право на обезщетение за ползването в размер на средния пазарен наем на имота..
Тъй като вие сте инициатора и сте подали молбата за развод е следвало да проучите тази част от проблема предварително и вие също да напуснете семейното жилище или да се преместите при вашите родители, така че да пресечете тази възможност. Когато и двете страни напуснат семейното жилище то престава да бъде такова и съда не се произнася по ползването му.
Това което се сещам като вариант сега е или вие да се преместите при родителите ви, зада ви помагат за децата или родителите ви да се преместят при вас за да ви помагат и да се осигурят допълнителни средства от наема на техния апартамент , а пък ако живеят в това жилиже тях вече не могат да ги изхвърлят за да настанят мъжа ви при децата например, пък и площта няма дастига предполагам...
Трети вариант е да се изнесете под наем и да дадете това жилище под наем- например за да си име всяко от децата отделна стая или друг добър за съда мотив, като не забравите да дадете тази информация на съда, така че да не се произнася по въпроса за семейното жилище
Не мога да се съглася че трябва да сменяте адвоката само защото не ви омайва с розови миражи за бъдещето, ако чувствате че й имате доверие и че прави всичко по силите си не се отказвайте от нея,
но след като случая според нея е сложен е добре че търсите допълнителна помощ

[Anastassia.Terzieva]

И още нещо - вината при развода не води непременно до предоставяне на родителските права на другия родител, а ползването на жилището се дава именно на родителя при когото остават децата.Виновния за развода родител понася всички разноски по развода ако е поискано те да се присъдят, това е

Защо ли ми се струва че именно адвоката на съпруга ви му е представил доста розово нещата... Хайде да помислим трезво, как точно той ще им готви, пере, глади и т.н. в България е толкова затвърдено схващането че това е женска работа и задължение което мъжете не владеят, опрете се на това, веднъж тези отживели схващания вместо да ви ограничават ще ви помогнат, особено ако в семейния ви живат с него вие сте ги вършили като и така и така ще разпитват дъщеря ви вие я разпитайте за тези неща ;) ... тепърва на гърба на децата ли ще се учи да готви?!?
А дори и да живее с родителите си- нима майка и втори баща който също работи а не разчита на пенсия не са по добър вариант отколкото баща и баба и дядо? Освен това майките са много по склонни да жертват личния си живот за децата а на бащите, заради обратната практика трудно ще им повярват дори да е така... Вие вече живеете с приятеля си и децата се разбират с него и той се грижи за тях , а една евентуална приятелка на съпруга ви което е логичния развой на събитията нито се знае, нито има някаква гаранция че ще се грижи за тях... а цялото упражнение ще коства на децата много нерви и напрежение тепърва да свикват с ния, ами ако не я харесат? ползвайте и тези доводи, той не се е замонашил все пак...

[паша]

Благодаря за компетентните мнения. Оказвате ми голяма морална подкрепа, защото днес ми е особено труден ден, тъй като делото е утре /08.11.2004 г./. Казано честно не си намирам място. Наистина въпросите, които се въртят в главата ми са хиляди, а отговор няма, защото не мога да предвидя утрешния развой на това явяване.
По повод разговорите с дъщеря ми - обясних й, че след като реши да живее при баща си ще трябва много бързо да порастне и наред с уроците, които хич не са малко, тя трябва да върши цялата домакинска работа - пране, готвене, чистене и др. С две думи няма вече да има детство.
Другия въпрос беше - при положение, че пубертета е вече доста изявен при нея и физическото й съзряване предстои всеки момент /знаете какво имам предвид/, той ли ще я научи на лична хигиена и ползването на съответните превързочни материали. Той ли ще създаде съответните навици в нея за обличане и приличен външен вид, разбира се винаги - поради достатъчно свободно време, той се е занимавал с уроците й и е помагал, когато има някакви затруднения в училище, но все си мисля, че и аз мога да бъда насреща в такива моменти - все пак не съм бавно развиваща.

[лидия]

Успех утре Паша!!!
Понеделник е прекрасен ден за начинания:) Очакваме ви след делото да ни разкажете добрите новини.
А това : "при положение, че пубертета е вече доста изявен при нея и физическото й съзряване предстои всеки момент /знаете какво имам предвид/, той ли ще я научи на лична хигиена и ползването на съответните превързочни материали. Той ли ще създаде съответните навици в нея за обличане и приличен външен вид, разбира се винаги - поради достатъчно свободно време, той се е занимавал с уроците й и е помагал, когато има някакви затруднения в училище, но все си мисля, че и аз мога да бъда насреща в такива моменти - все пак не съм бавно развиваща."-нека адвоката ви го каже на съда.Мисля,че ще ви е от голяма помощ.
Успех още веднъж :)

[паша]

Сърдечно благодаря за подкрепата. Цял следобяд чаках отговор. Честно казано малко ме притеснява, че превърнахме това в "говорилня", но допускам, че на някой като мен тази тема може да му е от полза.
Обещавам, че утре непременно ще пиша, какъв е резултата от поредното явяване, независимо дали ми харесва.
За утрешния ден се опитвам да не се настройвам по никакъв начин. Не мога да предвидя какъв ще бъде изходът и затова все още бушуват само въпроси в главата ми.
Видях се с адвокатката ми, предупредих я че искам да говоря в залата и да не се опитва да ме спира. Аз имам много за казване и мисля дори, че нямам нужда от никакви свидетели.
Детето няма да излъже и затова я посъветвах да задава въпроси на нея, каква майка съм, как се грижа за тях, малтретирам ли ги и т.н.
Сигурна съм, че това ще бъде достатъчно. Не искам външни хора да се явяват в съда и да носят отговорност за това, че навремето аз съм бързала да сключа брак, а в същото време не съм разбрала, че не сме един за друг. Погледнато отстрани ние въобще не си приличаме. Имаме съвсем различни интереси. За съжаление го разбрах 13 г. по-късно.

[паша]

Всичко мина. Борих се много, но се убедих, че не познавам децата си. Влиянието на бащата е голямо. Детето ми е обработено перфектно. Исках да съм добра, провявявах разбиране и винаги когато са пожелали са ходили при него, но се оказа, че той не си е губил времето. Всичко това, което е казала в съда вече го бях чула от него.
Сега трябва да изчакаме решението на съда. Мога да обжалвам, но не искам. Защото, ако Окръжния съд реши, че децата трябва да останат при мен, това ще бъде против волята на дъщеря ми.
Обясних й, че ако в един момент реши да се върне при мен, винаги може да го направи и ще е добре дошла при майка мен. Но на този етап това е нейното решение и аз искам да се съобразя с това. Нека да опита. Нали знаете докато сам не се опариш, няма да повярваш на думите на никого.
Аз съм майка и никой неможе да го оспори. Ще бъда такава цял живот.
Още незнам какво ще бъде решението на съда. Трябва да чакам цял месец. Обещах й, че дори съда да реши да останат при мен, аз пак ще и позволя да отиде при баща си.

[лидия]

Мога само да ти кажа ,че си прекрасна майка и дъщеря ти рано или късно ще го оцени.Преценяваш нещата трезво и обективно и това много ще ти помогне.Толкова много съжалявам ,че момичето ти предпочита материалното пред духовното.Не зная какво да кажа за да се почувстваш по-добре ,може би това ,че ти не губиш детето си ,просто няма да живее при теб.Много е важно ,че до себе си имаш човек ,който те обича и ти дава спокойствие.Всичко друго ще отшуми.
Ако имаш нужда от приятел -знаеш къде да ме намериш :)))
Пиши когато излезе решението! Успех!!!

[Anastassia.Terzieva]

ne se otchaivaite, moje bi imenno zashtoto dashteria vi e v puberteta bashta i i izglejda po vajnia i po dobria... i po interesnia vse pak i toi emaj i tia moje da nauchi ot nego tolkova mnogo za sveta na majete koito e vav fokusa na saznanieto i v momenta...
osven tova taka tia izvednaj shte porasne, shte zaeme v izvesten smisal vasheto miasto kato otgovornost, shte bade goliama, nikoi niama da i kazva kak da varshi "jenskata rabota" koeto e strashno primamlivo za vsiako momiche na tazi vazrast
istinata e che maikata ostava maika za cial jivot, no pri bashtite ne e taka... moje bi edinstvewnia nachin decata da imat naistina i dvamata si roditeli e da sa pri bashta si, zashtoto ojeni li se vtori put za decata 80% putia kum nego shte e otriazan ot jenata koiato si nameri... ako tia ne e bila prinudena otnachalo da gi prieme kato chast ot jivota mu... taka che dashteria vi moje bi proiaviava intuicia kato iska da otide pri bashta si zashtoto chuvstva che tnego, a ne vas moje da izgubi, ako e taka ne ia spiraite i bez drugo skoro toi samia moje da sajaliava za tova si reshenie

vse pak se nadiavam neshtata da se razviat po nai-dobria nachin...
az na vashe miasto bih objalvala, zashtoto jivota e dalag ako sled vreme razbere che e sgreshila niama da moje da vi obvini che vie ne ste se borili dokrai za neia nali tia e dete ne moje da znae koe e nai dobro za neia a vie ako ste ubedena sega che e po dobre za neia da e pri vas, ne triabva neinoto jelanie da vi razkolebava, puk ako spechelite v okr sud, vinagi mojete da ia pusnete pri bashta i shtom iska , no shte mojete daia zashtitite ako se naloji...
struva mi se che vse pak sada niama da ia dade na bashta i- 12 godini sa tvarde malko za edno momiche

[11111]

Ще чакаме с нетърпение да публикуваш решението на съда, когато излезе.

[Неделина]

Искам да се разведа със съпруга си, но понеже никога не съм мислила, че някога ще се развеждам, не съм се и интересувала по темата. Нямам представа какво трябва да направя и колко ще ми струва. Ако някой знае, може ли да ми каже?

[паша]

Сигурно вече имаш отговор на въпроса ти, но всепак ето и моето мнение. Първо ти трябва адвокат. Не е твоя работа да знаеш какъв е редът за един развод. Адвокатът ти ще те направлява и представлява в съда. Моите разноски до момента са 150 лв.
Съветвам те да направиш много внимателно своя избор, за адвокат - разбира се.
Когато аз избрах своята ми беше много трудно, защото за пръв път се докосвам до тази материя. Получавах различни съвети, но мога да кажа, че с моя адвокатка ме срещна случайността. Преди това ходих и при други, но не можах да проведа нито един свободен разговор и не почувствах готовност да ми помогнат, по скоро искаха парите, които бяха доста повече от сумата, спомената по-горе.
С настоящата ми адвокатка от първия път почувствах, как моят проблем я грабна и видях готовност да ми помогне със съвети, защото тя знаеше, че аз вече бях дала известна сума на нейна колежка. След тази случайна среща, аз реших да се откажа от услугите на първата адвокатка, прежалих парите които бях дала до момента и реших да й се доверя. До този момент двете постигнахме много и аз съм й много благодарна, вече сме приятелки и се разбираме чудесно.
Пожелавам ти успех в твоя избор, и пак ти казвам бъди внимателна, ако усетиш топлина и готовност за помощ тогава бъди сигурна, че си попаднала на точния човек. Успех.

[паша]

Честита Коледа. Да си призная, много ми липсвахте, но нямам никакъв резултат и за това не съм писала толкова време.
Вече измина почти месец и половина, решението все още не е излязло. Мога да кажа, че вече не издържам. Незнам колко още трябва да чакам. Адвокатката ми казва, че по принцип за един месец трябва съда да се произнесе, но аз знам, че при мен проблемите се решават трудно, но всепак се решават.
Явно ще трябва да чакам новата година и дано тя ми донесе повече радост и късмет.
Пожелавам Ви също много късмет, щастие и любов!